Най-добрият роман на Кармен Мола излиза на български
Подобаващо жесток и вълнуващ е романът „ Мълчанието на майките “ от испанската литературна сензация Кармен Мола. Дългоочакваното продължение на нашумялата по целия свят престъпна трилогия за контрольор Елена Бланко излезе на български със знака на издателство „ Кръг “. Преводът и този път е на Анелия Петрунова, а истинската корица още веднъж е приспособена от Наталия Чайкина. Също както в предходните три книги – „ Кървавата избраница “, „ Пурпурната мрежа “ и „ Годината на свинята “, историята е по едно и също време ужасяваща и съкрушаваща…
В багажника на открадната кола на углавен паркинг в Мадрид е намерено обезобразеното тяло на млад мъж. Докато се пробва да откри самоличността на жертвата, екипът на контрольор Елена Бланко се озовава посред лабиринт от закононарушения, изменничества и корупция, достигащи до високите етажи на властта в Испания. От предишното ще изплуват сенките на остарели провинения и ще бъдат разкрити мрачни секрети за неродени деца и изчезнали майки.
„ Мълчанието на майките “ излезе в оригинал през 2022-ра, а година по-рано стана ясно кой се крие зад псевдонима Кармен Мола, провъзгласена за „ испанската Елена Феранте “ и наредила се измежду най-популярните модерни създатели...
Представяме ви фрагмент от „ Мълчанието на майките “:
***
Ей там е Малката. Хванала е жълтия молив и държи листа, като е прегънала единия му край с лявата си ръка. Набраздява го с доста непохватни придвижвания, нервни диагонали, които чертае от единия до другия край, а след това ги повтаря в противоположната посока, малко като в транс, като медиум, воден от фантом. Елена Бланко знае, че не трябва да я прекъсва. Откакто стартира да посещава Малката в Центъра за приемни грижи преди повече от шест месеца, доста рядко я е виждала увлечена в някакво занимание. Почти постоянно я намира заспала на леглото или сгушена на пода в общата стая в ембрионална поза, или пък седнала на някой стол и вперила взор в стената, неспособна да реагира на наличието на останалите.
Тази рисунка е доста необикновена и разкрива подобрение, което в действителност се демонстрира лека-полека. Птиците кацат на дърветата в градината, а тя не се пробва да ги примами, с цел да ги изяде, като пума, каквато беше, когато постъпи; почнала е да яде готвена храна и не се съпротивлява бурно, когато възпитателките би трябвало да я докоснат; не ги хапе – нито тях, нито другите малолетни в Центъра. На Елена би ù било прелестно да я научи да целува, с цел да покаже обич, само че Малката към момента се противи на физическия контакт, не приема даже ласките; изключение прави единствено за Котката, непрекъснато свита на кълбо в скута ù. Топъл взор, разсеяна усмивка – това е всичко, което инспекторката е постигнала досега като знак за емпатия. Въпреки това Малката, Михаела – избира да я назовава с същинското ù име, не с обръщението, с което са я познавали в свинефермата, – прекарва по-голямата част от времето затворена в своя свят, нещо, което плаши Елена, тъй като познатият ù свят беше пъкъл.
Къщата на ужасите в Санта Леонор, както я назова пресата. Антон, тези заболели жители, които са се отнасяли с нея като с животно… Варварщината, която е била ежедневната ù среда.
Светлината на октомврийската заран окъпва лицето ù и разкрива несъвършенствата му: мъха по ръба на челюстта, някоя пъпка на места, някоя недобре зараснала рана, тъй като изначало се удряше в леглото. Но лицето ù е красиво. Елена я следи с деликатност. Листът е надраскан с жълти черти. Скоро ще ù би трябвало различен, само че няма да ù го даде, до момента в който тя не ù го изиска. Струва ù се, че държи молива, както го държеше синът ù, по същия некадърен метод. Въпреки че е съвсем на девет години, момиченцето наподобява по-малко, човек би предположил, че е на пет, на колкото беше Лукас, когато изчезна.
Всеки път, когато името на сина ù идва в мислите ù, като че ли под краката ù се разтваря бунар, голям черен вакуум, който заплашва да я погълне. Навърши петдесет и една години и може би повода е тази – възрастта, фактът, че ù е втръснало от битката да се задържи на повърхността, само че усеща, че силите ù към този момент не са като преди, че би ù харесало да спре да се съпротивлява и да падне в този бунар.
Михаела подвига взор към Елена. Дали по този метод желае нов лист, с цел да продължи да рисува? Подава ù лист с деликатно придвижване, както ù споделиха, че би трябвало да се държи с нея, с цел да не се изплаши. И тогава момиченцето реагира по непредвиден метод: опира бузата си до ръката, която ù подава листа, и я задържа по този начин, като че ли желае да я употребява като възглавница. Инспекторката сдържа желанието да я погали по косата. Новост е, че дивото момиченце желае да заспи върху ръката ù. Усещането за празнина и апатията, които постоянно изтезават Елена, се разсейват като раздран от вятъра облак всякога, когато вижда някой от тези минимални признаци за прогрес от страна на Михаела.
Ако живееха дружно, напредъкът на момиченцето би могъл да е по-бърз, сподели ù психоложката от Центъра. „ Даваш ли си сметка за отговорността, с която се нагърбваш? “ – едно и също предизвестие всякога, когато попълня някой от нужните формуляри, с цел да стане приемна майка на Михаела и в случай че всичко върви добре, да стартира процедура по осиновяване. Как да ù изясни, че тя може да даде толкоз на момиченцето, колкото и момиченцето на нея? Те са две счупени части порцелан, които биха могли да се добавят. Последиците при Михаела са по-явни, толкоз, че я считат за обезсърчителен случай. Кошмарът, който е претърпяла, попречва общественото и афективното развиване на това човешко създание. Ужасна, безпощадна диагноза, която би прогонила всеки претендент за приемен родител на момиченцето. Но не и Елена. Тя схваща по-добре от всеки страданието на Михаела. Може би точно това разбиране, тази интуиция, свита на топка в стомаха, с течение на месеците се трансформира на първо време във вероятен план, а след това в нещо като заръка. Именно това заричане за взаимно бъдеще е като сребърен мост, който ги държи свързани по мистериозен и гальовен метод от деня, в който взе решението.
Но процедурата за кандидатстване за приемен родител е мудна. Освен с предизвестията на специалистите би трябвало да се бори и с бюрокрацията. Би било по-лесно, в случай че Сарате я съпровожда в това премеждие, само че той не желае да знае нищо за Михаела. Никога не ù е идвал на рандеву. Отсъствие, за което изначало си намираше нескопосани извинения, а след това спря да прави даже това. Ако Елена приказва за нея, Сарате се затваря в твърдоглаво, намусено безмълвие. Тя знае, че Малката му припомня за всичко, което не съумя да направи за Ческа, и схваща, че това е мъчителна тематика за него. За нея също, само че какво право имат да винят Михаела за станалото? Нима и тя не е жертва? Има и още нещо, Елена е сигурна. Някаква по-дълбока рана в душата на Сарате, която той отхвърля да покаже и която го отдалечава освен от момиченцето, а и от нея.
Три или четири нощи седмично Сарате спи в апартамента ù на площад „ Майор “. Вечерят, слушат музика, лягат си дружно. И всеки ден мълчанието заема все по-голямо пространство сред тях. Прекалено доста забранени тематики, прекомерно доста хлъзгави терени, в които не би трябвало да навлизат. Между тях няма театрални подиуми с летящи в хола предмети, нито неуместни думи. Разногласията им нормално одобряват формата на двуличието, на извърнатите погледи.
Не му е разказала нищо за Григоре Николеску, биологичния татко на Михаела. Успяха да го открият и пристигна в Мадрид няколко седмици откакто одобриха момиченцето в Центъра за малолетни. Първоначалната му податливост да се погрижи за щерка си се изпари, откакто прекара няколко часа с това творение, което към момента беше повече животно, в сравнение с човек. Психологическите експертизи го предизвестиха какъв брой мъчно ще бъде да живее с нея и че тя наложително би трябвало да прекара известно време в Центъра, с цел да следят развиването ù. Григоре се възползва от оправданието, което му предлагаха, качи се на рейс за Румъния и даде обещание да се осведомява за ситуацията. Елена допусна, че бащата няма да се появи още веднъж в живота на Михаела, че обещаните телефонни позвънявания в никакъв случай няма да се състоят, само че няколко месеца по-късно Алисия, обществената работничка, ù описа, че се бил свързал с Центъра, с цел да разбере по какъв начин е щерка му.
– Наистина ли мислиш, че ще пристигна да я вземе?
Алисия споделяше недоверието на Елена: кой желае да обвърже живота си с грижите за белязано момиченце?
Ето я Малката, отърква бузата си в опакото на ръката на Елена. Само тя може да я избави.
Когато излиза от Центъра, е студено. Октомври е пристигнал с мразовит вятър и Елена би трябвало да се загърне с палтото си, преди да се качи на ладата. Включва парното, с цел да се стопли, и пуска радиото. Новините ù наподобяват все идентични и сходно на мишката, която върти колело, на нея също ù се коства, че се върти в кръг, и отсрочва това, което наподобява неизбежно, в случай че желае да реализира някакъв прогрес в последна сметка. Работата в Отдела за разбор на случаи, връзката ù със Сарате, апартаментът на площад „ Майор “, цялостен с призраци.
Мобилният телефон звъни настоятелно. На екрана – името на Буендия и фотографията на правосъдния доктор от ОАС, ухилен и с румено лице, фотография, която му направи една вечер, когато честваха разрешаването на един случай в бар на улица „ Баркильо “.
Докато Буендия излага главното от първоначалната информация, Елена усеща, че нещо я тласка напред, нещо най-сетне я изважда от въртящото се колело.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
В багажника на открадната кола на углавен паркинг в Мадрид е намерено обезобразеното тяло на млад мъж. Докато се пробва да откри самоличността на жертвата, екипът на контрольор Елена Бланко се озовава посред лабиринт от закононарушения, изменничества и корупция, достигащи до високите етажи на властта в Испания. От предишното ще изплуват сенките на остарели провинения и ще бъдат разкрити мрачни секрети за неродени деца и изчезнали майки.
„ Мълчанието на майките “ излезе в оригинал през 2022-ра, а година по-рано стана ясно кой се крие зад псевдонима Кармен Мола, провъзгласена за „ испанската Елена Феранте “ и наредила се измежду най-популярните модерни създатели...
Представяме ви фрагмент от „ Мълчанието на майките “:
***
Ей там е Малката. Хванала е жълтия молив и държи листа, като е прегънала единия му край с лявата си ръка. Набраздява го с доста непохватни придвижвания, нервни диагонали, които чертае от единия до другия край, а след това ги повтаря в противоположната посока, малко като в транс, като медиум, воден от фантом. Елена Бланко знае, че не трябва да я прекъсва. Откакто стартира да посещава Малката в Центъра за приемни грижи преди повече от шест месеца, доста рядко я е виждала увлечена в някакво занимание. Почти постоянно я намира заспала на леглото или сгушена на пода в общата стая в ембрионална поза, или пък седнала на някой стол и вперила взор в стената, неспособна да реагира на наличието на останалите.
Тази рисунка е доста необикновена и разкрива подобрение, което в действителност се демонстрира лека-полека. Птиците кацат на дърветата в градината, а тя не се пробва да ги примами, с цел да ги изяде, като пума, каквато беше, когато постъпи; почнала е да яде готвена храна и не се съпротивлява бурно, когато възпитателките би трябвало да я докоснат; не ги хапе – нито тях, нито другите малолетни в Центъра. На Елена би ù било прелестно да я научи да целува, с цел да покаже обич, само че Малката към момента се противи на физическия контакт, не приема даже ласките; изключение прави единствено за Котката, непрекъснато свита на кълбо в скута ù. Топъл взор, разсеяна усмивка – това е всичко, което инспекторката е постигнала досега като знак за емпатия. Въпреки това Малката, Михаела – избира да я назовава с същинското ù име, не с обръщението, с което са я познавали в свинефермата, – прекарва по-голямата част от времето затворена в своя свят, нещо, което плаши Елена, тъй като познатият ù свят беше пъкъл.
Къщата на ужасите в Санта Леонор, както я назова пресата. Антон, тези заболели жители, които са се отнасяли с нея като с животно… Варварщината, която е била ежедневната ù среда.
Светлината на октомврийската заран окъпва лицето ù и разкрива несъвършенствата му: мъха по ръба на челюстта, някоя пъпка на места, някоя недобре зараснала рана, тъй като изначало се удряше в леглото. Но лицето ù е красиво. Елена я следи с деликатност. Листът е надраскан с жълти черти. Скоро ще ù би трябвало различен, само че няма да ù го даде, до момента в който тя не ù го изиска. Струва ù се, че държи молива, както го държеше синът ù, по същия некадърен метод. Въпреки че е съвсем на девет години, момиченцето наподобява по-малко, човек би предположил, че е на пет, на колкото беше Лукас, когато изчезна.
Всеки път, когато името на сина ù идва в мислите ù, като че ли под краката ù се разтваря бунар, голям черен вакуум, който заплашва да я погълне. Навърши петдесет и една години и може би повода е тази – възрастта, фактът, че ù е втръснало от битката да се задържи на повърхността, само че усеща, че силите ù към този момент не са като преди, че би ù харесало да спре да се съпротивлява и да падне в този бунар.
Михаела подвига взор към Елена. Дали по този метод желае нов лист, с цел да продължи да рисува? Подава ù лист с деликатно придвижване, както ù споделиха, че би трябвало да се държи с нея, с цел да не се изплаши. И тогава момиченцето реагира по непредвиден метод: опира бузата си до ръката, която ù подава листа, и я задържа по този начин, като че ли желае да я употребява като възглавница. Инспекторката сдържа желанието да я погали по косата. Новост е, че дивото момиченце желае да заспи върху ръката ù. Усещането за празнина и апатията, които постоянно изтезават Елена, се разсейват като раздран от вятъра облак всякога, когато вижда някой от тези минимални признаци за прогрес от страна на Михаела.
Ако живееха дружно, напредъкът на момиченцето би могъл да е по-бърз, сподели ù психоложката от Центъра. „ Даваш ли си сметка за отговорността, с която се нагърбваш? “ – едно и също предизвестие всякога, когато попълня някой от нужните формуляри, с цел да стане приемна майка на Михаела и в случай че всичко върви добре, да стартира процедура по осиновяване. Как да ù изясни, че тя може да даде толкоз на момиченцето, колкото и момиченцето на нея? Те са две счупени части порцелан, които биха могли да се добавят. Последиците при Михаела са по-явни, толкоз, че я считат за обезсърчителен случай. Кошмарът, който е претърпяла, попречва общественото и афективното развиване на това човешко създание. Ужасна, безпощадна диагноза, която би прогонила всеки претендент за приемен родител на момиченцето. Но не и Елена. Тя схваща по-добре от всеки страданието на Михаела. Може би точно това разбиране, тази интуиция, свита на топка в стомаха, с течение на месеците се трансформира на първо време във вероятен план, а след това в нещо като заръка. Именно това заричане за взаимно бъдеще е като сребърен мост, който ги държи свързани по мистериозен и гальовен метод от деня, в който взе решението.
Но процедурата за кандидатстване за приемен родител е мудна. Освен с предизвестията на специалистите би трябвало да се бори и с бюрокрацията. Би било по-лесно, в случай че Сарате я съпровожда в това премеждие, само че той не желае да знае нищо за Михаела. Никога не ù е идвал на рандеву. Отсъствие, за което изначало си намираше нескопосани извинения, а след това спря да прави даже това. Ако Елена приказва за нея, Сарате се затваря в твърдоглаво, намусено безмълвие. Тя знае, че Малката му припомня за всичко, което не съумя да направи за Ческа, и схваща, че това е мъчителна тематика за него. За нея също, само че какво право имат да винят Михаела за станалото? Нима и тя не е жертва? Има и още нещо, Елена е сигурна. Някаква по-дълбока рана в душата на Сарате, която той отхвърля да покаже и която го отдалечава освен от момиченцето, а и от нея.
Три или четири нощи седмично Сарате спи в апартамента ù на площад „ Майор “. Вечерят, слушат музика, лягат си дружно. И всеки ден мълчанието заема все по-голямо пространство сред тях. Прекалено доста забранени тематики, прекомерно доста хлъзгави терени, в които не би трябвало да навлизат. Между тях няма театрални подиуми с летящи в хола предмети, нито неуместни думи. Разногласията им нормално одобряват формата на двуличието, на извърнатите погледи.
Не му е разказала нищо за Григоре Николеску, биологичния татко на Михаела. Успяха да го открият и пристигна в Мадрид няколко седмици откакто одобриха момиченцето в Центъра за малолетни. Първоначалната му податливост да се погрижи за щерка си се изпари, откакто прекара няколко часа с това творение, което към момента беше повече животно, в сравнение с човек. Психологическите експертизи го предизвестиха какъв брой мъчно ще бъде да живее с нея и че тя наложително би трябвало да прекара известно време в Центъра, с цел да следят развиването ù. Григоре се възползва от оправданието, което му предлагаха, качи се на рейс за Румъния и даде обещание да се осведомява за ситуацията. Елена допусна, че бащата няма да се появи още веднъж в живота на Михаела, че обещаните телефонни позвънявания в никакъв случай няма да се състоят, само че няколко месеца по-късно Алисия, обществената работничка, ù описа, че се бил свързал с Центъра, с цел да разбере по какъв начин е щерка му.
– Наистина ли мислиш, че ще пристигна да я вземе?
Алисия споделяше недоверието на Елена: кой желае да обвърже живота си с грижите за белязано момиченце?
Ето я Малката, отърква бузата си в опакото на ръката на Елена. Само тя може да я избави.
Когато излиза от Центъра, е студено. Октомври е пристигнал с мразовит вятър и Елена би трябвало да се загърне с палтото си, преди да се качи на ладата. Включва парното, с цел да се стопли, и пуска радиото. Новините ù наподобяват все идентични и сходно на мишката, която върти колело, на нея също ù се коства, че се върти в кръг, и отсрочва това, което наподобява неизбежно, в случай че желае да реализира някакъв прогрес в последна сметка. Работата в Отдела за разбор на случаи, връзката ù със Сарате, апартаментът на площад „ Майор “, цялостен с призраци.
Мобилният телефон звъни настоятелно. На екрана – името на Буендия и фотографията на правосъдния доктор от ОАС, ухилен и с румено лице, фотография, която му направи една вечер, когато честваха разрешаването на един случай в бар на улица „ Баркильо “.
Докато Буендия излага главното от първоначалната информация, Елена усеща, че нещо я тласка напред, нещо най-сетне я изважда от въртящото се колело.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ