С колко е нараснала Варна на площ?
Подобно на Нидерландия, която от стотици години отвоюва суша от морето, по този начин и Варна пораства на сухоземна повърхност. Мащабите са по-скромни, само че са факт. Само за четири десетилетия градът е пораснал с няколко десетки декари. Това става допустимо след построяването на буните, поради които се образуваха нови плажове.
От труда " Генезис и еволюция на централния плаж на град Варна ", на Велико Ж. Дачев от Института по океанология, оповестен през далечната 2003 година, научаваме, че в края на 50-те години е изработен неудачен опит за отбрана на брега при местността Почивка. Построените тук няколко буни с предопределение да благоприятстват основаването на защитни пясъчни линии пред мощно абрадиращия се бряг, очевидно не могат да изпълнят своята роля, поради дребните си дължини. Друга причина в същия смисъл е непълният профил по дължина на буните, което ги прави заливаеми, дори и при незначителни безредици.
След 70-те, изключително след 80-те години стартира масирано брегоукрепително строителство, особено на първо място за частта на север от централния плаж на Варна. Паралелно се строят буната при нос Св. Димитър (Евксиноград) и Т-буната при настоящия комплекс " Ривиера " и яхтения комплекс при Слънчев ден. Веднага след тях се строи Г-буната в северния завършек на Златни пясъци. Последователно във времето са издигнати буни 101, 102, 102Б, 103 и 109 - всички в сектора Рибарски мост - Траката. Почти в същия интервал са издигнати и останалите буни в региона на Евксиноград. Мащабно строителство се явява и построената брегова дамба от Малкото казино до буна 103. Замислена е като пътна връзка от софтуерната скица за осъществяване на главните брегоукрепителни уреди (буните), в действителност се оказва като доста пасивно брегозащитно оборудване.
Още при проектирането на буните се разчита на натурален пясъкозадържащ резултат. По-късно, откакто се оказва, че Евксиноградският наносен поток не е с предстоящите (но единствено за проектантите) капацитетни благоприятни условия и запълването на междубунните пространства по натурален път е без на практика смисъл, се минава към решения, предвиждащи по неестествен прийом внасяне на песъчлив материал.
Нужно е продължение на дамбата до резиденция Евксиноград. Съображения в това отношение се явяват:
- преустановяване на директното абразионно влияние върху активизиран в свлачищно-срутищно отношение бряг;
- основаване на територия от преди този момент морска акватория (между дамбата и стръмния, съвсем вертикален бряг), изпълнена на равнище 2 - 3 m. Тук такава територия изобщо липсва. Нейното основаване би могло да задоволи крещящи потребности от най-различно естество.
Привържениците застават на противоположни позиции със следните причини:
- отвоюват се нови територии и се покачват капацитетните благоприятни условия на пясъчно-плажовите рекреационни ресурси;
- със запълване на междубунните пространства с песъчлив материал се прекратява контактът море - радикален бряг (съответно дамба), при което деградивните процеси се приключват, а по този начин също се усъвършенства и водната циркулация, респективно - водообменът с откритата част на залива;
- най-малко една от прилежащите бунни акватории е предпазена от неспокойствие, което благоприятства и подсигурява безвредно ползване;
- при многофункционалния метод, заложен още във етапите на планиране, могат да се плануват и решения за потреблението на буните като сезонни пристани, за разнообразни атракционни цели и т. н.;
- построените дамба и буни доста усъвършенстват контакта " човек - море ". Веднага след построяването им с триумф се употребяват както за отдих и почивка, по този начин и за състезателен лов на риба.
Евксиноградски наносен поток, оформя се пясъчна полоса, която за доста къс интервал доближава дължина към 1200 m. Според Попов, Мишев (1974) за 61 години след построяването на пристанищния вълнолом плажната линия нараства с 89 m, което съставлява междинната скорост на повишаване 1.5 m/a.
Така по груби калкулации единствено пред града от буна 1 (официалното й название е 101) до последната буна (на края на Крайбрежната алея) формираните плажни линии през годините са добавили над 40 декара нова повърхност на Варна.
Нидерландия е нй-известната страна, отвоювала суша от морето. Още фризийските племена построяват първите насипи, които имат за цел да защитят селищата им от наводненията. Това се случва 400 години преди Христа.
Това продължава епохи. Така на 1 януари 1986 година, след 70-годишен непосилен труд, бе основана провинция Флеволанд, превърната от дребното море Зюдерзе в сухоземна повърхност. Тя е е единадесетата по величина нидерландска провинция с обща повърхност от 1412 km². Населението на провинцията е 428 264 души (по приблизителна оценка от януари 2021 г.). Гъстотата е 303,4 души на km².
От труда " Генезис и еволюция на централния плаж на град Варна ", на Велико Ж. Дачев от Института по океанология, оповестен през далечната 2003 година, научаваме, че в края на 50-те години е изработен неудачен опит за отбрана на брега при местността Почивка. Построените тук няколко буни с предопределение да благоприятстват основаването на защитни пясъчни линии пред мощно абрадиращия се бряг, очевидно не могат да изпълнят своята роля, поради дребните си дължини. Друга причина в същия смисъл е непълният профил по дължина на буните, което ги прави заливаеми, дори и при незначителни безредици.
След 70-те, изключително след 80-те години стартира масирано брегоукрепително строителство, особено на първо място за частта на север от централния плаж на Варна. Паралелно се строят буната при нос Св. Димитър (Евксиноград) и Т-буната при настоящия комплекс " Ривиера " и яхтения комплекс при Слънчев ден. Веднага след тях се строи Г-буната в северния завършек на Златни пясъци. Последователно във времето са издигнати буни 101, 102, 102Б, 103 и 109 - всички в сектора Рибарски мост - Траката. Почти в същия интервал са издигнати и останалите буни в региона на Евксиноград. Мащабно строителство се явява и построената брегова дамба от Малкото казино до буна 103. Замислена е като пътна връзка от софтуерната скица за осъществяване на главните брегоукрепителни уреди (буните), в действителност се оказва като доста пасивно брегозащитно оборудване.
Още при проектирането на буните се разчита на натурален пясъкозадържащ резултат. По-късно, откакто се оказва, че Евксиноградският наносен поток не е с предстоящите (но единствено за проектантите) капацитетни благоприятни условия и запълването на междубунните пространства по натурален път е без на практика смисъл, се минава към решения, предвиждащи по неестествен прийом внасяне на песъчлив материал.
Нужно е продължение на дамбата до резиденция Евксиноград. Съображения в това отношение се явяват:
- преустановяване на директното абразионно влияние върху активизиран в свлачищно-срутищно отношение бряг;
- основаване на територия от преди този момент морска акватория (между дамбата и стръмния, съвсем вертикален бряг), изпълнена на равнище 2 - 3 m. Тук такава територия изобщо липсва. Нейното основаване би могло да задоволи крещящи потребности от най-различно естество.
Привържениците застават на противоположни позиции със следните причини:
- отвоюват се нови територии и се покачват капацитетните благоприятни условия на пясъчно-плажовите рекреационни ресурси;
- със запълване на междубунните пространства с песъчлив материал се прекратява контактът море - радикален бряг (съответно дамба), при което деградивните процеси се приключват, а по този начин също се усъвършенства и водната циркулация, респективно - водообменът с откритата част на залива;
- най-малко една от прилежащите бунни акватории е предпазена от неспокойствие, което благоприятства и подсигурява безвредно ползване;
- при многофункционалния метод, заложен още във етапите на планиране, могат да се плануват и решения за потреблението на буните като сезонни пристани, за разнообразни атракционни цели и т. н.;
- построените дамба и буни доста усъвършенстват контакта " човек - море ". Веднага след построяването им с триумф се употребяват както за отдих и почивка, по този начин и за състезателен лов на риба.
Евксиноградски наносен поток, оформя се пясъчна полоса, която за доста къс интервал доближава дължина към 1200 m. Според Попов, Мишев (1974) за 61 години след построяването на пристанищния вълнолом плажната линия нараства с 89 m, което съставлява междинната скорост на повишаване 1.5 m/a.
Така по груби калкулации единствено пред града от буна 1 (официалното й название е 101) до последната буна (на края на Крайбрежната алея) формираните плажни линии през годините са добавили над 40 декара нова повърхност на Варна.
Нидерландия е нй-известната страна, отвоювала суша от морето. Още фризийските племена построяват първите насипи, които имат за цел да защитят селищата им от наводненията. Това се случва 400 години преди Христа.
Това продължава епохи. Така на 1 януари 1986 година, след 70-годишен непосилен труд, бе основана провинция Флеволанд, превърната от дребното море Зюдерзе в сухоземна повърхност. Тя е е единадесетата по величина нидерландска провинция с обща повърхност от 1412 km². Населението на провинцията е 428 264 души (по приблизителна оценка от януари 2021 г.). Гъстотата е 303,4 души на km².
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ