Тишина, самота, лудост. Един от най-известните руски затвори отвътре
Подлудяваща тишина и самотност. Така може да се опише ситуацията в един от най-известните съветски затвори. Лефортово, издигнат още по времето на Петър I. Кръстен е Франц Лефорт, французин и непосредствен консултант на съветския император, постоянно е бил толкоз специфичен и скришен, че не е доста несъмнено по кое време тъкмо е почнал да действа. Но е постоянно обитаем, без значение какъв режим ръководи страната – монархия, комунизъм или днешната тирания на Владимир Путин.
Лефортово се намира в спокоен московски регион. В наши дни той е център за задържане на хора, които чакат правосъден развой. В предишното обаче си е спечелил славата на затвор за упрекнати в шпионаж, дисиденти, писатели, революционери и всякаква други политически пандизчии.
Името му даже се е трансформирало в предизвестие: „ Не се инати, че ще идеш в Лефортово “, споделят надзирателите от другите затвори, споделя The Wall Street Journal. Именно там сега е арестуван журналистът на изданието Еван Гершкович. Той бе задържан преди няколко дни по съмнение в шпионаж. Руските управляващи настояват, че по поръка на Съединени американски щати той е събирал секретни данни за едно от предприятията на военно-промишления им комплекс. Гершкович е в Русия изцяло легално. Той е регистриран като задграничен сътрудник във външното министерство. И той, и изданието, за което работи, отхвърлят като неуместни обвиняванията в шпионаж. Гершкович е първият западен сътрудник, задържан в Русия след края на Студената война.
Сега той се намира в Лефортово, което приказва задоволително за смисъла му за съветските управляващи.
www.evangershkovich.com В същия затвор в миналото е бил огромният съветски публицист Александър Солженицин, отбелязва WSJ. Благодарение на неговата книга „ Архипелаг Гулаг “ светът схваща за сталинската система от лагери, която гълтам милиони хора. Солженицин е един от най-значимите дисиденти от руската епоха. Влиянието му е толкоз огромно, че формалната власт не посмява да провежда нападение против него, а просто го изгонва от Съюз на съветските социалистически републики. След промени писателят се завръща. В Лефортово е лежал е и сътрудникът на ФСБ Александър Литвиненко, упрекнат в превишаване на пълномощията си. По-късно той емигрира във Англия, където в последна сметка бе токсичен с полоний. Там е бил затворен и различен токсичен от съветските служби – Сергей Скрипал. Покушението бе осъществено през 2018 година в британския град Солсбъри. Тогава за първи път се заприказва за отровата „ Новичок “.
Из коридорите не се приказва. Когато някой пандизчия бива изведен за разпит, надзирателите дрънкат с връзка ключове и всички знаят какво се случва. Когато надзирателят щракне с пръсти, това значи, че всички в близост би трябвало бързо да се оттеглен, споделя WSJ. „ Не можеш да видиш никого и си безусловно самичък. Не чуваш никакъв звук, нищичко. И това те подлудява “, споделя пред изданието журналистът Андрей Солдатов. Самият той неколкократно е бил разпитван в Лефортово. Казва, че стаите са съвсем голи с изключение на една дървена маса, няколко стола и календар на стената на ФСБ, службата която ръководи пандиза. Можеш да погледнеш през прозореца, само че дворът също е празен. „ Защо не виждам никого? Защо не слушам никого? Това място е по този начин охранявано, че даже и да крещиш, не си сигурен, че някой ще те чуе. Когато те местят от килия, също не виждаш никого “. Така разказва ситуацията в Лефортово американският деец Тревор Рийд, прекарал там няколко дни. Той е наказан за нахлуване против съветски служител на реда, само че и до през днешния ден отхвърля виновност. Миналия април той бе сменен против наказан в Съединени американски щати за наркотрафик руснак.
„ Лефортово е най-изолираното място, в което можете да попаднете. Именно в това е мъчението “, споделя Марина Литвиненко, брачна половинка на отровения с полоний Александър. Условията в Лефортово са се подобрили спрямо 90-те години на предишния век, споделя Алексей Мелников, секретар на комисия за наблюдаване на пандизите. Според него сега това е един от най-хубавите затвори в Европа.
Журналистът Гершкович е арестуван там към този момент десетина дни. Миналия петък той бе посетен от юрист. Според основния редактор на WSJ Ема Тъкър Гершкович е в положително здраве, а изданието продължава да упорства за незабавното му освобождение. WSJ отхвърля, че Гершкович е разузнавач. „ Тези обвинявания са нелепи. Той не е разузнавач “, сподели преди дни прессекретарят на Белия дом Карина Жан-Пиер. Предполага се, че сега Гершкович е в така наречен карантина. Това е 14-дневен интервал за акомодация на новозадържаните. През тези две седмици те се тестват за хепатит и други заразни болести. Едва след карантинния интервал арестуваните се оставят по двойки в килиите. Разговорите не са неразрешени, само че въпреки всичко човек би трябвало да внимава защо си отваря устата. Според юристите на Гершкович фактът, че е американец евентуално му е икономисал най-неприятната част от влизането в Лефортово.
Бивши пандизчии си спомнят процедурата по посрещане с „ червен килим “. „ Цветът му подсещаше на времената на Сталин “, споделя журналистът Игор Рудников, прекарал 10 месеца в Лефортово. Той си спомня, че е бил посрещнат от управата на пандиза на централния вход. „ В Лефортово Съюз на съветските социалистически републики се усеща във въздуха, в никакъв случай не си е тръгвал “, споделя той. Новите пандизчии биват събличани и претърсвани в желязна клетка. След това предават персоналните си движимости. Будят ги в 6 ч. сутринта с удари по вратата на килията. Скоро може да бъдат извикани за неколкочасови разпити. „ Бавно ти задават въпроси. Не наподобяват изключително умни, само че това е илюзия. Ще се опитат да извъртят отговорите посредством бюрократична и чиновническа терминология “, споделя той. На пандизчиите не се разрешават телефонни диалози или изпращане на имейли. Някои чакат с месеци преди да се видят с юристите си. Писмата са разрешени. Килиите са оборудвани с видеонаблюдение. Надзирателите са постоянно безпрепятствено избръснати и в добра физическа форма. Говорят с горделивост за смисъла на Лефортово за цялата страна. Веднъж, споделя Рундиков, един надзорник му посочил зала и му обяснил, че там шефът на тайните служби по времето на Сталин Лаврентий Берия персонално е водил разпити през нощта.
Лефортово се намира в спокоен московски регион. В наши дни той е център за задържане на хора, които чакат правосъден развой. В предишното обаче си е спечелил славата на затвор за упрекнати в шпионаж, дисиденти, писатели, революционери и всякаква други политически пандизчии.
Името му даже се е трансформирало в предизвестие: „ Не се инати, че ще идеш в Лефортово “, споделят надзирателите от другите затвори, споделя The Wall Street Journal. Именно там сега е арестуван журналистът на изданието Еван Гершкович. Той бе задържан преди няколко дни по съмнение в шпионаж. Руските управляващи настояват, че по поръка на Съединени американски щати той е събирал секретни данни за едно от предприятията на военно-промишления им комплекс. Гершкович е в Русия изцяло легално. Той е регистриран като задграничен сътрудник във външното министерство. И той, и изданието, за което работи, отхвърлят като неуместни обвиняванията в шпионаж. Гершкович е първият западен сътрудник, задържан в Русия след края на Студената война.
Сега той се намира в Лефортово, което приказва задоволително за смисъла му за съветските управляващи.
www.evangershkovich.com В същия затвор в миналото е бил огромният съветски публицист Александър Солженицин, отбелязва WSJ. Благодарение на неговата книга „ Архипелаг Гулаг “ светът схваща за сталинската система от лагери, която гълтам милиони хора. Солженицин е един от най-значимите дисиденти от руската епоха. Влиянието му е толкоз огромно, че формалната власт не посмява да провежда нападение против него, а просто го изгонва от Съюз на съветските социалистически републики. След промени писателят се завръща. В Лефортово е лежал е и сътрудникът на ФСБ Александър Литвиненко, упрекнат в превишаване на пълномощията си. По-късно той емигрира във Англия, където в последна сметка бе токсичен с полоний. Там е бил затворен и различен токсичен от съветските служби – Сергей Скрипал. Покушението бе осъществено през 2018 година в британския град Солсбъри. Тогава за първи път се заприказва за отровата „ Новичок “. Из коридорите не се приказва. Когато някой пандизчия бива изведен за разпит, надзирателите дрънкат с връзка ключове и всички знаят какво се случва. Когато надзирателят щракне с пръсти, това значи, че всички в близост би трябвало бързо да се оттеглен, споделя WSJ. „ Не можеш да видиш никого и си безусловно самичък. Не чуваш никакъв звук, нищичко. И това те подлудява “, споделя пред изданието журналистът Андрей Солдатов. Самият той неколкократно е бил разпитван в Лефортово. Казва, че стаите са съвсем голи с изключение на една дървена маса, няколко стола и календар на стената на ФСБ, службата която ръководи пандиза. Можеш да погледнеш през прозореца, само че дворът също е празен. „ Защо не виждам никого? Защо не слушам никого? Това място е по този начин охранявано, че даже и да крещиш, не си сигурен, че някой ще те чуе. Когато те местят от килия, също не виждаш никого “. Така разказва ситуацията в Лефортово американският деец Тревор Рийд, прекарал там няколко дни. Той е наказан за нахлуване против съветски служител на реда, само че и до през днешния ден отхвърля виновност. Миналия април той бе сменен против наказан в Съединени американски щати за наркотрафик руснак.
„ Лефортово е най-изолираното място, в което можете да попаднете. Именно в това е мъчението “, споделя Марина Литвиненко, брачна половинка на отровения с полоний Александър. Условията в Лефортово са се подобрили спрямо 90-те години на предишния век, споделя Алексей Мелников, секретар на комисия за наблюдаване на пандизите. Според него сега това е един от най-хубавите затвори в Европа.
Журналистът Гершкович е арестуван там към този момент десетина дни. Миналия петък той бе посетен от юрист. Според основния редактор на WSJ Ема Тъкър Гершкович е в положително здраве, а изданието продължава да упорства за незабавното му освобождение. WSJ отхвърля, че Гершкович е разузнавач. „ Тези обвинявания са нелепи. Той не е разузнавач “, сподели преди дни прессекретарят на Белия дом Карина Жан-Пиер. Предполага се, че сега Гершкович е в така наречен карантина. Това е 14-дневен интервал за акомодация на новозадържаните. През тези две седмици те се тестват за хепатит и други заразни болести. Едва след карантинния интервал арестуваните се оставят по двойки в килиите. Разговорите не са неразрешени, само че въпреки всичко човек би трябвало да внимава защо си отваря устата. Според юристите на Гершкович фактът, че е американец евентуално му е икономисал най-неприятната част от влизането в Лефортово.
Бивши пандизчии си спомнят процедурата по посрещане с „ червен килим “. „ Цветът му подсещаше на времената на Сталин “, споделя журналистът Игор Рудников, прекарал 10 месеца в Лефортово. Той си спомня, че е бил посрещнат от управата на пандиза на централния вход. „ В Лефортово Съюз на съветските социалистически републики се усеща във въздуха, в никакъв случай не си е тръгвал “, споделя той. Новите пандизчии биват събличани и претърсвани в желязна клетка. След това предават персоналните си движимости. Будят ги в 6 ч. сутринта с удари по вратата на килията. Скоро може да бъдат извикани за неколкочасови разпити. „ Бавно ти задават въпроси. Не наподобяват изключително умни, само че това е илюзия. Ще се опитат да извъртят отговорите посредством бюрократична и чиновническа терминология “, споделя той. На пандизчиите не се разрешават телефонни диалози или изпращане на имейли. Някои чакат с месеци преди да се видят с юристите си. Писмата са разрешени. Килиите са оборудвани с видеонаблюдение. Надзирателите са постоянно безпрепятствено избръснати и в добра физическа форма. Говорят с горделивост за смисъла на Лефортово за цялата страна. Веднъж, споделя Рундиков, един надзорник му посочил зала и му обяснил, че там шефът на тайните служби по времето на Сталин Лаврентий Берия персонално е водил разпити през нощта.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ