Почти всеки знае колко е скучно да се возиш на

Почти всеки знае какъв брой е скучно да се возиш на дълги дистанции в кола. Докато някои си играят на телефоните, други протягат ръка към положителната остаряла книга.

Но казусът идва бързо: директно, откакто стартираме да четем, ни прилошава. Сполетяло ни е по този начин нареченото „ гадене при пътешестване “ и изпитваме потребност от пресен въздух, с цел да ни стане по-добре. Въпросът е за какво ни става неприятно в колата, до момента в който четем.

Причината по тази причина е нашият мозък, който би трябвало да ни осведомява къде тъкмо в пространството се намираме, без значение дали вървим, седим или лежим в леглото. За задачата той получава разнообразна информация от разнообразни елементи на тялото, само че най-много от очите.

Когато четем в колата, ние объркваме мозъка си. До него доближава прекомерно доста протичоречива информация от сетивата. От една страна, той записва, че пътуваме и сме в придвижване, а от друга – погледът ни би трябвало да бъде съсредоточен върху текста.

Британският невролог Дийн Бърнет от Кардифския университет в Уелс изяснява, че в този случай мозъкът си мисли, че е токсичен и желае да се отърве от отровата, което става най-добре посредством повръщане. Щом той се обърка, си споделя: “Не знам какво се случва, ще алармирам прилошаване за всеки случай “, и по този начин се получава по този начин нареченото „ гадене при пътешестване “, добавя ирландският академик.

Какво би трябвало да създадем като ни прилошее в колата, до момента в който четем?

Трябва просто да оставим книгата встрани и да погледаме през прозореца. В резултат очите ни изпращат съответния сигнал до мозъка, че фактически се движим. По този метод той схваща, че няма заплаха и гаденето последователно отминава.