Надграждане на ветото!
Под принудата на ветото съдействието по тази стратегия не е допустимо, нито основна полемика по която и да е тематика, с която категорично се стимулира ветото, написа някогашният македонски министър на образованието и културата Димитър Димитров за българската позиция за Северна Македония.
Заради позитивните си към България позиции Димитров през годините постоянно е заклеймяван като българофил, в това число от ВМРО-ДПМНЕ, партията, от която е министър.
" Дневник " първи разгласява коментара му.
По логиката на несъгласието (анти) българското несъгласие разсънва у мен загатна за Желю Желев, у който открих въплъщение на модерна България. Преди да се срещнем персонално, бях прочел книгата му за фашизма, а той - моята книга " Името и мозъкът ", за чието българско издание написа и увод. В този увод Желю Желев излага цяла една философия за особеното отношение на България по отношение на Македония. В общата история той вижда залог за по-лесно достижимо общо бъдеще. В тази вероятност планува опция за свързване на разграничените истории, като демонстрира надълбоко схващане и емпатия към характерната разлика на македонската част - даже когато е срещу българската част! Така Желев се застъпва за безусловната, доброжелателна политика на България към Македония, поддръжка за районното и интернационалното ѝ одобряване, поощряване на връзката, най-широко икономическо и културно съдействие, връзки на равноправно партньорство и взаимно почитание.
Тази философия на Желев подхожда на общата ни и разграничена история - от " История славянобългарска " (Паисий) до обединена Европа. Ветото, назад, отхвърля и общата история, и европейския дневен ред. Ако позицията на Желев е българска, ветото е антибългарско и обратно на Договора за добросъседство, другарство и съдействие, който утвърждава позицията на Желев като обвързване на България. Ветото заменя поддръжката на евроинтеграционния развой на (Северна - бел. ред.) Македония с обсада. Използва преимуществото на членка на Европейски Съюз по отношение на кандидатка като преимуществото на вълка по отношение на агнето, което му мътело водата: Македония не почитала контракта! (в приказката вълкът желае да изяде агнето и му употребява за мотив, че то му мъти водата - бел. ред.)
Значи, нито от историческа позиция, нито от позиция на модерна Европа, ветото не може да носи печата на българската страна като такава. Това е акт на съответно държавно управление, което Румен Радев при предаването на мандата на Кирил Петков дефинира като " властническо ръководство " и му (на Петков - бел. ред.) сподели да сътвори парламентарна страна. Българското общество, ръководено от това автократично/корумпирано/престъпно държавно управление, отиде три пъти до урните, с цел да се отърве от него, а кукувичето му яйце - ветото - си прибра като българска добродетел.
Проследих онлайн съдружните договаряния и бях впечатлен от смесицата на мощна воля за координиране и лесната техника на депроблемаизиране и модернизация - замитане под килима на огромните разлики сред сътрудниците по " македонския въпрос ". Така се контракти да се удостовери единната позиция и то да се надгради в градивен дух. Премълча се, че тази единна позиция е изкристализирана във несъгласие.
Как да се надгради ветото? Трети път протест на създателя на ветото вкъщи - трети път несъгласие в Брюксел! ГЕРБ срина конституционна България, а ветото - стимулирано да се разфокусира от този погром и да провокира срив другаде, в очакване на някакво източно геополитическо изказване - ветото е непокътнато като светиня. Да се надгради ветото, значи, да вземем за пример, да пристигна Каракачанов с един полк бойци и да изпотроши " антибългарските монументи ". В последна сметка България трансформира своето надграждане на ветото в синдик за Македония, посредством потребление на вътрешния ред на Европейски Съюз като подмяна на войните, с които преди век това направиха Гърция и Сърбия.
Ветото е заличаване и не може да се надгражда в градивен дух. Конструктивният дух ще махне ветото незабавно и абсолютно като акт на властническата власт, злоупотребила с Народното събрание, и ще стартира програмата, която загатна Кирил Петков, сама по себе си в цялостен синхрон с позицията на Желю Желев. Но под принудата на ветото съдействието по тази стратегия не е допустимо, нито основна полемика по която и да е тематика, с която категорично се стимулира ветото. На ветото повече подхожда гневният антибългаризъм на ръководителя на МАНУ, който охридската локална власт удостои с премията " Св. Климент Охридски "!
За страдание конкретизацията на градивния дух ще е мъчно с Българска социалистическа партия и с Има Такъв Народ (од която е и новото външно министерство), изключително с президента Радев. Ако тези две партии са окопани във ветото, Радев интензивно го надгражда, само че не в градивен дух, а тъкмо като синдик. Той за всичко друго опонира на Борисов, само че Борисовото кукувиче яйце държи под крилото си, с наклонност да разположи властническата власт в президентството, а Македония да приготви за кримски бунт.
Срамно е, че това заличаване става в Брюксел. Боли осъзнаването какъв брой надалеч е действителността на Европейски Съюз от концепцията на Европейски Съюз.
Димитър Димитров е някогашен министър на образованието (1991-1992 година, в първото държавно управление на страната) и културата (1998-1999 година при Любчо Георгиевски) на Северна Македония, някогашен македонски дипломат в Москва. Баща е на Никола Димитров, който през 2017 година стана външен министър, а през 2020-а - вицепремиер за европейските въпроси.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Заради позитивните си към България позиции Димитров през годините постоянно е заклеймяван като българофил, в това число от ВМРО-ДПМНЕ, партията, от която е министър.
" Дневник " първи разгласява коментара му.
По логиката на несъгласието (анти) българското несъгласие разсънва у мен загатна за Желю Желев, у който открих въплъщение на модерна България. Преди да се срещнем персонално, бях прочел книгата му за фашизма, а той - моята книга " Името и мозъкът ", за чието българско издание написа и увод. В този увод Желю Желев излага цяла една философия за особеното отношение на България по отношение на Македония. В общата история той вижда залог за по-лесно достижимо общо бъдеще. В тази вероятност планува опция за свързване на разграничените истории, като демонстрира надълбоко схващане и емпатия към характерната разлика на македонската част - даже когато е срещу българската част! Така Желев се застъпва за безусловната, доброжелателна политика на България към Македония, поддръжка за районното и интернационалното ѝ одобряване, поощряване на връзката, най-широко икономическо и културно съдействие, връзки на равноправно партньорство и взаимно почитание.
Тази философия на Желев подхожда на общата ни и разграничена история - от " История славянобългарска " (Паисий) до обединена Европа. Ветото, назад, отхвърля и общата история, и европейския дневен ред. Ако позицията на Желев е българска, ветото е антибългарско и обратно на Договора за добросъседство, другарство и съдействие, който утвърждава позицията на Желев като обвързване на България. Ветото заменя поддръжката на евроинтеграционния развой на (Северна - бел. ред.) Македония с обсада. Използва преимуществото на членка на Европейски Съюз по отношение на кандидатка като преимуществото на вълка по отношение на агнето, което му мътело водата: Македония не почитала контракта! (в приказката вълкът желае да изяде агнето и му употребява за мотив, че то му мъти водата - бел. ред.)
Значи, нито от историческа позиция, нито от позиция на модерна Европа, ветото не може да носи печата на българската страна като такава. Това е акт на съответно държавно управление, което Румен Радев при предаването на мандата на Кирил Петков дефинира като " властническо ръководство " и му (на Петков - бел. ред.) сподели да сътвори парламентарна страна. Българското общество, ръководено от това автократично/корумпирано/престъпно държавно управление, отиде три пъти до урните, с цел да се отърве от него, а кукувичето му яйце - ветото - си прибра като българска добродетел.
Проследих онлайн съдружните договаряния и бях впечатлен от смесицата на мощна воля за координиране и лесната техника на депроблемаизиране и модернизация - замитане под килима на огромните разлики сред сътрудниците по " македонския въпрос ". Така се контракти да се удостовери единната позиция и то да се надгради в градивен дух. Премълча се, че тази единна позиция е изкристализирана във несъгласие.
Как да се надгради ветото? Трети път протест на създателя на ветото вкъщи - трети път несъгласие в Брюксел! ГЕРБ срина конституционна България, а ветото - стимулирано да се разфокусира от този погром и да провокира срив другаде, в очакване на някакво източно геополитическо изказване - ветото е непокътнато като светиня. Да се надгради ветото, значи, да вземем за пример, да пристигна Каракачанов с един полк бойци и да изпотроши " антибългарските монументи ". В последна сметка България трансформира своето надграждане на ветото в синдик за Македония, посредством потребление на вътрешния ред на Европейски Съюз като подмяна на войните, с които преди век това направиха Гърция и Сърбия.
Ветото е заличаване и не може да се надгражда в градивен дух. Конструктивният дух ще махне ветото незабавно и абсолютно като акт на властническата власт, злоупотребила с Народното събрание, и ще стартира програмата, която загатна Кирил Петков, сама по себе си в цялостен синхрон с позицията на Желю Желев. Но под принудата на ветото съдействието по тази стратегия не е допустимо, нито основна полемика по която и да е тематика, с която категорично се стимулира ветото. На ветото повече подхожда гневният антибългаризъм на ръководителя на МАНУ, който охридската локална власт удостои с премията " Св. Климент Охридски "!
За страдание конкретизацията на градивния дух ще е мъчно с Българска социалистическа партия и с Има Такъв Народ (од която е и новото външно министерство), изключително с президента Радев. Ако тези две партии са окопани във ветото, Радев интензивно го надгражда, само че не в градивен дух, а тъкмо като синдик. Той за всичко друго опонира на Борисов, само че Борисовото кукувиче яйце държи под крилото си, с наклонност да разположи властническата власт в президентството, а Македония да приготви за кримски бунт.
Срамно е, че това заличаване става в Брюксел. Боли осъзнаването какъв брой надалеч е действителността на Европейски Съюз от концепцията на Европейски Съюз.
Димитър Димитров е някогашен министър на образованието (1991-1992 година, в първото държавно управление на страната) и културата (1998-1999 година при Любчо Георгиевски) на Северна Македония, някогашен македонски дипломат в Москва. Баща е на Никола Димитров, който през 2017 година стана външен министър, а през 2020-а - вицепремиер за европейските въпроси.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ