Първи ден на море с цикъл и две малки деца. Какво може да се обърка?
Подготвяте ваканцията от месеци - отпуските да съответстват, месечното неразположение да е на безвредно разстояние, звездите да са подредени вярно и Вселената да е на ваша страна, само че това в никакъв случай не се получава, нали? Особено когато спътници са дребни диванета - в нашия случай два броя (поклон, жено, ти, която се оправяш с повече!).
Най-накрая дълго чаканият миг настава и всички колички, куфари, куфарища, куфарчета, сакове и сакчета, пликове и пликчета са подредени в пирамида пред входната врата. Повтаряш си, че отиваш на отмора. И би трябвало да си починеш, тъй като, нали, на почивката човек си почива... Ха-ха!
И ето го първото затруднение - непреклонно застанало на пътя ти, надсмиващо се над оптимизма ти, тържествуващо, тъй като те е извадило отвън нерви - цикъл. Денят, в който пътуваш. Викаш си: " Има и по-лошо! Важното е да сме живи и здрави! Все ще хвана няколко дни плаж. "
Пътуването минава без изненади - нормалните нервности, хапане, скубане (да, диванетата са от женски пол), дремане в йога пози и след има-няма 6-7 часа сте се настанили.
Двугодишното обаче е с настроението на Круела де Вил, преди да си е изпила кафето, тъй като е дремало минути в колата, тъй като е изморено, гладно, тъй като желае всичко, тъй като не желае нищо и така нататък Карай, най-малко шестгодишното държи фронта.
Настаняваш се в хотела и вместо да се радваш на белите кожени столове и жълтите кожени дивани и кресла в хола, си ги представяш омазани с бисквити, неща от памперси и други работи с враждебна за цивилизованото престояване в хотел консистенции. Забраняваш с пяна на уста качването на краката с обувки, яденето на бисквити и шоколадови неща в хола и спалнята (само на терасата и в банята!). Излизате на вечеря. Знаете, че сте се трансформирали от тези гости, които до неотдавна са ви карали да извъртате възмутено очи и сте се надявали да не срещнете по заведенията за хранене или улиците, или въобще където и да е на този планета. Придвижвате се на декор от викове, тръшкане, хвърляне на разнообразни предмети, спорадично търкаляне по земята и общо взето работата ви е да опазите другите хора. В ресторанта усещате по какъв начин неоправдателните погледи прогарят гърба ви, по тази причина преглъщате, без да дъвчете, няколко залъка, плащате и тръгвате. Почти влачите двугодишното за ръка, което към този момент стартира да дава заето.
Радвате се, че му се вижда краят на този ден.
Прибирате си и тържествуващо обхождане с взор оживелите бели кожени столове и жълти кожени дивани и кресла. Каква хубост!
Едно на нула за вас!
Отивате да приготвите банята за къпане и ненадейно си давате сметка, че чувате най-страшното - тишината! Излизате да ревизирате със свито сърце, повтаряйки като мантра " Божичкоданоспиданоспиданоспи! " и тогава откривате двугодишното, което размазва слънцезащитния крем по стената на спалнята. Нервите ви скрибуцат като разкордирана китара. Оставяте дребното да седи на столче в банята, до момента в който отивате да си поревете във възглавница в коридора и след това да се опитате (евентуално) да оправите пакостите в спалнята... Но нямате този късмет, тъй като преди този момент чувате тракване на ключ... От банята. Щракване. На. Ключ. От. Банята.
Часът е 22, а едно истерично дребосъче се е заключило и е изцяло и напълно само́. Със стъклената душ кабина, с пералнята, с целия този сапун... В този миг всеки баща става Супермен и ключар. Докато тече трескавото демонтиране на бравата, няколко пъти ви е спряло сърцето, тъй като си представяте най-големите ужаси. Викате незабавен ключар, само че за благополучие, отваряте вратата след 10 инфарктни минути и въпреки всичко преди той да пристигна. Заварвате вътре едно подпухнало от плач дребосъче, което е съумяло само да пусне пералнята.
Прегръщате и треперите, треперите и прегръщате. Помните ли, че има и шестгодишно? И ние за малко забравихме...
Днес е втори ден. И към този момент единствено съм си навлякла съчувствените погледи на летовниците, тъй като прекосих пътя до тоалетната с омазана рокля. Което естествено забелязах след това. Всички очевидно бяха разбрали, че съм в изключително въодушевление и е по-добре да не ме закачат.
Имаме още 10 дни. Страх ме е да си помисля какво следва. А що се отнася до белите кожени столове, единият към този момент е горделив притежател на петна от шоколадови пръсти.
Хуманно ли е да си носиш клетка за дете до 3 години, по какъв начин мислите?
Та по този начин, почиваме си.
А вашият първи ден от морската отмора по какъв начин мина?
Автор: Цветелина Велчева. Всички права непокътнати © . Копирането на текста без експлицитното единодушие на създателя е строго неразрешено!
