Новите кръпки по стария изборен кодекс
Почти два месеца след невижданото отчасти анулиране на последните парламентарни избори, довело до разбъркване в състава на 51-вия парламент, депутатите започнаха да загряват за следващото прекрояване на Изборния кодекс. Макар първичните настройки измежду тях да бяха, че промени в изборните правила няма да има скоро, мощната социална реакция след решението на Конституционния съд принуди народните представители да се задействат и да образуват работна група, която да разиска възможни промени в изборното законодателство.
Подходът на депутатите обаче се оказа непълен, защото в работата група бяха дискутирани единствено концепциите, залегнали в на „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “, Българска социалистическа партия, „ Възраждане “ и „ ИТН “. Техните оферти бяха импортирани в на Народното събрание още през 2024 година (т.е. преди решението на Конституционния съд) и бяха гласувани на първо четене на 8 януари. Това не разреши да се организира сериозен спор както за естеството на самите промени, по този начин и за метода, по който се приготвят и ползват. Освен това огромна част от към този момент импортираните оферти не отразяват откритите от съда проблеми в изборното законодателство и не предвещават основни промени за ограничението на изборните операции.
В този разбор са показани тези хрумвания, за които на база полемиките в работната група се очерта допустима поддръжка от повече от една политическа мощ. Обобщението е опит за ориентировка в съдържащите се несъгласия в някои текстове и внасяне на изясненост какво в действителност си коства да бъде подкрепено.
Технологии на гласоподаване: скенери, машини или хартиени бюлетини
Петте политически сили, внесли оферти за промени в Изборния кодекс, не са единомислещи за това по какъв начин да се прави гласуването оттук насетне.
От „ ИТН “ оферират досегашните машини да бъдат сменени от оптични устройства, които да сканират хартиените бюлетини. Подобно предложение имат и депутати от „ Продължаваме промяната “, които също по този начин упорстват оптичните скенери за хартиените бюлетини и техните операционни системи да са държавна благосъстоятелност, която да се ръководи от Централната изборна комисия.
За такива скенери последно се приказва през 2022 година, когато Движение за права и свободи предложи въвеждането им. Сканиращите устройства са прелъстителен избор, защото резервират обичайното хартиено гласоподаване, само че обезпечават акуратност при броенето на гласовете и се дава опция за електронен одит. Те се употребяват на доста места по света, в това число в Съединени американски щати, само че сходно на машините за гласоподаване, които се ползват в изборния развой в България, доверието в тези технологии следва да се гради посредством гласност, одити и виновна връзка. Сканиращите устройства също имат хеш-код, програмен продукт и актуализации. Ако безотговорното и безнаказано говорене срещу изборните технологии, съпроводено от дейни мероприятия в тази посока, се трансферира и върху оптичните скенери, съществува риск да бъдат изхарчени доста пари, без това да докара до действителни позитиви и доверието в този вид изборна технология да бъде разрушено вечно.
От „ Възраждане “, от своя страна, оферират хартиената бюлетина да бъде отстранена и да се премине напълно към машинно гласоподаване, както беше по време на изборите през юли и ноември 2021 година Безспорно, такова решение ще преодолее редица механически проблеми, ще улесни процеса по броенето на бюлетините и въвеждането на резултатите, ще понижи броя на невалидните бюлетини, изключително в случай че бъде върнат и машинният протокол, както предлага „ Демократична България “.
Доказано от няколко правосъдни инстанции и експертизи, машинният протокол е прецизен и предстои на инспекция посредством хартиените разписки. Нужна е обаче още доста работа, с която да се върне доверието в устройствата и да се обезпечи цялостна бистрота. Това значи да се вкара регулация на одита на машините, наредба на инспекцията на инцидентен принцип на част от машинно генерираните протоколи, включване на неповторим машинно генериран код за инспекция на резултатите, елементарен достъп на всеки гласоподавател до резултатите от секцията където е дал своя вот. Необходима е друга организация на целия избирателен развой, която да изключва потребността от прекосяване към хартиено гласоподаване при механически проблеми. Повече от налага се и прокуратурата да разгласи резултатите от инспекцията си по всички спекулации и изказвания, дискредитиращи машинното гласоподаване. Само при изискванията на цялостна бистрота би могло да се премине към напълно машинно гласоподаване, защото при настоящето равнище на дезинформация и съмнение в технологиите сходна смяна ще накара някои гласоподаватели да засилят своите към този момент съществуващи подозрения в честността на изборите.
Преброителните центрове: гаранция за бистрота или още партийно въздействие
Акцент в законопроекта на „ Демократична България “ е основаването на преброителни комисии в страната, които да бъдат разпределени на преброителни сектори от по най-много 20 хиляди гласоподаватели. Не се планува да има такива за гласуването в чужбина, както и при частични избори на общински съветници, кметове на общини, кметове на региони и кметове на кметства.
Подобни оферти имат и „ ИТН “ и Българска социалистическа партия. Проблемът и на трите е неналичието на обосновка за това по какъв начин тези преброителни центрове/комисии ще допринесат за качеството. Създаването на още една комисия по в този момент настоящата партийно квотна система не може да подсигурява качествена работата, нито да докара до нараснало публично доверие. Философията, при която партиите излъчват членовете и на тази поредна комисия, без гражданско, експертно или строго технократско условие, не предвещава някаква качествена смяна в работата на новото звено.
Видеонаблюдението: действителна гаранция или козметична мярка
„ Демократична България “, „ Възраждане “ и „ ИТН “ упорстват в изборния ден да има непрекъснато видеонаблюдение и видеозаснемане, което да обгръща приемането и инспекцията на протоколите от секционните изборни комисии, както и обработката на данните.
Безспорно видеонаблюдението се оказа потребно, въпреки че към момента не носи доказателствена тежест и не беше обект на инспекцията от страна на Конституционния съд. За да бъде същински дейно обаче, са нужни ясни правила, стандарти за качество и носене на отговорност при неизпълнението им. Въвеждането му за целия избирателен ден рискува да сътвори спомагателни терзания измежду тези, които се опасяват от външен надзор. Ако бъде приложено видеонаблюдение единствено към стадия на въвеждане на данните, това може да послужи за предварителна защита на евентуални измами и спомагателен надзор.
Вотът в чужбина: сред злоупотребите и правата
„ Възраждане “ към този момент е единствената групировка, която предлага да се върне ограничаването за броя секции в страни отвън Европейския съюз. До април 2021 година важеше правилото, че в страните, които не са част от Европейски Съюз, не може да бъдат разкривани повече от 35 секции. Сега от партията на Костадин Костадинов желаят броят на секциите да бъде понижен до 20. От групировката аргументират предлагането си с вота в Турция, където съгласно написаното в претекстовете им „ болшинството от гласоподавателите нямат никаква връзка с българската страна, а към 80% от тях даже не владеят български език “. Тъкмо в няколко секции в Турция инспекцията на Конституционен съд откри рекордно бързо гласоподаване на машина – 79 души за 60 минути.
Очевидно е, че е невероятно толкоз доста хора да са дали своят вот за толкоз малко време, само че сходни случаи има и в страната. Те демонстрират, че това са единствено признаци на по-големия проблем с неналичието на ефикасен надзор. Този тип злоупотреби и решенията за ограничението им са отговорност на изборната администрация, която взима своите решения въз основа на партийната си багра. Механичното ограничение на права на български жители не е решение, още повече че Изборният кодекс не позволява никаква форма на друга технология на гласоподаване (машини, писма, интернет и т.н.)
Заради огромния брой секции в Турция и многото заявки изпратени от еднакъв IP адрес, от „ Възраждане “ оферират и да бъде въведено ограничаване при подаването на електронно заявление за откриване на секция в чужбина – от партията желаят от един IP адрес да може да бъде подавано единствено едно заявление. Така, съгласно представителите ѝ, автоматизирано ще се ограничи броят открити секции отвън страната. Въпреки че сходна мярка е разумна, ограничаването за едно заявление е прекомерно строго и рискува да сътвори компликация за фамилии, които употребяват обща интернет връзка.
На този декор от „ ИТН “ направиха завой и откакто през 2021 година предложиха и вкараха основаването на изборен регион „ Чужбина “ за да се обезпечи по-справедливо посланичество на българските жители, живеещи отвън страната, в този момент същата партия желае отлагането му с година и половина – до 1 юни 2026 година
Районът беше основан от 45-ото Народно заседание с гласовете на „ ИТН “, „ Демократична България “ и „ Изправи се. БГ! Ние идваме! “. ГЕРБ обаче съумя да отсрочи въвеждането му два пъти. В момента по силата на закона подобен регион съществува, само че единствено на доктрина, защото наредбата остана куха. Така гласовете на живеещите в чужбина българи още веднъж се преразпределят сред регионите в страната. Българите зад граница нямат опция да употребяват преференции, защото няма кандидатска листа „ Извън страната “, което нарушава правилото за равнопоставеност на всички жители при гласуването.
Създаването на нов многомандатен изборен регион изисква най-малък брой мандати, избрани от съществуването на изборен лист. За да се създаде подобен за живеещите отвън страната, следва тези жители да бъдат извадени от описите в България. Това ще докара до по-добро систематизиране на мандатите, които се излъчват от регионите в страната, до изчистване на описите от трайно живеещи в чужбина и по-коректна статистика на интензивността. Това обаче е дълъг и трудоемък развой, който изисква институционално взаимоотношение и няма по какъв начин да се случи без сериозна политическа воля, каквато на този стадий липсва.
По време на съвещанията на работната група се разбра, че партиите са постигнали подмолна сделка администрирането на гласовете от чужбина да бъде свалено като отговорност от ЦИК посредством основаване на още един РИК (чужбина), само че без друга действителна смяна на сегашната обстановка.
Избирателните описи: механически корекции или чистка
Един от главните въпроси, който вълнува множеството политически сили, е по какъв начин да бъдат формирани изборните описи. Формациите оферират няколко метода:
От „ Българска социалистическа партия – Обединена левица “ желаят от тях да бъдат отстранени умрелите лица, от дълго време напуснали страната или трайно дезинтересирани гласоподаватели. Това би трябвало да става посредством основаване на описи въз основа на данните от общинските администрации и ЦИК за гласувалите на последно извършените избори. Предлага се те да бъдат допълвани с данните на лицата, които интензивно са се записали до 5 дни преди изборния ден, както и да има опция за дописване и в самия избирателен ден.
Този способ би могъл да докара до в допълнение отдръпване на гласоподаватели. Самата концепция за изключване на „ трайно дезинтересирани от процеса “ е лоша процедура и опонира на напъните за все по-широко връщане на отказалите се да гласоподават. Отделно, Конституционният съд към този момент анулира сходна наредба през 2017 година
Активната регистрация на гласоподавателите е била предмет на диспути и преди. През април 2016 година правната комисия към Народното събрание отхвърли предлагането на „ Движение България на жителите “ (ДБГ) за въвеждане на дейна регистрация на гласоподавателите. Предложението предвиждаше дейната регистрация да се прави на всеки 10 години за изчистване на изборните описи от така наречен „ мъртви души “. Вместо това, беше разисквано предложение от Патриотичния фронт (ПФ) и ГЕРБ, което предвиждаше изтриване от изборните описи на негласувалите жители, като те трябваше да подават заявки за присъединяване в последващи избори. Това предложение обаче беше подложено на критика от специалисти, които показаха опасения, че сходна мярка може да изключи цели групи жители от изборния развой, защото те може да не се записват още веднъж след заличаването им от описите. В последна сметка Народното събрание одобри предлагането на ПФ и ГЕРБ, само че след това Конституционният съд го анулира.
За разлика от Българска социалистическа партия, „ ИТН “ предлага изборните описи да бъдат формирани на база данните от Националния статистически институт, получени след последното броене на популацията. За да се подсигурява, че няма да се заличат лица с изборни права, се резервира опцията за дописване на описите в изборния ден при изискванията и реда, уредени в Изборния кодекс.
Подобно предложение за смяна в описите е имало и преди. През 2013 година Иван Костов предложи Националният статистически институт (НСИ) да брои резултатите от изборите, само че концепцията му бе беше отхвърлена като неуместна. И в този момент това предложение показва неприятно знание на материята от страна на законотворците, тъй като не може да бъде приложено на процедура.
Национален статистически институт, за разлика от Главна дирекция „ Гражданска регистрация и административно обслужване “ (ГД ГРАО) и Министерство на вътрешните работи, по силата на съглашението с интервюираните лица няма пълномощие да споделя персонални данни като ЕГН или постоянни/настоящи адреси на жителите. Именно тези данни са в основата на методиката за установяване на изборните региони и мандатите в България. Участието в броене на Национален статистически институт е непринудено и няма по какъв начин да бъде обвързано с дейните изборни права, които по настоящия закон са наложителни. Данните се събират само за територията на България и за последно това е правено преди 3 години.
По време на едно от съвещанията на работната група представители на Национален статистически институт и ГРАО обясниха, че няма по какъв начин институции с обсег и пълномощия само на територията на страната да изработят лист за всички български жители, както е по конституция.
Едно евентуално положително предложение по тематиката за описите е това на „ Продължаваме промяната “. От партията на Кирил Петков и Асен Василев оферират въвеждането на сканиращи устройства за документите за идентичност на гласоподавателите и електронна система за отразяване в листата, даваща опция да се актуализира в действително време или след привършване на гласуването. То би могло да отстрани нуждата от дейната регистрация и заиграването с изборните описите и в действително време ще понижи административната тежест и ще предотврати доста неточности. Ако това предложение се одобри, е значимо да се подсигурява, че такава технология ще бъде съпроводена от нужните ограничения за отбрана на персоналните данни в сходство с националните и европейски регулации.
Разширяване на изборната администрация
Отдавнашно искане на „ Възраждане “ е съставът на Централната изборна комисия (ЦИК) да бъде повишен до 25 членове, тъй че да бъде отразено съразмерно разпределението на политическите партии в Народното събрание след всеки нов избор. Толкова огромна комисия би била ненужно разточителна, изключително на база на международната процедура, а и в този момент съставът ѝ е всред най-разширените, без да има изгода от това.
От „ Продължаваме промяната “ пък упорстват за смяна в състава и мандата на ЦИК след всеки извършен избор, с цел да се подсигурява заслужено посланичество на политическите сили.
Партийно-квотният принцип не планува експертна, академична и социална представителност. ЦИК е органът, който провежда и управлява изборния развой, прилагайки наредбите в законодателството и в полза на всички жители. Не би трябвало да се трансформира в рефер при разпределението на интереса на партиите.
Фокусът на „ Демократична България “ пада върху секционните комисии. От партията оферират въвеждане на наказателна отговорност за администрацията. При в този момент настоящата уредба е извънредно мъчно да се подведе под наказателна отговорност член на секционна комисия. Дори при потвърдени случаи като този в Малорад присъдите са ниски. За доста други основни операции и умишлени закононарушения се планува единствено административна мярка, която постоянно не се ползва, по тази причина и от „ Възраждане “ оферират да има по-високи наказания при нарушавания. От групировката също така упорстват членовете на секционните изборни комисии да имат приключено приблизително обучение, което е стъпка към повишение на компетентността в изборния развой, вместо настоящето минималистичното условие на право на глас и притежаване на български език.
Още положителни и не толкоз положителни оферти
Една от положителните хрумвания на „ ИТН “ е да бъде продължен срокът за оповестяването на изборните резултати. Ненужното бързане от време на време води до некачествени резултати. Разумното удължение на периода ще обезпечи време за инспекция и разбор на неточности и разминавания.
Добра концепция е и разширението на опцията за публичен надзор върху целия развой на обработка на изборните резултати, наблюдението от всички заинтригувани страни, в това число посредством директно телевизионно лъчение, препоръчана от „ Демократична България “. Следва да бъде разисквана с всички участници в процеса, с цел да бъде въведена с нужните съответни механически, административни и процесуални правила.
В същото време е изцяло недопустимо предлагането за унищожаване на номерата на партиите и претендентите от екрана на устройствата, защото то би представлявало опит за учебен ценз, стимулиран от предпочитание да се лимитират правата на избрани групи.
Опит за туширане на публичното неодобрение
Тези и други оферти на политическите сили бяха разисквани по време на четирите съвещания на работната група. Заседанията минаха безредно, без посока и без мисъл за систематична смяна. Експертите от разнообразни държавни и неправителствени институции бяха изправени против очевидна дезинформация и спекулативно говорене от част от поканените участници. Фактите, числата и анализите си проправяха път сред талази от субективни отзиви, персонални усещания и страхове. От изразените по време на съвещанията отзиви се разбра, че някои основни тематики към този момент са разисквани на партийно равнище и полемиката няма да има тежест върху тези решения. Други като препоръчаните преброителни комисии и преброителни центрове даже не откриха място като точки в дневния ред на нито една от работните групи.
Все отново, вследствие на извършените съвещания стана известно, че партиите в сегашния парламент изрично не считат, че би трябвало да деполитизират изборния развой. Одитите, рекомендациите от интернационалните партньорски организации като ОССЕ и Съвета на Европа, локалните наблюдателски мрежи, експертни групи и самите чиновници на СИК в страната постоянно даже не биват прочетени от тези, които имат властта да дефинират разпоредбите. Организирани членове на СИК, представители на партиите, участваха със мнения и в съвещанията, като имаха голям брой съответни и на практика оферти, основани на дълголетен опит като участници в администрацията, само че и като наблюдаващи на изборите. Въпреки позициите им, както и тези на болшинството от самостоятелните специалисти, които упорстват за избиране на единствено един способ за гласоподаване, било то хартия или машина, се разбра, че ръководещото болшинство няма воля да наложи такава смяна. Очакванията са, че на този стадий няма да се търсят някакви съществени промени в изборните правила, а по-скоро се прави опит за туширане на публичното неодобрение, подбудено от решенията и оповестените експертизи на Конституционен съд по отношение на делото за законността на изборите от октомври 2024 г.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Подходът на депутатите обаче се оказа непълен, защото в работата група бяха дискутирани единствено концепциите, залегнали в на „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “, Българска социалистическа партия, „ Възраждане “ и „ ИТН “. Техните оферти бяха импортирани в на Народното събрание още през 2024 година (т.е. преди решението на Конституционния съд) и бяха гласувани на първо четене на 8 януари. Това не разреши да се организира сериозен спор както за естеството на самите промени, по този начин и за метода, по който се приготвят и ползват. Освен това огромна част от към този момент импортираните оферти не отразяват откритите от съда проблеми в изборното законодателство и не предвещават основни промени за ограничението на изборните операции.
В този разбор са показани тези хрумвания, за които на база полемиките в работната група се очерта допустима поддръжка от повече от една политическа мощ. Обобщението е опит за ориентировка в съдържащите се несъгласия в някои текстове и внасяне на изясненост какво в действителност си коства да бъде подкрепено.
Технологии на гласоподаване: скенери, машини или хартиени бюлетини
Петте политически сили, внесли оферти за промени в Изборния кодекс, не са единомислещи за това по какъв начин да се прави гласуването оттук насетне.
От „ ИТН “ оферират досегашните машини да бъдат сменени от оптични устройства, които да сканират хартиените бюлетини. Подобно предложение имат и депутати от „ Продължаваме промяната “, които също по този начин упорстват оптичните скенери за хартиените бюлетини и техните операционни системи да са държавна благосъстоятелност, която да се ръководи от Централната изборна комисия.
За такива скенери последно се приказва през 2022 година, когато Движение за права и свободи предложи въвеждането им. Сканиращите устройства са прелъстителен избор, защото резервират обичайното хартиено гласоподаване, само че обезпечават акуратност при броенето на гласовете и се дава опция за електронен одит. Те се употребяват на доста места по света, в това число в Съединени американски щати, само че сходно на машините за гласоподаване, които се ползват в изборния развой в България, доверието в тези технологии следва да се гради посредством гласност, одити и виновна връзка. Сканиращите устройства също имат хеш-код, програмен продукт и актуализации. Ако безотговорното и безнаказано говорене срещу изборните технологии, съпроводено от дейни мероприятия в тази посока, се трансферира и върху оптичните скенери, съществува риск да бъдат изхарчени доста пари, без това да докара до действителни позитиви и доверието в този вид изборна технология да бъде разрушено вечно.
От „ Възраждане “, от своя страна, оферират хартиената бюлетина да бъде отстранена и да се премине напълно към машинно гласоподаване, както беше по време на изборите през юли и ноември 2021 година Безспорно, такова решение ще преодолее редица механически проблеми, ще улесни процеса по броенето на бюлетините и въвеждането на резултатите, ще понижи броя на невалидните бюлетини, изключително в случай че бъде върнат и машинният протокол, както предлага „ Демократична България “.
Доказано от няколко правосъдни инстанции и експертизи, машинният протокол е прецизен и предстои на инспекция посредством хартиените разписки. Нужна е обаче още доста работа, с която да се върне доверието в устройствата и да се обезпечи цялостна бистрота. Това значи да се вкара регулация на одита на машините, наредба на инспекцията на инцидентен принцип на част от машинно генерираните протоколи, включване на неповторим машинно генериран код за инспекция на резултатите, елементарен достъп на всеки гласоподавател до резултатите от секцията където е дал своя вот. Необходима е друга организация на целия избирателен развой, която да изключва потребността от прекосяване към хартиено гласоподаване при механически проблеми. Повече от налага се и прокуратурата да разгласи резултатите от инспекцията си по всички спекулации и изказвания, дискредитиращи машинното гласоподаване. Само при изискванията на цялостна бистрота би могло да се премине към напълно машинно гласоподаване, защото при настоящето равнище на дезинформация и съмнение в технологиите сходна смяна ще накара някои гласоподаватели да засилят своите към този момент съществуващи подозрения в честността на изборите.
Преброителните центрове: гаранция за бистрота или още партийно въздействие
Акцент в законопроекта на „ Демократична България “ е основаването на преброителни комисии в страната, които да бъдат разпределени на преброителни сектори от по най-много 20 хиляди гласоподаватели. Не се планува да има такива за гласуването в чужбина, както и при частични избори на общински съветници, кметове на общини, кметове на региони и кметове на кметства.
Подобни оферти имат и „ ИТН “ и Българска социалистическа партия. Проблемът и на трите е неналичието на обосновка за това по какъв начин тези преброителни центрове/комисии ще допринесат за качеството. Създаването на още една комисия по в този момент настоящата партийно квотна система не може да подсигурява качествена работата, нито да докара до нараснало публично доверие. Философията, при която партиите излъчват членовете и на тази поредна комисия, без гражданско, експертно или строго технократско условие, не предвещава някаква качествена смяна в работата на новото звено.
Видеонаблюдението: действителна гаранция или козметична мярка
„ Демократична България “, „ Възраждане “ и „ ИТН “ упорстват в изборния ден да има непрекъснато видеонаблюдение и видеозаснемане, което да обгръща приемането и инспекцията на протоколите от секционните изборни комисии, както и обработката на данните.
Безспорно видеонаблюдението се оказа потребно, въпреки че към момента не носи доказателствена тежест и не беше обект на инспекцията от страна на Конституционния съд. За да бъде същински дейно обаче, са нужни ясни правила, стандарти за качество и носене на отговорност при неизпълнението им. Въвеждането му за целия избирателен ден рискува да сътвори спомагателни терзания измежду тези, които се опасяват от външен надзор. Ако бъде приложено видеонаблюдение единствено към стадия на въвеждане на данните, това може да послужи за предварителна защита на евентуални измами и спомагателен надзор.
Вотът в чужбина: сред злоупотребите и правата
„ Възраждане “ към този момент е единствената групировка, която предлага да се върне ограничаването за броя секции в страни отвън Европейския съюз. До април 2021 година важеше правилото, че в страните, които не са част от Европейски Съюз, не може да бъдат разкривани повече от 35 секции. Сега от партията на Костадин Костадинов желаят броят на секциите да бъде понижен до 20. От групировката аргументират предлагането си с вота в Турция, където съгласно написаното в претекстовете им „ болшинството от гласоподавателите нямат никаква връзка с българската страна, а към 80% от тях даже не владеят български език “. Тъкмо в няколко секции в Турция инспекцията на Конституционен съд откри рекордно бързо гласоподаване на машина – 79 души за 60 минути.
Очевидно е, че е невероятно толкоз доста хора да са дали своят вот за толкоз малко време, само че сходни случаи има и в страната. Те демонстрират, че това са единствено признаци на по-големия проблем с неналичието на ефикасен надзор. Този тип злоупотреби и решенията за ограничението им са отговорност на изборната администрация, която взима своите решения въз основа на партийната си багра. Механичното ограничение на права на български жители не е решение, още повече че Изборният кодекс не позволява никаква форма на друга технология на гласоподаване (машини, писма, интернет и т.н.)
Заради огромния брой секции в Турция и многото заявки изпратени от еднакъв IP адрес, от „ Възраждане “ оферират и да бъде въведено ограничаване при подаването на електронно заявление за откриване на секция в чужбина – от партията желаят от един IP адрес да може да бъде подавано единствено едно заявление. Така, съгласно представителите ѝ, автоматизирано ще се ограничи броят открити секции отвън страната. Въпреки че сходна мярка е разумна, ограничаването за едно заявление е прекомерно строго и рискува да сътвори компликация за фамилии, които употребяват обща интернет връзка.
На този декор от „ ИТН “ направиха завой и откакто през 2021 година предложиха и вкараха основаването на изборен регион „ Чужбина “ за да се обезпечи по-справедливо посланичество на българските жители, живеещи отвън страната, в този момент същата партия желае отлагането му с година и половина – до 1 юни 2026 година
Районът беше основан от 45-ото Народно заседание с гласовете на „ ИТН “, „ Демократична България “ и „ Изправи се. БГ! Ние идваме! “. ГЕРБ обаче съумя да отсрочи въвеждането му два пъти. В момента по силата на закона подобен регион съществува, само че единствено на доктрина, защото наредбата остана куха. Така гласовете на живеещите в чужбина българи още веднъж се преразпределят сред регионите в страната. Българите зад граница нямат опция да употребяват преференции, защото няма кандидатска листа „ Извън страната “, което нарушава правилото за равнопоставеност на всички жители при гласуването.
Създаването на нов многомандатен изборен регион изисква най-малък брой мандати, избрани от съществуването на изборен лист. За да се създаде подобен за живеещите отвън страната, следва тези жители да бъдат извадени от описите в България. Това ще докара до по-добро систематизиране на мандатите, които се излъчват от регионите в страната, до изчистване на описите от трайно живеещи в чужбина и по-коректна статистика на интензивността. Това обаче е дълъг и трудоемък развой, който изисква институционално взаимоотношение и няма по какъв начин да се случи без сериозна политическа воля, каквато на този стадий липсва.
По време на съвещанията на работната група се разбра, че партиите са постигнали подмолна сделка администрирането на гласовете от чужбина да бъде свалено като отговорност от ЦИК посредством основаване на още един РИК (чужбина), само че без друга действителна смяна на сегашната обстановка.
Избирателните описи: механически корекции или чистка
Един от главните въпроси, който вълнува множеството политически сили, е по какъв начин да бъдат формирани изборните описи. Формациите оферират няколко метода:
От „ Българска социалистическа партия – Обединена левица “ желаят от тях да бъдат отстранени умрелите лица, от дълго време напуснали страната или трайно дезинтересирани гласоподаватели. Това би трябвало да става посредством основаване на описи въз основа на данните от общинските администрации и ЦИК за гласувалите на последно извършените избори. Предлага се те да бъдат допълвани с данните на лицата, които интензивно са се записали до 5 дни преди изборния ден, както и да има опция за дописване и в самия избирателен ден.
Този способ би могъл да докара до в допълнение отдръпване на гласоподаватели. Самата концепция за изключване на „ трайно дезинтересирани от процеса “ е лоша процедура и опонира на напъните за все по-широко връщане на отказалите се да гласоподават. Отделно, Конституционният съд към този момент анулира сходна наредба през 2017 година
Активната регистрация на гласоподавателите е била предмет на диспути и преди. През април 2016 година правната комисия към Народното събрание отхвърли предлагането на „ Движение България на жителите “ (ДБГ) за въвеждане на дейна регистрация на гласоподавателите. Предложението предвиждаше дейната регистрация да се прави на всеки 10 години за изчистване на изборните описи от така наречен „ мъртви души “. Вместо това, беше разисквано предложение от Патриотичния фронт (ПФ) и ГЕРБ, което предвиждаше изтриване от изборните описи на негласувалите жители, като те трябваше да подават заявки за присъединяване в последващи избори. Това предложение обаче беше подложено на критика от специалисти, които показаха опасения, че сходна мярка може да изключи цели групи жители от изборния развой, защото те може да не се записват още веднъж след заличаването им от описите. В последна сметка Народното събрание одобри предлагането на ПФ и ГЕРБ, само че след това Конституционният съд го анулира.
За разлика от Българска социалистическа партия, „ ИТН “ предлага изборните описи да бъдат формирани на база данните от Националния статистически институт, получени след последното броене на популацията. За да се подсигурява, че няма да се заличат лица с изборни права, се резервира опцията за дописване на описите в изборния ден при изискванията и реда, уредени в Изборния кодекс.
Подобно предложение за смяна в описите е имало и преди. През 2013 година Иван Костов предложи Националният статистически институт (НСИ) да брои резултатите от изборите, само че концепцията му бе беше отхвърлена като неуместна. И в този момент това предложение показва неприятно знание на материята от страна на законотворците, тъй като не може да бъде приложено на процедура.
Национален статистически институт, за разлика от Главна дирекция „ Гражданска регистрация и административно обслужване “ (ГД ГРАО) и Министерство на вътрешните работи, по силата на съглашението с интервюираните лица няма пълномощие да споделя персонални данни като ЕГН или постоянни/настоящи адреси на жителите. Именно тези данни са в основата на методиката за установяване на изборните региони и мандатите в България. Участието в броене на Национален статистически институт е непринудено и няма по какъв начин да бъде обвързано с дейните изборни права, които по настоящия закон са наложителни. Данните се събират само за територията на България и за последно това е правено преди 3 години.
По време на едно от съвещанията на работната група представители на Национален статистически институт и ГРАО обясниха, че няма по какъв начин институции с обсег и пълномощия само на територията на страната да изработят лист за всички български жители, както е по конституция.
Едно евентуално положително предложение по тематиката за описите е това на „ Продължаваме промяната “. От партията на Кирил Петков и Асен Василев оферират въвеждането на сканиращи устройства за документите за идентичност на гласоподавателите и електронна система за отразяване в листата, даваща опция да се актуализира в действително време или след привършване на гласуването. То би могло да отстрани нуждата от дейната регистрация и заиграването с изборните описите и в действително време ще понижи административната тежест и ще предотврати доста неточности. Ако това предложение се одобри, е значимо да се подсигурява, че такава технология ще бъде съпроводена от нужните ограничения за отбрана на персоналните данни в сходство с националните и европейски регулации.
Разширяване на изборната администрация
Отдавнашно искане на „ Възраждане “ е съставът на Централната изборна комисия (ЦИК) да бъде повишен до 25 членове, тъй че да бъде отразено съразмерно разпределението на политическите партии в Народното събрание след всеки нов избор. Толкова огромна комисия би била ненужно разточителна, изключително на база на международната процедура, а и в този момент съставът ѝ е всред най-разширените, без да има изгода от това.
От „ Продължаваме промяната “ пък упорстват за смяна в състава и мандата на ЦИК след всеки извършен избор, с цел да се подсигурява заслужено посланичество на политическите сили.
Партийно-квотният принцип не планува експертна, академична и социална представителност. ЦИК е органът, който провежда и управлява изборния развой, прилагайки наредбите в законодателството и в полза на всички жители. Не би трябвало да се трансформира в рефер при разпределението на интереса на партиите.
Фокусът на „ Демократична България “ пада върху секционните комисии. От партията оферират въвеждане на наказателна отговорност за администрацията. При в този момент настоящата уредба е извънредно мъчно да се подведе под наказателна отговорност член на секционна комисия. Дори при потвърдени случаи като този в Малорад присъдите са ниски. За доста други основни операции и умишлени закононарушения се планува единствено административна мярка, която постоянно не се ползва, по тази причина и от „ Възраждане “ оферират да има по-високи наказания при нарушавания. От групировката също така упорстват членовете на секционните изборни комисии да имат приключено приблизително обучение, което е стъпка към повишение на компетентността в изборния развой, вместо настоящето минималистичното условие на право на глас и притежаване на български език.
Още положителни и не толкоз положителни оферти
Една от положителните хрумвания на „ ИТН “ е да бъде продължен срокът за оповестяването на изборните резултати. Ненужното бързане от време на време води до некачествени резултати. Разумното удължение на периода ще обезпечи време за инспекция и разбор на неточности и разминавания.
Добра концепция е и разширението на опцията за публичен надзор върху целия развой на обработка на изборните резултати, наблюдението от всички заинтригувани страни, в това число посредством директно телевизионно лъчение, препоръчана от „ Демократична България “. Следва да бъде разисквана с всички участници в процеса, с цел да бъде въведена с нужните съответни механически, административни и процесуални правила.
В същото време е изцяло недопустимо предлагането за унищожаване на номерата на партиите и претендентите от екрана на устройствата, защото то би представлявало опит за учебен ценз, стимулиран от предпочитание да се лимитират правата на избрани групи.
Опит за туширане на публичното неодобрение
Тези и други оферти на политическите сили бяха разисквани по време на четирите съвещания на работната група. Заседанията минаха безредно, без посока и без мисъл за систематична смяна. Експертите от разнообразни държавни и неправителствени институции бяха изправени против очевидна дезинформация и спекулативно говорене от част от поканените участници. Фактите, числата и анализите си проправяха път сред талази от субективни отзиви, персонални усещания и страхове. От изразените по време на съвещанията отзиви се разбра, че някои основни тематики към този момент са разисквани на партийно равнище и полемиката няма да има тежест върху тези решения. Други като препоръчаните преброителни комисии и преброителни центрове даже не откриха място като точки в дневния ред на нито една от работните групи.
Все отново, вследствие на извършените съвещания стана известно, че партиите в сегашния парламент изрично не считат, че би трябвало да деполитизират изборния развой. Одитите, рекомендациите от интернационалните партньорски организации като ОССЕ и Съвета на Европа, локалните наблюдателски мрежи, експертни групи и самите чиновници на СИК в страната постоянно даже не биват прочетени от тези, които имат властта да дефинират разпоредбите. Организирани членове на СИК, представители на партиите, участваха със мнения и в съвещанията, като имаха голям брой съответни и на практика оферти, основани на дълголетен опит като участници в администрацията, само че и като наблюдаващи на изборите. Въпреки позициите им, както и тези на болшинството от самостоятелните специалисти, които упорстват за избиране на единствено един способ за гласоподаване, било то хартия или машина, се разбра, че ръководещото болшинство няма воля да наложи такава смяна. Очакванията са, че на този стадий няма да се търсят някакви съществени промени в изборните правила, а по-скоро се прави опит за туширане на публичното неодобрение, подбудено от решенията и оповестените експертизи на Конституционен съд по отношение на делото за законността на изборите от октомври 2024 г.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ