Как Силициевата долина убива индивидуалността
Подобно на питателните колоси огромните софтуерни компании способстваха за появяването на нова просвета, ориентирана към угаждане на желанията на клиента
Доскоро можехме елементарно да кажем с какво се занимават най-известните корпорации. Например, “Макдоналдс ” прави хамбургери, а “Лидл ” е верига от супермаркети. Сега всичко е друго. Съвременните монополисти се пробват да покрият всички аспекти на нашия живот. Лари Пейдж и Сергей Брин основаха “Гугъл ”, за да подредят знанията на човечеството, само че се оказа, че задачата им не е задоволително амбициозна. Сега те желаят да вършат безпилотни коли и телефони и даже да победят самата гибел. “Амазон ” в миналото се назова “магазинът за всичко ”. Сега снима личното си телевизионно шоу, продава биологична храна през мрежата си и работи с облачни технологии.
Всички тези компании, както и “Фейсбук ”, “Майкрософт ” и “Епъл ” се стремят да станат нашите “лични асистенти ”. Те желаят да ни разсънят сутринта, да ни ориентират благодарение на изкуствен интелект през целия ден и непрекъснато да се намират към нас. Корпорациите си мечтаят да се трансфорат в вместилище на нашите най-скъпи и персонални данни, графици, контакти, фотографии и документи. Те желаят без съмнение да се обръщаме към тях при търсенето на информация и развлечения, до момента в който записват това, което ни харесва или не ни харесва.
Технологичните монополи си мечтаят за форматиране на човечеството в определения от тях облик. Те мислят, че могат да трансформират посоката на еволюцията и да сплотяват индивида с машината. Лари Пейдж има вяра, че човешкото тяло не се разграничава от нормалния код. “Вашите софтуерни логаритми не са толкоз комплицирани ”, споделя той. И в случай че хората са сравними с компютрите, за какво да не създадем тъй че денят, в който ние ще станем пълноправни киборги да настъпи по-рано?
Главният изпълнителен шеф на “Фейсбук ” Марк Зукърбърг споделя, че желае да избави човечеството от двуличие и неистина. “Дните, когато сте употребявали разнообразни облици за сътрудници, другари и родственици, скоро ще приключат ”, споделя той. “Сега имате две персони, а това е симптом на липса на честност. ”
На думи, техно-гигантите пазят характерността и правата на “потребителя ”, само че техният мироглед им опонира. При всички непрекъснати апели към потребителя, ние сме единствено пасивни участници в бюрократичната система. Големи корпорации като “Гугъл ”, “Епъл ”, Facebook ” и “Амазон ” унищожават правилата, които пазят характерността. Техните устройства и уеб сайтове нарушават поверителността, те са враждебни към интелектуалната благосъстоятелност и не зачитат цената на авторското право.
Що се отнася до основния принцип на индивидуализма – свободната воля – техно-гигантите имат свое лично мнение по този въпрос. Те мечтаят да автоматизират избора, който вършим в продължение на целия ден. Техните логаритми ни поучават какви вести да четем, какви артикули да купуваме, кои направления да следваме и кои другари да прибавим към нашите кръгове.
Трудно може да се сдържи възхищението ни от изобретенията на тези компании, които доста улесняват нашия живот. Но ние им се възхищавахме прекомерно дълго. Време е да помислим за следствията, които предизвикват тези монополи и да определим ролята им при избора на път в човешката еволюция. Когато медиите се трансформират и в случай че забравим за неприкосновеността на персоналния си живот, няма да има връщане обратно и ние в никакъв случай няма да възвърнем нашата характерност.
***
Историята към този момент е видяла сходни революции. Преди доста години ние бяхме сюрпризирани от новите артикули, които се появиха в нашите кухни: нарязано сирене, замразени пици и пакети с хрупкави пържени картофи. Някога това изглеждаше като необикновено изобретение. Дългите пътувания до магазина за хранителни артикули, готвене по рецепта, потреблението на тигани – внезапно всичко това изчезна.
Животът ни се промени. Новите артикули се трансфораха в всекидневен детайл и единствено след няколко десетки години осъзнахме каква цена трябваше да платим за това улеснение и обилие. Субпродуктите, несъмнено, бяха инженерно достижение, само че те бяха основани единствено, с цел да бъдем по-добре нахранени. Докато осъзнаем всички последствия от новата храна, нашите фигури, души, дълголетието ни и самата планета към този момент бяха потърпевши.
Подобна гражданска война в този момент се случва с потреблението на информация. Доминиращите компании дефинират нашия интелектуален избор. Техно-гигантите се трансфораха в най-влиятелните медиатори, които този свят е виждал. “Гугъл ” ни оказва помощ да филтрираме интернет, изграждайки някаква подчиненост на наличната информация. “Фейсбук ” употребява своите логаритми за опознаване на нашите обществени връзки, с цел да ни предложи единствено верните вести. “Амазон ” се намесва в работата на книгоиздателите с монополното си състояние на пазара.
Това въздействие дава на корпорациите опцията изцяло да премислят пазарите, които те ръководят. Подобно на питателните колоси огромните софтуерни компании способстваха за появяването на нова просвета, ориентирана към угаждане на желанията на клиента. Забравете за пазарните изследвания и телевизионните рейтинги. Сега техно колоси имат безкрайно количество данни, които събират, до момента в който гледат нашите дейности в мрежата.
Основната заплаха е че корпорациите употребяват господстващото си състояние, с цел да унищожат разнообразието на персонални отзиви и усети. Медиите получават голям трафик (следователно и печалба) от “Фейсбук ” и “Гугъл ”, и по тази причина бързат да пуснат колкото се може повече публикации за тези платформи. Новините се повтарят едни след други, уеб страниците разискват една и съща тематика десетки пъти дневно. Огромното количество информация провокира още по-голямо прелъщение да се удовлетворят желанията на потребителите.
Сходна е обстановката и в политическата сфера. В наше време хората са разграничени на два противоположни идеологически лагера. Защо се случи това делене? Отчасти заради конформизма. Алгоритмите на “Фейсбук ” не ви разрешават да излезете от осведомителния балон, в който се намират потребителите, тъй като той им демонстрира единствено това, което те желаят да видят.
Някога, елитните издания се смятаха за осведомителни медиатори, поддържащи публичния ред и повишаващи стандартите на читателите. Вместо да образуват мнението на обществото, техно колосите употребяват най-лошите му пристрастености – племената общественост и параноята.
***
Ние дълго време възприемахме Силициевата котловина като свободна мощ. Мнозина считат, че мудното държавно управление в никакъв случай няма да настигне бързо разрастващите се технологии. Докато страната предприеме дейности против някой монопол, някои младежи в гаража си измислят иновационен артикул, който ще преобърне пазара.
Вече приехме и вездесъщото наличие на техно-гигантите в живота ни като даденост. Харесваме безплатните им артикули и доставката на артикули в деня на покупката. Но от време на време имаме неприятното чувство, че ни липсва нещо значимо. Няма да можем да запазим поверителността си, в случай че технологията продължава да се развива по сегашния метод.
Шансовете за напън върху пазарните колоси са незначителни, което значи, че бизнесмените ще спрат да поемат нови опасности и да откриват нови компании. Следователно ще появят все по-малко работни места и нововъведения. В обществените мрежи ще процъфти лицемерието, конспирациите и авторитаризмът. Сливането на машината и индивида ще носи облага на последния, само че заплашва загубата на неговата характерност. Ние се движим към монопол и конформизъм. Може би, в края на краищата, ние би трябвало да преразгледаме посоката на нашето развиване?
(Адаптация на Вероника Елкина, “Частный Корреспондент ” от новата книга на Франклин Фоер “Свят без разум: екзистенциалната опасност на огромните механически компании ”; превод със съкращения)
Доскоро можехме елементарно да кажем с какво се занимават най-известните корпорации. Например, “Макдоналдс ” прави хамбургери, а “Лидл ” е верига от супермаркети. Сега всичко е друго. Съвременните монополисти се пробват да покрият всички аспекти на нашия живот. Лари Пейдж и Сергей Брин основаха “Гугъл ”, за да подредят знанията на човечеството, само че се оказа, че задачата им не е задоволително амбициозна. Сега те желаят да вършат безпилотни коли и телефони и даже да победят самата гибел. “Амазон ” в миналото се назова “магазинът за всичко ”. Сега снима личното си телевизионно шоу, продава биологична храна през мрежата си и работи с облачни технологии.
Всички тези компании, както и “Фейсбук ”, “Майкрософт ” и “Епъл ” се стремят да станат нашите “лични асистенти ”. Те желаят да ни разсънят сутринта, да ни ориентират благодарение на изкуствен интелект през целия ден и непрекъснато да се намират към нас. Корпорациите си мечтаят да се трансфорат в вместилище на нашите най-скъпи и персонални данни, графици, контакти, фотографии и документи. Те желаят без съмнение да се обръщаме към тях при търсенето на информация и развлечения, до момента в който записват това, което ни харесва или не ни харесва.
Технологичните монополи си мечтаят за форматиране на човечеството в определения от тях облик. Те мислят, че могат да трансформират посоката на еволюцията и да сплотяват индивида с машината. Лари Пейдж има вяра, че човешкото тяло не се разграничава от нормалния код. “Вашите софтуерни логаритми не са толкоз комплицирани ”, споделя той. И в случай че хората са сравними с компютрите, за какво да не създадем тъй че денят, в който ние ще станем пълноправни киборги да настъпи по-рано?
Главният изпълнителен шеф на “Фейсбук ” Марк Зукърбърг споделя, че желае да избави човечеството от двуличие и неистина. “Дните, когато сте употребявали разнообразни облици за сътрудници, другари и родственици, скоро ще приключат ”, споделя той. “Сега имате две персони, а това е симптом на липса на честност. ”
На думи, техно-гигантите пазят характерността и правата на “потребителя ”, само че техният мироглед им опонира. При всички непрекъснати апели към потребителя, ние сме единствено пасивни участници в бюрократичната система. Големи корпорации като “Гугъл ”, “Епъл ”, Facebook ” и “Амазон ” унищожават правилата, които пазят характерността. Техните устройства и уеб сайтове нарушават поверителността, те са враждебни към интелектуалната благосъстоятелност и не зачитат цената на авторското право.
Що се отнася до основния принцип на индивидуализма – свободната воля – техно-гигантите имат свое лично мнение по този въпрос. Те мечтаят да автоматизират избора, който вършим в продължение на целия ден. Техните логаритми ни поучават какви вести да четем, какви артикули да купуваме, кои направления да следваме и кои другари да прибавим към нашите кръгове.
Трудно може да се сдържи възхищението ни от изобретенията на тези компании, които доста улесняват нашия живот. Но ние им се възхищавахме прекомерно дълго. Време е да помислим за следствията, които предизвикват тези монополи и да определим ролята им при избора на път в човешката еволюция. Когато медиите се трансформират и в случай че забравим за неприкосновеността на персоналния си живот, няма да има връщане обратно и ние в никакъв случай няма да възвърнем нашата характерност.
***
Историята към този момент е видяла сходни революции. Преди доста години ние бяхме сюрпризирани от новите артикули, които се появиха в нашите кухни: нарязано сирене, замразени пици и пакети с хрупкави пържени картофи. Някога това изглеждаше като необикновено изобретение. Дългите пътувания до магазина за хранителни артикули, готвене по рецепта, потреблението на тигани – внезапно всичко това изчезна.
Животът ни се промени. Новите артикули се трансфораха в всекидневен детайл и единствено след няколко десетки години осъзнахме каква цена трябваше да платим за това улеснение и обилие. Субпродуктите, несъмнено, бяха инженерно достижение, само че те бяха основани единствено, с цел да бъдем по-добре нахранени. Докато осъзнаем всички последствия от новата храна, нашите фигури, души, дълголетието ни и самата планета към този момент бяха потърпевши.
Подобна гражданска война в този момент се случва с потреблението на информация. Доминиращите компании дефинират нашия интелектуален избор. Техно-гигантите се трансфораха в най-влиятелните медиатори, които този свят е виждал. “Гугъл ” ни оказва помощ да филтрираме интернет, изграждайки някаква подчиненост на наличната информация. “Фейсбук ” употребява своите логаритми за опознаване на нашите обществени връзки, с цел да ни предложи единствено верните вести. “Амазон ” се намесва в работата на книгоиздателите с монополното си състояние на пазара.
Това въздействие дава на корпорациите опцията изцяло да премислят пазарите, които те ръководят. Подобно на питателните колоси огромните софтуерни компании способстваха за появяването на нова просвета, ориентирана към угаждане на желанията на клиента. Забравете за пазарните изследвания и телевизионните рейтинги. Сега техно колоси имат безкрайно количество данни, които събират, до момента в който гледат нашите дейности в мрежата.
Основната заплаха е че корпорациите употребяват господстващото си състояние, с цел да унищожат разнообразието на персонални отзиви и усети. Медиите получават голям трафик (следователно и печалба) от “Фейсбук ” и “Гугъл ”, и по тази причина бързат да пуснат колкото се може повече публикации за тези платформи. Новините се повтарят едни след други, уеб страниците разискват една и съща тематика десетки пъти дневно. Огромното количество информация провокира още по-голямо прелъщение да се удовлетворят желанията на потребителите.
Сходна е обстановката и в политическата сфера. В наше време хората са разграничени на два противоположни идеологически лагера. Защо се случи това делене? Отчасти заради конформизма. Алгоритмите на “Фейсбук ” не ви разрешават да излезете от осведомителния балон, в който се намират потребителите, тъй като той им демонстрира единствено това, което те желаят да видят.
Някога, елитните издания се смятаха за осведомителни медиатори, поддържащи публичния ред и повишаващи стандартите на читателите. Вместо да образуват мнението на обществото, техно колосите употребяват най-лошите му пристрастености – племената общественост и параноята.
***
Ние дълго време възприемахме Силициевата котловина като свободна мощ. Мнозина считат, че мудното държавно управление в никакъв случай няма да настигне бързо разрастващите се технологии. Докато страната предприеме дейности против някой монопол, някои младежи в гаража си измислят иновационен артикул, който ще преобърне пазара.
Вече приехме и вездесъщото наличие на техно-гигантите в живота ни като даденост. Харесваме безплатните им артикули и доставката на артикули в деня на покупката. Но от време на време имаме неприятното чувство, че ни липсва нещо значимо. Няма да можем да запазим поверителността си, в случай че технологията продължава да се развива по сегашния метод.
Шансовете за напън върху пазарните колоси са незначителни, което значи, че бизнесмените ще спрат да поемат нови опасности и да откриват нови компании. Следователно ще появят все по-малко работни места и нововъведения. В обществените мрежи ще процъфти лицемерието, конспирациите и авторитаризмът. Сливането на машината и индивида ще носи облага на последния, само че заплашва загубата на неговата характерност. Ние се движим към монопол и конформизъм. Може би, в края на краищата, ние би трябвало да преразгледаме посоката на нашето развиване?
(Адаптация на Вероника Елкина, “Частный Корреспондент ” от новата книга на Франклин Фоер “Свят без разум: екзистенциалната опасност на огромните механически компании ”; превод със съкращения)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ