Преди 30 г. Украйна размени ядрени оръжия срещу гаранции за сигур...
Подписаният в Будапеща меморандум дава съображение на Украйна да се освободи от нуклеарния си боеприпас в подмяна на гаранции от страна на Съединени американски щати, Англия и Русия, че няма да употребяват стопански и военни средства за нахлуване против страната.
Двадесет години след подписването на съглашението - през 2014 година, Русия стартира война против Украйна, като окупира Крим и елементи от Източна Украйна. Тридесет години по-късно - от 2022 година, Русия интензивно организира пълномащабна атака против Украйна, опожарявайки градовете и убивайки хората, които в миналото е дала обещание да пази.
Сянката на събитията от 1994 година преследва Украйна и през днешния ден.
Въпреки споразуменията, Украйна не получи главната изгода от отхвърли от третия по величина нуклеарен капацитет в света - сигурността. Мнозина в Киев считат, че страната е била принудена да подписа неравностойно съглашение от страните, които не са имали желание да съблюдават подписаното.
„ Днес Будапещенският меморандум е монумент на недалновидността при вземането на стратегически решения в региона на сигурността “, се споделя в изказване на украинското външно министерство преди 30-годишнината от подписването на съглашението.
„ Това би трябвало да подсети на актуалните водачи на евроатлантическата общественост, че построяването на европейска архитектура за сигурност за сметка на ползите на Украйна, вместо да се вземат поради, е обречено на неуспех. “
Как Украйна загуби всичко
След разпадането на Съветския съюз Украйна е останала със 176 междуконтинентални балистични ракети, в това число 130 ракети с течно гориво SS-19 Stiletto и 46 ракети с твърдо гориво SS-24 Scalpel, по данни на Non-Proliferation of Nuclear Weapons (NPT). Освен това Украйна е разполагала с сред 1514 и 2156 стратегически нуклеарни бойни глави и 2800 до 4200 тактически нуклеарни бойни глави в арсенала си.
Въпреки това Украйна не е предопределена да резервира нуклеарния си боеприпас.
Разпоредбата за неядрен статут беше залегнала в Декларацията за държавен суверенитет на Украйна, призната от украинския парламент на 16 юли 1990 година Разпоредбите за бъдещия нуклеарен статут бяха доказани и при оповестяването на независимостта на Украйна през 1991 година
В рамките на по-малко от година Леонид Кравчук, първият президент на самостоятелна Украйна, утвърди Лисабонския протокол. Протоколът добавя Договора за ограничение на стратегическите настъпателни оръжия (START I), подписан сред Съветския съюз и Съединени американски щати през 1984 година Съединени американски щати, Русия, Беларус и Казахстан също подписаха протокола.
Съгласно Лисабонския протокол Украйна, Беларус и Казахстан се ангажираха да се причислят към Договора за неразпространение на нуклеарните оръжие (ДНЯО), като по този метод се отхвърлиха от нуклеарния си статут.
На 5 декември 1994 година Украйна подписва меморандума от Будапеща. Съгласно документа подписалите го страни - Англия, Русия и Съединени американски щати - се задължават да бъдат гаранти на независимостта и суверенитета на Украйна и да се въздържат от потребление на оръжие или стопански напън против нея. В подмяна на това Украйна се отхвърли от нуклеарния си статут.
Антон Лиагуша, научен шеф на магистърската стратегия „ Изследване на паметта и социална история “ в Киевския университет по стопанска система, споделя, че Украйна се е съгласила на неядрен статут под голям напън.
„ Русия употребява Будапещенския меморандум доста хитро. По-точно казано, тя насърчаваше и принуждаваше Запада да оказва напън върху Украйна да подпише меморандума. В същото време Русия го нарежда като „ доблестен акт на световната геополитика “ - споделя Лиагуша.
„ Русия насърчаваше разказа, че Украйна е провалена страна, несъществуваща страна, а несъществуваща значи неконтролирана . А в една несъществуваща и неконтролирана страна нуклеарните оръжия са най-лошият вероятен вид. За страдание, тази хитра и подла дипломация и агитация реализираха задачите си “.
През 1996 година Украйна напълно извърши споразуменията си: всички нуклеарни бойни глави бяха предадени на Русия за заличаване, а класифицираните стратегически бази бяха преобразувани за невоенна приложимост. Гарантите, въпреки това, не извършиха своите отговорности.
Историкът дефинира тази стъпка като неточност, тъй като е уверен, че през днешния ден нуклеарните оръжия към момента са гаранция за ненападение и известна гаранция за отбрана на суверенитета.
„ По време на подписването на Будапещенския меморандум Украйна не беше в положение да подсигурява своя суверенитет при положение на директна военна експанзия от страна на Русия или някои други страни “, споделя Лиагуша пред Kyiv Independent.
„ Това значи, че отводът от нуклеарни оръжия е нелепа история. И аз съм сигурен, че политиците, които подписаха този меморандум, са разбрали това “.
Други специалисти, интервюирани от Kyiv Independent, означават, че разоръжаването има и някои позитивни аспекти.
Украйна не е имала достъп до кодовете за изстрелване, само че Русия е имала. Следователно Украйна можеше единствено да съхранява оръжията, само че не и да ги употребява, само че съхранението също изискваше доста запаси.
„ Трябва да се поддържа непрекъснат личен състав за защита на обектите, да се подсигурява, че бойните глави и ракетите остават постоянни и че няма проблеми с тях “, сподели пред Kyiv Independent Фабиан Хофман, специалист по защита и докторант в Университета в Осло.
„ Украйна щеше да заплати обилни суми за нещо, което не може да употребява. Така че не би било доста рационално (да задържи оръжията). “
Според Хофман Украйна също по този начин рискува да се трансформира в интернационален парий като Иран или Северна Корея, в случай че резервира нуклеарните си бойни глави. Ливиу Хоровиц, експерт по нуклеарно въздържане в Германския институт за интернационалните връзки и сигурност, споделя същото мнение.
„ Всички желаеха Украйна да се откаже от тези нуклеарни оръжия, в това число Съединени американски щати и всички западноевропейски сили. И затова Украйна всъщност щеше да би трябвало да вземе това решение срещу волята на всички останали “, сподели Хоровиц пред Kyiv Independent.
В подмяна на отхвърли си от нуклеарни оръжия Украйна получи и стопански изгоди под формата на гориво за атомни електроцентрали. В началото на 90-те години на ХХ в. Украйна претърпява финансова рецесия и в цялата страна се стига до спиране на електрозахранването. Така, отказвайки се от стратегическите бомбардировачи, Украйна отчасти изплати задълженията си за газ.
Въпреки това Хоровиц се съгласява с Лиагуша, като споделя, че при положение на пълномащабно навлизане нуклеарните оръжия биха могли да оказват помощ на Украйна в отбраната ѝ против Русия.
„ Не е като да се сдобиеш с едно самотно нуклеарно оръжие и внезапно всички външни закани да изчезнат. Но в исторически проект нуклеарните сили са възпирали по-добре своите съперници. Като се има поради спорът на Украйна с Руската федерация, евентуално от украинска позиция не би било неприятна концепция да притежаваме нуклеарен боеприпас “, споделя Хоровиц.
Въпреки това и Хоровиц, и Хофман обявиха, че не виждат краткосрочни решения за Украйна, като прибавиха, че украинският нуклеарен боеприпас е история от предишното без вероятности в бъдещето.
Призракът и меморандумът от Будапеща
Тази есен президентът Володимир Зеленски разпали нова вълна от полемики към меморандума и осъществяването на неговите условия.
„ Или Украйна ще има нуклеарни оръжия, които ще служат за отбрана, или би трябвало да бъде част от някакъв съюз. Освен НАТО, ние не познаваме подобен ефикасен съюз “, сподели той през октомври.
След това изявление Зеленски трябваше да се оправдае на фона на възходящите опасения на сътрудниците и да подсигурява, че Киев не възнамерява да създава нови нуклеарни оръжия, а чака да се причисли към алианса в бъдеще. Въпреки това той още веднъж акцентира многочислените нарушавания на Будапещенския меморандум.
„ Това значи, че тя не е добър „ чадър “ за нашата сигурност. Ето за какво споделих, че нямам друга опция с изключение на НАТО. Това беше моят сигнал. “
Лиагуша повтори позицията на Зеленски, като съобщи, че меморандумът от Будапеща се е оказал изцяло „ празен “, защото не е имало действителен механизъм за отбрана на Украйна.
Украинският историк твърди, че в този момент Украйна би трябвало да влага в създаването на нуклеарни оръжия, до момента в който Хофман и Хоровиц остават по-скептични във връзка с тази концепция.
Украйна не разполага със скъпоструваща енергийна инфраструктура, която би била в положение да се оправи с отделянето на плутоний или обогатяването на уран - процесите, употребявани за производството на нуклеарни оръжия, сподели Хофман. Според специалиста построяването на нужните уреди може да отнеме „ месеци, в случай че не и години “.
Украйна също по този начин няма да може да направи това тихомълком, защото Международната организация за атомна сила (МААЕ) организира така наречен нуклеарно счетоводство, като наблюдава всички нуклеарни материали във всяка страна с стратегия за нуклеарна сила.
„ Тъй като това не може да бъде непокътнато в загадка, ще имате всички тези политически дефекти. Това не би било добре признато в чужбина “, споделя Хофман.
„ Русия би имала всички тласъци да изпревари украинско нуклеарно оръжие... Ако Украйна стигне по-далеч, може да се стигне до нуклеарно изпреварване. Но това би било рисково и от военна позиция. “
От друга страна, Лиагуша не вижда причина за нерешителност във връзка с евентуалното създаване на нови нуклеарни оръжия от страна на Украйна. Според историка на този стадий няма смисъл да се притесняваме от ескалация на войната.
„ Намираме се в обстановка на война и обществена злополука, когато нямаме какво да губим, с изключение на личния си живот “, сподели Лиагуша.
„ А Европа е толкоз слаба, колкото в никакъв случай не е била. “
Катерина Ходунов, Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
Двадесет години след подписването на съглашението - през 2014 година, Русия стартира война против Украйна, като окупира Крим и елементи от Източна Украйна. Тридесет години по-късно - от 2022 година, Русия интензивно организира пълномащабна атака против Украйна, опожарявайки градовете и убивайки хората, които в миналото е дала обещание да пази.
Сянката на събитията от 1994 година преследва Украйна и през днешния ден.
Въпреки споразуменията, Украйна не получи главната изгода от отхвърли от третия по величина нуклеарен капацитет в света - сигурността. Мнозина в Киев считат, че страната е била принудена да подписа неравностойно съглашение от страните, които не са имали желание да съблюдават подписаното.
„ Днес Будапещенският меморандум е монумент на недалновидността при вземането на стратегически решения в региона на сигурността “, се споделя в изказване на украинското външно министерство преди 30-годишнината от подписването на съглашението.
„ Това би трябвало да подсети на актуалните водачи на евроатлантическата общественост, че построяването на европейска архитектура за сигурност за сметка на ползите на Украйна, вместо да се вземат поради, е обречено на неуспех. “
Как Украйна загуби всичко
След разпадането на Съветския съюз Украйна е останала със 176 междуконтинентални балистични ракети, в това число 130 ракети с течно гориво SS-19 Stiletto и 46 ракети с твърдо гориво SS-24 Scalpel, по данни на Non-Proliferation of Nuclear Weapons (NPT). Освен това Украйна е разполагала с сред 1514 и 2156 стратегически нуклеарни бойни глави и 2800 до 4200 тактически нуклеарни бойни глави в арсенала си.
Въпреки това Украйна не е предопределена да резервира нуклеарния си боеприпас.
Разпоредбата за неядрен статут беше залегнала в Декларацията за държавен суверенитет на Украйна, призната от украинския парламент на 16 юли 1990 година Разпоредбите за бъдещия нуклеарен статут бяха доказани и при оповестяването на независимостта на Украйна през 1991 година
В рамките на по-малко от година Леонид Кравчук, първият президент на самостоятелна Украйна, утвърди Лисабонския протокол. Протоколът добавя Договора за ограничение на стратегическите настъпателни оръжия (START I), подписан сред Съветския съюз и Съединени американски щати през 1984 година Съединени американски щати, Русия, Беларус и Казахстан също подписаха протокола.
Съгласно Лисабонския протокол Украйна, Беларус и Казахстан се ангажираха да се причислят към Договора за неразпространение на нуклеарните оръжие (ДНЯО), като по този метод се отхвърлиха от нуклеарния си статут.
На 5 декември 1994 година Украйна подписва меморандума от Будапеща. Съгласно документа подписалите го страни - Англия, Русия и Съединени американски щати - се задължават да бъдат гаранти на независимостта и суверенитета на Украйна и да се въздържат от потребление на оръжие или стопански напън против нея. В подмяна на това Украйна се отхвърли от нуклеарния си статут.
Антон Лиагуша, научен шеф на магистърската стратегия „ Изследване на паметта и социална история “ в Киевския университет по стопанска система, споделя, че Украйна се е съгласила на неядрен статут под голям напън.
„ Русия употребява Будапещенския меморандум доста хитро. По-точно казано, тя насърчаваше и принуждаваше Запада да оказва напън върху Украйна да подпише меморандума. В същото време Русия го нарежда като „ доблестен акт на световната геополитика “ - споделя Лиагуша.
„ Русия насърчаваше разказа, че Украйна е провалена страна, несъществуваща страна, а несъществуваща значи неконтролирана . А в една несъществуваща и неконтролирана страна нуклеарните оръжия са най-лошият вероятен вид. За страдание, тази хитра и подла дипломация и агитация реализираха задачите си “.
През 1996 година Украйна напълно извърши споразуменията си: всички нуклеарни бойни глави бяха предадени на Русия за заличаване, а класифицираните стратегически бази бяха преобразувани за невоенна приложимост. Гарантите, въпреки това, не извършиха своите отговорности.
Историкът дефинира тази стъпка като неточност, тъй като е уверен, че през днешния ден нуклеарните оръжия към момента са гаранция за ненападение и известна гаранция за отбрана на суверенитета.
„ По време на подписването на Будапещенския меморандум Украйна не беше в положение да подсигурява своя суверенитет при положение на директна военна експанзия от страна на Русия или някои други страни “, споделя Лиагуша пред Kyiv Independent.
„ Това значи, че отводът от нуклеарни оръжия е нелепа история. И аз съм сигурен, че политиците, които подписаха този меморандум, са разбрали това “.
Други специалисти, интервюирани от Kyiv Independent, означават, че разоръжаването има и някои позитивни аспекти.
Украйна не е имала достъп до кодовете за изстрелване, само че Русия е имала. Следователно Украйна можеше единствено да съхранява оръжията, само че не и да ги употребява, само че съхранението също изискваше доста запаси.
„ Трябва да се поддържа непрекъснат личен състав за защита на обектите, да се подсигурява, че бойните глави и ракетите остават постоянни и че няма проблеми с тях “, сподели пред Kyiv Independent Фабиан Хофман, специалист по защита и докторант в Университета в Осло.
„ Украйна щеше да заплати обилни суми за нещо, което не може да употребява. Така че не би било доста рационално (да задържи оръжията). “
Според Хофман Украйна също по този начин рискува да се трансформира в интернационален парий като Иран или Северна Корея, в случай че резервира нуклеарните си бойни глави. Ливиу Хоровиц, експерт по нуклеарно въздържане в Германския институт за интернационалните връзки и сигурност, споделя същото мнение.
„ Всички желаеха Украйна да се откаже от тези нуклеарни оръжия, в това число Съединени американски щати и всички западноевропейски сили. И затова Украйна всъщност щеше да би трябвало да вземе това решение срещу волята на всички останали “, сподели Хоровиц пред Kyiv Independent.
В подмяна на отхвърли си от нуклеарни оръжия Украйна получи и стопански изгоди под формата на гориво за атомни електроцентрали. В началото на 90-те години на ХХ в. Украйна претърпява финансова рецесия и в цялата страна се стига до спиране на електрозахранването. Така, отказвайки се от стратегическите бомбардировачи, Украйна отчасти изплати задълженията си за газ.
Въпреки това Хоровиц се съгласява с Лиагуша, като споделя, че при положение на пълномащабно навлизане нуклеарните оръжия биха могли да оказват помощ на Украйна в отбраната ѝ против Русия.
„ Не е като да се сдобиеш с едно самотно нуклеарно оръжие и внезапно всички външни закани да изчезнат. Но в исторически проект нуклеарните сили са възпирали по-добре своите съперници. Като се има поради спорът на Украйна с Руската федерация, евентуално от украинска позиция не би било неприятна концепция да притежаваме нуклеарен боеприпас “, споделя Хоровиц.
Въпреки това и Хоровиц, и Хофман обявиха, че не виждат краткосрочни решения за Украйна, като прибавиха, че украинският нуклеарен боеприпас е история от предишното без вероятности в бъдещето.
Призракът и меморандумът от Будапеща
Тази есен президентът Володимир Зеленски разпали нова вълна от полемики към меморандума и осъществяването на неговите условия.
„ Или Украйна ще има нуклеарни оръжия, които ще служат за отбрана, или би трябвало да бъде част от някакъв съюз. Освен НАТО, ние не познаваме подобен ефикасен съюз “, сподели той през октомври.
След това изявление Зеленски трябваше да се оправдае на фона на възходящите опасения на сътрудниците и да подсигурява, че Киев не възнамерява да създава нови нуклеарни оръжия, а чака да се причисли към алианса в бъдеще. Въпреки това той още веднъж акцентира многочислените нарушавания на Будапещенския меморандум.
„ Това значи, че тя не е добър „ чадър “ за нашата сигурност. Ето за какво споделих, че нямам друга опция с изключение на НАТО. Това беше моят сигнал. “
Лиагуша повтори позицията на Зеленски, като съобщи, че меморандумът от Будапеща се е оказал изцяло „ празен “, защото не е имало действителен механизъм за отбрана на Украйна.
Украинският историк твърди, че в този момент Украйна би трябвало да влага в създаването на нуклеарни оръжия, до момента в който Хофман и Хоровиц остават по-скептични във връзка с тази концепция.
Украйна не разполага със скъпоструваща енергийна инфраструктура, която би била в положение да се оправи с отделянето на плутоний или обогатяването на уран - процесите, употребявани за производството на нуклеарни оръжия, сподели Хофман. Според специалиста построяването на нужните уреди може да отнеме „ месеци, в случай че не и години “.
Украйна също по този начин няма да може да направи това тихомълком, защото Международната организация за атомна сила (МААЕ) организира така наречен нуклеарно счетоводство, като наблюдава всички нуклеарни материали във всяка страна с стратегия за нуклеарна сила.
„ Тъй като това не може да бъде непокътнато в загадка, ще имате всички тези политически дефекти. Това не би било добре признато в чужбина “, споделя Хофман.
„ Русия би имала всички тласъци да изпревари украинско нуклеарно оръжие... Ако Украйна стигне по-далеч, може да се стигне до нуклеарно изпреварване. Но това би било рисково и от военна позиция. “
От друга страна, Лиагуша не вижда причина за нерешителност във връзка с евентуалното създаване на нови нуклеарни оръжия от страна на Украйна. Според историка на този стадий няма смисъл да се притесняваме от ескалация на войната.
„ Намираме се в обстановка на война и обществена злополука, когато нямаме какво да губим, с изключение на личния си живот “, сподели Лиагуша.
„ А Европа е толкоз слаба, колкото в никакъв случай не е била. “
Катерина Ходунов, Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ