Под псевдонима Никола Веранов, именитият историк и ректор на Софийския

Под псевдонима Никола Веранов, именитият историк и ректор на Софийския университет (1991-1993) Николай Генчев основава шаржирана история на България, съпроводена с илюстрации от Борис Димовски. Някои от текстовете са писани към 1980 година по поръчка на вестник „ Стършел “. По-острите хуморески не са оповестени и проф. Генчев ги събира дружно, като ги чете на свои студенти и сътрудници. Публикува ги, до момента в който е ректор на СУ с концепцията да „ обезврежда смъртната съвестност на някои „ професионални ” историци “. „ Щом един народ не може да се смее над своето минало, би трябвало да бъде подготвен да плаче над своето бъдеще “, споделя той.

Проф. Николай Генчев (1931 ~ 2000)

Краткосмешна история на България
(Фрагмент)

Всичко вървеше от добре към по-добре, само че се откри този фанатик Хитлер, та зе, че подпали чергата на хората. А почне ли да гори чергата на хората, не се съмнявай, че и твоята ще пламне. И отново се наложи на българския цар да се завие и замае. Но какво да се вие и мае, нямаше избавление, тъй като щом пристигна работата до избавяне, българинът не гледа ни цар, ни татковина, а гледа единствено себе си.

Та в случай че се изразим научно, класовите сили отново доста се диференцираха. Партията на дядо Благоев (но към този момент на Г. Димитров и частично на В. Коларов) избра отново най-верния път и потегли към Болшевишко. Тя не можеше да постъпи и иначе, тъй като беше партия на демокрацията.

Офицерите пък се хванаха на въдицата на Хитлер наподобява по чисти професионални съображения, защото ги сърбяха ръцете да начешат гърба на съюзниците-разбойници и да разпилеят до дъно майка България. Царицата излезе кучка. Заряза мъжа си политически и стартира да залага на италианците, тъй като, пропуснахме да ви кажем, тя си беше италианка.

Селянията, откакто загуби Санда, загуби и мерака към политиката и гледаше да си прибере реколтата, тъй като по това време не пращаха към този момент студентите по селата да я прибират, с цел да могат селяните да стават министри и да редят политиката.

Интелигенцията остана в руслото на националната традиция. Тези от нея, които си падаха по демокрацията, се оповестиха за болшевиките. Тези, които бяха подували коремите си с „ Радебергер ” по кръчмите на Берлин и Хале, почнаха да дигат ръчичка и да викат „ Хайл, Хитлер ”. Тези, които поздравяваха заран булките си с „ бон-жур, шери ” си бяха естествено за Франция, а всички останали, към половин файтон хора, бяха, за позор и срам, с нашите вековни душмани – англичаните, въпреки и да знаеха, че те и в този миг са основния зложелател на напредъка, тъй като Хитлер беше основен съдружник на Сталин по народна власт.

Какво да прави царят освен това състояние? Реши да избави младежта, като направи една организация „ Бранник ”, само че и от тази работа нищо не излезе, тъй като той не беше схванал, че единна организация на младежите може да стане единствено когато земеш авансово на бащите им нивките. Иначе те, като има какво да ядат, много-много от единение не схващат.

И седна Борката, потопен в ядове в собата откъм горната страна на конака, тъкмо в тоя кабинет, дето в този момент стои седнал Хаджиниколов. Тук го завари кореспондентът на „ Газет дьо Лозан ” и го запита малко по шопски: „ Извинете, Ваше Величество, опишете ми в резюме дереджето. ”

„ Мани, мани – рекъл Борката в същия жанр. – Не е за разказване. Народът се е вторачил в Русия, офицерите ми са с немците, жена ми е за Италия, в тая страна единствено аз, Кобургът, останах българин. ”

.. На 22 юни Хитлер, откакто беше излъгал братушките, че има желание да громи само международната плутокрация, без да я дотроши до дъно, взел че протегнал ръка и на международната народна власт, т.е. нахълтал в Русия.

Като всяка патриотична българска партия, партията на Дядото следователно незабавно се подвигна на битка, с цел да помогне на тези, които от епохи ни помагаха да се освобождаваме, пък и този път нямаше метод да ни подминат. Започва мощно партизанско придвижване, подкрепено от целия народ. За три години това придвижване провежда ударен пестник на революцията, състоящ се от седем храбри мъже..

Седемте души от този ударен пестник, само че не става дума за отряда „ Народен пестник ”, а за цяла една бригада, застават отпред на седемте полицейски сектора и възвестяват началото на най-светлата епоха в българската история. И защото нямало осми човек да стане министър-председател, за тази потребност бил нает краткотрайно Кимон, за който се знаело, че няма да се затрудни да прерасне от фашист в комунист, пък беше направил и доста положителни услуги.

И поставили го отпред на първото в историята на България (този път не в международната история) два пъти национално (в смисъл на народнодемократично) държавно управление, което, който оживее ще види, че фактически ще докара България до най-светлата епоха в нейната история.

Оттук нататък българската история става толкоз смешна, че да се разказва в една смешна история е просто смешно.

Из: „ Краткосмешна история на България ”, Никола Веранов, Университетско издателство „ Климент Охридски ”, София, 1990 година
Снимка: Проф. Николай Генчев (1931 ~ 2000)