Поемане на дялове в малки и средни компании - следващият спасителен пояс в ЕС?
Поемане на дялове в дребни и междинни предприятия е новата огромна концепция, набираща инерция измежду европейските държавни управления в опит да спасят стопанските системи си от тежката криза, провокирана от коронавирусната пандемия, пише Bloomberg.
По калкулации на Европейска комисия единствено през тази година ще са нужни 720 милиарда евро, с цел да се подсигурява оцеляването на другояче жизнеспособни компании в Европейски Съюз.
А по-рано през седмицата Европейската комисия акцентира в летните си прогнози, че главен риск за стопанските системи е и ще продължи да бъде корпоративната кредитоспособност. Увеличаването на банкрутите „ може да усили и продължи шока от пандемията, увеличавайки необслужваните заеми “, предизвести Брюксел.
Подкрепа посредством придобиване на дялове в дребни и междинни дружество към този момент е обсъждана в Европейската комисия и Английската централна. Френското министерство на финансите също е разглеждало такава опция, а сходни полемики са водени и в немското финансово ведомство удостовери представител, като концепцията се поддържа и от немската бизнес асоциация DIHK, показва Bloomberg.
Сама по себе си тази идея не е оригиналност – банките да вземем за пример всеобщо бяха спасявани точно посредством придобиване на дялове по време на международната финансова рецесия и като " завещание " оттогава Германия към момента има над 15% от Commerzbank. Почвата за повторното използване на тази концепция е готова и от засилващите се рецензии, че напъните досега на страните са ориентирани главно към огромните компании, а дребният бизнес, който дава издръжка на толкоз доста хора е зарязан.
Принципното решение за сходна интервенция би означавало, че страната ще получи още по-голяма роля в ръководството на стопанската система в изискванията на пандемия и неизбежно след време ще докара до обвинявания, че управляващите избират печелившите и губещите, споделят специалисти. Навлизаме във фаза, при която корпоративната кредитоспособност може да бъде застрашена, защото държавните управления може да стартират да понижават поддръжката, отпусната през първата фаза на рецесията, счита основният икономист на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) Лорънс Бун. „ Там, където държавната помощ е под формата на финансови инжекции, корпорациите ще са по-устойчиви “, уточни тя пред Европейския парламент през юни.
Подобни схеми обаче може да основат известни алтернативи. Гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард съобщи, че рецесията по всяка възможност ще форсира към този момент съществуващите социално-икономически трендове като понижаване на глобализацията, увеличение на дигитализацията и фокусирането върху „ зелените “ промишлености. Възможно е обаче държавните управления да решат, че не всички елементи на стопанските системи им би трябвало да бъдат възобновени на предепидемичните им равнища, отбелязва Bloomberg.
По калкулации на Европейска комисия единствено през тази година ще са нужни 720 милиарда евро, с цел да се подсигурява оцеляването на другояче жизнеспособни компании в Европейски Съюз.
А по-рано през седмицата Европейската комисия акцентира в летните си прогнози, че главен риск за стопанските системи е и ще продължи да бъде корпоративната кредитоспособност. Увеличаването на банкрутите „ може да усили и продължи шока от пандемията, увеличавайки необслужваните заеми “, предизвести Брюксел.
Подкрепа посредством придобиване на дялове в дребни и междинни дружество към този момент е обсъждана в Европейската комисия и Английската централна. Френското министерство на финансите също е разглеждало такава опция, а сходни полемики са водени и в немското финансово ведомство удостовери представител, като концепцията се поддържа и от немската бизнес асоциация DIHK, показва Bloomberg.
Сама по себе си тази идея не е оригиналност – банките да вземем за пример всеобщо бяха спасявани точно посредством придобиване на дялове по време на международната финансова рецесия и като " завещание " оттогава Германия към момента има над 15% от Commerzbank. Почвата за повторното използване на тази концепция е готова и от засилващите се рецензии, че напъните досега на страните са ориентирани главно към огромните компании, а дребният бизнес, който дава издръжка на толкоз доста хора е зарязан.
Принципното решение за сходна интервенция би означавало, че страната ще получи още по-голяма роля в ръководството на стопанската система в изискванията на пандемия и неизбежно след време ще докара до обвинявания, че управляващите избират печелившите и губещите, споделят специалисти. Навлизаме във фаза, при която корпоративната кредитоспособност може да бъде застрашена, защото държавните управления може да стартират да понижават поддръжката, отпусната през първата фаза на рецесията, счита основният икономист на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) Лорънс Бун. „ Там, където държавната помощ е под формата на финансови инжекции, корпорациите ще са по-устойчиви “, уточни тя пред Европейския парламент през юни.
Подобни схеми обаче може да основат известни алтернативи. Гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард съобщи, че рецесията по всяка възможност ще форсира към този момент съществуващите социално-икономически трендове като понижаване на глобализацията, увеличение на дигитализацията и фокусирането върху „ зелените “ промишлености. Възможно е обаче държавните управления да решат, че не всички елементи на стопанските системи им би трябвало да бъдат възобновени на предепидемичните им равнища, отбелязва Bloomberg.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ