Иран се надява до 11-ти февруари да изстреля успешно спътник в космоса за пръв път след петгодишно затишие
Подробна историческа информация за галактическата стратегия на Иран бе оповестена на 27-ми януари на страниците на The Space Review, тъй че в случай че желаете, прочетете на този линк материала на британски език. Няма да разказвам отново в детайли публикацията, само че ще загатна, че съгласно създателя Иран стартира да развива независимо галактическа стратегия в отговор на чувството, че страната е унизена от запада. След Ислямската гражданска война през 1979-та година, Иран е под въздействието на голям брой наказания. Държавата нито има финансовия запас да купува западни оръжия, нито ѝ е позволено да го прави. Иран даже не е в положение да изкупува фотоси от западни комерсиални спътници, които несъмнено могат да намерят военно приложение, само че също по този начин се използват и за цивилен цели. В същото време прилежащите страни имат достъп до такива фотоси. Така Иран възприема способността да създаде лични галактически технологии като наложителен фактор, с цел да може да оцелее.
Ирано-иракската война през 80-те години сварва иранците неподготвени във връзка с отбранителните им благоприятни условия. Затова в интервала сред 1985-та и 1987-ма година Иран закупува руски ракети “Скъд ” от Либия, Сирия и най-много от Северна Корея. В интервала сред 1988-ма и 1994-та година севернокорейците дават на иранците сред 150 и 200 ракети. Безспорно е, че това оказва огромно въздействие върху по-нататъшното галактическо развиване на Иран и че иранската галактическа стратегия се базира най-много върху технологиите на “Скъд ”.
През 2004-та е учредена Иранската галактическа организация, а през 2005-та е изстрелян първият ирански сателит – чрез съветска ракета от космодрума Плесецк. Както загатнах при започване на публикацията, действителното преобразяване на Иран в независима галактическа страна се случва през 2009-та година, когато иранската ракета “Сафир ” изпраща в орбита спътника “Омид ”. “Сафир ” е ракета с прекомерно скромни благоприятни условия. Със своята дължина от 22 метра и тегло 26 тона, тя е в положение да изстрелва товар от 65 килограма в ниска околоземна орбита.
Освен орбитални, иранците създават и суборбитални носители. В интервала сред 2008-ма и 2013-та година са изстреляни няколко ракети “Кавошгар ” с биологични обекти на борда – гризачи, костенурки и маймуни. Така Иран се трансформира в шестата страна, която организира опити с животни в космоса, а тези упоритости ясно демонстрират желанието на страната да създаде и пилотирана галактическа стратегия. Изпращането на първия ирански астронавт е планувано най-късно за 2019-та година. Но нищо сходно не се случва – откакто през 2015-та година е показан първообраз на пилотиран галактически транспортен съд, през 2017-та планът е замразен.
Далеч по-напред стига инициативата за основаването на по-мощна ракета от “Сафир ”, която през днешния ден е известна под името “Симорг ”. Нейната дарба е да извежда в околоземна орбита товар от 350 кг. Първоначалният ѝ полет е очакван за 2010-та година, само че както се случва постоянно в галактическото развиване, дебютният суборбитален тест става реалност чак през 2016-та. Следва първият опит за изстрелване на сателит през юли 2017-та година, който приключва с неуспех. Когато настъпи сходна злополука, изцяло е в нормата да последва дълго закъснение, до момента в който експертите проучват аргументите – и Иран не е изключение от правилото. Минава година и половина преди иранците да се опитат да изпратят нов сателит в орбита. Но полетът през януари 2019-та още веднъж приключва без триумф.
Безспорно 2019-та е трагична година за иранската космонавтика. Освен неудачът на “Симорг ”, на 5-ти февруари по-малката ракета “Сафир ” също аварира при излитането. А през август, когато Иран подготвя нов старт на “Сафир ”, ракетата избухва на стартовата площадка още по време на наземните тествания.
Видно е, че качеството на галактическите полети на Иран се е влошило през последните години – на процедура страната няма сполучливо изстрелян сателит след 2015-та. Иранските експерти желаят да се реваншират и се надяват, че този път изстрелването на спътника “Зафар ” ще е наред. За всеки случай те са построили аварийна ракета “Симорг ” и втори сателит “Зафар ”, в случай че още веднъж настъпи злополука. От позиция на локалната политика стартът наложително би трябвало да се реализира до 11-ти февруари, тъй като тогава ще завършват честванията във връзка 41-годишнината от Ислямската гражданска война.
Иран декларира желанието си да подходи към полета с оптималната гласност – явно презастраховайки се против обвиняванията на запада, че галактическата технология на страната е най-много с военно приложение. Изключително забавно е, ), което демонстрира сглобяването на ракетата “Зафар ”. Ако сте почитатели на ракетостроенето, не пропускайте да го изгледате!
