Безплодие при мъжа – какви са причините?
Под термина неплодородие (инфертилитет) се има поради неспособност за реализиране на бременност в фамилията в границите на към 1 година постоянно воден сексуален живот. За страдание, през днешния ден от ден на ден двойки имат несполучливи опити за зачеване и при тях се постанова да се употребяват методите за асистирана репродукция. Данните сочат, че при 12-28% от двойките не могат да имат дете.
Дълги години като главен „ виновник” за инфертилитета в фамилията е определяна дамата. Всъщност честотата на инфертилитета измежду мъжете и дамите е съвсем идентична, с лек превес в интерес на дамите – надлежно към 30% за мъжете и към 45% за дамите. В останалите 25% нарушаванията са налице по едно и също време и при двата колегата.
Пет значими условия от страна на мъжа за настъпване на оплождане
За да се реализира оплождане на яйцеклетката е належащо първо да има обикновено протекла сперматогенеза, т.е. образуване на зрели и годни за оплождане сперматозоиди.
След образуването им, те би трябвало да не престават своя интервал на съзряване и напредване по интактните полови канали.
Необходимо е формиране на крайния резултат - семенната течност (еякулат), която с изключение на сперматозоиди, съдържа и семенна плазма, секретирана от спомагателните полови органи (простата, семенни мехурчета), и е източник на значими хранителни субстанции за сперматозоидите.
Най-важното
изискване за настъпване на оплождане е мъжът да депонира еякулата пред шийката на матката към времето на овулация!
Сперматозоидите би трябвало да могат да минат през цервикалния канал (шийката на матката) и да доближат до маточните тръби, където всекидневно се случва оплождането. Това изискване би могло да не се извърши при анатомични спънки в женския репродуктивен тракт или нарушавания в подвижността или оплодителната дарба на сперматозоидите.
Какви са вероятните аргументи за неплодородие при мъжа?
Засягането на което и да е звено от тази верига от физиологични процеси би довело до неплодородие от страна на мъжа.
Ендокринните аргументи за инфертилитет при мъжа са свеждат до към 4 % и те включват болести засягащи хипоталамуса, хипофизата, тестисите, надбъбречните жлези или щитовидната жлеза.
Хипогонадизмът във всичките му форми, с дребни изключения, води до нарушение на сперматогенезата и надлежно инфертилитет. За разлика обаче от първичния хипогонадизъм (първично засягане на тестисите), при вторичните форми (първопричината е в хипоталамуса или хипофизата) медикаментозно индуциране на сперматогенезата би могло да се реализира.
В 15% се откриват отклонения в половите хромозоми, крипторхизъм (несмъкнат в тестикуларната торбичка тестис, допустимо е процесът да е двустранен), засягане на семенните каналчета и други форми на първично засягане на тестисите.
Едно конкретизиране: семенните каналчета заемат половината от размера на тестисите и в тях се реализира сперматогенезата.
Свързани публикации.. Какво е инфертилитет? 0 Спермограма – какви са нормите на изследваните параметри? 0 Тестостерон – най-важният мъжки сексуален хормон 0
Безплодието може да се дължи на вродено или добито увреждане на епидидимите и/или на дуктусите в близо 6% от случаите. В епидидимите сперматозоидите престояват сред 12-14 дни и там претърпяват морфологични и функционални промени, значими за тяхното узряване.
През дуктусите минават зрелите към този момент сперматозоиди и се смесват със секретите на семенните мехурчета, простатата и булбоуретралните жлези.
Не е за подценяване също техниката на реализиране на съприкосновение , както и съществуването на еректилна дисфункция , анатомично аномалии, като хипоспадия или еписпадия – те могат да бъдат причина за инфертилитет в към 4-5% от случаите.
В 6-10% оплодителната дарба се нарушава от автоимунни процеси , които водят до аглутинация (слепване) и обездвижване на сперматозоидите.
В близо 35% от случаите не се открива причина. Това е така наречен идиопатично неплодородие . В 25-40% от групата на индиопатичния инфертилитет се открива варикоцеле . Все още не е известно въздействието на варикоцелето върху оплодителната дарба, тъй като в 8-20% от здравите мъже, без данни за инфертилитет, също е било открито варикоцеле. 3933
Дълги години като главен „ виновник” за инфертилитета в фамилията е определяна дамата. Всъщност честотата на инфертилитета измежду мъжете и дамите е съвсем идентична, с лек превес в интерес на дамите – надлежно към 30% за мъжете и към 45% за дамите. В останалите 25% нарушаванията са налице по едно и също време и при двата колегата.
Пет значими условия от страна на мъжа за настъпване на оплождане
За да се реализира оплождане на яйцеклетката е належащо първо да има обикновено протекла сперматогенеза, т.е. образуване на зрели и годни за оплождане сперматозоиди.
След образуването им, те би трябвало да не престават своя интервал на съзряване и напредване по интактните полови канали.
Необходимо е формиране на крайния резултат - семенната течност (еякулат), която с изключение на сперматозоиди, съдържа и семенна плазма, секретирана от спомагателните полови органи (простата, семенни мехурчета), и е източник на значими хранителни субстанции за сперматозоидите.
Най-важното
изискване за настъпване на оплождане е мъжът да депонира еякулата пред шийката на матката към времето на овулация!
Сперматозоидите би трябвало да могат да минат през цервикалния канал (шийката на матката) и да доближат до маточните тръби, където всекидневно се случва оплождането. Това изискване би могло да не се извърши при анатомични спънки в женския репродуктивен тракт или нарушавания в подвижността или оплодителната дарба на сперматозоидите.
Какви са вероятните аргументи за неплодородие при мъжа?
Засягането на което и да е звено от тази верига от физиологични процеси би довело до неплодородие от страна на мъжа.
Ендокринните аргументи за инфертилитет при мъжа са свеждат до към 4 % и те включват болести засягащи хипоталамуса, хипофизата, тестисите, надбъбречните жлези или щитовидната жлеза.
Хипогонадизмът във всичките му форми, с дребни изключения, води до нарушение на сперматогенезата и надлежно инфертилитет. За разлика обаче от първичния хипогонадизъм (първично засягане на тестисите), при вторичните форми (първопричината е в хипоталамуса или хипофизата) медикаментозно индуциране на сперматогенезата би могло да се реализира.
В 15% се откриват отклонения в половите хромозоми, крипторхизъм (несмъкнат в тестикуларната торбичка тестис, допустимо е процесът да е двустранен), засягане на семенните каналчета и други форми на първично засягане на тестисите.
Едно конкретизиране: семенните каналчета заемат половината от размера на тестисите и в тях се реализира сперматогенезата.
Свързани публикации.. Какво е инфертилитет? 0 Спермограма – какви са нормите на изследваните параметри? 0 Тестостерон – най-важният мъжки сексуален хормон 0
Безплодието може да се дължи на вродено или добито увреждане на епидидимите и/или на дуктусите в близо 6% от случаите. В епидидимите сперматозоидите престояват сред 12-14 дни и там претърпяват морфологични и функционални промени, значими за тяхното узряване.
През дуктусите минават зрелите към този момент сперматозоиди и се смесват със секретите на семенните мехурчета, простатата и булбоуретралните жлези.
Не е за подценяване също техниката на реализиране на съприкосновение , както и съществуването на еректилна дисфункция , анатомично аномалии, като хипоспадия или еписпадия – те могат да бъдат причина за инфертилитет в към 4-5% от случаите.
В 6-10% оплодителната дарба се нарушава от автоимунни процеси , които водят до аглутинация (слепване) и обездвижване на сперматозоидите.
В близо 35% от случаите не се открива причина. Това е така наречен идиопатично неплодородие . В 25-40% от групата на индиопатичния инфертилитет се открива варикоцеле . Все още не е известно въздействието на варикоцелето върху оплодителната дарба, тъй като в 8-20% от здравите мъже, без данни за инфертилитет, също е било открито варикоцеле. 3933
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ