Световната банка: Шести за 3 г. избори - нестабилност, която може да препъне България за еврозоната
Подобренията в страната са довели до значимите 9,6 прочие п. понижение на бедността от 2015 година
Икономиката на България се е забавила през 2023 година в унисон с трендовете при основните европейски сътрудници. Инфлацията е траяла да се забавя, само че към момента е на равнища, които излагат на риск присъединението към еврозоната през 2025 година Реалните нараствания на заплатите са изпреварили растежа през 2023 година, подхранвайки опасенията за конкурентоспособността. Новата ескалация на политическата неустановеност заплашва плануваните от държавното управление промени. Това отбелязва в последния си стопански отчет Световната банка, оповестен през днешния ден, съобщи Българска телеграфна агенция.
Политическите опасности ексалираха още веднъж след провалената ротация на кабинета, която смъкна от власт последното постоянно държавно управление през март 2024 година
Страната върви към нови избори - шестите за към 3 години, което може да забави темпа на промените и да заплаши постигането на основни политически цели като присъединението към еврозоната.
Световната банка преглежда България в границите на нововъзникващите и разрастващите се стопански системи в района на Европа и Централна Азия. Експертите на Банката считат, че икономическата интензивност в този район евентуално ще се забави тази година заради отслабената световна икономическа среда, строгата парична политика, забавянето на растежа в Китай и по-ниските цени на суровините. Всички тези фактори въздействат негативно на растежа в района, се твърди в проучването.
Регионалният напредък евентуално ще се забави до 2,8 на 100 тази година след доста подсилване до 3,3 на 100 през 2023 година, защото стопанските системи както на Русия, по този начин и на засегнатата от войната Украйна се върнаха към напредък и заради по-стабилното възобновяване в Централна Азия. Ръстът на районното произвеждане евентуално ще остане като цяло неизменен през 2025 година
По-бавното от предстоящото възобновяване на основните търговски сътрудници, изключително в еврозоната, ограничаващите парични политики и изострянето на геополитическите позиции биха могли в допълнение да забавят растежа в района.
Въпреки че България се приближава последователно до междинните приходи в Европейски Съюз от началото на века, пътят й на развиване остава несиметричен. До 2022 година брутният вътрешен артикул (БВП) е достигнал 62,1 на 100 от междинния Брутният вътрешен продукт на глава от популацията по паритет на покупателната дарба, само че България остава най-бедната страна членка. Освен това институционалните и държавни недостатъци не престават да попречват по-бързия напредък и развиване на продуктивността.
Икономическият напредък е понижен умерено през 2020 година, следван от внезапно възобновяване през 2021-2022 година Фискалната позиция на страната остава мощна макар дискреционните разноски поради разнообразни спешни обстановки. Нетният недостиг не е надхвърлил границата от 3 на 100 през никоя от спешните години, а държавният дълг - при планувани 23,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2023 година - е останал един от най-ниските в Европейски Съюз.
През 2015-2020 година икономическият напредък е подобрил виталните стандарти за междинните и най-бедните 40 на 100 от семействата.
Тези усъвършенствания са довели до значимите 9,6 процентни пункта понижение на бедността за интервала.
Спадът на икономическата интензивност е довел до сдържан спад на заетостта през втората половина на 2023 година Номиналните заплати са траяли да нарастват през годината с двуцифрени стойности. Растежът на действителните междинни заплати е достигнал 5 на 100 за 2023 година, надвишавайки растежа на трудовата продуктивност и подхранвайки опасенията за конкурентоспособността на страната.
Увеличението на потребителските цени е траяло да се забавя през 2023 година, с цел да доближи 3,8 на 100 до януари 2024 година Въпреки това деизнфлацията е мудна и междинната годишна инфлация е блъснала 15-годишен най-много от 9,5 на 100 през 2023 година Прогнозите на Световната банка сочат, че фискалният недостиг е достигнал 2,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2023 година или под тавана от 3 на 100 от Маастрихт.
Намаляването на бедността се е забавило през 2023 година и е достигнало 5,12 на 100, основно поради намаления стопански напредък и към момента високите цени на питателните артикули и силата, засегнали най-много тези, чиито номинални заплати не са нарастнали в ритъм с инфлацията.
Прогнозите са икономическият напредък на България да нарасне през 2024-2025 година с предстоящото възобновяване в еврозоната. Целта на България да влезе в еврозоната през 2025 година може да се окаже сложна, само че не и невъзможна за реализиране, в случай че се образува устойчиво държавно управление и наклонността за дезинфлация продължи през идните месеци.
Ако банковият бранш остане постоянен и високодоходен (с чиста облага над 64 на 100 през 2023 г.) продължаващата кредитна агресия, отразена от строителния взрив, обаче подхранва опасенията за кредитен балон в бранша.
Прогнозите са настоящата сметка да резервира лекия си остатък през 2024-2026 година заради корекцията към спад на вносните цени на основни първични материали и увеличението на чистия експорт на услуги.
Страните от Европа и Централна Азия не престават да се сблъскват с голям брой рецесии, изострени от предизвикателна среда за световен напредък, сподели Антонела Басани, вицепрезидент на Световната банка за района на Европа и Централна Азия. Съживяването на растежа на продуктивността посредством стимулиране на бизнес динамичността и възстановяване на устойчивостта против рисковете от изменението на климата може да помогне за отбраната на хората в района и да форсира икономическия напредък.
Икономиката на България се е забавила през 2023 година в унисон с трендовете при основните европейски сътрудници. Инфлацията е траяла да се забавя, само че към момента е на равнища, които излагат на риск присъединението към еврозоната през 2025 година Реалните нараствания на заплатите са изпреварили растежа през 2023 година, подхранвайки опасенията за конкурентоспособността. Новата ескалация на политическата неустановеност заплашва плануваните от държавното управление промени. Това отбелязва в последния си стопански отчет Световната банка, оповестен през днешния ден, съобщи Българска телеграфна агенция.
Политическите опасности ексалираха още веднъж след провалената ротация на кабинета, която смъкна от власт последното постоянно държавно управление през март 2024 година
Страната върви към нови избори - шестите за към 3 години, което може да забави темпа на промените и да заплаши постигането на основни политически цели като присъединението към еврозоната.
Световната банка преглежда България в границите на нововъзникващите и разрастващите се стопански системи в района на Европа и Централна Азия. Експертите на Банката считат, че икономическата интензивност в този район евентуално ще се забави тази година заради отслабената световна икономическа среда, строгата парична политика, забавянето на растежа в Китай и по-ниските цени на суровините. Всички тези фактори въздействат негативно на растежа в района, се твърди в проучването.
Регионалният напредък евентуално ще се забави до 2,8 на 100 тази година след доста подсилване до 3,3 на 100 през 2023 година, защото стопанските системи както на Русия, по този начин и на засегнатата от войната Украйна се върнаха към напредък и заради по-стабилното възобновяване в Централна Азия. Ръстът на районното произвеждане евентуално ще остане като цяло неизменен през 2025 година
По-бавното от предстоящото възобновяване на основните търговски сътрудници, изключително в еврозоната, ограничаващите парични политики и изострянето на геополитическите позиции биха могли в допълнение да забавят растежа в района.
Въпреки че България се приближава последователно до междинните приходи в Европейски Съюз от началото на века, пътят й на развиване остава несиметричен. До 2022 година брутният вътрешен артикул (БВП) е достигнал 62,1 на 100 от междинния Брутният вътрешен продукт на глава от популацията по паритет на покупателната дарба, само че България остава най-бедната страна членка. Освен това институционалните и държавни недостатъци не престават да попречват по-бързия напредък и развиване на продуктивността.
Икономическият напредък е понижен умерено през 2020 година, следван от внезапно възобновяване през 2021-2022 година Фискалната позиция на страната остава мощна макар дискреционните разноски поради разнообразни спешни обстановки. Нетният недостиг не е надхвърлил границата от 3 на 100 през никоя от спешните години, а държавният дълг - при планувани 23,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2023 година - е останал един от най-ниските в Европейски Съюз.
През 2015-2020 година икономическият напредък е подобрил виталните стандарти за междинните и най-бедните 40 на 100 от семействата.
Тези усъвършенствания са довели до значимите 9,6 процентни пункта понижение на бедността за интервала.
Спадът на икономическата интензивност е довел до сдържан спад на заетостта през втората половина на 2023 година Номиналните заплати са траяли да нарастват през годината с двуцифрени стойности. Растежът на действителните междинни заплати е достигнал 5 на 100 за 2023 година, надвишавайки растежа на трудовата продуктивност и подхранвайки опасенията за конкурентоспособността на страната.
Увеличението на потребителските цени е траяло да се забавя през 2023 година, с цел да доближи 3,8 на 100 до януари 2024 година Въпреки това деизнфлацията е мудна и междинната годишна инфлация е блъснала 15-годишен най-много от 9,5 на 100 през 2023 година Прогнозите на Световната банка сочат, че фискалният недостиг е достигнал 2,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2023 година или под тавана от 3 на 100 от Маастрихт.
Намаляването на бедността се е забавило през 2023 година и е достигнало 5,12 на 100, основно поради намаления стопански напредък и към момента високите цени на питателните артикули и силата, засегнали най-много тези, чиито номинални заплати не са нарастнали в ритъм с инфлацията.
Прогнозите са икономическият напредък на България да нарасне през 2024-2025 година с предстоящото възобновяване в еврозоната. Целта на България да влезе в еврозоната през 2025 година може да се окаже сложна, само че не и невъзможна за реализиране, в случай че се образува устойчиво държавно управление и наклонността за дезинфлация продължи през идните месеци.
Ако банковият бранш остане постоянен и високодоходен (с чиста облага над 64 на 100 през 2023 г.) продължаващата кредитна агресия, отразена от строителния взрив, обаче подхранва опасенията за кредитен балон в бранша.
Прогнозите са настоящата сметка да резервира лекия си остатък през 2024-2026 година заради корекцията към спад на вносните цени на основни първични материали и увеличението на чистия експорт на услуги.
Страните от Европа и Централна Азия не престават да се сблъскват с голям брой рецесии, изострени от предизвикателна среда за световен напредък, сподели Антонела Басани, вицепрезидент на Световната банка за района на Европа и Централна Азия. Съживяването на растежа на продуктивността посредством стимулиране на бизнес динамичността и възстановяване на устойчивостта против рисковете от изменението на климата може да помогне за отбраната на хората в района и да форсира икономическия напредък.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ