Марио Драги и ЕЦБ отново се изправят срещу забавящата се еврозона
Погледите на вложителите са ориентирани към президента на ЕЦБ Марио Драги, който в четвъртък се чака да разгласи ограничения за справяне със опасността от криза в еврозоната.
Ако Марио Драги се надяваше на мира няколко месеца, преди да се отдръпна от управителния пост на Европейската централна банка (ЕЦБ) в края на октомври, към този момент несъмнено е отчаян. Той управлява финансовата институция осем напрегнати години. През 2012 година съумя да овладее суматохата от надвисналата заплаха от разпадането на еврозоната, като даде обещание да направи " каквото е належащо ", с цел да избави валутния съюз. През 2015 година вкара количествено облекчение (QE, отпечатване на пари посредством изкупуване на облигации) в изискванията на гневна съпротива от северните страни от еврозоната.
Сега еврозоната още веднъж флиртува с рецесията и държавните управления не оказват помощ, тъй като постепенно разхлабват фискалните си политики. На срещата на централната банка на 12 септември Драги би трябвало да се изправи за финален път пред тази заплаха, написа сп. Economist.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тревогите на вложителите за криза и въздействието на комерсиалната война намалиха доходността на облигациите. Ястребите в ЕЦБ - като Йенс Вайдман, шефа на Бундесбанк, и Клаас Нот – на Холандската централна банка, са твърдо срещу прекаляването с огромни тласъци.
Но икономическите данни не дават мотив за оптимизъм. Германската стопанска система се сви през второто тримесечие, а редица икономисти чакат спад и през третото. Италия е в застой. Последните данни от началото на септември не демонстрират признаци за повишаване на производството в Европа. Колкото по-голямо и дълготрайно е свиването на производството, толкоз по-голяма е вероятността проблемите да се пренесат в останалата част от стопанската система. В Германия резултатът към този момент стига до продажбите на дребно и компаниите възнамеряват да наемат по-малко личен състав.
Опасно ниска инфлация
Както общата инфлация, по този начин и базовата – от която са извадени нестабилните цени на храните и силата, са към 1%, под задачата на ЕЦБ за инфлация под, само че покрай 2%. Средносрочните упования на вложителите са спаднали до 1.2%, което е под равнищата от 2014-2015 година, когато ЕЦБ прибегна до количествено облекчение.
В опит да ускори доверието си банката промени езика в известията си, с цел да подчертае, че не желае поредно да доближи задачата от 2%.
Някои икономисти, измежду които Лари Самърс от Харвардския университет, настояват, че с останали малко принадлежности централните банки би трябвало да се въздържат от дейности, тъй че да принудят държавните управления да пристъпят към смяна на фискалните си политики.
Те са прави, че първопричината за икономическите проблеми е слабото търсене. Разходите за държавни облигации в огромна част от еврозоната са покрай нулата или под нея (в световен мащаб количеството облигации с негативна рентабилност се е удвоило от началото на годината до към 17 трлн. долара). В един съвършен свят при такава обстановка държавните управления биха се възползвали от опцията да заемат средства толкоз на ниска цена, с цел да влагат. И също по този начин е правилно, че паричната политика евентуално ще бъде по-малко ефикасна, защото лихвите са рекордно ниски. Депозитната рента на ЕЦБ към този момент е -0.4%. В един миг изгодите от по-нататъшното понижаване на лихвите ще се компенсират от разноските на банките, да вземем за пример в случай че клиентите стартират да теглят средства от тях и по този метод ги заплашат от дестабилизиране.
Последен опит на Драги
Но за ЕЦБ ще е безконтролно да не предприеме никакви стъпки, счита Economist и съвсем всички вложители и държавни управления чакат дейности от нея в четвъртък. Според Wall Street Journal обаче Драги е изправен пред сериозна съпротива в управлението на банката какъв брой дълбоки би трябвало да бъдат ограниченията.
Законово тя е задължена да реализира ценова непоклатимост. Германското държавно управление демонстрира дребен вкус да усилва разноските, даже в случай че цялата крива на доходността на държавните облигации е под нулата. Има още по-малко признаци на координирани районни фискални тласъци от страна на държавните управления. Докато те не стартират да харчат повече, ЕЦБ няма различен избор, с изключение на да работи. Затова и упованията са високи към Марио Драги на 12 септември - макар че обсегът за понижаване на лихвите е стеснен, той към момента съществува.
Важното е да се смекчи въздействието на ниските лихви върху финансовата непоклатимост, а това може да стане да вземем за пример посредством " нареждане " на депозитните лихви. В този случай банките могат да получат отстъпка за част от лихвите, които другояче би трябвало да платят за предпазване на аварийни пари в централната банка. Ако това стане, ЕЦБ може да си разреши да понижи лихвите в допълнение, без да взриви банковата система.
Драги също по този начин би трябвало да рестартира QE и да ангажира банката да купува облигации, до момента в който базовата инфлация покаже значимо възобновяване. Управителят на ЕЦБ сподели неотдавна, че счита покупката на активи като изключително потребна за възкръсване на инфлационните упования.
Едно от рестриктивните мерки сега е самоограничението на ЕЦБ какъв дял от облигации на дадена страна може да купи. Препоръката на изданието е то да се промени и банката да може да купува до една трета или 50% от облигациите на държавно управление от еврозоната, което ще бъде мощен сигнал от банката.
Законността на QE към момента се слага под въпрос в Конституционния съд на Германия, само че решение на Европейския съд от предходната година, наподобява, дава опция на ЕЦБ да увеличи тези граници в устрема си за ценова непоклатимост. Обещанието за по-ниски разноски за заеми за по-дълго време може даже да накара държавните управления да емитират повече дълг.
И на последно място, Драги би трябвало още веднъж да призове държавните управления да упражнят фискалните си пълномощия, с цел да се опълчват на рецесията. Решителен отговор на Драги в този момент ще спести доста работа на неговата наследничка Кристин Лагард по-късно. Той е в неповторима позиция - неговият висок статус измежду вложители и държавни управления му дава същинско въздействие. И защото той се отдръпва от поста след няколко седмици, може да бъде по-твърд при представянето на посланието си, че държавните управления, а освен ЕЦБ, би трябвало да работят. Това би го бетонирало като индивида, който избави еврото. Пречат или оказват помощ прекомерно ниските лихви
Икономисти предизвестяват, че наклонността на негативен лихвен %, в случай че продължава да се популяризира, може да навреди на финансовата система и действителната стопанска система. Азиатските страни също се приготвят за сходна обстановка заради слаб икономическия напредък, написа Nikkei Asia Review. Сега една четвърт от международните дългови скъпи бумаги с капиталов клас носят загуба на вложителите. Дълговите принадлежности с негативна рентабилност се разрастват изключително бързо в Европа и в Япония, където централните банки са понижили лихвите си под нулата.
Прекомерно ниските лихви понижават облагите на банките, те са принудени да понижат кредитирането, а това води до негативни резултати върху стопанската система, предизвестява Маркус Брунермайър, професор по стопанска система в Принстънския университет. Според German Savings Banks и Giro Association политиката на ЕЦБ за негативни лихви е коствала на банките в Германия близо 2.3 милиарда евро през 2018 година, което е 10% от облагата им през миналата година.
Ако Марио Драги се надяваше на мира няколко месеца, преди да се отдръпна от управителния пост на Европейската централна банка (ЕЦБ) в края на октомври, към този момент несъмнено е отчаян. Той управлява финансовата институция осем напрегнати години. През 2012 година съумя да овладее суматохата от надвисналата заплаха от разпадането на еврозоната, като даде обещание да направи " каквото е належащо ", с цел да избави валутния съюз. През 2015 година вкара количествено облекчение (QE, отпечатване на пари посредством изкупуване на облигации) в изискванията на гневна съпротива от северните страни от еврозоната.
Сега еврозоната още веднъж флиртува с рецесията и държавните управления не оказват помощ, тъй като постепенно разхлабват фискалните си политики. На срещата на централната банка на 12 септември Драги би трябвало да се изправи за финален път пред тази заплаха, написа сп. Economist.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тревогите на вложителите за криза и въздействието на комерсиалната война намалиха доходността на облигациите. Ястребите в ЕЦБ - като Йенс Вайдман, шефа на Бундесбанк, и Клаас Нот – на Холандската централна банка, са твърдо срещу прекаляването с огромни тласъци.
Но икономическите данни не дават мотив за оптимизъм. Германската стопанска система се сви през второто тримесечие, а редица икономисти чакат спад и през третото. Италия е в застой. Последните данни от началото на септември не демонстрират признаци за повишаване на производството в Европа. Колкото по-голямо и дълготрайно е свиването на производството, толкоз по-голяма е вероятността проблемите да се пренесат в останалата част от стопанската система. В Германия резултатът към този момент стига до продажбите на дребно и компаниите възнамеряват да наемат по-малко личен състав.
Опасно ниска инфлация
Както общата инфлация, по този начин и базовата – от която са извадени нестабилните цени на храните и силата, са към 1%, под задачата на ЕЦБ за инфлация под, само че покрай 2%. Средносрочните упования на вложителите са спаднали до 1.2%, което е под равнищата от 2014-2015 година, когато ЕЦБ прибегна до количествено облекчение.
В опит да ускори доверието си банката промени езика в известията си, с цел да подчертае, че не желае поредно да доближи задачата от 2%.
Някои икономисти, измежду които Лари Самърс от Харвардския университет, настояват, че с останали малко принадлежности централните банки би трябвало да се въздържат от дейности, тъй че да принудят държавните управления да пристъпят към смяна на фискалните си политики.
Те са прави, че първопричината за икономическите проблеми е слабото търсене. Разходите за държавни облигации в огромна част от еврозоната са покрай нулата или под нея (в световен мащаб количеството облигации с негативна рентабилност се е удвоило от началото на годината до към 17 трлн. долара). В един съвършен свят при такава обстановка държавните управления биха се възползвали от опцията да заемат средства толкоз на ниска цена, с цел да влагат. И също по този начин е правилно, че паричната политика евентуално ще бъде по-малко ефикасна, защото лихвите са рекордно ниски. Депозитната рента на ЕЦБ към този момент е -0.4%. В един миг изгодите от по-нататъшното понижаване на лихвите ще се компенсират от разноските на банките, да вземем за пример в случай че клиентите стартират да теглят средства от тях и по този метод ги заплашат от дестабилизиране.
Последен опит на Драги
Но за ЕЦБ ще е безконтролно да не предприеме никакви стъпки, счита Economist и съвсем всички вложители и държавни управления чакат дейности от нея в четвъртък. Според Wall Street Journal обаче Драги е изправен пред сериозна съпротива в управлението на банката какъв брой дълбоки би трябвало да бъдат ограниченията.
Законово тя е задължена да реализира ценова непоклатимост. Германското държавно управление демонстрира дребен вкус да усилва разноските, даже в случай че цялата крива на доходността на държавните облигации е под нулата. Има още по-малко признаци на координирани районни фискални тласъци от страна на държавните управления. Докато те не стартират да харчат повече, ЕЦБ няма различен избор, с изключение на да работи. Затова и упованията са високи към Марио Драги на 12 септември - макар че обсегът за понижаване на лихвите е стеснен, той към момента съществува.
Важното е да се смекчи въздействието на ниските лихви върху финансовата непоклатимост, а това може да стане да вземем за пример посредством " нареждане " на депозитните лихви. В този случай банките могат да получат отстъпка за част от лихвите, които другояче би трябвало да платят за предпазване на аварийни пари в централната банка. Ако това стане, ЕЦБ може да си разреши да понижи лихвите в допълнение, без да взриви банковата система.
Драги също по този начин би трябвало да рестартира QE и да ангажира банката да купува облигации, до момента в който базовата инфлация покаже значимо възобновяване. Управителят на ЕЦБ сподели неотдавна, че счита покупката на активи като изключително потребна за възкръсване на инфлационните упования.
Едно от рестриктивните мерки сега е самоограничението на ЕЦБ какъв дял от облигации на дадена страна може да купи. Препоръката на изданието е то да се промени и банката да може да купува до една трета или 50% от облигациите на държавно управление от еврозоната, което ще бъде мощен сигнал от банката.
Законността на QE към момента се слага под въпрос в Конституционния съд на Германия, само че решение на Европейския съд от предходната година, наподобява, дава опция на ЕЦБ да увеличи тези граници в устрема си за ценова непоклатимост. Обещанието за по-ниски разноски за заеми за по-дълго време може даже да накара държавните управления да емитират повече дълг.
И на последно място, Драги би трябвало още веднъж да призове държавните управления да упражнят фискалните си пълномощия, с цел да се опълчват на рецесията. Решителен отговор на Драги в този момент ще спести доста работа на неговата наследничка Кристин Лагард по-късно. Той е в неповторима позиция - неговият висок статус измежду вложители и държавни управления му дава същинско въздействие. И защото той се отдръпва от поста след няколко седмици, може да бъде по-твърд при представянето на посланието си, че държавните управления, а освен ЕЦБ, би трябвало да работят. Това би го бетонирало като индивида, който избави еврото. Пречат или оказват помощ прекомерно ниските лихви
Икономисти предизвестяват, че наклонността на негативен лихвен %, в случай че продължава да се популяризира, може да навреди на финансовата система и действителната стопанска система. Азиатските страни също се приготвят за сходна обстановка заради слаб икономическия напредък, написа Nikkei Asia Review. Сега една четвърт от международните дългови скъпи бумаги с капиталов клас носят загуба на вложителите. Дълговите принадлежности с негативна рентабилност се разрастват изключително бързо в Европа и в Япония, където централните банки са понижили лихвите си под нулата.
Прекомерно ниските лихви понижават облагите на банките, те са принудени да понижат кредитирането, а това води до негативни резултати върху стопанската система, предизвестява Маркус Брунермайър, професор по стопанска система в Принстънския университет. Според German Savings Banks и Giro Association политиката на ЕЦБ за негативни лихви е коствала на банките в Германия близо 2.3 милиарда евро през 2018 година, което е 10% от облагата им през миналата година.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ