Почти през целия месец декември получавах съобщения на фейсбук страницата

Почти през целия месец декември получавах известия на фейсбук страницата на КОСМОС БГ, приканващи ме да виждам кино лентата “Салют 7 ” и да го разясня на страниците на уеб страницата. Това се случва много рядко – множеството читатели се интересуват най-много да четат действителни галактически вести. Хората, които се свързаха с мен, бяха много впечатлени, дори настоятелни да виждам кино лентата колкото се може по-скоро. Често пъти получавах мнения в този жанр: “филмът е съветски, само че дано това да не те смущава, много е добър ”.

И по този начин, по време на празниците взех решение да обърна внимание на “Салют 7 ” и както се оказа – филмът в действителност е съветски и в действителност е много първокласен.

Гледайки “Салют 7 ”, не можех да се отърся от усещането, че филмът ми припомня на “Аполо 13 ”. И двата кино лентата са основани на същинска история – “Аполо 13 ” – на едноименната несполучлива пилотирана експедиция до Луната, екипажът на която въпреки всичко се завръща сполучливо, а “Салют 7 ” – на “Союз Т-13 ”, членовете на която би трябвало да спасят мъртвата руска станция “Салют 7 ”. Филми от този вид по традиция са извънредно сполучливи – малко са същинските истории от пилотираната космонавтика, които са трагични, само че все пак приключват с хепи енд. “Союз Т-13 ” освен по име (мда, цифрата 13), само че и по задача е най-близкият еквивалент, който руснаците имат до “Аполо 13 ”.

Няколко думи за същинската задача, показана във кино лентата “Салют 7 ”, по този начин както я знаем от книгите по галактическа история и сериозните публикации. Следващите два параграфа не са спойлери от кино лентата, това са действителните събития (и сред тях и кино лентата има разминавания). Станцията “Салют 7 ” е изстреляна през 1982 година. До 1985 година е посетена наред от седем експедиции и се готви през месец март същата година да посрещне следващата, само че на 11-ти февруари управлението на станцията ненадейно губи радиоконтакт с нея. Като част от упорит избавителен проект Съюз на съветските социалистически републики изпраща кораба “Союз Т-13 ” с космонавтите Владимир Джанибеков и Виктор Савиних. За пръв път транспортен съд се скачва с излязла от строя станция, а опитът станцията да бъде възкресена е едно от най-забележителните достижения в цялата история на космонавтиката. Космонавтите откриват, че електрическите системи на борда на “Салют 7 ” не работят. Въздухът вътре се оказва доста леден, само че все пак кадърен за дишане. Стените и всичките уреди са покрити със скреж. Джанибеков и Савиних се принуждават да работят със зимни облекла.

Как се възвръща електричество на мъртва станция? Трудно, само че не невероятно. Най-лесният метод е да се трансферира ток от кораба “Союз Т-13 ”, само че проектът е рисков – към момента не е наясно дали веригите са изправни – допустимо е да има късо съединяване, което да извади от освен станцията, само че и галактическия транспортен съд и по този начин космонавтите да се окажат заклещени без опция за избавяне. Затова се приема различен проект – първо се прави тест на батериите – и отсам стартират положителните вести. Шест от осемте акумулатори се оказват годни за работа (източник – Арс Текника). След това се свръзват батериите непосредствено със слънчевите панели на станцията. След сполучливо преориентиране на “Салют 7 ”, пет акумулатори се зареждат. Когато електрическите системи се свързват с батериите, осветлението се включва, а по-късно вентилацията и всичко останало.

Джанибеков остава на станцията общо 110 дни, след което се връща на Земята с кораба “Союз Т-13 ” и космонавта Георги Гречко (който в това време е посетил възобновената станция “Салют 7 ” с кораба “Союз Т-14 ” и сътрудниците си Владимир Васютин и Александър Волков). Савиних се връща на Земята с кораба “Союз Т-14 ” и космонавтите Васютин и Волков.

Мисията на “Союз Т-13 ” е задоволително трагична за действителната космонавтика, само че в този момент се връщаме на кино лентата “Салют 7 ” – и както можете да се досетите, режисьорът Клим Шипенко очевидно е решил, че действителният драматизъм не е задоволителен за филмовото изкуство. И той взема решение да “пресоли манджата ” – космонавтите на “Союз Т-13 ” са изпратени на самоубийствена задача без огромен късмет за триумф. Има ги ония гадняри, съветските военни генерали, които дават ход на задачата без да ги интересува, че дамите на космонавтите са в същото време и майки и в случай че екипажът загине, децата ще останат сираци. Не може да няма и комизъм – космонавтите са на крачка от гибелта, но се интересуват по какъв начин е приключил мачът с ЦСКА предната нощ. Естествено, има го и врагът – космонавтите се надпреварват с американците, които желаят да вкарат “Салют 7 ” в отсека на совалката “Чалънджър ”, с цел да я откраднат приберат на Земята. Тъй де, не може да няма и идеологическо обръщение.

Разбира се, двамата космонавти (които, в случай че не сте разбрали до момента, са се прибрали на Земята по живо и по здраво) са изгледали неотдавна кино лентата. Ако би трябвало да сме почтени, не са изключително впечатлени от това, което са видели (източник). “Сложно ми е отношението към кино лентата ”, признава космонавтът Джанибеков. “От зрителна позиция е свършена прелестна работа във връзка с художествената картина. Кадрите са потресаващи, резултатите са зашеметяващи, актьорите играят превъзходно, дори безтегловността е показана доста добре ”, споделя той, само че счита, че историята не е точна. “Всичко е наобратно – всички се надяваха на триумф, питаха какво не е наред, тъй че нещата да се получат. Никога не са ни заплашвали ”. Джанибеков споделя, че не е обществена персона, не обича да се демонстрира на сцена и моли да не го трансформират в кумир. Даже е благополучен, че не са му връчили трето звание “Герой на Съюз на съветските социалистически републики ” и не се сърди, че на сътрудника му Савиних са присъдили второ такова звание след задачата. Джанибеков е безапелационен, че скачването сред кораба и станцията по този начин, както е показано във кино лентата, не е било толкоз трагично – дори преди избавителната задача до “Салют 7 ” е бил назначен на полет с по-сложно и по-сериозно съединяване.

Наистина ли американците са имали проект да откраднат станцията “Салют 7 ”? Наистина ли съветските космонавти, както са посочили в края на кино лентата, са видели приближаващата към тях совалка? В интерес на истината съветските документални поредици като “Битката за Салют: Космически детектив ” описват тъкмо такава история. Космическият анализатор Барт Хендрикс обаче е безапелационен, че сходни изказвания са мит и не дават отговор на истината (източник). Совалките в никакъв случай не са доближавали “Салют 7 ” на близко разстояние – просто тъй като параметрите на орбитите на тези задачи (57 градуса на “Чалънджър ” по отношение на 51.6 на “Салют ”) биха създали сходни маневри невъзможни. Освен това би било механически извънредно предизвикателно да се напъха станцията в горивния отсек на американска совалка. Би било допустимо единствено в случай че астронавтите на НАСА извършат комплицирани галактически разходки, които да разкачат антените и слънчевите панели. След това е трябвало да изхвърлят съвсем всичко, намиращо се в станцията, с цел да може тя да стане задоволително лека, че да кацне дружно със совалката. Максималната товароподемност на совалките е била 14.5 тона, само че както самият филм “Салют 7 ” ни осведоми – станцията е тежала 20 тона при изстрелването през 1982 година, а през трите следващи години на употреба е станала даже по-тежка след множеството хранителни запаси, доставени от товарните кораби “Прогрес ”. Нямало е по какъв начин американците да подхващат такава задача в границите на един-единствен совалков полет.

При всички тези исторически грешки, “Салют 7 ” е много добър филм от художествена позиция. Сюжетът е задоволително първокласен, има драматизъм и напрежение, резултатите в действителност са доста положителни и заради тези аргументи си заслужава да го гледате.

В края на краищата главното обръщение е за подвиг – а това е отлично качество, което е хубаво да си го напомним – днешните хора са станали извънредно неуверени, презиращи рисковете, предпочитащи удобната си зона – и това е годно както в необятния смисъл, по този начин и за космонавтиката. Отнема дълги години, преди даден галактически транспортен съд да бъде създаден и още толкоз, преди най-сетне да бъде обещано позволение да лети с хора на борда. Космонавтиката се развива несъмнено – има нови ракети-носители, има възвращаемост, спътниците са налични и за джоба на по-дребните бизнесмени, междупланетните роботизирани задачи са в своя разцвет. За страдание пилотираните задачи не се радват на толкоз бърз прогрес. Филмът “Салют 7 ” ни припомня, че без смели крачки напред, без поемането на опасности, няма по какъв начин да овладеем космоса.

Оценка: 7/10.