“Подгответе вилите и факлите, защото не всички ще бъдат доволни

“Подгответе вилите и факлите, тъй като не всички ще бъдат удовлетворени от нашия избор. ” Списъкът е формиран от един от най-именити и плодовити създатели в автомобилната медия Carbuzz – Roger Biermann и надлежно това е негова персонална рекомендация.

Mazda MX-5 Miata е икона с милиони почитатели, което е изцяло целесъобразно, защото това е най-продаваният двуместен състезателен автомобил в света: над 1 милион продадени бройки за четири генерации и 34 години.

Но коя Mazda Miata е най-хубавата?

Това е въпрос, който може да провокира революция измежду почитателите на Miata, заради което е рисково даже да се повдига тази тематика. Все отново ще опитаме и защото самият аз съм притежател на две MX-5 и съм карал голям брой екземпляри от всяко потомство, ще се опитам да употребявам своя опит, с цел да обосновавам позицията си по тази тематика.

Роджър Биърман счита, че класифицирането на четирите съществени генерации (NA; NB; NC; ND) е прекомерно опростяване, защото в границите на тях разновидностите преди и след фейслифта са претърпели основни промени, които вършат тези модификации по-добри или по-лоши от другите подгенерации. Поради тази причина ги е разделил и на разновидности преди и след фейслифта.

Подобни описи са напълно субективни и съм изцяло подготвен да приема, че вашите обичани мазди може да не са моите и противоположното. Често нашите любимци са повлияни от събитията, носталгията и най-много от усета.

7. NC1 – 3-то потомство

Миата от трето потомство (NC) нормално е черната овца в фамилията на Миата. Пуристите я възприемат като дебеланкото в семейство на коли спортисти, като това усещане се подхранва от нейния външен тип и странни пропорции. Склонни сме да забравяме, че тя беше по-лека от Mazdaspeed Miata и през днешния ден към момента е чудесна покупка.

Все отново би трябвало да има автомобил, който да се класира на последно място, и съгласно моя персонален опит NC1 е подобен. Продавана за моделните години 2006-2008, тя споделя една платформа с Mazda RX-8 (по мое мнение по-забавният за шофиране другар по платформа), само че вместо роторен, има 2,0-литров бутален мотор с разработка, споделена от тогавашните притежатели на Mazda – Ford. 

С мощ 170 к.с. и 189 Нм въртящ миг, той резервира обичайна ръчна скоростна кутия (предлагана с пет или шест предавки напред) и задвижването на задните колела. 

Все отново “дебеланковата Миата ” беше малко небрежна във връзка с чувството при шофиране спрямо по-енергичните ранни модели. Обратната връзка от кормилото спрямо предходните генерации е по-вяла, не толкоз директна. Голяма част от това се оправя елементарно с оферти от вторичния пазар, само че в фабричен тип това е моделът, който минимум се придържа към задачата на Миата.

Въпреки че това е минимум обичаната ми Миата, и най-слабата (а в действителност малко пълничка) това потомство на Миата си остава страховит състезателен автомобил.

6. NB1 – второ потомство

В първите години на Miata Mazda се концентрира върху непрекъснатото рационализиране, като NB идва за моделната 1999 година като второ потомство, подсилено от същото шаси като NA.

Подобренията “под кожата ” включват по-широка диря сред гумите, по-усъвършенствано окачване, по-големи спирачки, по-твърди стабилизиращи щанги и спомагателни укрепвания на каросерията, което я прави по-твърда и по-остра като чувство в сравение с първото потомство – NA. 

Това потомство също по този начин получи по-classy стайлинг и по-добър интериор, макар че най-сериозната му неточност беше загубата на емблематичните изскачащи фарове.

Под капака е непокътнат 1,8-литровият четирицилиндров мотор от късните модели NA8, само че с няколко усъвършенствания, като по-висока степен на втвърдяване, структура с корав повдигач на смукателните клапани и усъвършенствани всмукателни тръби и колектор. Промените обезпечават 140 к.с. и 154 Нм, както и по-използваем диапазон на мощността.

5. ND1 – 4-то потомство

Шофирането на Миата NC1 ме остави отчаян от иконата, за която бях чувал толкоз доста, само че шофирането на ND1 – която се появи за моделната 2016 година – разпали любовта ми към MX-5, която ме докара до закупуването на първата ми Миата (NB2 за протокола). Така че за какво е на трето място от последното в този лист? Ще обясня по-късно, само че не и преди да обясня какво направи ND1 толкоз страховит.

ND е най-малката и най-леката Миата от оригинала насам, като тежи единствено с към 45 кг повече и е с 2,54 сантиметрa по-къса от NA. След като стремежът на NC към пътно държание на лодка накара доста почитатели да изгубят религия, ND ги възпламени още веднъж с метода за връщане към корените и възвръщане на първичната същина на Miata. 2,0-литровият четирицилиндров мотор в американските коли произвеждаше 155 к.с. и 200 Нм, което им осигуряваше задоволително съответствие мощност/тегло, съчетано с елегантна шестстепенна механична скоростна кутия и извънреден външен тип.

Но не всичко беше добре. Окачването беше прекомерно меко и под натоварване натежаваше от една страна на друга, а поради електрическия усилвател на кормилото го нямаше чувството от предходните генерации. Освен това моторът не се развърташе чисто и звучеше малко грапаво. Въпреки че ND1 разпали пристрастеността ми към MX-5, той към момента не е върховата Миата.

4. NC2/NC3 – фейслифтове от 3-то потомство

Ако бяхме подредили този лист единствено въз основа на общите генерации, NC щеше да е на последно място, само че NC2 и NC3 бяха толкоз специфични, че ги поставихме над ранните NB и ND. Тези фейслифтове на третото потомство на Miata се появиха надлежно през 2009 и 2013 година (моделни години в САЩ) и бяха значително идентични в механично отношение.

Визуално дизайнът на NC еволюира в нещо удивително, стилно и което е издържало теста на времето, само че „ под кожата “ се случиха по-големи промени.

Благодарение на присъединяване на Mazda USA и Miata в надпреварите Spec Miata, подобренията бяха по-значими в реалност, в сравнение с хартия, защото NC2 механически загуби няколко конски сили (при 167 к.с.). От решаващо значение обаче е, че е осъвременен механизъм на клапаните, което значи нарастване на алената линия на оборотомера с 500 об/мин и предпочитание у мотора за развъртане, което преди този момент липсваше.

Допълнителни усъвършенствания на шасито и окачването направиха NC2 и NC3 занимателни за шофиране на лимита, само че усъвършенствани при шофиране в по-нормални условия. NC3 получи спомагателни настройки на спирачките, ECU и лоста на скоростите, с цел да усъвършенства още повече преживяването.

3. ND2/ND3 – фейслифтове от 4-то потомство

Тук се доближаваме до пика на Miata и значително по същите аргументи, заради които NC2/NC3 се класира толкоз високо – повече обороти.

Моделът ND2 беше разгласен за моделната 2019 година и въпреки че стилистиката му остана значително същата, 2,0-литровият мотор получи 26 к.с. повече (181 к.с. и 204 Нм) с помощта на “червената граница ” от 7500 об/мин (от 6800 в ND1), като оптималната мощ към този момент доближава до 7000 об/мин.

Вътрешните промени включват по-леки бутала и по-голям дросел, което води до по-голям въртящ миг в целия диапазон, а двумасовият маховик прави живота с автомобила по-лесен.

Освен това е получил по-вдъхновяващ тон от ауспуха, с цел да се поправи не изключително вдъхновяващия саундтрак на ND1. Едно от огромните преимущества е по-добрата конфигурация на окачването, само че EPAS значи, че ръководството към момента е с по-малко чувство от предходните генерации.

При последвалите актуализации през 2022 година е прибавен Kinematic posture control, а през 2024 година се появява формалният ND3 с нова конфигурация DSC Track и несъразмерен диференциал с лимитирано превъртане.

2. NA – 1-во потомство

Вече слушам гневната навалица пред вратата си, само че sorry, not sorry. Аз също владея NA и въпреки да я обичам, не считам, че тя беше върхова Миата. Но тя беше генезисът, възраждането на дребния състезателен автомобил. Беше олицетворение на удоволствието от шофирането и, за Бога, имаше изскачащи фарове.

NA е несъмнено най-емблематичната Миата и комбинацията от носталгия и значителност елементарно може да я направи номер едно в листата на всеки различен. Дори няма да оборвам това като персонален избор. Съвсем просто, NA Miata предефинира сегмента на спортните коли, когато беше показана на 10 февруари 1989 година на автомобилното ревю в Чикаго.

Завладяващата история на нейното появяване е независима история, прелестно систематизирана във видеото по-долу от Джейсън Камиса.

1. NB2 – фейслифт на 2-ро потомство

Това може би е най-противоречивият ми избор в този лист и може би се прокрадва моята пристрастност, защото владея NB2, само че считам, че NB е върхът на Миата по няколко аргументи.

Докато истинският NB беше забележителен ъпгрейд на платформата на NA, появяването на NB2 през 2001 година усъвършенства тази рецепта най-вече, с по-добро окачване и спирачки и повече неотстъпчивост, в сравнение с платформата е получавала преди този момент.

1,8-литровият четирицилиндров мотор получи и най-голямото си обновяване – изменчиво систематизиране на клапаните – с помощта на което мощността му е 143 к.с., изпращани през шестстепенната механична скоростна кутия.

Визуално предницата на извънземното беше изчистена и стана по-елегантна като цяло. Интериорът ми е обичан детайл, защото макар 22-годишния си опит към момента се усеща съвременен. 

Въпреки че някои може да не са негови почитатели, през 2004 година NB2 стана очевидец и на въвеждането на единствената заводска Миата с турбокомпресор – Mazdaspeed, която получи 178 к.с. и 226 Нм, усъвършенствано окачване и опция да завива с до 0,98 G.

Макар че в NA има носталгия, а разновидностите NC и ND имаха мощ и рационализиране, считам, че NB2 съумя да реализира най-хубавия баланс сред запазването на истинското чувство за Miata, като в същото време се трансформира в нещо съвременно и усъвършенствано.

Като платформа тя е идеална за модификации, за писта и други, и въпреки всичко в фабричен тип е изцяло занимателна всекидневна кола, която вълнува лидера, без да го претрупва. Моделът не разполага с изскачащи светлини, само че хей, не може всички да са съвършени.

Както беше посочено първоначално, сходен лист постоянно е до известна степен индивидуален, само че аз съм подготвен да бъда линчуван в мненията и съм подготвен да чуя вашето мнение.