Подавам оставка, но оставам, защото вярвам в БСП“ – това

„ Подавам оставка, само че оставам, тъй като имам вяра в Българска социалистическа партия “ – това разгласи Атанас Зафиров пред делегатите на днешното съвещание на 51-вия конгрес на Българската социалистическа партия. Той се отдръпна като ръководител на Националния съвет на Българска социалистическа партия и на коалиция БСП-Обединена левица.

Вижте цялото изявление на Зафиров:

" Уважаеми, другарки и приятели,

Уважаеми посетители, Ваши Превъзходителства,

Заставам пред вас с чувството, че този миг към този момент сме го живели. Не, несъмнено, в същите условия. Не с тъкмо същите лица. Но със същата тежест и със същия въпрос:

ще имаме ли сили да опазим партията си и да ѝ дадем бъдеще – или ще я оставим да се движи по инерция?

Днес Българска социалистическа партия е напрегнат, под подозрение, под въпрос. Чуват се гласове на паника, на яд, на неспокойствие. Чуват се и гласове, които упорстват за бързи решения, за внезапни завои. За решение на лидерския въпрос, което като панацея ще реши всички останали въпроси – електорален, систематичен, учредителен, финансов и най-много въпросът за стратегическото пре-позициониране. Решаваме лидерският въпрос в партията, в която всички се кълнем, че не е лидерска и по този начин подсигуряваме нов и ярък път напред… За следващ път.

Защото, в случай че сме напълно почтени със себе си, ще признаем – това чувство напълно не е ново.

Много от нас, в тази зала, бяхме част от Конгреса след изборите през 2009 година. Помним оня Конгрес. Бяхме тогавашните „ млади “. Помним чувството, че партията е на ръба. Помним страха, че Българска социалистическа партия може да загуби не просто избори, а изобщо своето бъдеще.

Тогава младите застанаха зад партията. Застанаха зад тогавашния водач Сергей Станишев не от обстановка, а от ясно схващане, че Българска социалистическа партия би трябвало да бъде опазена като съвременна, обществена и лява партия.

Това решение освен стабилизира Българска социалистическа партия. То резервира нейния капацитет да бъде разпознаваема европейска левица – капацитет, който по-късно се осъществя и в избора на ръководителя на Българска социалистическа партия за ръководител на Партията на европейските социалисти.

Но историята не спря дотук. Европейският ни път, не просто разчисти трънливия път, който сами си постилахме, вътре в България, в партията.

Аз помня и Конгреса от 2012 година. Помня Конгреса през 2014 година – след тежка изборна загуба. Помня и Конгреса през 2016 година – тогава разликите към този момент не бяха единствено идейни, а надълбоко организационни, бяха и многоперсонални. Всеки от тези Конгреси не реши рецесията. Всеки от тях я отсрочи във времето.

И до момента в който ние водехме вътрешните си борби, нашата електорална база последователно се свиваше - безшумно, само че трайно. Докато ние спорехме вътре, светът се променяше трагично бързо.

Глобалната финансова рецесия разклати неолибералния модел. Технологичната гражданска война промени труда. Появиха се нови хора на труда – несигурни, цифрови, фрагментирани, без класическа отбрана.

Всички помните първия Майдан в Украйна. Помните глобите сред Европейски Съюз и Русия. Помните Брекзит – първия огромен разлом в европейския план. Помните пандемията – здравна, икономическа и обществена злополука провокира тя. Помните по какъв начин центровете на власт се разместват – по какъв начин едни отслабват, други се ускоряват. Този развой върви с цялостна мощ през днешния ден. Амбициите на Китай не са от през вчерашния ден. Как разривът сред Европейски Съюз, Русия и Съединени американски щати не се появи внезапно.

А България? България е дребна и отворена стопанска система, мощно подвластна от тези процеси.

И тъкмо в този интервал Българска социалистическа партия не съумя да формулира нова визия за страната.

Ние говорехме и продължаваме да приказваме главно за обществена политика – и това е вярно, тъй като тя е наша. Но обществената политика не може да съществува без работеща стопанска система. За да има съвременна, съответна обществена страна, би трябвало да има икономическа визия, индустриална политика, развиване. И за жалост, тъкмо тук ние не бяхме задоволително безапелационни. И аз включвам себе си в тази рецензия.

В идващия интервал, в това число по време на управлението на Корнелия Нинова до 2024 година, Българска социалистическа партия избра тактика на остра борба и още по-силно обезличи своя ляв профил. Разбира се - имаше готовност, имаше сила против безконечния зложелател ГЕРБ. Имаше моменти на висок избирателен резултат.

Но тази заостреност не беше подкрепена от нова визия на Българска социалистическа партия за страната. Кои са новите хора на труда? Каква страна предлагаме като контрапункт на вихрещия се неолиберализъм? Къде виждаме ролята на страната в стопанската система? Къде е мястото на България в тези нови геополитически действителности? За страдание видяхте, че резултатите не са положителни.

Не че, не можем да им отговорим, не че нямаме мощни специалисти, експертни препоръки, приети престижи, идейни институти, които дават в действителност първокласен артикул. Не, управлението на партията смяташе за второстепенно подреждането, изчистването на идейната база, на платформата, а по-късно извеждането на нова електорална сила и тактика.

Горните въпроси останаха без явен, безапелационен отговор. И през 2012, и през 2014, и през 2016 година казвахме: „ нямаме време “, „ би трябвало бързо решение “. Бързите решения донесоха краткотрайно мъртвило, само че не донесоха резистентност.

Днес слушам още веднъж апели за внезапен завой. Опасността е да повторим същия модел – решителни жестове без дълбока смяна. Затова и се върнах толкоз обратно.

Тогавашните млади през днешния ден сме ние – днешните остарели. И аз не желая да използвам младите или да повеждам борби с тях – по тази причина и заявих, че се отдръпвам от листите, въпреки че съм заемал поста депутат не повече от 7 години. Но имам едно терзание – за разлом сред динамичността на това ново потомство, което е обикновено, само че и натрупванията, другата пъргавина на една над 100 годишна политическа машина.

Днешните млади търсят бърз пробив и бърза изява. В това няма нищо неприятно. Но Българска социалистическа партия е партия със структури, с тежест и най-много партия с историческа памет.

Бързите маневри по върховете не значат бързо придвижване в структурите. Ние към момента имаме какво да губим – твърдото, настойчиво и остаряло ядро. То не е шумно, не основава непрестанно наличие в обществените медии, само че то отива да гласоподава. А ни предстоят освен парламентарни, само че и президентски избори. Затова смяната би трябвало да бъде добре ръководена организационно. Това е методът да запазим нашата електорална вътрешност. Промяната най-накрая би трябвало да бъде случена и идейно – с цялата аналитичност, разум и точност на интелектуалците, икономистите, социолозите, специалистите в лявата общественост. Искренно имам вяра, че това най-накрая би трябвало да стане приоритет номер 1.

Аз имах голяма упоритост да ходя по този път, да събера интелектуалния капацитет в ляво, за жалост събитията и времето не ми разрешиха спокойствието, нужно за тази задълбочена и доста аналитична работа.

Защото, когато поех преди към година отговорността, на момчето, което би трябвало да свърши тежката работа, Българска социалистическа партия беше изправена пред риск от разпад, беше безусловно във финансов срив със запорирани сметки, със запорирани парцели, с риск за загубим цялото си партийно имущество, с действителна заплаха даже да не успеем да се записваме за избори, а лявото бе несигурно и бе изгубило съединителен център. Моята визия, подбудена от решенията на Народно събрание и на Конгреса беше:

– стабилизация – случи се, на вторите избори през 2024 година с общи старания успяхме да спрем срутва, благодаря на нашите съдружни сътрудници, с които бяхме един до друг.

– решение на финансовите проблеми – никой не усети, че бяхме в пропастта – в Българска социалистическа партия не е признато да се приказва за финансови проблеми намерено. Имахме съответна акция, организирахме без проблем обичайния събор на Бузлуджа, подпомогнахме нашите структури, спасихме от в действителност банкрут нашия вестник “Дума ”, който бе с големи отговорности и през днешния ден той продължава да бъде флагманът на левия щемпел в България, единствен освен това.

– събаряне на градуса на вътрешната война – върнахме хора, които бяха изключени, низвергнати. Днес те показват добра кондиция.

– уверено влизане в лявото пространство като обединител - в лявата коалиция влязоха организации и персони, знакови за историята на Българска социалистическа партия лица.

Моите дейности не бяха зрелищни, пробвам се да бъдат ефикасни и нужни за тези цели, които си поставихме преди една година.

Другарки и приятели,

Успехът има голям брой татковци, а неуспехът постоянно е сирак. Приписват фразата на Джон Кенеди. Използвам тази, тъй като не дръзвам да използвам в нашите вътрешни диспути другата, българската фраза „ …ако изгубя, изгубвам единствено себе си “. Нейният създател е реликва и не сме почтени да се аргументираме с думите му.

Днес в тази зала, след присъединяване в ръководството, останахме шепа „ сираци “. Голяма част от другарите, които преди година желаеха присъединяване във властта, поддържаха с гласа си присъединяване във властта, участваха във властта, в този момент са на другия полюс. На търсещите отговорност.

Но не на тях, а на членовете на нашата партия би трябвало да дам сложния отговор „ Защо и по какъв начин се озовахме тъкмо в тази власт? “

Първо, към този момент споделяно: Влизането на Българска социалистическа партия в ръководството не беше плод на доверчивост, нито на славолюбие, които квалификации слушам напоследък, изключително в телевизионните студиа. То беше съзнателен, сложен и рисков избор, изработен в изискванията на дълбока институционална рецесия, блокирана страна и изчерпана легитимност на политическия развой. В този миг Българска социалистическа партия ОЛ реши, че отговорността към обществото изисква не комфортна опозиционност, а присъединяване – с цел да бъдат предпазени приходите, обществената сигурност и обикновената непоклатимост на страната. В ръководството Българска социалистическа партия не влезе, с цел да се хареса, а с цел да наложи своите политики: обществено насочен бюджет, отбрана на уязвимите групи, старания за преодоляване на инфлационния напън, поддържане на обществените системи в условия на рецесия. Това не бяха алегорични жестове, а действителни управнически дейности, които щяха да бъдат безусловно невъзможни, в случай че бяхме в профил. Да не приказвам, че рискувахме дясно ястребско държавно управление да поеме управлението на страната.

Второ, доста значимо: Влизането в ръководство беше резултат от насъбрано мощно вътрешнопартийно въодушевление против яловата опозиционност и капсулацията, които последователно изяждаха партията от вътрешната страна във всеки един аспект. Другарите от локалните структури най-добре схващат защо приказвам. По места – в организации, структури и измежду дейните социалисти – все по-ясно се настояваше за промяна на тактиката: за вдишване на действителна отговорност, за присъединяване във властта, за опция Българска социалистическа партия да осъществя свои фрагменти и политики, тъй като чувството беше, че в случай че останем в комфортната, само че безплодна опозиционност, партията неизбежно щеше да продължи да се свива. И точно този глас надви. Решението за присъединяване във властта беше взето от груповия орган – Националния съвет, с ясно болшинство, доказано и от делегатите на този състав на конгреса.

Ако не бяхме взели участие, отново щеше да се озовем тук през днешния ден – на ръба, изправени пред парламентарни избори с нови играчи, които стъпват и в наша сфера. Защото за упоритостите на Румен Радев не се приказва от през вчерашния ден, те бяха ясни още преди година. Няма потребност да бъдем сюрпризирани. Това се очакваше и се знаеше, в това число в нашата партия.

Аз няма да изреждам достиженията ни – това към този момент е направено и видно, и в документите, които имате. Но желая да ви кажа нещо неизречено. Това присъединяване във властта даде късмет на не малко нови, млади лица от Българска социалистическа партия да влязат в действително ръководство – те бяха част от депутатите ни, част от нашите фрагменти в министерствата, в организации и в Областни структури. Те получиха действителен опит и хъс и се оправиха добре. Едно потомство в Българска социалистическа партия, въпреки и в границите на нашето малко посланичество в законодателната и изпълнителната власт, ние постоянно забравихме, че разполагахме с 19 народни представители, 5 министри, 11 заместник-министри. Това потомство получи шанса да има упоритости. Част от тези упоритости виждаме и през днешния ден в тази зала и в това няма нищо неприятно.

Другият тежък въпрос – излизането от властта. Българска социалистическа партия не излезе от властта заради лична уязвимост или отвод от отговорност. Тя излезе, тъй като ръководството последователно се трансформира в терен за решение на непознати вътрешнопартийни и междупартийни спорове, които напрактика блокираха вземането на решения и обезсмисляха самото присъединяване тъкмо в подобен вид управнически формат. Нещо повече, те очевидно дразниха и настроиха обществото с откровената си волност. Когато страната стартира да бъде употребена като инструмент за споразумяване на лични сметки и партийни салда, това изчерпва ръководството. След изборите в Пазарджик процесът стартира да става все по- очевиден.

Българска социалистическа партия до край избра да е гласа на разсъдъка поради страната. И по тази причина споделям ясно и ребром: това управление на Българска социалистическа партия няма зависимости. Няма подмолни сделки, няма скрити задължения, няма външни центрове на въздействие. Единствената взаимозависимост, която сме имали и имаме, е зависимостта от интереса на страната и от смисъла да участваш във властта единствено тогава, когато можеш действително да служиш на хората и на идеята, за която съществува Българска социалистическа партия. Дали сме свършили последното? Националният съвет даде висока оценка на работата на нашите министри, т.е. свършили сме го съгласно оценката на нашия групов орган. Но изиска Конгрес за избор на нов ръководител и приемане на нова платформа. Няма смисъл да разясня това несъгласие. Тук виждаме оня инстикт на Българска социалистическа партия, за който приказвах първоначално – да се препозиционираме, бързо да се прегрупираме, с цел да се запазим. Как обаче ще пазим себе си, в случай че не пазим БСП…

Третият и най-съществен въпрос. Накъде? Ясно е, че отиваме на избори, ясно е, че първото и най-важно изискване за тези избори е цялостната готовност. Още по-ясно е, че редом, въпреки и импровизирано тече и акция и за идващите значими избори – президентските. А при тях Българска социалистическа партия има голяма отговорност – да е съответна на капацитета, които носи днешният изпълняващ длъжността президент – Илияна Йотова. Защото това към този момент е персона с дълъг път в лявото, синтезирала в себе си корени, тежест, вероятност. И нашето държание и решенията, които вземаме през днешния ден, в тази зала, би трябвало да са заредени с проекция по какъв начин ще защитим евентуална мощна лява кандидатура за президент.

Другарки и приятели,

Днес върша крачка обратно. Отстъпвам мястото на пръв измежду равни, мястото, което ми дадохте да извършвам вашата груповата воля. Но не се отдръпвам. Не напущам. Не се дистанцирам от отговорността.

Подавам своята оставка пред конгреса на партията, само че не тъй като ви предавам, или се отхвърлям от постигнатото! Напротив, аз се гордея с резултатите от тази една година, гордея се с всички вас, тъй като знам с какъв брой труд и с какъв брой безсънни нощи платихме за това през днешния ден нашата партия да бъде образец за държавническа мъдрост, образец за обществена отговорност и храброст, включително и образец за персонална храброст! И аз ще пазя тези достижения, без значение дали ще бъда ръководител, или редови член.

Подавам си оставката, тъй като няма да вземам участие в какъвто и да развой на разделяне на Българска социалистическа партия. Оставам – поради Българска социалистическа партия. Оставам – поради това твърдо ядро в партията, което не напусна и в най-тежките моменти. Оставам – поради хората по места, които не престават да носят алената концепция не като пост, а като идея. Оставам – тъй като имам вяра, че Българска социалистическа партия не е изчерпана, Българска социалистическа партия просто е объркана. И обърканото ще се подреди, другарки и приятели, когато има смисъл, а не когато се сменят лица.

Искам да го кажа ясно и отговорно: лидерският въпрос не е най-важният въпрос пред Българска социалистическа партия през днешния ден. Най-важният въпрос е пътят.

Какъв път избираме? Път на бързи жестове или на дълбока смяна? Път на програмни промени, писани небрежно, или на ясна визия за страната, стопанската система, мястото на труда, светът? Път на бърза промяна на единия партиен хайлайф с различен и това ще се трансформира в следващата турбуленция за структурите долу?

Ако не отговорим почтено на този въпрос, никакъв нов ръководител няма да ни избави. Ако му отговорим – Българска социалистическа партия ще откри и своите водачи, и своето място, и своето бъдеще.

Аз няма да бъда спънка по този път. Но и няма да бъда безразличен наблюдаващ.

Оставам – с цел да оказа помощ този път да бъде открит. Оставам – тъй като имам вяра, че Българска социалистическа партия има бъдеще, в случай че има посока. И тъй като нашата партия е преживявала доста повече от днешната рецесия. Не посредством опълчване. А посредством смисъл.

Благодаря ви! За мен беше чест! "