Опасни игри в Източното Средиземноморие
Подборът на думи на турския министър на външните работи Мевлют Чавушоглу, който реши да употребява " почтен медиатор и Европейски Съюз " в едно и също изречение по време на пресконферемцията на 7 юли с Жозеп Борел, висш представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, сподели ясно разкъсване с десетилетната турска политика, написа в. " Хюриет дейли нюз " в разбор Барчън Йинанч, представен от Българска телеграфна агенция
Изтъквайки, че Турция е отворена за разговор, Чавушоглу загатна, че Европейски Съюз може да поеме ролята на почтен медиатор в разрешаването на източносредиземноморската обърканост. Чавушоглу съобщи, че Европейски Съюз може да изиграе избрана роля в намирането на метод за делба на приходите от естествените запаси край остров Кипър, тъй че да подсигурява правата и на кипърските турци.
От самото начало, когато гръцки Кипър се причисли, за Турция Европейски Съюз е една пристрастна институция. Посредническите старания на съюза в Кипър постоянно са били отхвърляни от Турция, а блокът бе признат само като наблюдаващ на многостранните мирни договаряния под егидата на Организация на обединените нации.
Завоят на 180 градуса на Турция във връзка с Европейски Съюз по въпроси, отнасящи се до Кипър, би следвало да бъде разчетен като жест на благосклонност. А когато Германия се намеси, с цел да понижи напрежението с друга членка на Европейски Съюз - Гърция, Турция още веднъж отговори, като прекрати сондажните действия в Източно Средиземно море, с цел да даде късмет на дипломатическите договаряния, които да се занимаят с турско-гръцките различия по морските въпроси в Егейско и Източно Средиземно море.
В момента Германия освен посредничи сред Гърция, гръцки Кипър и Турция, само че се е нагърбила с сходна роля и в границите на Европейски Съюз. Това е освен заради обстоятелството, че тя пое председателството на 27-членния блок, само че и поради политическото й въздействие измежду страните членки.
Работата на немския канцлер Ангела Меркел е затруднена поради позицията на Франция против Турция. Меркел и френският й сътрудник Еманюел Макрон намерено признаха, че не са на едно мнение за метода към Турция. Франция е очевидно обезпокоена от обстоятелството, че политиките й в Сирия и Либия бият на камък поради Турция. Тя е подразнена и от турските дейности по отношение на мюсюлмански общности във Франция.
Подкрепяйки Гърция и пробвайки се да активизира поддръжка в Европейски Съюз, Макрон наподобява желае да даде урок на Турция в Източното Средиземноморие.
Франция взе участие във военно обучение от 26 август до през днешния ден дружно с Гърция, гръцки Кипър и Италия в Източното Средиземноморие. Тя упорства също по този начин за наказания за Турция на срещата на външните министри в Берлин /на 27 и 28 август/.
Към момента наподобява Макрон не получава цялостна поддръжка от други средиземноморски страни като Италия и Испания. Рим по-специално играе двойна игра. Италианският енергиен колос ЕНИ има ползи в естествените запаси в района, само че с рухването на цените на петрола и природния газ и икономическите компликации, влошени от коронавирусната пандемия, сегашните стопански връзки на Италия с Турция може да натежат повече от евентуалните придобивки от Източно Средиземно море.
Макар че може да наподобява, че Италия поддържа Гърция, присъединявайки се към военното обучение, тя прави увертюри и на Турция, като възразява против глобите на Европейски Съюз. Италианските ползи в Либия се сблъскват с тези на Франция, защото те поддържат противникови лагери в страната. Освен това тя е може би обезпокоена от упоритостта на Макрон да поеме лидерската роля в Европейски Съюз след отдръпването на Меркел от политиката идната година. Това е обезпокоително и за Испания, чиито стопански връзки с Турция я карат да не поддържа изключително нападателния метод на Макрон.
Меркел въпреки това е подложена на критика от някои в Европа, че отстъпва пред един все по-авторитарен режим, както те считат, и затова, че отстъпва от демократичните полезности на Европейски Съюз.
Германският канцлер обаче, която, за разлика от Макрон, от 15 години знае добре по какъв начин да подхожда към Турция, е натрупала знания за рефлексите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган във времена на рецесия. Нейният опит за напрежението с Турция диктува метод, който включва смесени похвати под типа на очевиден морков и прикрита сопа. При двустранни рецесии тя в никакъв случай не е влизала в открита борба или война на думи с Ердоган макар откритите вербални нападки на втория по тънките струни на немското общество, като да вземем за пример обвинявания в неонацизъм. Това е частично заради обстоятелството, че тя не се е стремяла да завоюва публично утвърждение посредством популистка политика, като атакува непосредствено водач, който не е харесван от гласоподавателите й, и частично тъй като е била наясно, че националните ползи на Германия ще бъдат по-добре обслужени, като се избегне явното унижение на държавно управление, което ще се възползва от една смущаваща обстановка, без значение под каква форма, с цел да консолидира гласоподавателите си.
Но към този момент за доста европейски водачи - като се изключи Макрон - стана ясно, че Ердоган се храни от антизападните настроения. Макрон наподобява мисли, че една открита борба сред Турция и Европа, която би могла да има неприятни последици, може да коства на Анкара вътрешна поддръжка.
Изявлението на Ердоган на 26 август - деня, когато стартира военното обучение на четирите страни, че Турция е подготвена да заплати всяка цена в сегашната рецесия, не е празна изразителност, тъй като той няма да капитулира, а ще се опита да завоюва от възможен парещ конфликт с европейските страни, обединявайки даже опозицията зад себе си.
Изтъквайки, че Турция е отворена за разговор, Чавушоглу загатна, че Европейски Съюз може да поеме ролята на почтен медиатор в разрешаването на източносредиземноморската обърканост. Чавушоглу съобщи, че Европейски Съюз може да изиграе избрана роля в намирането на метод за делба на приходите от естествените запаси край остров Кипър, тъй че да подсигурява правата и на кипърските турци.
От самото начало, когато гръцки Кипър се причисли, за Турция Европейски Съюз е една пристрастна институция. Посредническите старания на съюза в Кипър постоянно са били отхвърляни от Турция, а блокът бе признат само като наблюдаващ на многостранните мирни договаряния под егидата на Организация на обединените нации.
Завоят на 180 градуса на Турция във връзка с Европейски Съюз по въпроси, отнасящи се до Кипър, би следвало да бъде разчетен като жест на благосклонност. А когато Германия се намеси, с цел да понижи напрежението с друга членка на Европейски Съюз - Гърция, Турция още веднъж отговори, като прекрати сондажните действия в Източно Средиземно море, с цел да даде късмет на дипломатическите договаряния, които да се занимаят с турско-гръцките различия по морските въпроси в Егейско и Източно Средиземно море.
В момента Германия освен посредничи сред Гърция, гръцки Кипър и Турция, само че се е нагърбила с сходна роля и в границите на Европейски Съюз. Това е освен заради обстоятелството, че тя пое председателството на 27-членния блок, само че и поради политическото й въздействие измежду страните членки.
Работата на немския канцлер Ангела Меркел е затруднена поради позицията на Франция против Турция. Меркел и френският й сътрудник Еманюел Макрон намерено признаха, че не са на едно мнение за метода към Турция. Франция е очевидно обезпокоена от обстоятелството, че политиките й в Сирия и Либия бият на камък поради Турция. Тя е подразнена и от турските дейности по отношение на мюсюлмански общности във Франция.
Подкрепяйки Гърция и пробвайки се да активизира поддръжка в Европейски Съюз, Макрон наподобява желае да даде урок на Турция в Източното Средиземноморие.
Франция взе участие във военно обучение от 26 август до през днешния ден дружно с Гърция, гръцки Кипър и Италия в Източното Средиземноморие. Тя упорства също по този начин за наказания за Турция на срещата на външните министри в Берлин /на 27 и 28 август/.
Към момента наподобява Макрон не получава цялостна поддръжка от други средиземноморски страни като Италия и Испания. Рим по-специално играе двойна игра. Италианският енергиен колос ЕНИ има ползи в естествените запаси в района, само че с рухването на цените на петрола и природния газ и икономическите компликации, влошени от коронавирусната пандемия, сегашните стопански връзки на Италия с Турция може да натежат повече от евентуалните придобивки от Източно Средиземно море.
Макар че може да наподобява, че Италия поддържа Гърция, присъединявайки се към военното обучение, тя прави увертюри и на Турция, като възразява против глобите на Европейски Съюз. Италианските ползи в Либия се сблъскват с тези на Франция, защото те поддържат противникови лагери в страната. Освен това тя е може би обезпокоена от упоритостта на Макрон да поеме лидерската роля в Европейски Съюз след отдръпването на Меркел от политиката идната година. Това е обезпокоително и за Испания, чиито стопански връзки с Турция я карат да не поддържа изключително нападателния метод на Макрон.
Меркел въпреки това е подложена на критика от някои в Европа, че отстъпва пред един все по-авторитарен режим, както те считат, и затова, че отстъпва от демократичните полезности на Европейски Съюз.
Германският канцлер обаче, която, за разлика от Макрон, от 15 години знае добре по какъв начин да подхожда към Турция, е натрупала знания за рефлексите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган във времена на рецесия. Нейният опит за напрежението с Турция диктува метод, който включва смесени похвати под типа на очевиден морков и прикрита сопа. При двустранни рецесии тя в никакъв случай не е влизала в открита борба или война на думи с Ердоган макар откритите вербални нападки на втория по тънките струни на немското общество, като да вземем за пример обвинявания в неонацизъм. Това е частично заради обстоятелството, че тя не се е стремяла да завоюва публично утвърждение посредством популистка политика, като атакува непосредствено водач, който не е харесван от гласоподавателите й, и частично тъй като е била наясно, че националните ползи на Германия ще бъдат по-добре обслужени, като се избегне явното унижение на държавно управление, което ще се възползва от една смущаваща обстановка, без значение под каква форма, с цел да консолидира гласоподавателите си.
Но към този момент за доста европейски водачи - като се изключи Макрон - стана ясно, че Ердоган се храни от антизападните настроения. Макрон наподобява мисли, че една открита борба сред Турция и Европа, която би могла да има неприятни последици, може да коства на Анкара вътрешна поддръжка.
Изявлението на Ердоган на 26 август - деня, когато стартира военното обучение на четирите страни, че Турция е подготвена да заплати всяка цена в сегашната рецесия, не е празна изразителност, тъй като той няма да капитулира, а ще се опита да завоюва от възможен парещ конфликт с европейските страни, обединявайки даже опозицията зад себе си.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ