Великденските традиции в Румъния
Подобно на България, и в Румъния през Страстната седмица вярващите се приготвят за празника на Възкресение Христово.
В Марамуреш и Бихор тя се назовава “Черна седмица ”, тъй като хората носят траурни облекла и доста от вярващите съблюдават ”черен пост ”, вярвайки, че Бог ги пази от заболявания, дава им здраве и им оказва помощ през останалата част от годината. В дните до неделя се прави общо разчистване в семейството, полската работа е позволена единствено до през днешния ден, от четвъртък мъжете остават покрай къщата, с цел да оказват помощ на дамите си в домакинската работа.
Сутринта на Велики четвъртък вярващите отиват в църквата, с цел да се изповядат и носят самун, който ще бъде осветлен от свещеника, посипан с вино и раздаден на енориашите в нощта на Възкресение.
В семейството Велики четвъртък е отдаден на великденското печене (пасха и козунаци). Приготвят се и други печива с обреден темперамент като “колач ” (традиционен хляб) и “просфора ” (квасен хляб). Пасха се прави от пшенично брашно и нормално има кръгла форма.
В четвъртък се боядисват и яйцата. В Буковина традицията се е трансформирала в същинско изкуство. Там яйцата - кокоши, пачи, гъши или щраусови, се изпразват от наличие и се украсяват със специфичен дървен молив, който има доста тънка тръба от тънък калай на върха (подобно на карфица), с цел да разреши на пчелния восък да се филтрира.
Местните хора ги назовават “запечатани ” или „ обработени “ яйца, като по този метод посвещават напъните, положени за тяхното съвършенство, на пристрастеността, понесена от Исус Христос за нашето избавление.
На Разпети петък в средата на църквата се изнася Светата Епитафия (наричана още Свети въздух) - правоъгълен църковен предмет за поклонение, направен от лен, коприна или кадифе, върху който е отпечатана или изписана иконата на погребението на Спасителя. Вярващите целуват Светото Евангелие, Светия Кръст и Светата Епитафия и минават три пъти под масата, на която е сложена, като по този метод символизират прекосяването през гроба на Спасителя, слязъл в пъкъла, с цел да освободи душите на праведните.
Велика събота е отдадена на последните мерки за Великден: клането на агнето и приготвянето на агнешки ястия, като дроб, агнешки борш, яхния или пържола.
Обичаи и ритуали в Страстната седмица по райони:
В региона на Бихор на Велики четвъртък се палят свещените огньове на Възкресението на гробищата. В Апусени първият ден на Великден стартира с пасхално причестяване, откакто вярващите се измиват с вода, в която са сложени алено яйце, златна монета и коприва. В региона на Лапуш в Марамуреш на Великден децата отиват при своите другари и съседи. Момче би трябвало да прекрачи първо прага на къщата, с цел да няма раздори в това домакинство през останалата част от годината.
В окръг Барсей, към Брашов се събира цялата общественост. Групи младежи събират яйца от младите девойки, след което отиват на пикник, където се вършат надпревари. Най-известното е хвърлянето на боздуган. В Банат в първия ден на Великден се практикува традицията да се загори храна. След това всеки получава “великденска лъжица ” (вино+осветена питка). Менюто на празничната софра включва варен свински джолан и бели яйца, след което трапезата продължава с агнешко печено.
В Молдова сутринта на Възкресението свещеникът отива в къщите на хората, с цел да освети кошницата с пасхалните парчета. В нея с изключение на храна има мак, сол, захар, брашно, лук и чесън. Макът се хвърля в реката за предотвратяване от суша, солта носи обилие през годината, осветената захар е лечебно средство за болен добитък, лукът и чесънът имат ролята на отбрана против инсекти, брашното се засява на полето, тъй че плодовете на пшеницата да бъдат здрави.
В региона на окръг Кълъраш пасхалната кошница съдържа и жив бял петел. Ако той пропее, това значи, че Христос е Възкръснал, а максимален шанс има този, чийто петел пропява пръв. След службата има бит всички петли да се раздават на небогати хора, предава Българска телеграфна агенция.
В Марамуреш и Бихор тя се назовава “Черна седмица ”, тъй като хората носят траурни облекла и доста от вярващите съблюдават ”черен пост ”, вярвайки, че Бог ги пази от заболявания, дава им здраве и им оказва помощ през останалата част от годината. В дните до неделя се прави общо разчистване в семейството, полската работа е позволена единствено до през днешния ден, от четвъртък мъжете остават покрай къщата, с цел да оказват помощ на дамите си в домакинската работа.
Сутринта на Велики четвъртък вярващите отиват в църквата, с цел да се изповядат и носят самун, който ще бъде осветлен от свещеника, посипан с вино и раздаден на енориашите в нощта на Възкресение.
В семейството Велики четвъртък е отдаден на великденското печене (пасха и козунаци). Приготвят се и други печива с обреден темперамент като “колач ” (традиционен хляб) и “просфора ” (квасен хляб). Пасха се прави от пшенично брашно и нормално има кръгла форма.
В четвъртък се боядисват и яйцата. В Буковина традицията се е трансформирала в същинско изкуство. Там яйцата - кокоши, пачи, гъши или щраусови, се изпразват от наличие и се украсяват със специфичен дървен молив, който има доста тънка тръба от тънък калай на върха (подобно на карфица), с цел да разреши на пчелния восък да се филтрира.
Местните хора ги назовават “запечатани ” или „ обработени “ яйца, като по този метод посвещават напъните, положени за тяхното съвършенство, на пристрастеността, понесена от Исус Христос за нашето избавление.
На Разпети петък в средата на църквата се изнася Светата Епитафия (наричана още Свети въздух) - правоъгълен църковен предмет за поклонение, направен от лен, коприна или кадифе, върху който е отпечатана или изписана иконата на погребението на Спасителя. Вярващите целуват Светото Евангелие, Светия Кръст и Светата Епитафия и минават три пъти под масата, на която е сложена, като по този метод символизират прекосяването през гроба на Спасителя, слязъл в пъкъла, с цел да освободи душите на праведните.
Велика събота е отдадена на последните мерки за Великден: клането на агнето и приготвянето на агнешки ястия, като дроб, агнешки борш, яхния или пържола.
Обичаи и ритуали в Страстната седмица по райони:
В региона на Бихор на Велики четвъртък се палят свещените огньове на Възкресението на гробищата. В Апусени първият ден на Великден стартира с пасхално причестяване, откакто вярващите се измиват с вода, в която са сложени алено яйце, златна монета и коприва. В региона на Лапуш в Марамуреш на Великден децата отиват при своите другари и съседи. Момче би трябвало да прекрачи първо прага на къщата, с цел да няма раздори в това домакинство през останалата част от годината.
В окръг Барсей, към Брашов се събира цялата общественост. Групи младежи събират яйца от младите девойки, след което отиват на пикник, където се вършат надпревари. Най-известното е хвърлянето на боздуган. В Банат в първия ден на Великден се практикува традицията да се загори храна. След това всеки получава “великденска лъжица ” (вино+осветена питка). Менюто на празничната софра включва варен свински джолан и бели яйца, след което трапезата продължава с агнешко печено.
В Молдова сутринта на Възкресението свещеникът отива в къщите на хората, с цел да освети кошницата с пасхалните парчета. В нея с изключение на храна има мак, сол, захар, брашно, лук и чесън. Макът се хвърля в реката за предотвратяване от суша, солта носи обилие през годината, осветената захар е лечебно средство за болен добитък, лукът и чесънът имат ролята на отбрана против инсекти, брашното се засява на полето, тъй че плодовете на пшеницата да бъдат здрави.
В региона на окръг Кълъраш пасхалната кошница съдържа и жив бял петел. Ако той пропее, това значи, че Христос е Възкръснал, а максимален шанс има този, чийто петел пропява пръв. След службата има бит всички петли да се раздават на небогати хора, предава Българска телеграфна агенция.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ