Едвин Сугарев с Открито писмо до Радев: Срам за Вас, г-н Президент!
Поетът и посланик Едвин Сугарев е изпратил Открито писмо до президента Румен Радев. Гневната му реакция е провокирана от изказвания на президента представяйки Украйна като провинен за съветската експанзия.
Ето цялостния текст на писмото:
Срам за Вас, господин Президент!
(Открито писмо до президента на България Румен Радев)
Г-н президент, в едно неотдавнашно свое изказване Вие заявихте, че „ Украйна упорства да продължи да води тази война, само че сметката се заплаща от цяла Европа “. Наблюдавам политическия живот в България от 1989 година насам – изначало като участник, а след това като коментатор, само че се постанова да призная, че сходна низост срещам за пръв път. Вие надминахте и Доган с неговите порциони и обръчи от компании, и даже Филип Боков, който беше споделил, че поема виновността на Българска комунистическа партия, само че към този момент единствено с мезета.
Как по-точно Украйна упорства да води тази война? Украйна е обект на експанзия – освен това не от 24 февруари 2022 година, а още от 2014 година – и единственото, към което се стреми, е да отбрани своята самостоятелност и териториална целокупност от агресора, който не признава нейното право на битие и който напълно искрено се стреми да я унищожи, без да сортира средства и без да съблюдава каквито и да било нравствени правила и цивилизационни стандарти.
Вашето изказване звучи на фона на стотиците хиляди убити в тази война, на стотиците избити и на десетките хиляди отвлечени деца в Русия, на изнасилените дами и измъчваните в килиите за изтезания, на кланетата в Буча, на сринатите със земята градове, на унищожената цивилна инфраструктура, на срутената стена на язовир Нова Каховка, на рашизма, на развихрилото се съветско бесовство и нуклеарните закани към целия свят. Украйна ли упорства за всичко това? Украйна ли нахлу в Русия, Украйна ли извърши всички тези военни закононарушения? Бъркате жертвата с агресора, а сходна неточност е позорна и нравствено непростима. И надали е инцидентно, че това Ваше изказване в действителност не е Ваше – то е създание на пропагандната промишленост на Владимир Путин – и е едно от главните опорни точки във водената от него пропагандна война.
Дали инцидентно не сте си задавали въпроса – а какво би се случило с Украйна, в случай че не настояваше да води тази война – в отбрана на своята територия? Отговорът – и единственият действителен отговор е: с нея би се случило това, което се случи в България – след 1994 година и 45 години по-късно. Този отговор обаче е непълен. Би трябвало да се запитате и какво би се случило с Европа, в случай че Украйна бе отказала да се съпротивлява, а „ груповият Запад “ е асистирал за сключването на кротичък контракт, който заличава цяла една страна – за което в действителност апелирате. Путин нямаше да спре до такава степен. Щеше да продължи – през Молдова, през балтийските страни, през България. Да, да – и през България, толкоз значима за Русия като най-близка до въжделените Проливи от руско-турските войни през 19-ти век.
Защото тактиката на Путин е точно такава: той изпитва до каква степен се простира търпението на Запада във връзка с неговите все по-мащабни изстъпления. Почти нулевите наказания във връзка с геноцида през втората Чеченска война, войната в Грузия, анексирането на Крим и инсталирането на прокси-държава в Донецк и Луганск, намесата в Сирия – ето факторите, които му дадоха кураж да нападне Украйна. Западът най-накрая го разбра – с голямо забавяне. Вие не го разбрахте – или по-точно не поискахте да го разберете, тъй като отбраната на съветските ползи за Вас е по-важна от отбраната на националните. И въпреки всичко, господин Президент, не отговорихте на един доста значим въпрос, заложен Ви от Володимир Зеленски: в случай че на следващия ден войната Ви застигне, какво по-точно ще извършите? Ще кажете: давайте, Владимир Владимирович, вземайте българските територии? Украинският президент не позволи сходно проваляне за един висш главнокомандващ – за разлика от него аз се колебая, че ще извършите тъкмо това.
Не по-малко омерзителна е втората част от Вашето изказване: че сметката се заплаща от цяла Европа. Не, господин Президент: сметката се заплаща от Украйна – и се заплаща с кръв. Украинците водят война вместо нас – в отбрана на нашата сигурност и на нашите полезности. Те са на първата фронтова линия във войната, която Русия води с целия цивилизован свят. Недостойно е, когато става дума за стотици хиляди човешки животи и за милиони унищожени човешки ориси, да си правиш сметка за някакви железа, които събират прахуляк в българските военни хранилища. Недостойно е да казваш, че да се дава военна помощ на Украйна е като да гасиш пожара с бензин. Недостойно е да наричаш тези, които желаят такава помощ, „ войнолюбци “. Апропо, господин Президент – целият европейски съюз ли се състои от войнолюбци?
Още по-недостойно е да плашиш хората, че даването на помощ за Украйна значи включване на България във войната. Литва, Латвия и Естония включиха ли се във войната? Полша, Чехия, Словакия? Всички европейски страна се включиха във военната помощ за Украйна (освен Унгария, само че на Вашия декор даже Орбан не наподобява по-голямото зло) – и се включиха, тъй като доста добре осъзнават, че само провалянето на Русия в тази война може да донесе дълготраен мир в Европа. Само Вие не го съзнавате – може би тъй като във Вашите очи Путин е а приори победител. Нищо, че войната, която трябваше да завърши за една седмица, продължава към този момент повече от 500 дни – и загубите за Русия са в пъти по-големи от тези в Афганистан.
Вие постоянно говорите за национална отговорност, което постанова да Ви запитам: какво е национално виновното държание във връзка с тази война? С целия цивилизован свят, който е срещу нея, или с няколкото деспотии, които я поддържат? Към кого би трябвало да се ориентира страната ни в това в действителност разделно време: към евроатлантическата общественост или към Евразия? Вашият отговор, въпреки и не директно изречен, явно е в интерес на Евразия – всичките ви политически жестове приказват за умишлено изпитание главните геополитически цели на България да бъдат преформатирани в интерес на съветските ползи у нас. В две международни войни страната ни е правила неверни геополитически избори – желаете това да се случи и за трети път ли? Да загърбим своята преданост към Европа и НАТО, които единствени могат да подсигуряват нашата сигурност, и да застанем паралелно с Руската федерация – която е освен страна терорист и военопрестъпник, само че и в изрично губеща позиция на международната сцена – даже и единствено заради обстоятелството, че нейния стопански капацитет е почти колкото на Нидерландия?
Е, да, Русия има един единствен коз: хилядите нуклеарни глави, наследени от времената на Съюз на съветските социалистически републики. Тя на това разчита – и по тази причина нуклеарната опасност е преди всичко в нейния политически боеприпас. Тези нуклеарни глави няма да оказват помощ на Русия да завоюва войната против нормалността и международната цивилизация, само че могат да доведат до съсипването на планетата и изгубването на човешкия жанр. Какво да вършим тогава? Вашият отговор е прочут: би трябвало да оставим хищника да се налочи с украинска кръв и да се надяваме, че това ще го задоволи най-малко за известно време – през което ще прекланяме глава и ще вършим метани пред ботуша на агресора. Само че до каква степен морално е това? Трябва ли да прекланяме глава пред мощния – без значение от неговите зверства, и коства ли си да се живее въобще с преклонена глава? Така ли са мислели нашите прародители, когато са воювали за свободата на България – по този начин ли е мислел ген. Иван Колев да вземем за пример, воюващ в Първата международна война против съветските елементи в Добруджа?
Още през март 2022 година Русия включи България в листата с „ неприятелските страни “. Какво е съгласно Вас да работите за страна, която е определила Вашата татковина за неприятелска страна? Това не е ли национално изменничество, господин Президент? Питам, тъй като Вие и Вашите служебни кабинети единствено това правехте. Да напомням ли по какъв начин Вашия енергиен министър настояваше да бъдат възобновени договарянията с Газпром, след Русия спря доставките за България – и заплашваше цяла Европа с мразовит апокалипсис? Да напомням ли по какъв начин вашия длъжностен кабинет отхвърли всякаква помощ за Украйна – макар безапелационното решение на българското Народно заседание? Да подсещам ли по какъв начин персонално Вие заплашвахте Европейски Съюз с несъгласие, в случай че глобите против Русия включват и доставки на нуклеарно гориво?
Трябва ли да припомня и че огромната блъсканица в българската политика стартира с началото на войната в Украйна? Че тогава беше свалено постоянното българско държавно управление – и имахте удоволствието да държите в ръцете си цялата власт в България – посредством своите служебни кабинети? Че когато най-накрая трябваше да връчите мандат на учен Денков, Вие го посрещнахте с думите, че мандатът е злепоставен и не би трябвало да се извършва – което е безусловно неприемливо с оглед конституционните пълномощия на един президент? Че се връцнахте и напуснахте залата на Народно събрание, когато звучеше националния химн при клетвата на новото държавно управление? Срам за Вас, господин Президент!
Съгласно член 92, ал.1 от Конституцията президентът въплъщава единството на нацията. Само че – какво единение олицетворявате Вие? Как бихте могли да говорите въобще за единение, когато наричате политически водачи, за които са дали своят вот стотици хиляди хора, „ мошеници “ и „ шарлатани “? Когато и до през днешния ден не сте коментирали държанието на „ Възраждане “ – една искрено фашистка партия, работеща в интерес на Русия? Когато наричате „ безродници “ тези, които не харесват Вашия стълб в Рожен, където в подножието на българския байрак се вееха и съветски флагове? Прочее, те не са безродници, господин Президент. Просто недолюбват труфя и показното патриотарство, а Вие явно ги обичате. Да сте чели „ Силата на усета “ на Збигнев Херберт? Прочете го, може и да Ви е от изгода.
Мога да продължа още дълго, господин Президент. И Зеленски можеше, само че видя, че няма смисъл. В умозаключение съм задължен да Ви кажа следното: Вие не сте мой Президент, господин Радев. Не сте Президент и на България, тъй като не работите за нея. Призовавам всеки, който се възприятие българин, да има доблестта да Ви го каже.
Без почитание:
Едвин Сугарев
Ето цялостния текст на писмото:
Срам за Вас, господин Президент!
(Открито писмо до президента на България Румен Радев)
Г-н президент, в едно неотдавнашно свое изказване Вие заявихте, че „ Украйна упорства да продължи да води тази война, само че сметката се заплаща от цяла Европа “. Наблюдавам политическия живот в България от 1989 година насам – изначало като участник, а след това като коментатор, само че се постанова да призная, че сходна низост срещам за пръв път. Вие надминахте и Доган с неговите порциони и обръчи от компании, и даже Филип Боков, който беше споделил, че поема виновността на Българска комунистическа партия, само че към този момент единствено с мезета.
Как по-точно Украйна упорства да води тази война? Украйна е обект на експанзия – освен това не от 24 февруари 2022 година, а още от 2014 година – и единственото, към което се стреми, е да отбрани своята самостоятелност и териториална целокупност от агресора, който не признава нейното право на битие и който напълно искрено се стреми да я унищожи, без да сортира средства и без да съблюдава каквито и да било нравствени правила и цивилизационни стандарти.
Вашето изказване звучи на фона на стотиците хиляди убити в тази война, на стотиците избити и на десетките хиляди отвлечени деца в Русия, на изнасилените дами и измъчваните в килиите за изтезания, на кланетата в Буча, на сринатите със земята градове, на унищожената цивилна инфраструктура, на срутената стена на язовир Нова Каховка, на рашизма, на развихрилото се съветско бесовство и нуклеарните закани към целия свят. Украйна ли упорства за всичко това? Украйна ли нахлу в Русия, Украйна ли извърши всички тези военни закононарушения? Бъркате жертвата с агресора, а сходна неточност е позорна и нравствено непростима. И надали е инцидентно, че това Ваше изказване в действителност не е Ваше – то е създание на пропагандната промишленост на Владимир Путин – и е едно от главните опорни точки във водената от него пропагандна война.
Дали инцидентно не сте си задавали въпроса – а какво би се случило с Украйна, в случай че не настояваше да води тази война – в отбрана на своята територия? Отговорът – и единственият действителен отговор е: с нея би се случило това, което се случи в България – след 1994 година и 45 години по-късно. Този отговор обаче е непълен. Би трябвало да се запитате и какво би се случило с Европа, в случай че Украйна бе отказала да се съпротивлява, а „ груповият Запад “ е асистирал за сключването на кротичък контракт, който заличава цяла една страна – за което в действителност апелирате. Путин нямаше да спре до такава степен. Щеше да продължи – през Молдова, през балтийските страни, през България. Да, да – и през България, толкоз значима за Русия като най-близка до въжделените Проливи от руско-турските войни през 19-ти век.
Защото тактиката на Путин е точно такава: той изпитва до каква степен се простира търпението на Запада във връзка с неговите все по-мащабни изстъпления. Почти нулевите наказания във връзка с геноцида през втората Чеченска война, войната в Грузия, анексирането на Крим и инсталирането на прокси-държава в Донецк и Луганск, намесата в Сирия – ето факторите, които му дадоха кураж да нападне Украйна. Западът най-накрая го разбра – с голямо забавяне. Вие не го разбрахте – или по-точно не поискахте да го разберете, тъй като отбраната на съветските ползи за Вас е по-важна от отбраната на националните. И въпреки всичко, господин Президент, не отговорихте на един доста значим въпрос, заложен Ви от Володимир Зеленски: в случай че на следващия ден войната Ви застигне, какво по-точно ще извършите? Ще кажете: давайте, Владимир Владимирович, вземайте българските територии? Украинският президент не позволи сходно проваляне за един висш главнокомандващ – за разлика от него аз се колебая, че ще извършите тъкмо това.
Не по-малко омерзителна е втората част от Вашето изказване: че сметката се заплаща от цяла Европа. Не, господин Президент: сметката се заплаща от Украйна – и се заплаща с кръв. Украинците водят война вместо нас – в отбрана на нашата сигурност и на нашите полезности. Те са на първата фронтова линия във войната, която Русия води с целия цивилизован свят. Недостойно е, когато става дума за стотици хиляди човешки животи и за милиони унищожени човешки ориси, да си правиш сметка за някакви железа, които събират прахуляк в българските военни хранилища. Недостойно е да казваш, че да се дава военна помощ на Украйна е като да гасиш пожара с бензин. Недостойно е да наричаш тези, които желаят такава помощ, „ войнолюбци “. Апропо, господин Президент – целият европейски съюз ли се състои от войнолюбци?
Още по-недостойно е да плашиш хората, че даването на помощ за Украйна значи включване на България във войната. Литва, Латвия и Естония включиха ли се във войната? Полша, Чехия, Словакия? Всички европейски страна се включиха във военната помощ за Украйна (освен Унгария, само че на Вашия декор даже Орбан не наподобява по-голямото зло) – и се включиха, тъй като доста добре осъзнават, че само провалянето на Русия в тази война може да донесе дълготраен мир в Европа. Само Вие не го съзнавате – може би тъй като във Вашите очи Путин е а приори победител. Нищо, че войната, която трябваше да завърши за една седмица, продължава към този момент повече от 500 дни – и загубите за Русия са в пъти по-големи от тези в Афганистан.
Вие постоянно говорите за национална отговорност, което постанова да Ви запитам: какво е национално виновното държание във връзка с тази война? С целия цивилизован свят, който е срещу нея, или с няколкото деспотии, които я поддържат? Към кого би трябвало да се ориентира страната ни в това в действителност разделно време: към евроатлантическата общественост или към Евразия? Вашият отговор, въпреки и не директно изречен, явно е в интерес на Евразия – всичките ви политически жестове приказват за умишлено изпитание главните геополитически цели на България да бъдат преформатирани в интерес на съветските ползи у нас. В две международни войни страната ни е правила неверни геополитически избори – желаете това да се случи и за трети път ли? Да загърбим своята преданост към Европа и НАТО, които единствени могат да подсигуряват нашата сигурност, и да застанем паралелно с Руската федерация – която е освен страна терорист и военопрестъпник, само че и в изрично губеща позиция на международната сцена – даже и единствено заради обстоятелството, че нейния стопански капацитет е почти колкото на Нидерландия?
Е, да, Русия има един единствен коз: хилядите нуклеарни глави, наследени от времената на Съюз на съветските социалистически републики. Тя на това разчита – и по тази причина нуклеарната опасност е преди всичко в нейния политически боеприпас. Тези нуклеарни глави няма да оказват помощ на Русия да завоюва войната против нормалността и международната цивилизация, само че могат да доведат до съсипването на планетата и изгубването на човешкия жанр. Какво да вършим тогава? Вашият отговор е прочут: би трябвало да оставим хищника да се налочи с украинска кръв и да се надяваме, че това ще го задоволи най-малко за известно време – през което ще прекланяме глава и ще вършим метани пред ботуша на агресора. Само че до каква степен морално е това? Трябва ли да прекланяме глава пред мощния – без значение от неговите зверства, и коства ли си да се живее въобще с преклонена глава? Така ли са мислели нашите прародители, когато са воювали за свободата на България – по този начин ли е мислел ген. Иван Колев да вземем за пример, воюващ в Първата международна война против съветските елементи в Добруджа?
Още през март 2022 година Русия включи България в листата с „ неприятелските страни “. Какво е съгласно Вас да работите за страна, която е определила Вашата татковина за неприятелска страна? Това не е ли национално изменничество, господин Президент? Питам, тъй като Вие и Вашите служебни кабинети единствено това правехте. Да напомням ли по какъв начин Вашия енергиен министър настояваше да бъдат възобновени договарянията с Газпром, след Русия спря доставките за България – и заплашваше цяла Европа с мразовит апокалипсис? Да напомням ли по какъв начин вашия длъжностен кабинет отхвърли всякаква помощ за Украйна – макар безапелационното решение на българското Народно заседание? Да подсещам ли по какъв начин персонално Вие заплашвахте Европейски Съюз с несъгласие, в случай че глобите против Русия включват и доставки на нуклеарно гориво?
Трябва ли да припомня и че огромната блъсканица в българската политика стартира с началото на войната в Украйна? Че тогава беше свалено постоянното българско държавно управление – и имахте удоволствието да държите в ръцете си цялата власт в България – посредством своите служебни кабинети? Че когато най-накрая трябваше да връчите мандат на учен Денков, Вие го посрещнахте с думите, че мандатът е злепоставен и не би трябвало да се извършва – което е безусловно неприемливо с оглед конституционните пълномощия на един президент? Че се връцнахте и напуснахте залата на Народно събрание, когато звучеше националния химн при клетвата на новото държавно управление? Срам за Вас, господин Президент!
Съгласно член 92, ал.1 от Конституцията президентът въплъщава единството на нацията. Само че – какво единение олицетворявате Вие? Как бихте могли да говорите въобще за единение, когато наричате политически водачи, за които са дали своят вот стотици хиляди хора, „ мошеници “ и „ шарлатани “? Когато и до през днешния ден не сте коментирали държанието на „ Възраждане “ – една искрено фашистка партия, работеща в интерес на Русия? Когато наричате „ безродници “ тези, които не харесват Вашия стълб в Рожен, където в подножието на българския байрак се вееха и съветски флагове? Прочее, те не са безродници, господин Президент. Просто недолюбват труфя и показното патриотарство, а Вие явно ги обичате. Да сте чели „ Силата на усета “ на Збигнев Херберт? Прочете го, може и да Ви е от изгода.
Мога да продължа още дълго, господин Президент. И Зеленски можеше, само че видя, че няма смисъл. В умозаключение съм задължен да Ви кажа следното: Вие не сте мой Президент, господин Радев. Не сте Президент и на България, тъй като не работите за нея. Призовавам всеки, който се възприятие българин, да има доблестта да Ви го каже.
Без почитание:
Едвин Сугарев
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ