Бледа синя точка: да си спомним за Карл Сейгън
“Погледнете още веднъж към тази точка. Тя е тук. Това е нашият дом. Това сме ние. На нея живее всеки, който обичаш, всеки, който познаваш, всеки, за който си чувал, въобще всяко човешко създание. Съвкупността от нашите наслади и премеждия, от хиляди уверени религии, идеологии и стопански доктрини, всеки ловджия и земеделец, всеки воин и страхливец, всеки основател и рушител на цивилизацията, всеки цар и селяндур, всяка млада влюбена двойка, всеки майка и татко, всяко надяващо се дете, всеки откривател и откривател, всеки честен преподавател, всеки подкупен преподавател, всяка “суперзвезда ”, всеки “велик водач ”, всеки светец и виновник в историята на цивилизацията – всичко това е съществувало тук, на една дребна прашинка върху безоблачен лъч.
Земята съставлява дребна сцена на фона на обширната галактическа сцена. Замислете се за реките от кръв, пролети от всичките тези генерали и императори, с цел да могат, в популярност и успех, да се трансфорат краткотрайно в господари на част от точка. Замислете се за безкрайните жестокости, които са нанесени от жителите на една част от този пиксел върху жителите на друга част от този пиксел, какъв брой постоянно се сблъскваме с техните недоразумения, какъв брой нетърпеливи са да се избият, какъв брой пламенни са в тяхната ненавист.
Нашето театралничене, нашето мислено чувство за себестойност, заблудата, че притежаваме някакво привилегировано място във Вселената, цялото това чувство се оспорва от тази точица бледа светлина. Нашата планета е самотна искрица измежду голямата обкръжаваща я галактическа мрачевина. Потънали в неизвестност, измежду цялата тази пустота, няма и намек, че отнякъде може да пристигна помощ, с цел да ни избави от самите нас.
Земята е единственият свят, за който знаем, че има живот. Няма никакво друго място, най-малко в близко бъдеще, към което нашият тип може да се пресели. Да го посети, да. Да го засели, към момента не. Харесва ли ви или не, засега трябва да се застъпим за Земята.
Твърди се, че астрономията съставлява смиряваща и човекоизграждаща умелост. Вероятно няма по-голяма проява за нелепостта на човешката самоувереност от това далечно изображение на нашия мъничък свят. За мен то акцентира нашата отговорност да се държим по-мило един с различен и да пазим, да ценим тази бледа синя точка, единствения дом, който в миналото сме познавали. “
-Карл Сейгън
