Естествено... като дишането
Поемането на мирис, издишването му, това е най- надълбоко вкорененият човешки инстинкт. От вдишването на първата глътка с раждането до последната – толкоз трае животът ни, въпреки една мисъл да споделя, че „ животът ни не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които стопират дъха ни ”.
И като множеството значими неща в живота ни, въобще не се замисляме за дишането, с изключение на когато се появи проблем. Но дишането е толкоз жизненоважно, че е редно да се замислим – „ естествено ” като дишането, само че вършим ли го както би трябвало?
Хората използваме една оскъдна част от потенциала на белите си дробове. Когато поемаме мирис и бързо и тихо го изпускаме, ние активизираме само горната част на дробовете. В резултат на това, кръвта в алвеолите не съумява да се насити с О2. Заради незадоволителното за потребностите на тялото количество О2 се постанова да дишаме надалеч по- учестено и свито, спрямо това, което размерът на дробовете ни разрешава. За разлика от това незадълбочено дишане, дълбокото дишане, което разтваря гръдния панер и повдига цялата диафрагма, съумява да извърши до дъно белите дробове и по този начин единствено с едно дълготрайно поемане и издишване се реализира този развой – кислород- кръв- въглероден диоксид. Освен това, диафрагмата масажира сърцето, което въздейства благотворно на функционалностите му.
И по този начин, условно можем да разделим естествения развой на дишане на два типа: коремно ( диафрагмено, надълбоко ) и гръдно ( ключично, повърхностно).
От единствено себе си се схваща, че вярното е дълбокото, диафрагмено дишане. То точно заляга в живота, съзнанието и здравето на тези източни нации, които отдават извънредно огромно значение на дишането и то е за тях освен това от натурален витален развой. Написани са многочислени писания, открити са антични ръкописи, които разкриват разнообразни техники на дишане, като го извисяват на по- високо равнище от това, на което сме привикнали ние да го слагаме. На Изток хората имат вяра, че божественото се намира на всички места във въздуха към нас и дишането е метод да приемем непосредствено Бог в себе си. Във всяка една източна вяра дишането е неразделна част от вярното осъществяване на практиките, които сближават индивида с Бога и му дават това божествено прояснение, което е висша човешка цел. Съсредоточено дишане освобождава съзнанието, олекотява тялото и извисява душата, която се приготвя да се допре до Бог.
Типичен образец за смисъла на съсредоточеното дишане е та. На процедура не би могла да се извършва без вярно дишане. Дишането при работи по два метода – за вярно осъществяване на позите ( асани ) и на по- високо равнище за преодоляване и отмерено систематизиране на „ прана ” ( виталната сила, която е на всички места към нас, само че ние одобряваме едвам незадълбочено ).
Три са стъпките на йогиското дишане:
Вдишване, приемане на прана – надълбоко, покачване на стомаха, диафрагмата
Задържане, задържане на прана в тялото – няколко секунди – фокусиране, циркулация на прана из тялото
Издишване – освобождение на въздуха, освобождение на прана – трае по- дълго от вдишването.
При цялото дишане работят само ноздрите, устата остава затворена, а за по- положителни резултати, учителите предлагат и визуализация на прана и нейното придвижване към и вътре в тялото.
Продължава:
Естествено... като дишането - II
И като множеството значими неща в живота ни, въобще не се замисляме за дишането, с изключение на когато се появи проблем. Но дишането е толкоз жизненоважно, че е редно да се замислим – „ естествено ” като дишането, само че вършим ли го както би трябвало?
Хората използваме една оскъдна част от потенциала на белите си дробове. Когато поемаме мирис и бързо и тихо го изпускаме, ние активизираме само горната част на дробовете. В резултат на това, кръвта в алвеолите не съумява да се насити с О2. Заради незадоволителното за потребностите на тялото количество О2 се постанова да дишаме надалеч по- учестено и свито, спрямо това, което размерът на дробовете ни разрешава. За разлика от това незадълбочено дишане, дълбокото дишане, което разтваря гръдния панер и повдига цялата диафрагма, съумява да извърши до дъно белите дробове и по този начин единствено с едно дълготрайно поемане и издишване се реализира този развой – кислород- кръв- въглероден диоксид. Освен това, диафрагмата масажира сърцето, което въздейства благотворно на функционалностите му.
И по този начин, условно можем да разделим естествения развой на дишане на два типа: коремно ( диафрагмено, надълбоко ) и гръдно ( ключично, повърхностно).
От единствено себе си се схваща, че вярното е дълбокото, диафрагмено дишане. То точно заляга в живота, съзнанието и здравето на тези източни нации, които отдават извънредно огромно значение на дишането и то е за тях освен това от натурален витален развой. Написани са многочислени писания, открити са антични ръкописи, които разкриват разнообразни техники на дишане, като го извисяват на по- високо равнище от това, на което сме привикнали ние да го слагаме. На Изток хората имат вяра, че божественото се намира на всички места във въздуха към нас и дишането е метод да приемем непосредствено Бог в себе си. Във всяка една източна вяра дишането е неразделна част от вярното осъществяване на практиките, които сближават индивида с Бога и му дават това божествено прояснение, което е висша човешка цел. Съсредоточено дишане освобождава съзнанието, олекотява тялото и извисява душата, която се приготвя да се допре до Бог.
Типичен образец за смисъла на съсредоточеното дишане е та. На процедура не би могла да се извършва без вярно дишане. Дишането при работи по два метода – за вярно осъществяване на позите ( асани ) и на по- високо равнище за преодоляване и отмерено систематизиране на „ прана ” ( виталната сила, която е на всички места към нас, само че ние одобряваме едвам незадълбочено ).
Три са стъпките на йогиското дишане:
Вдишване, приемане на прана – надълбоко, покачване на стомаха, диафрагмата
Задържане, задържане на прана в тялото – няколко секунди – фокусиране, циркулация на прана из тялото
Издишване – освобождение на въздуха, освобождение на прана – трае по- дълго от вдишването.
При цялото дишане работят само ноздрите, устата остава затворена, а за по- положителни резултати, учителите предлагат и визуализация на прана и нейното придвижване към и вътре в тялото.
Продължава:
Естествено... като дишането - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ