Героят на САЩ, който сам плени и уби над 150 германци
Подвигът на Алвин Йорк надали има аналог в международната история. Вероятно единствено холивудските филми се доближават до неговия подвиг в борбата за Муз - Аргон през Първата международна война.
Това е първото огромно стълкновение, в което взе участие неотдавна включилата се към силите на Антантата Първа американска войска, командвана от военачалник Джон Дж. Пършинг.
Германците са построили добре укрепена защитна линия по възвишенията и горите край долината Аргон и по река Муз.
Преди офанзивата Алвин Йорк е елементарен ковач от Къмбърланд Хил, Тенеси, свикан в армията, макар нежеланието му и опитите да откаже военна работа по религиозни аргументи, защото съгласно християнството, убийството е грях. Сам признава, че в никакъв случай не е желал да наранява други хора.
Въпреки това е причислен в 82-ра пехотна дивизия и трансфериран във Франция в навечерието на офанзивата против линията Муз - Аргон през 1918 година
Началото на офанзивата е устремно за американските бойци, доста от които влизат в бойни дейности за първи път. Въпреки това те разполагат с огромно предимство като бройка и артилерия. Само в първия ден на сраженията изстрелват повече снаряди, в сравнение с през цялата революция в Съединени американски щати.
На 1 октомври обаче германците стопират изцяло настъплението на армията на Пършинг. Линията на Муз - Аргон наподобява непробиваема.
На 8 октомври патрулната част на ефрейтор Алвин Йорк, в която има още 17 души, получава разпореждане да нападна и унищожи немска картечница. Много бързо американската офанзива се разпада.
Частта на Алвин Йорк се озовава откъсната зад вражеските линии, изгубила половината си хора и под непрекъснат обстрел от германците.
„ Германците ни сгащиха и то много хитро. Просто ни избиваха. Техните картечници бяха горе на височините над нас, добре прикрити и не можехме да кажем сигурно от кое място идва ужасяващият огън. Направо ни разстрелваха. Нашите момчета просто падаха като окосени стръкове трева. Атаката ни се разпадна”, споделя Алвин Йорк по-късно.
Тогава той прави нещо, което може да бъде несъмнено единствено като акт на невиждан подвиг. Казва на околните си приятели да се прикрият. Скача и напълно самичък нападна немските позиции, стреляйки бързо и със смъртоносна акуратност по вражеските картечари.
Бягайки безусловно под дъжд от патрони, като по знамение оставайки непокътнат, Алвин Йорк убива 25 немски бойци.
Лейтенантът от немската имперска войска Пол Юрген Волмер, командващ Първи батальон на 120-и авариен пехотен полк, изпразва револвера си, пробвайки се да убие тичащия към него Йорк. След като не съумява да спре офанзивата на американеца и вижда загиващите си бойци Волмер смъква оръжието и на британски споделя на Йорк, че се предава с остатъка от частта си.
По пътя назад Алвин Йорк подвига другарите си, залегнали в тревата под възвишението с унищожената немска картечна позиция. Вървейки към американските линии той продължава да пленява германци, държейки се като че ли зад себе си има цяла войска. За това описват по-късно част от оживелите от неговия патрул седем бойци.
След завръщането в частта си Йорк рапортува на своя пълководец, бригаден военачалник Джулиан Робърт Линдзи, който отбелязва: „ Е, Йорк, слушам, че сте завладели цялата немска армия”. На което, Алвин Йорк отговоря: „ Не, сър. Хванах единствено 132”.
On this day in 1918, Corporal (later Sergeant) Alvin C. York’s Medal of Honor battlefield action takes place. Alvin York was a member of Company G, 2nd Battalion, 328th Infantry Regiment, 82nd Division, who bravely charged German fighting positions near Chatel-Chehery, France.
— USAHEC (@USAHEC)
Йорк е нараснал в чин сержант и месеци по-късно откакто невероятният му героизъм става международна сензация, получава Почетния орден на Конгреса и сходни оценки от Франция и редица други съюзнически страни. Награден е близо 50 пъти.
След войната Алвин Йорк се завръща в Тенеси, където живее във плантация, дарена му щатските управляващи и оказва помощ за основаването на промишлен институт и учебно заведение за образование на локалните младежи. Автобиографията му: „ Сержант Йорк, неговата лична житейска история и боен дневник” е издадена през 1928 година
През 30-те години Алвин Йорк подлага на критика обществено присъединяване на Съединени американски щати в Първата международна война:
„ Не виждам да сме създали нещо положително. Сега има толкоз доста проблеми, колкото и когато бяхме там. Мисля, че лозунгът „ Война за преустановяване на войната”, е погрешен”.
Алвин Йорк умира в Тенеси на 2 септември 1964 година на 76-годишна възраст.
October 8, 1918 Cpl. Alvin C. York killed over 20 German soldiers and captured 132 Germans in the Argonne Forest. York was immediately promoted to sergeant and awarded the Distinguished Service Cross; an investigation resulted in the upgrading of the award to the.
— Disabled American Veterans (DAV) (@DAVHQ)
Това е първото огромно стълкновение, в което взе участие неотдавна включилата се към силите на Антантата Първа американска войска, командвана от военачалник Джон Дж. Пършинг.
Германците са построили добре укрепена защитна линия по възвишенията и горите край долината Аргон и по река Муз.
Преди офанзивата Алвин Йорк е елементарен ковач от Къмбърланд Хил, Тенеси, свикан в армията, макар нежеланието му и опитите да откаже военна работа по религиозни аргументи, защото съгласно християнството, убийството е грях. Сам признава, че в никакъв случай не е желал да наранява други хора.
Въпреки това е причислен в 82-ра пехотна дивизия и трансфериран във Франция в навечерието на офанзивата против линията Муз - Аргон през 1918 година
Началото на офанзивата е устремно за американските бойци, доста от които влизат в бойни дейности за първи път. Въпреки това те разполагат с огромно предимство като бройка и артилерия. Само в първия ден на сраженията изстрелват повече снаряди, в сравнение с през цялата революция в Съединени американски щати.
На 1 октомври обаче германците стопират изцяло настъплението на армията на Пършинг. Линията на Муз - Аргон наподобява непробиваема.
На 8 октомври патрулната част на ефрейтор Алвин Йорк, в която има още 17 души, получава разпореждане да нападна и унищожи немска картечница. Много бързо американската офанзива се разпада.
Частта на Алвин Йорк се озовава откъсната зад вражеските линии, изгубила половината си хора и под непрекъснат обстрел от германците.
„ Германците ни сгащиха и то много хитро. Просто ни избиваха. Техните картечници бяха горе на височините над нас, добре прикрити и не можехме да кажем сигурно от кое място идва ужасяващият огън. Направо ни разстрелваха. Нашите момчета просто падаха като окосени стръкове трева. Атаката ни се разпадна”, споделя Алвин Йорк по-късно.
Тогава той прави нещо, което може да бъде несъмнено единствено като акт на невиждан подвиг. Казва на околните си приятели да се прикрият. Скача и напълно самичък нападна немските позиции, стреляйки бързо и със смъртоносна акуратност по вражеските картечари.
Бягайки безусловно под дъжд от патрони, като по знамение оставайки непокътнат, Алвин Йорк убива 25 немски бойци.
Лейтенантът от немската имперска войска Пол Юрген Волмер, командващ Първи батальон на 120-и авариен пехотен полк, изпразва револвера си, пробвайки се да убие тичащия към него Йорк. След като не съумява да спре офанзивата на американеца и вижда загиващите си бойци Волмер смъква оръжието и на британски споделя на Йорк, че се предава с остатъка от частта си.
По пътя назад Алвин Йорк подвига другарите си, залегнали в тревата под възвишението с унищожената немска картечна позиция. Вървейки към американските линии той продължава да пленява германци, държейки се като че ли зад себе си има цяла войска. За това описват по-късно част от оживелите от неговия патрул седем бойци.
След завръщането в частта си Йорк рапортува на своя пълководец, бригаден военачалник Джулиан Робърт Линдзи, който отбелязва: „ Е, Йорк, слушам, че сте завладели цялата немска армия”. На което, Алвин Йорк отговоря: „ Не, сър. Хванах единствено 132”.
On this day in 1918, Corporal (later Sergeant) Alvin C. York’s Medal of Honor battlefield action takes place. Alvin York was a member of Company G, 2nd Battalion, 328th Infantry Regiment, 82nd Division, who bravely charged German fighting positions near Chatel-Chehery, France.
— USAHEC (@USAHEC)
Йорк е нараснал в чин сержант и месеци по-късно откакто невероятният му героизъм става международна сензация, получава Почетния орден на Конгреса и сходни оценки от Франция и редица други съюзнически страни. Награден е близо 50 пъти.
След войната Алвин Йорк се завръща в Тенеси, където живее във плантация, дарена му щатските управляващи и оказва помощ за основаването на промишлен институт и учебно заведение за образование на локалните младежи. Автобиографията му: „ Сержант Йорк, неговата лична житейска история и боен дневник” е издадена през 1928 година
През 30-те години Алвин Йорк подлага на критика обществено присъединяване на Съединени американски щати в Първата международна война:
„ Не виждам да сме създали нещо положително. Сега има толкоз доста проблеми, колкото и когато бяхме там. Мисля, че лозунгът „ Война за преустановяване на войната”, е погрешен”.
Алвин Йорк умира в Тенеси на 2 септември 1964 година на 76-годишна възраст.
October 8, 1918 Cpl. Alvin C. York killed over 20 German soldiers and captured 132 Germans in the Argonne Forest. York was immediately promoted to sergeant and awarded the Distinguished Service Cross; an investigation resulted in the upgrading of the award to the.
— Disabled American Veterans (DAV) (@DAVHQ)
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ