Приемането на еврото от България е резултат от дългосрочна икономическа

Приемането на еврото от България е резултат от дълготрайна икономическа и институционална логичност, която надвишава чисто техническите причини за валутния риск, написа английският вестник „ Файненшъл таймс “ в разбор, отдаден на присъединението на страната ни към еврозоната от 1 януари 2026 година

Колумнистът на изданието Крис Джайлс напомня, че процесът в действителност стартира още през 1997 година с въвеждането на валутния ръб, който фиксира лв. първо към немската марка, а след това към еврото. След интервал на закъснение България бе призната в Европейския валутно-курсов механизъм (ERM II) през 2020 година, а шест години по-късно паричната интеграция бе приключена. По данни на Българската национална банка (БНБ)

преходът протича без разтърсвания,

като към половината от наличните левове към този момент са конвертирани в евро.

От реализатор към основател на парична политика

Според „ Файненшъл таймс “ основната смяна за България е институционална. Валутният ръб мощно е ограничавал ролята на Българска народна банка, която в продължение на десетилетия е следвала автоматизирано паричната политика на Бундесбанк (германската централна банка), а по-късно и на Европейската централна банка (ЕЦБ), без да има въздействие върху вземането на решения. С участието в еврозоната България към този момент взе участие директно в ръководството на паричната политика посредством представителството си в Управителния съвет на ЕЦБ.

Изданието отбелязва, че за страна, която така и така не е разполагала с самостоятелна парична политика, приемането на еврото не значи загуба на суверенитет, а в противен случай – придобиване на глас при вземането на решения, които по този начин или другояче я засягат.

По-достъпни заеми и по-висок капиталов интерес

В обявата се показва, че участието в еврозоната ще донесе и директни стопански изгоди. Намаляването на минималните наложителни запаси на банките от 12 % на 1 %

освобождава забележителен запас за кредитиране на семействата и бизнеса.

Освен това ролята на заемодател от последна инстанция към този момент се споделя сред Българска народна банка и ЕЦБ, което покачва устойчивостта на банковата система.

Рейтинговите организации към този момент покачиха рейтинга на България след формалното решение за присъединение, а съгласно „ Файненшъл таймс “ това основава предпоставки за по-нататъшни усъвършенствания при осъществяване на спомагателни институционални промени. Интересът на вложителите се отразява и на финансовия пазар, като българският борсов показател регистрира мощен растеж от началото на годината.

„ България несъмнено се изкачи в класацията на нашите капиталови цели.

Вероятно в този момент сме по-оптимистично настроени към нея, в сравнение с към останалата част от Европа “, споделя пред изданието Николай Марков, основен икономист за Централна и Източна Европа в „ Пикте Асет Мениджмънт “ (Pictet Asset Management).

Геополитически измерения

Вестникът слага приемането на еврото и в по-широк геополитически подтекст. България се причислява към еврозоната година след влизането си в Шенген, което съгласно анализаторите затвърждава мястото ѝ в ядрото на европейската интеграция. На фона на войната в Украйна, засиленото въздействие на Русия и риска от нови търговски спорове със Съединени американски щати по-дълбоката обязаност с Европейски Съюз се преглежда като стратегическо преимущество.

„ Напускането на еврозоната е извънредно комплицирано и в никакъв случай не се е случвало до момента,

което прави участието мощен сигнал за ангажираност към европейския план “, разяснява за „ Файненшъл таймс “ изпълнителният шеф на Института за икономическа политика Ясен Георгиев. По думите му геополитическите изгоди от участието в еврозоната в актуалната интернационална конюнктура могат да се окажат не по-малко значими от икономическите.
ТЕМА преди 2 дни 2205 преди 5 дни 1488 преди 6 дни 5802