Недялко Йорданов написа стихотворение: Какво доживяхме?! Режем тялото на войника, следва бюста на майката и детето
Поетът Недялко Йорданов разгласява стихотворение в уеб страницата на сина си Недялко Недялков " Пик ".
То е отдадено на нарязването на Паметника на Съветската войска в София.
Днес бе махната главата на руския боец, следва тялото му, а след това е ред на майката и детето.
Ето и стиховете:
" Какво доживяхме Господи...
Господи, какво доживяхме... Горе...
Ръка отрязана...Вързана крепко...Видяхме.
Плува във въздуха... После слиза надолу, горката...
Време е... Време е към този момент... Ще я последва главата.
Тялото на боеца... Режем... Как е останал...
И на служащия, който до него прав е застанал.
Режем и двамата... Хвърляме някъде там...
След което следва бюстът на майката и главичката на детето.
Време му беше, нали...
Стига ни е напомнял по какъв начин го посрещнахме радостно с цветя вместо с бомби.
И по какъв начин със него потеглиха хиляди наши войничета...
За да избавят България, тъй като си я обичаха. А бомбите падаха гневно...
В зимните дни отминали.
И самолети стотици... И какъв брой хора починали...
Кой да намерения тогава от тези хорица... Клетите...
Че ще повдигнат в София монумент на самолетите. А този монумент... Долу!..
Днеска кому е нужен. Някакъв си боец... И служащ...
И майка със бебе. Мила Българийо...Пак ли?..
Вечно добра... И послушна...
Толкова страдания понесла... Нима си отново равнодушна? "
То е отдадено на нарязването на Паметника на Съветската войска в София.
Днес бе махната главата на руския боец, следва тялото му, а след това е ред на майката и детето.
Ето и стиховете:
" Какво доживяхме Господи...
Господи, какво доживяхме... Горе...
Ръка отрязана...Вързана крепко...Видяхме.
Плува във въздуха... После слиза надолу, горката...
Време е... Време е към този момент... Ще я последва главата.
Тялото на боеца... Режем... Как е останал...
И на служащия, който до него прав е застанал.
Режем и двамата... Хвърляме някъде там...
След което следва бюстът на майката и главичката на детето.
Време му беше, нали...
Стига ни е напомнял по какъв начин го посрещнахме радостно с цветя вместо с бомби.
И по какъв начин със него потеглиха хиляди наши войничета...
За да избавят България, тъй като си я обичаха. А бомбите падаха гневно...
В зимните дни отминали.
И самолети стотици... И какъв брой хора починали...
Кой да намерения тогава от тези хорица... Клетите...
Че ще повдигнат в София монумент на самолетите. А този монумент... Долу!..
Днеска кому е нужен. Някакъв си боец... И служащ...
И майка със бебе. Мила Българийо...Пак ли?..
Вечно добра... И послушна...
Толкова страдания понесла... Нима си отново равнодушна? "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ