Не сме в протест. В революция сме.
Коментар на Евгений Дайнов:
Има превъзходен американски въпрос към всеприиждащото съществуване: What just happened? ( " Какво стана? " ). Този въпрос е добил силата на меме, защото е къс, тъкмо ориентиран и дава опция за ясни и точни отговори.
Протестът на 1 декември: What just happened?
Краткият отговор: всички изказвания, които приемахме за правилни до вечерта на 1 декември, към този момент не бяха правилни на идната заран. А не бяха правилни, защото следената реалност, към която се отнасят тези изказвания, промени природата си. Протестът се трансформира в гражданска война.
Каква е разликата? Протестите упорстват някакво настрана нещо да се случи или някакво протичащо се нещо да престане да се случва. Пример са митингите за освобождението на Благомир Коцев, които престанаха сега, в който той беше пуснат от ареста. Още на митинга от 26-и ноември беше ясно, че той не е единствено за бюджета, както и че отдръпването му няма да прибере хората вкъщи. Напротив, (поне) утроил се като посещаемост и разгърнал се в цялата страна митингът се трансформира в гражданска война: в искане за късане на настоящия публичен контракт и за съставянето на нов, който да бъде прилаган от разнообразни от досегашните хора.
Като в никакъв случай до момента, всичките ми студенти бяха и на двата митинга и то без аз да ги подстрекавам. В дните след огромния митинг - вторник и сряда - обсъждах с тях въпроса, какво се случи. Ето какво ми дадоха отговор:
Да се постави завършек на несправедливостта и отчуждението
Доста бързо се съгласихме, че защото те не желаят да се промени едно нещо, те няма да се приберат по домовете си. Те желаят да се промени всичко, в което са израснали. Накратко: наглото, крадливо и отвързало се от всевъзможен надзор ръководство да стане обичайно, почтено и подконтролно (accountable - приказваме си на комбинация от езици, защото те с лекост плуват из лингвистичните води, в които техните родители най-вече потъваха).
Към момента на полемиката те бяха към този момент задоволително чели, мислили и писали, та да можем да облечем разбора си в одеждите на политическата философия.
От Джон Лок и Декларацията на независимостта изведоха основата на митинга си:
" Когато един дълъг низ от злоупотреби и грабителства, преследващи непроменяемо една и съща цел, приказват, че този народ е заплашен да бъде подложен под властта на един безспорен абсолютизъм, то тогава негово право и негово обвързване е да отхвърли сходно ръководство и да си избере нови пазители на своята бъдеща сигурност. "
Според студентите те друго с изключение на дълъг низ от злоупотреби и грабителства не помнят и по тази причина желаят да ги пресечен, с цел да не попаднат под властта на абсолютизъм. И отсам - желаният нов публичен контракт изключва злоупотреби, грабителства и деспотично ръководство. Иска се пристойност, почтеност и либералност.
От Адам Смит студентите изведоха смисъла на справедливостта за съществуването на общество:
" Справедливостта... е главната носеща греда, върху която се крепи цялата структура. Ако бъде отстранена, то голямата, необятна тъкан на човешкото общество... на мига ще се разпадне на атоми. "
Именно неналичието на правдивост съгласно студентите е повода техният живот до момента да е прекосявал в общество, обзето от безпорядък и отчуждение. Отново от Смит черпят легитимацията за своето излизане на улицата: " Всяка поява на неправда... всява паника в жителя и той хуква да спре нейния прогрес, който бързо ще му отнеме всяко нещо, което той цени. "
Свята и чиста република, какъвто е и заветът на Левски
Именно това се случва сега, в който митингът прераства в настояването за нов публичен контракт: хората хукват да стопират напредъка на несправедливостта. Оттук и настояването идният публичен контракт да възвърне справедливостта, с цел да може въобще да живеем в общество.
От Васил Левски студентите бяха разбрали, че Републиката не е просто структура от закони и правила. Тя е морално събитие, по тази причина е " чиста ". Ако не бъде населявана от морални субекти, тя не може да се случи. Оттук настояването новият публичен контракт да направи по този начин, че Републиката да бъде ръководена и даже ежедневно менажирана на всички равнища от морални, прилични, честни представители на жителите.
Пак от Левски студентите бяха взели ситуацията, че свободата не е просто самостоятелно право, а и общ дълг - не можеш ти да бъдеш свободен, в случай че не се бориш и за свободата на другите. Оттук и настояването новият публичен контракт да има в основата си свободата, схващана като всеобщо събитие.
Има ли революцията късмет за триумф?
Не сме в митинг, който да спре при угаждане на настояванията. В гражданска война сме. Иска се нов публичен контракт, който във всичко е друг от настоящия. Договор, учреден върху преустановяване на злоупотребите и на деспотичното ръководство, пристойност, почтеност и либералност, както и върху въвеждането на морала, справедливостта и свободата като действителни, овластени, ежедневно функциониращи правила на Републиката.
Това за България не е оригиналност. Правили сме го - през 1989-90-та, през 1996-7-ма и отчасти през 2020-та. Не е знамение невиждано. Знаем по какъв начин се прави. С навлизането на новото потомство - и с включването на градовете отвън София в революцията (младите откровено не схващат заклинанието " София не е България " ) имаме съществени шансове за триумф.
