Почти сигурни сме, че няма човек, който да не си

Почти сигурни сме, че няма човек, който да не си е приказвал самичък - най-малко един път. Погледнато в профил, наподобява много необичайно. Не са малко и тези, които биват заклеймявани като вманиачен поради това, че го вършат.

Според психотерапевта Лиса Ферентц, в това да си приказваме сами няма нищо необичайно. Тя даже предизвиква хората, с които работи, да го вършат.

Ферентц счита, че изразяването на мислите ни на глас, когато сме сами, е доста потребно за осъзнаването на дадена обстановка, в която сме попаднали.

Този вътрешен монолог оформя всички наши следващи мисли и прочувствени положения. Ако сме отрицателно настроени още от сутринта, то шансът целият ни ден да премине в отрицателни страсти е значителен.

Най-добрият метод да го избегнем е като запишем на един лист всички неща, за които сме признателни, че имаме. След това би трябвало да ги повторим на глас. А в случай че решим да дискутираме със себе си нещо на глас, също не трябва да се тормозим да го вършим.

Това надалеч не ни прави луди, а даже ни оказва помощ. Изговаряйки на глас отрицателните неща, които ни затормозяват, вършим огромна крачка към превъзмогването им, написа Reader`s Digest. /lifestyle.bg