Подмладяване. Мисли, чувства и постъпки Както тялото има възможност да

Подмладяване. Мисли, усеща и действия

Както тялото има опция да остарява, по този начин могат да остаряват мозъкът и сърцето на индивида. Видите ли, че човек не се интересува от нищо, престава да чете, да учи, да обича хората, знайте, че неговото сърце и неговият разум са почнали към този момент да остаряват. Страшно нещо е остаряването на тялото, само че по-страшно е остаряването на мозъка и на сърцето. Ето за какво, почне ли тялото да остарява, човек би трябвало да се стреми да резервира младостта на мозъка и на сърцето си. Всяко рухване, всяко падение, прибързано остаряване, се дължи на една неправилна мисъл, на неправилни усеща и неправилни действия. Човек остарява и се прегърбва от дисонанси. Остаряването зависи от онази вътрешна какофония сред мислите и възприятията на индивида. Човек остарява, тъй като мислите и възприятията му непрекъснато се карат. Всички хора остаряват от непрекъснати кавги. За да се развива човек вярно, в мозъка и в сърцето му би трябвало да има непрекъснат прилив на сили. Прекрати ли се прииждането на тия сили, човек стартира да остарява. Както градинарят полива всички зеленчуци в градината, по този начин и човек би трябвало да насочи мисълта си към всички центрове на мозъка си, да приижда към тях сила, да ги храни. Полива ли единствено едни центрове, а други изоставя, той се развива едностранчиво. Хората са нещастни заради това, че са едностранчиво развити. Ако вие не сте стопанин на своята нервна система, то тази нервна система ще почне да не се редуцира, когато вие желаете. А в случай че почне да се редуцира както тя желае, тогава ще остареете. Вие сте млади, до момента в който тези дейности на вашите крайници и ръце са под вашата рационална воля. Почнете ли да вървите по случаен метод, ще остареете. Има мисли и усеща, които мигновено умъртвяват индивида. Ако сред мозъка и сърцето на индивида влезе един дисонанс, организмът му последователно се унищожава. Само гениалните хора могат да си служат с дисонанси. Не туряй в мозъка си мисъл, която пагубно може да се отрази на живота. Остаряват хората, тъй като не знаят по какъв начин да хранят мозъка си, т.е. не знаят по какъв начин да мислят. Понеже мисълта на хората е доста еднообразна, в мозъка не може да нахлува доста кръв. И по тази причина остаряват. Като единствено се безпокои, а не мисли, кръвта отива на друго място, а не в мозъка, и човек остарява. Човек усеща нещата със симпатичната нервна система, в резултат на което се развива неговият стомашен мозък. Но не. е все едно дали се развива основният, или стомашният мозък. Човешката мисъл е, която е основала тялото. Искате ли да ви направя един опит? Дете, каквото и да е хилаво дете, по известни закони в случай че аз съсредоточа мозъка си върху него, няма да минат 10 години, туй дете напълно ще се промени, напълно ще се промени неговото естество. Ще го пресъздам, без да му приказвам нещо. Със своята мисъл ще го основа. Но би трябвало да зная по какъв начин да мисля. Или Бог със Своята мисъл ни е основал. Ако ние съблюдаваме законите, по които Той мисли, ние ще бъдем постоянно млади. Причината, че ние ставаме остарели, обезсилваме се, е, че ние променяме на оня закон на Неговата мисъл, в резултат на това идат огромните несгоди на земята. Христос споделя, че с цел да добие безконечен живот, човек би трябвало да се научи първо да мисли и работи вярно.

Чувствителността усилва опциите човек да бъде по-здрав. А пък мозъкът е, който продължава живота. Ако човек мисли вярно, удължава живота си. Ти не можеш да възприемеш повече светлина, в случай че не развиваш своята мисъл. Защото мисълта е формата, в която се влага светлината. Има мислови форми за светлината. Светлината в една мислова форма можеш да затвориш, както водата в едно шише и да я употребиш както искаш. Закон е това. Трябва да знаеш за какъв брой време да ограничиш тази мисъл, тази светлина.

Ние остаряваме, тъй като не разбираме дълбоките аргументи, посредством които се гради материята. На какво се дължи нашето остаряване? Желязото в нас е ръждясало, златото е изчезнало, фосфорът е липсващ и мисълта е престанала да работи. Остаряването или втвърдяването идва, тъй като старите хора малко мислят и малко усещат. Чрез възприемането на храната идва и топлината. Топлината е носителка на живота. Продължаването на живота зависи от топлината, от топлото сърце. Продължението на живота зависи от топлината на индивида. Всички хора, които изгубват своята топлота, бързо се състаряват и умират. Ако някой хиромантик преглежда ръцете на хората, той ще види, че на ония, които имат дълъг живот, линиите на ръцете са дълги. Колкото е по-кратък животът на хората, толкоз линиите на ръцете им са по-къси. Това не е безусловно предписание, не е закон. Като предписание, и в него има изключения. Късите линии са пристигнали след това. Съвременните хора вървят по пътя на късите линии. Първоначално хората са живели доста години на земята. Такива образци имаме в Библията, в Стария Завет. Тогава животът на хората е бил към 900 годни, след това се е понижил до 500, до 200, до 150, до 120 години, а през днешния ден хората живеят най-вече до 60-годишна възраст. Като изследват въпроса за дълготрайността на живота, актуалните учени са пристигнали до заключението, че животът на хората е толкоз по-дълъг, колкото е по-щастливо съчетанието на дългите линии на мислите и на възприятията им. Щом линиите на мислите и възприятията им са дълги и вярно съчетани, те ще разполагат с рационална воля, която ще съгради крепко, хармонично поставено тяло, в което душата ще населява колкото време желае. Задачата на всеки човек е да си сътвори крепко, добре развито тяло, в което силите действат вярно. Ето за какво, човек би трябвало да заобикаля тези усеща, или по-право чувствувания, които са кратковременни и му са наложени извън. Само възвишените, благородните усеща и светли мисли, които произтичат от душата и духа на индивида, са в положение да образуват дълги линии, да продължат неговия живот.

Когато чувствителността на индивида се усилва, сърдечната линия се удължава. В него се събира непотребна сила, която се натрупва в задната част на мозъка и му основава огромни паники и разстройства. За да се оправи с тази сила, той би трябвало да мисли, да я насочи в предната част на мозъка. Ако линията на мозъка се удължава за сметка на сърдечната, чувствителността се понижава и човек последователно губи топлината и влагата си, втвърдява се и заболява от атеросклероза. Тази е повода, дето младите страдат от огромна сензитивност, която ги довежда напряко до размекване в възприятията, а старите - от сухота, сгъстяване и атеросклероза. Между възприятията и мислите, сред мозъка и сърцето би трябвало да има равновесие. Когато възприятията на индивида вземат връх над мислите, той прибързано умира. Хората на възприятията остаряват по-рано от хората на трезвата мисъл. Ако имате слаба памет, всяка вечер като си лягате, влагайте в подсъзнанието си мисълта: „ От на следващия ден моята памет ще бъде по-силна “. Всеки, който желае да вложи в подсъзнанието си една велика мисъл, която да осъществя, той би трябвало да избере за това най-хубавото разположение на духа си. Колкото човек е по-неспокоен, толкоз по-бавно и нестабилно работи законът за внушението. Подмладяване може да стане единствено там, дето силите са координирани. Не може ли да се координира, човек клони към остаряване. Който има доста и в същото време мощни стремежи, скоро остарява. Ние остаряваме, тъй като не сме господари на сърцето и на мозъка. Смущаваме се защо ли не, и то непрекъснато. Повтаряш: „ Остаряхме, остаряхме... “ и по този начин си остаряваш.

Днес се остарява от грижи и от неестествени паники, които изваждат всекиго от естествения път. В нервните положения се губи грамадно количество сила. Старостта е недостиг на тази нервна сила. Не би трябвало да я изживявате на вятъра. Опасно е човек да се смущава, тъй като унищожава своята нервна система, мускулите, костите, косата му пада, сковава се и най-сетне умира. Всяко възприятие, което огорчава индивида, носи гибел. Щом започнете да се дразните от дребните неща, вие сте влезнали към този момент в старостта. За да не остарявате, не се дразнете. Който доста и непрекъснато се нервира, остарява по-лесно и оглупява. Постоянните терзания остаряват индивида. Ти се ожениш, главоболие с дамата, главоболие с децата, че с техните деца главоболие, терзания. Занимаваш мозъка си с непознати работи - остаряваш. Вземете хората, които имат да заплащат някои огромни задължения, остаряват. При една война в индивида, при едно сопнато положение 5 милиона кафези стават жертва. Има войни, при които 10 милиона кафези стават жертва. Докато се народят нови, до момента в който мине туй положение, два, три, четири, пет месеца трябват до момента в който се възстановят. Казвате: „ Няма нищо “. Но организмът по този начин се изтощава. Щом се изтощава организмът, той изгубва своята дарба или благосъстояние да може да се възвръща. Щом не може да се възобновява, човек остарява. Ако желаете да бъдете млад, би трябвало да бъдете жизнеспособен, да възстановявате всеки път вашия организъм, да обновявате мозъка си, да възобновявате сърцето си, мускулите си, костите си, нервите си. Кожата си би трябвало да възобновявате.

Когато човек стартира доста да бъбри, остарява. Недоволен ли е, целият свят му е крив, той доста по-бързо остарява. Ако желаете да остареете по-скоро, оплаквайте се. Когато човек се тревожи доста, паниката създава разтърсване първо на стомашната му система, оттова разтърсването се предава на дробовете, от дробовете - на мозъка, а от мозъка - на очния нерв. Щом очният нерв отслабне, човек почва последователно да губи зрението си. За да възвърне зрението си, човек би трябвало да стартира по противоположен път да възвръща естественото положение на органите си: първо на мозъка, след това на дробовете и най-сетне на стомаха, дето е пристигнало първото разтърсване. После би трябвало да се откри повода, която е произвела разтърсването и тя да се отстрани. Понякога при един грях могат да измрат по 50-60 хиляди, а от време на време и до 100 хиляди кафези. При огромно безпокойствие, при огромно обезсърчение, измират с хиляди кафези в организма. Гневливият губи част от силата си, която мъчително се доставя. Разумният човек пази силата си, не я изразходва безразборно; гневливият по-бързо се състарява. Следователно, който желае да се подмлади, той би трябвало да стане стопанин на гнева си. Не се гневете на никого! Когато гневът пристигна у вас, говорете с него, само че не се гневете. Помнете всеки път, че Бог живее във вас и вие в Него. Ако Той търпи всички хора, всички несъгласия, радвайте се за това и не се сърдете на хората. Лъжата, гневът, лицемерието, съмнението носят в себе си такова взривно вещество, което разрушава човешкия организъм. Това са силите, които втвърдяват и състаряват индивида. Искате ли да се подмладите, ще би трябвало да се откажете от гнева, роптанието, недоволството. Може да имате една магнетическа дреха, в която животът тече.

Магнетическа дреха е тази, която непрекъснато извлича силите на живота в себе си. Там, дето човек има живот, всеки път му е топло. Там, дето животът почва да си отива, всеки път му е студено. Онзи, който обича, всеки път му е топло. Онези, които почват да ненавиждат, всеки път им е студено. Онези от вас, които желаете да продължите живота си, направете опит да не ненавиждате в никакъв случай. Направете опит от 3-4 години: всеки ден да се не разгневите. Направете този опит и ще се подмладите. Не давай на лицето си ядосан и неудовлетворен израз, не се обличай безгрижно - от дребни неща привидно човек остарява прибързано. От доста паники и неодобрение човек остарява. Хората остаряват от незнание и от безпокойствия. Един мъж през днешния ден се опасява от жена си, на следващия ден се опасява, до момента в който един ден се разстрои черният му дроб. Много заболявания се явяват от боязън. Хората най-вече от боязън остаряват. Страхът съкратява живота. Искате ли да знаете дали сте млади и мощни, влезте в света и се изучавайте. Яви ли се в сърцето ви най-малката ревнивост, ще знаете, че не сте млади. Младостта изключва всякаква ревнивост. Младият е извор, който дава несметно. Не дава ли несметно, той не е млад.

Казвам: в млади години човек би трябвало да придобива мощ, възрастният - да придобива нюх, а в старини - да придобива мисъл. Всяка семка би трябвало да се посее в земята и всяка мисъл -по съшия закон тя си има свое начало. Началото на нещата - стартира със мощ, развиването стартира с усета, мисълта е завършекът, краят на нещата. Тогава ние имаме: в силата поникване, след това - живот, имаме и придвижване. В подмладяването има три процеса: първо, ще започнете с процеса на мозъка, след това - на сърцето и най-после - на волята. Не може да събираш, в случай че не си вложил. Най-първо би трябвало да вложите нещо в умствения свят, по-късно ще вложите в духовния свят, а би трябвало да вложите нещо и във физическия свят. Туй би трябвало да бъде една мощна мощ. Младият би трябвало да има мощ да вложи. Той би трябвало да посее нещо някъде. След време ще събира плодовете. Тогава единствено животът е естествен. За да живее човек дълъг живот, би трябвало да е подложен при удобни условия и да мисли. Подмладяването най-първо стартира от причинния свят, в причинния свят човек ще работи върху подмладяването. Мислите ви би трябвало да станат млади, след това - възприятията и по-късно - постъпките. Да знаем да контролираме мислите си - то е закон на светлината; да знаем да контролираме възприятията си - то е закон на топлината; да знаем да контролираме волята си - то е закон на силата. Това е метод за подмладяване.

Не може ли да се подмлади, човек елементарно се уморява. Каквато работа и да стартира, скоро се уморява. Коя е повода за това? Невежеството му. Той работи, без да знае как; почива, без да знае по какъв начин да си почива. За да работи и да си почива вярно, човек би трябвало да възприема единствено такива мисли, които го интересуват. Гладният се интересува от хляба, жадният - от водата, изтощеният - от почивката, ученият - от книгата и така нататък Следователно интересувайте се от тези мисли и усеща, които могат да внесат във вас мощ и живот, да ви оказват помощ. Силата на човешките мисли се дефинира от възприятията, и назад: силата на възприятията се дефинира от мислите. Постъпките пък се дефинират от силата на възприятията и мислите. Трябва да се осмисли животът ви. Онова, което ви е обещано, би трябвало да се приложи. Има доста неща във вас, които би трябвало да ги вложите. В мозъка си би трябвало да вложите знанието. В сърцето си би трябвало да вложите възприятието. Във волята си и в нея би трябвало да вложите работа. Тогава втората фаза ще пристигна. Младият ще стартира с външните условия и с вътрешните благоприятни условия, а остарелият ще стартира с вътрешните благоприятни условия и с външните условия. Впрегнете мозъка си на работа. Някои ще започнете да разсъждавате за аргументите. Може всякакви да бъдат подбудителните аргументи, само че каквито и да са те, вложете в мисълта си един повод, който да принуди мозъкът ви да работи. Ако сте остарели и сте станали положителни, добре е. Ако сте остарели и сте станали умни, добре е. Ако сте остарели и мощни сте станали, добре е. Но в случай че сте остарели и не сте станали умни, положителни, мощни, защо ви е тази напреднала възраст? Остаряването е остаряване във връзка с тялото, само че във връзка с човешкия разум е подмладяване. Младостта е външен развой, а старостта - вътрешен. Когато младостта и старостта се съединят в едно, образуват разумността. Знанието на старите е потребно. То е сегашният живот. Животът на старите е сегашният живот, телесният живот. Като срещнете един млад и един остарял, да не може да извършите една разлика сред младия и остарелия. В старите ще забележите повече възмъжалост, забелязвате повече устой, повече мощ, а в младия - повече пъргавина. И двамата са еднообразно красиви. Младият гледа на външния свят, остарелият гледа на вътрешния свят, във вътрешността в живота. Следователно младият и остарелият като се съберат, те са целокупният човешки живот. Едновременно да бъдем млади извън, във физическия свят, а остарели в разбиранията. Но в единия и в другия случай духът ни ще работи, душата ни ще работи, мозъкът ни ще работи и сърцето ни ще работи. Казвам: нещата са на място. Пролетта е едно благословение, лятото е едно благословение, есента е едно благословение и зимата е едно благословение. Но човек би трябвало да знае по какъв начин да употребява пролетта, по какъв начин да употребява лятото, по какъв начин да из-ползва есента и по какъв начин да употребява зимата. Зимата има доста богатства, само че единствено за умните. Зимата е за доста умните хора. Не е за глупавите. Пролетта е за доста елементарните. Всички могат да се употребяват от пролетта. И богатствата на есента отново всички могат да употребяват. Но отново умните са, които събират плодовете. Онези, които не схващат закона, оставят плодовете да изгният и през зимата гладуват. Човек от Божествената пролет, от Божественото лято, от Божествената есен да е събрал благосъстояния, че през зимата на живота да има какво да си похапне, да има дажба вътре. Да помири мозъка и сърцето. Умът и сърцето да се примирят с тялото и откакто създадат туй примирие, да се примирят извън. По опция да се примириш, да не виждаш злото в света.

Из: „ Книга на живите “, Петър Дънов, изд. „ Астрала “, 2010 година
Снимка: petardanov.com