Подозираме, че сред читателите има много фенове на Marvel и

Подозираме, че измежду читателите има доста почитатели на Marvel и всички добре познати герои, които показват своята нечовешка мощ. Мнозина си спомнят класата на Уолвърина и други специфични бойци, които разполагат с нечовешка мощ. Странното е, че постоянно вдъхновението за такива персонажи идва или от древногръцката митология или от някое друго божествено котило, където всеки сценарист може да извади специфичен воин за рационализация. Един от най-свирепите и даже силови попълнения в тази история е именития Галварино. Като човек, който в миналото е съумял да се трансформира в чудовище за колонизаторите на новия свят – Испания, мъжът остава вечно в историята като вдъхновяваща кръвожадна фигура и тъкмо това ще бъде обектът на внимание през днешния ден. 

Някъде в средата на XVI век, испанците стартират да търсят способи да търгуват със Северна и Южна Америка, възползвайки се от наивното локално население. Не е мъчно да открием и многото полудели испанци, които потеглят да търсят мистичния град Ел Дорадо, както и доста други. По пътя с търговията, новите посетители постоянно злоупотребявали с локалното население. Точно в същото време се ражда и Галварино, а като персона, която обожава свободата си, испанците са най-малкия му проблем. След като испанците съумели да се разправят с ацтеките и инките, бързо насочили вниманието си към индианците Мапуче, които през днешния ден са обитавали територията на Чили. Както се чака, жителите нямали никакво желание да подарят всичко построено на група испанци, идващи с големите си искания и се ориентирали към протекция. 

Предимството за домакините постоянно е едно и също – съвършено знание на географските ширини, които могат освен да обезпечат съвършеното прикритие, само че и да разрешат локализиране на точките за офанзива. Трябва да знаете, че нито една постоянна армия не може да се оправи с партизанската война, само че испанците били сигурни, че откакто разполагат с огневата мощност, няма да имат никакви проблеми с още една група индианци, които живеят в колиби. До някаква степен в действителност имали триумфи, въпреки всичко след всяко стълкновение съумяват да вземат много военнопленници, само че създали и една не толкоз добра маневра – пленяват водача на племето Галварино. Колонизаторите желали да санкционират своя съперник и да показват цялостната си мощ, затова режат неговата дясна ръка с секира, тъй като той първи е вдигнал ръка против самите тях. В деня на наказването, вождът застанал по-студен от айсберг, брадвата се стоварила върху ръката му, само че той по този начин и не потрепнал. След като испанците ликували и го поканили да се върне, мъжът реалокира отсечената ръка и поставя своята лява ръка, очаквайки същото наказване. Екзекуторът въобще не чакал втора покана и осакатил напълно Галварино. Триумфът в действителност бил огромен, само че не е завършил. Вождът преместил другата си ръка и положил главата си на дръвника в очакване. Завоевателите знаели, че в случай че го унижат и убият, могат да го трансфорат в страдалец и да разгневят съперника, затова имало прошка и изпращане назад при неговите хора, с цел да има нужното обръщение. 

И до през днешния ден историята продължава да твърди, че точно това е най-голямата им неточност, тъй като индианецът към този момент имал доста проекти за дисекция на гостите. Пристигайки назад при племето, той подрежда на всички да се въоръжат, колкото се може по-бързо и да се приготвят за една война, в която или ще оцелеят или просто няма да продължат да съществуват под иго. Речта му била задоволително пламенна, а неналичието на ръце посочила какво в действителност ще се случи, в случай че племето падне в иго. Галварино получава правото да управлява всички въоръжени сили и да се изправи против новата злина, а той тъкмо това желал. Преди да влезе в борбата, заповядал на локалните да увият остриета, към предмишниците си, с цел да може да влезе самоуверено в багра. Най-вероятно е имал много преимущество, откакто самураите постоянно са казвали, че същинският войник би трябвало да употребява меча като продължение на ръката си, а в тази ситуация на Галварино, даже тази фикция не е нужна. Веднъж откакто бойното снаряжение е изчистено, на 30 ноември 1557 година към 1500 испанци са нападнати в засада от 3000 мапуче войни отвън границите на Миларапу и тези, които не чакат ответния удар, бързо запомнят побеснелият индианец с мечове вместо ръце. Сражението в действителност е много свирепо, само че на финалът барутът взима превес по отношение на индианската мощ и борбеност. Цялото стълкновение продължава към два часа и би трябвало да се признае смелостта на испанските войни, до момента в който не видим и една особена неточност, копията не можели да пробиват металните брони, а барутът стрелял много по-бързо от всяка стрела. В следствие испанците побеждават и за наставление бесят към 30 от най-хубавите бойци, другият огромен проблем е, че самият Галварино трябвало да гледа. 

Лидерът този път получил благосклонност и му предложили да го пуснат, само че той отвърнал, че когато няма мечовете си, наложително ще стартира да хапе съперниците си колкото може по-здраво с уста, единствено и единствено да ги раздра. И до през днешния ден няма информация какво в действителност се е случило, някои считат, че най-вероятно е бил обесен, други са на мнение, че го хвърлят на кучетата да го раздерат, а трети, че преднамерено се е опитал да нападне някого, с цел да може да бъде погубен. Каквото и да е, несъмнено е, че тъкмо тогава умира. Веднага след гибелта, цялото племе се сплотява, притегля нови сили и се въоръжава, с цел да покаже какво тъкмо следва, в случай че колонизаторите създадат крачка напред. Легендата споделя, че реки от гореща испанска кръв са се проливали безмилостно. С времето някои чилийски водачи се кръщават точно на този човек. Това е едно от дребното племена, които не съумява да падне под робството на конквистадорите. До XVIII век никой не е посмял да стъпи в Чили. А по-късно ще забележим, че самият той става народен воин, основават се анимационни филмчета, комикси и митове, които да припомнят за какво Испания в никакъв случай не е съумяла да покори още една необятна територия.