Кучето на самураите идва у нас от Япония
Подарява се на млади фамилии
Потомци на именития Хачико живеят в град Роман в лицензирания български разплодник “Akita Bagatur Ken ”, където се отглеждат чистокръвни японски кучета от породата Акита Ину. Те са народен знак на Япония, символизират преданост и лоялност. Има вярване, че акита носи благополучие в фамилията и по тази причина се подарява на млади фамилии с деца. “Не знам дали в този уединен и динамичен свят би трябвало да се има вяра на поверия, само че няколко притежатели на мои кучета се снабдиха с рожба след акита, а при някои битката беше над 10 годишна ”. Това описа пред “Труд ” Петя Кръстева, притежател и шеф на развъдника.
Петя се допира до акита през 2010 година, когато се влюбва в породата. Нейното първо куче е примес от американска и японска акита. Тя е една от първите вносители на Балканите с японската Акита Ину Хисана.
Споделя, че за няколко години породата на Балканите е актуализирана с чисти линии, импортирани непосредствено от Япония. Първата FCI (Международната федерация по кинология ) регистрация на Петя и нейното първо кучило е с името “Katsu Kenta Kennel ” от 2012 година. След промяна на федерацията се сменя и името на развъдника “Akita Bagatur Ken ” FCI. “Багатур е знак на българския боец, въплъщение на самурай ”, изяснява Петя.
През последните 15 години на Балканите се развъжда примес сред японска и американска акита. Различават се от чистите японски акити. Това се дължи на обстоятелството, че износът от Япония дълго време е бил неразрешен и се е работело единствено с наличните кръвни линии. Другата причина е, че самият импорт от Япония е много безценен. “С моите кучета донесох нова и чиста кръв на Балканите ”, споделя Петя.
Документ, показващ „ Акихо “ регистрацията на Петя Кръстева
Нейният разплодник е регистриран от предходната година и в Япония с “Акихо ” регистрация – за японците акитите са предпазен тип и имат обособена федерация, където се издават родословия. Петя издава и на някои от кучетата си такива документи за генезис. Обяснява, че в Европа са доста малко развъдниците с такава “Акихо ” регистрация.
В Япония породата “Акита Ину ” е едно от националните съкровища, по тази причина и има висока цена. Продават се за към 6-8 хиляди евро, а в случай че кучето има трофеи, като една от най-престижните е “Мейошо ”, цената може да надвиши 35 хиляди евро. “Много е значимо първо да се влага във взаимоотношения, а след това в положително куче. Японците доста рядко продават положителните си кучета отвън Япония ”, споделя българката.
Петя приказва енергично за своите кучета, дефинира ги, като мощни, смели и доста красиви: “Но по-ценното е техният темперамент, изтъкан от несъгласия. Акита е куче отшелник, неговият свят е човешкото му семейство и нищо друго няма значение. Неслучайно не могат да поддържат връзка със себеподобни. Истината е, че тези кучета не са за всеки. Стопанинът би трябвало да е мощна персона, с цел да може да се оправи с кучето. Те са интелигентни стратези и доста добре усещат каква персона стои до тях. Имам собственичка на мое куче на 70 години, която за първи път гледа куче, само че се оправи ослепително точно поради мотивацията и силата на духа. ”
Петя не крие разочарованието си от това, че породата е всеобщо търсена поради филм. “Ако би трябвало да съм откровена доста скърбя, че акита стана толкоз известна в Европа и на Балканите поради кино лентата “Хачико ” с Ричард Гиър. Много е неверно да се купува куче поради това ”.
С терзание споделя, че се надява хората да не съсипят хубостта на породата единствено поради това, че е придобила известност. “Българите нямат киноложка просвета и имат неповторимата безочливост да скапват всяка една порода до която се допрян. Това е по този начин, тъй като у нас няма добре работещи закони, които да забранят зооборсите и домашното отглеждане. Свръхпроизводството води до обезценяване на кучетата, което усилва опцията да попаднат в несъответствуващи ръце. Истината е, че положителната цена филтрира и притежателите. Ще е доста тъпо тази неповторима порода след години да е по улиците и приютите на България ”, показва мнение Петя.
Тя залага на качеството на кучето и се разграничава от продаващите само поради облага. Разказва, че пробиването на непознатия пазар е мъчно, тъй като имаме неприятна популярност. “Наскоро притежатели на мое куче, продадено в Италия, ми описаха по какъв начин по улиците непрекъснато ги стопират хора, с цел да разпитат от къде е кучето и сега, в който се каже, че е закупено от България, бързо подминават. После разбрах, че повода е поредност от репортажи по италианска телевизия за бездомните ни кучета по улиците. Много е неприятно кучетата ти да бъдат подценявани, единствено тъй като са родени в България ”, споделя още Петя.
Хачико има монументи и филм с Ричард Гиър
„ Предано остаряло куче чака завръщането на стопанина си 9 година след неговата гибел “ – с това заглавие в медиите Хачико става най-известното куче в Япония. Той е от породата Акита Ину и се ражда през далечната 1923 година
Хачи всекидневно изпраща и посрещал на гарата притежателя си проф. Хидесабуро Уено. Докато през май 1925 година проф. Уено по този начин и не се завръща. Мъжът умрял, а Хачико траял да идва го чака на станцията в продължение на 9 години, 9 месеца и 15 дни до гибелта си.
Потомци на именития Хачико живеят в град Роман в лицензирания български разплодник “Akita Bagatur Ken ”, където се отглеждат чистокръвни японски кучета от породата Акита Ину. Те са народен знак на Япония, символизират преданост и лоялност. Има вярване, че акита носи благополучие в фамилията и по тази причина се подарява на млади фамилии с деца. “Не знам дали в този уединен и динамичен свят би трябвало да се има вяра на поверия, само че няколко притежатели на мои кучета се снабдиха с рожба след акита, а при някои битката беше над 10 годишна ”. Това описа пред “Труд ” Петя Кръстева, притежател и шеф на развъдника.
Петя се допира до акита през 2010 година, когато се влюбва в породата. Нейното първо куче е примес от американска и японска акита. Тя е една от първите вносители на Балканите с японската Акита Ину Хисана.
Споделя, че за няколко години породата на Балканите е актуализирана с чисти линии, импортирани непосредствено от Япония. Първата FCI (Международната федерация по кинология ) регистрация на Петя и нейното първо кучило е с името “Katsu Kenta Kennel ” от 2012 година. След промяна на федерацията се сменя и името на развъдника “Akita Bagatur Ken ” FCI. “Багатур е знак на българския боец, въплъщение на самурай ”, изяснява Петя.
През последните 15 години на Балканите се развъжда примес сред японска и американска акита. Различават се от чистите японски акити. Това се дължи на обстоятелството, че износът от Япония дълго време е бил неразрешен и се е работело единствено с наличните кръвни линии. Другата причина е, че самият импорт от Япония е много безценен. “С моите кучета донесох нова и чиста кръв на Балканите ”, споделя Петя.
Документ, показващ „ Акихо “ регистрацията на Петя Кръстева Нейният разплодник е регистриран от предходната година и в Япония с “Акихо ” регистрация – за японците акитите са предпазен тип и имат обособена федерация, където се издават родословия. Петя издава и на някои от кучетата си такива документи за генезис. Обяснява, че в Европа са доста малко развъдниците с такава “Акихо ” регистрация.
В Япония породата “Акита Ину ” е едно от националните съкровища, по тази причина и има висока цена. Продават се за към 6-8 хиляди евро, а в случай че кучето има трофеи, като една от най-престижните е “Мейошо ”, цената може да надвиши 35 хиляди евро. “Много е значимо първо да се влага във взаимоотношения, а след това в положително куче. Японците доста рядко продават положителните си кучета отвън Япония ”, споделя българката.
Петя приказва енергично за своите кучета, дефинира ги, като мощни, смели и доста красиви: “Но по-ценното е техният темперамент, изтъкан от несъгласия. Акита е куче отшелник, неговият свят е човешкото му семейство и нищо друго няма значение. Неслучайно не могат да поддържат връзка със себеподобни. Истината е, че тези кучета не са за всеки. Стопанинът би трябвало да е мощна персона, с цел да може да се оправи с кучето. Те са интелигентни стратези и доста добре усещат каква персона стои до тях. Имам собственичка на мое куче на 70 години, която за първи път гледа куче, само че се оправи ослепително точно поради мотивацията и силата на духа. ”
Петя не крие разочарованието си от това, че породата е всеобщо търсена поради филм. “Ако би трябвало да съм откровена доста скърбя, че акита стана толкоз известна в Европа и на Балканите поради кино лентата “Хачико ” с Ричард Гиър. Много е неверно да се купува куче поради това ”.
С терзание споделя, че се надява хората да не съсипят хубостта на породата единствено поради това, че е придобила известност. “Българите нямат киноложка просвета и имат неповторимата безочливост да скапват всяка една порода до която се допрян. Това е по този начин, тъй като у нас няма добре работещи закони, които да забранят зооборсите и домашното отглеждане. Свръхпроизводството води до обезценяване на кучетата, което усилва опцията да попаднат в несъответствуващи ръце. Истината е, че положителната цена филтрира и притежателите. Ще е доста тъпо тази неповторима порода след години да е по улиците и приютите на България ”, показва мнение Петя.
Тя залага на качеството на кучето и се разграничава от продаващите само поради облага. Разказва, че пробиването на непознатия пазар е мъчно, тъй като имаме неприятна популярност. “Наскоро притежатели на мое куче, продадено в Италия, ми описаха по какъв начин по улиците непрекъснато ги стопират хора, с цел да разпитат от къде е кучето и сега, в който се каже, че е закупено от България, бързо подминават. После разбрах, че повода е поредност от репортажи по италианска телевизия за бездомните ни кучета по улиците. Много е неприятно кучетата ти да бъдат подценявани, единствено тъй като са родени в България ”, споделя още Петя.
Хачико има монументи и филм с Ричард Гиър
„ Предано остаряло куче чака завръщането на стопанина си 9 година след неговата гибел “ – с това заглавие в медиите Хачико става най-известното куче в Япония. Той е от породата Акита Ину и се ражда през далечната 1923 година Хачи всекидневно изпраща и посрещал на гарата притежателя си проф. Хидесабуро Уено. Докато през май 1925 година проф. Уено по този начин и не се завръща. Мъжът умрял, а Хачико траял да идва го чака на станцията в продължение на 9 години, 9 месеца и 15 дни до гибелта си.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ