Ванилията – аромат в шушулка
Почти всеки крем, бисквити, вафла или шоколад имат мирис на ванилия, а в реалност множеството от нас не познават същинският усет на тази фалшификация. Причината е елементарна – естествената ванилия се отглежда мъчно, по тази причина цената й е прекомерно висока. Може да я открием единствено в най-изисканите десерти и виновност, а в всеобщото произвеждане се употребява синтетичен ванилин – познатият ни бял прахуляк, които обаче е единствено едно от 171 разпознати ароматни съединения във ваниловата шушулка.
Ванилията е тип лиана от семейство орхидеи, която произлиза от тропическите гори на Централна Америка. Има красиви бледожълти цветове, които откакто прецъфтят, образуват дългите шушулки. Те се берат зелени и се оставят да ферментират на слънце, до момента в който добият тъмнокафяв цвят и в тях се разгърне сладкият мирис.
Как да изберете ванилия
Купувайте цели, черно-кафяви на цвят и опаковани без достъп на въздух шушулки. Колкото по-големи са пръчиците, толкоз по-богат е ароматът им, като най-качествените доближават до 20-25 см. След отваряне ги използвайте незабавно или ги съхранявайте в херметичен съд.
Как да я употребявате
● Необработена – разрежете шушулката и остържете с нож меките зрънца отвътре. Те са най-подходящи за прибавяне към печива, тъй като добре резервират аромата си при мощно нагряване.
● Ванилов дестилат – можете да си го приготвите елементарно и в домашни условия. Необходимо ви е: тясна бутилка 200-250 мл, 3-4 шушулки ванилия, 200 мл. зърнена водка. Разполовете шушулките и ги сложете в бутилката. След това сипете водката, която би трябвало да ги покрие напълно, затворете добре капачката и оставете извлека на мрачно за 2-3 седмици. През това време спиртът ще добива кехлибарен цвят и аромата на ванилията. Полученият дестилат е съвършен за овкусяване на кремове, сладоледи заливки и въобще сладкарски произведения, които не се подлагат на продължителна топлинна обработка. Една чаена лъжичка от него заменя един прахуляк ванилия в рецептите, само че аромата е доста по-пълен, изискан и същински.
● Ванилова захар – разполовете една ванилия и остържете с нож зрънцата отвътре, натрошете и шушулката на огромни части. Смесете ги с 200 гр. захар (пудра или на кристали) и ги затворете в стъклен буркан с винтова капачка. След няколко седмици захарта ще е поела аромата на ванилията и с нея можете да ароматизирате както печива и кремове, както и да украсявате плодове и подготвени сладкиши.
Ванилията е тип лиана от семейство орхидеи, която произлиза от тропическите гори на Централна Америка. Има красиви бледожълти цветове, които откакто прецъфтят, образуват дългите шушулки. Те се берат зелени и се оставят да ферментират на слънце, до момента в който добият тъмнокафяв цвят и в тях се разгърне сладкият мирис.
Така наподобява зелената ванилова шушулка
Първи почнали да използват подправката античните ацтеки. Със счуканите зърна те ароматизирали божествения (първообразът на днешния шоколад). И до през днешния ден ванилията е най-хубавият сътрудник на какаовите зърна, а античната рецепта е съвсем непроменена. В началото на XVI век завоевателите за пръв път придвижват ароматните шушулки на Стария континент, където стават обичана фалшификация на аристокрацията и кралските особи. Най-високо ценена е от французите, които няколко епохи се пробват безрезултатно да я култивират в своите колонии. Семенцата пониквали, бледожълтите цветове на орхидеята се отваряли, само че по този начин и не се образувала шушулката, в която се крият ароматните зрънца. Едва през 1839 е намерено разковничето на казуса - единствено едно насекомо може да опраши комплицирано устроеният ванилов цвят. Това е тип планинска пчела, живееща само в Мексико. Опитите да бъде развъдена и на други места също блъснали на камък, само че две години по-късно един 12-годишен плебей на Борбоните разкрил метод по какъв начин ръчно да се опрашват цветовете. Така подправката почнала да се култивира и в други тропични области, само че развъждането й станало по-трудоемко. Как да изберете ванилия
Купувайте цели, черно-кафяви на цвят и опаковани без достъп на въздух шушулки. Колкото по-големи са пръчиците, толкоз по-богат е ароматът им, като най-качествените доближават до 20-25 см. След отваряне ги използвайте незабавно или ги съхранявайте в херметичен съд.
Как да я употребявате
● Необработена – разрежете шушулката и остържете с нож меките зрънца отвътре. Те са най-подходящи за прибавяне към печива, тъй като добре резервират аромата си при мощно нагряване.
● Ванилов дестилат – можете да си го приготвите елементарно и в домашни условия. Необходимо ви е: тясна бутилка 200-250 мл, 3-4 шушулки ванилия, 200 мл. зърнена водка. Разполовете шушулките и ги сложете в бутилката. След това сипете водката, която би трябвало да ги покрие напълно, затворете добре капачката и оставете извлека на мрачно за 2-3 седмици. През това време спиртът ще добива кехлибарен цвят и аромата на ванилията. Полученият дестилат е съвършен за овкусяване на кремове, сладоледи заливки и въобще сладкарски произведения, които не се подлагат на продължителна топлинна обработка. Една чаена лъжичка от него заменя един прахуляк ванилия в рецептите, само че аромата е доста по-пълен, изискан и същински.
● Ванилова захар – разполовете една ванилия и остържете с нож зрънцата отвътре, натрошете и шушулката на огромни части. Смесете ги с 200 гр. захар (пудра или на кристали) и ги затворете в стъклен буркан с винтова капачка. След няколко седмици захарта ще е поела аромата на ванилията и с нея можете да ароматизирате както печива и кремове, както и да украсявате плодове и подготвени сладкиши.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ