Опростяване, заразяване, дезинформация: 14-те сценария за изчезването на хората
Погледнато през призмата на продължаващия софтуерен и медицински напредък, е елементарно да се усещаме оптимисти за бъдещия разцвет на човечеството. Ако се задълбочим, скоро ще стане ясно, че оцеляването ни като тип не е обезпечен.
Ново проучване, ръководено от екип от учени от Стокхолмския университет в Швеция, обрисува 14 разнообразни " еволюционни клопката ", в които международното население може да попадне, и които в последна сметка да доведат до нашата крах.
Според екипа на проучването част от казуса е, че се оправяме прекомерно добре сами - нашата доминация и триумф водят до рискови последствия.
В момента претърпяваме така наречен поликриза, при която голям брой закани - от изменението на климата до световните пандемии - заплашват да сложат завършек на ерата на антропоцена по-скоро рано, в сравнение с късно.
" Хората са необикновено изобретателни като тип. Ние сме способни да вкарваме нововъведения и да се приспособяваме към доста условия и можем да си сътрудничим в изумително огромни мащаби. Но тези благоприятни условия се оказват с непреднамерени последствия ”, споделя антропологът Петер Сьогор Йоргенсен от Стокхолмския университет.
От 14-те вероятни еволюционни задънени улици за човечеството, пет са обозначени като световни: “опростяване ” (системи, които стават прекомерно профилирани, с цел да се приспособяват, като да вземем за пример монокултурното земеделие), “растеж за напредък ” (непрекъснат блян към напредък, който вреди на благосъстоянието), “свръхизтощение ” (използване на повече, в сравнение с Земята може да осигури), “разделение ” (международни конфликти) и “заразяване ” (например инфекциозни болести).
Experts Outline 14 Ways Humanity Could Drive Itself to Extinction
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Други пет са разказани като софтуерни клопки. Това са “блокиране на инфраструктурата ” (като при изкопаемите горива), “химическо замърсяване ” , “екзистенциални технологии ” (като нуклеарните оръжия), “технологична самостоятелност ” (включително неестествен интелект) и “дезинформация ” .
Останалите четири са наречени от откривателите структурни клопки. Това са “краткосрочността ” , “свръхпотреблението ” , “откъсването от биосферата ” и “загубата на локален обществен капитал ” , когато все по-дигиталният свят прекъсва общественото взаимоотношение и евентуално способства за по-нататъшно разделяне.
Нещо повече, счита се, че 12 от тях са в напреднал етап. Само “технологичната автономност ” и “загубата на локален обществен капитал ” към момента не са се трансформирали в съществени проблеми. Още по-притеснително е, че тези задънени улици се укрепват взаимно, което значи, че е евентуално да попаднем в клопката на повече от една от тях. „ Еволюционните клопки са добре позната идея в животинския свят “, споделя Сьогор Йоргенсен.
„ Точно както доста инсекти са привлечени от светлината, постепенен инстикт, който може да ги убие в актуалния свят, човечеството е изложено на риск да реагира на нови феномени по нездравословен метод “, показва той.
Това е много мрачна картина, само че откривателите към момента не се отхвърлят. Това, което е належащо, е дейна промяна – не просто приемане, че би трябвало да се движим по течението, само че целенасочени старания в другата посока, показва екипът от учени.
Може да сме разрушителни като тип, само че също по този начин сме изобретателни, новаторски и си сътрудничим, показват откривателите. Това значи, че има вяра, че ориста ни към момента не е предопределена.
„ Много просто нещо, което всеки може да направи, е да се ангажира повече с природата и обществото, като в същото време научава както за позитивните, по този начин и за негативните световни последствия от нашите лични дейности “, споделя Йоргенсен.
Ново проучване, ръководено от екип от учени от Стокхолмския университет в Швеция, обрисува 14 разнообразни " еволюционни клопката ", в които международното население може да попадне, и които в последна сметка да доведат до нашата крах.
Според екипа на проучването част от казуса е, че се оправяме прекомерно добре сами - нашата доминация и триумф водят до рискови последствия.
В момента претърпяваме така наречен поликриза, при която голям брой закани - от изменението на климата до световните пандемии - заплашват да сложат завършек на ерата на антропоцена по-скоро рано, в сравнение с късно.
" Хората са необикновено изобретателни като тип. Ние сме способни да вкарваме нововъведения и да се приспособяваме към доста условия и можем да си сътрудничим в изумително огромни мащаби. Но тези благоприятни условия се оказват с непреднамерени последствия ”, споделя антропологът Петер Сьогор Йоргенсен от Стокхолмския университет.
От 14-те вероятни еволюционни задънени улици за човечеството, пет са обозначени като световни: “опростяване ” (системи, които стават прекомерно профилирани, с цел да се приспособяват, като да вземем за пример монокултурното земеделие), “растеж за напредък ” (непрекъснат блян към напредък, който вреди на благосъстоянието), “свръхизтощение ” (използване на повече, в сравнение с Земята може да осигури), “разделение ” (международни конфликти) и “заразяване ” (например инфекциозни болести).
Experts Outline 14 Ways Humanity Could Drive Itself to Extinction
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Други пет са разказани като софтуерни клопки. Това са “блокиране на инфраструктурата ” (като при изкопаемите горива), “химическо замърсяване ” , “екзистенциални технологии ” (като нуклеарните оръжия), “технологична самостоятелност ” (включително неестествен интелект) и “дезинформация ” .
Останалите четири са наречени от откривателите структурни клопки. Това са “краткосрочността ” , “свръхпотреблението ” , “откъсването от биосферата ” и “загубата на локален обществен капитал ” , когато все по-дигиталният свят прекъсва общественото взаимоотношение и евентуално способства за по-нататъшно разделяне.
Нещо повече, счита се, че 12 от тях са в напреднал етап. Само “технологичната автономност ” и “загубата на локален обществен капитал ” към момента не са се трансформирали в съществени проблеми. Още по-притеснително е, че тези задънени улици се укрепват взаимно, което значи, че е евентуално да попаднем в клопката на повече от една от тях. „ Еволюционните клопки са добре позната идея в животинския свят “, споделя Сьогор Йоргенсен.
„ Точно както доста инсекти са привлечени от светлината, постепенен инстикт, който може да ги убие в актуалния свят, човечеството е изложено на риск да реагира на нови феномени по нездравословен метод “, показва той.
Това е много мрачна картина, само че откривателите към момента не се отхвърлят. Това, което е належащо, е дейна промяна – не просто приемане, че би трябвало да се движим по течението, само че целенасочени старания в другата посока, показва екипът от учени.
Може да сме разрушителни като тип, само че също по този начин сме изобретателни, новаторски и си сътрудничим, показват откривателите. Това значи, че има вяра, че ориста ни към момента не е предопределена.
„ Много просто нещо, което всеки може да направи, е да се ангажира повече с природата и обществото, като в същото време научава както за позитивните, по този начин и за негативните световни последствия от нашите лични дейности “, споделя Йоргенсен.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ