Как един студент в Хонконг направи революция при дроновете от стаята си в общежитието
Почти всяко едно отклонение на софтуерната промишленост е почнало своята еволюция като гаражна концепция. Смартфонът, компютърът, интернет и доста други, вършат своите плахи стъпки и по-късно основават гражданска война, която мъчно може да се пренебрегва.
След като турският производител на бойни дронове „ Байрактар “ се трансформира в една от най-търсените компании във военната промишленост, една друга, въпреки и да не влиза в тази категория, стартира да показва невероятни качества.
Китайската компания DJI стартира своето развиване като концепция „ Направи си самичък “ и едно занимание, което през днешния ден диктува разпоредбите при видео снимането. Производството на любителски дронове, а както към този момент разбрахме, те могат да се префасонират на нещо надалеч по-опасно, през днешния ден е измежду водачите на пазара. DJI управлява към 72% от световния пазар, а нововъведенията им нямат аналог измежду конкуренцията.
Странно е, че компанията не просто оставя съперниците си в задънена улица, само че и постоянно намира решения на редица проблеми, като в последните години е измежду желаните марки за по-смели фотографии в Холивуд.
Империята DJI се ражда в стая на общежитие през 2006 година Франк Уанг има сериозен интерес към безпилотните летателни апарати и взема решение, че когато приключи университета в Хонконг, където учи просвета и технология, ще сътвори своя лична компания в родния си град Женшен.
Иронично, неговата компания започва с последните пари от стипендии, които е съумял да спести, само че тъкмо това решение го стимулира да сътвори нещо, което към момента е без аналог на пазара.
Следващите години са изключително сложни, тъй като първият DJI дрон – Phantom 1 излиза на пазара през далечната 2013 година Уанг е трябвало да реши няколко казуса:
Да сътвори нов дизайн и нова технология.
Да предложи новаторска и напреднала система за ръководство.
Да интегрира всичко в другарски интерфейс за всеки консуматор.
С появяването на Phantom 1, китайският иноватор демонстрира, че системите за снимане от въздуха ще имат блестящо бъдеще и най-хубавото следва. Всичко това не се случва за един ден, Уанг търси вложители и съвсем всички запаси отиват в проучвания и разработка на нови системи. Женшен го трансформира в народен воин, защото основава и работна ръка, само че по-важното е, че неговите творения се раждат във време, в което никой не подозира, че дронът ще е признак, който може да се трансформира в доходоносно занимание за най-обикновения консуматор.
Още първоначално DJI употребява GPS система без аналог, а преди този момент няма водач, който да успее да локализира своята машина и ориентацията му. Липсата на съответна система е и повода да има толкоз съществено оттегляне от страна на други огромни марки. Решението на този проблем е дало на всеки консуматор опцията да остави своя дрон на място, да го върти по оста му и да му разрешава да го локализира, в случай че направи неверна маневра.
Другият триумф се крие в основаването на Lightbridge трансмисия. Преди нея е мъчно да наблюдавате каква картина идва от вашия дрон. Днес обстановката е доста по-различна и всеки има опция да основава качествено наличие, да настройва камерата и даже да получава HD видео сигнал от своя дрон. Екранът на дрона е най-често мобилен телефон, който всеки има, само че в течение на времето DJI основава и друго професионално отдалечено за още по-добра работа.
Към това може да се добави и още един значим детайл – DJI конфигурира самодиагностициращ се програмен продукт, който отстранява помненето на всички премигвания, които идват от дрона по време на полет или по време на самото политане. Това разрешава и по-лесни поправки и точна информация за зародилите проблеми.
Поставянето на тази основа е положителното начало, което би трябвало да продължи и то в действителност продължава. След представянето на първата летателна платформа – Phantom 1. Компанията стартира да създава най-различни серии, усъвършенства навигационната система, както и дистанцията на полета, концентрира се извънредно върху благоприятни условия за следене на обекти, нощна снимка и най-различни други оптични операции, с цел да се извадят най-хубавото от оптиката.
Следващите модели резервират същите стъпки на иновация – по-сериозни акумулатори за по-дълъг полет, по-добра навигационна система, както и по-добра връзка сред отдалеченото и самия дрон. Най-важното е, че стартират да се прибавят и разнообразни автопилотни екстри като следене на обект, освен това без потребността от маркиращи устройства, панорамни фотоси и още доста други.
В един миг излиза наяве, че потребителят желае по-малки, само че също толкоз умни системи за полети. Регулациите в Европа и Съединени американски щати идват през 2016 година и тъкмо затова се раждат серии като Mavic, Mini, Air и доста други. Идеята на множеството дронове е, че ще влязат в регулация и няма да нарушават закона, а за тези, които даже не желаят да вадят лиценз, DJI основава специфична MINI серия, която дава отговор на всички условия за полети без регистрация. Иронично, това е повода да бъдат с тегло от 249 грама.
Всеки идващ модел дава отговор на най-различните условия, до момента в който в портфолиото не се появява и системата Inspire, виновна за основаването на най-различни реклами и за снимането на най-различни холивудски каскади, които преди този момент не са били изключително вероятни.
Китайският колос живее собствен личен живот и към този момент предлага дронове за промишлеността, екшън камери, най-различни стабилизатори за екшън фотоси и други. Излишно е да споделяме, че в сегашния спор в Украйна, редица оператори употребяват тъкмо тази марка за разузнаване и носене на дребни муниции. Изненадващо или не, DJI основават своите летателни апарати с опция да носят товар, въпреки и това да не е упоменато на никое място.
Г-н Уанг продължава да търси нови благоприятни условия за своите системи и с това несъмнено диктува разпоредбите във въздушната снимка и видеография. А всичко това е почнало, както посочихме в горните редове, от стая в общежитие и една концепция.
