Алфа рисърч: Бюджет 2022 ни води към гръцки сценарий, според мнозинството българи |
Почти 60% от хората у нас чакат " гръцки сюжет " за страната ни поради бюджет 2022. Всеки трети българин има вяра, че той ще постави „ Край на политиката небогати вечно “.
Това демонстрира проучване на Алфа рисърч, извършено на 14 февруари особено за предаването „ Референдум “ на Българска национална телевизия. Реализирано е измежду панелна извадка от 401 пълнолетни жители от цялата страна. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление по телефона.
Необходимостта от вдишване на нов дълг за компенсиране на заложения бюджетен недостиг поляризира оценките, само че и икономическите планове на семействата – дали да са по-активни, или по-предпазливи в потреблението си. Въпреки спорните оценки по редица индикатори, финансовият министър явно е съумял да си извоюва задоволителен престиж, че най-голяма част от хората са склонни да му възложат контрола върху вярното консумиране на бюджетните средства.
От сблъскалите се политически и експертни отзиви за Бюджет 2022, по-силен публичен отзив получават причините за риск от разлюляване на финансовата непоклатимост, инфлация и обедняване – 59% против 33%, които чакат, че заложената в бюджета философия ще докара до стопански растеж и замогване. Критични са освен последователите на опозицията и негласуващите, само че също и гласоподавателите на един от съдружните сътрудници – Българска социалистическа партия.
От една страна, напъните на държавното управление за увеличение на приходите се утвърждават, само че от друга – заложеният недостиг и нов дълг тормозят хората. Дълги години в планирането на държавния бюджет водещо беше разбирането, че разноските не трябва да надвишават приходите. Сега, смяната на тази философия разделя българското общество на две - 49% остават последователи на досегашната политика, а 43% - на декларирания нов метод.
Поляризираното отношение към бюджета разумно води и до нерешителност в желанията на семействата за персоналното ползване – 54% имат намерение при опция да икономисват, очаквайки скептичен стопански сюжет за страната, а 43% в противен случай - да харчат и влагат, тъй като са оптимисти.
Липсва публичен консенсус кой е най-добре да реализира контрола върху изразходването на бюджетните средства. Най-висока отговорност се делегира на финансовия министър (25%). Относително високи са упованията и за дейна роля от страна на Народното събрание (19%), на взаимния надзор сред съдружните сътрудници в ръководството (17%), а независимо опозицията остава на известна отдалеченост (9%). Значителен е делът и на тези, които нямат доверие на никого (23%).
Към момента ръководещите се употребяват с утвърждение, което частично компенсира терзанията от новия метод във фискалната политика. То обаче е нежно, а осъществяването на бюджета и постигнатите резултати ще са значимият тест, дали ще съумеят да го задържат, или икономическите терзания на хората ще се задълбочат, разясняват социолозите от Абфа рисърч.
Това демонстрира проучване на Алфа рисърч, извършено на 14 февруари особено за предаването „ Референдум “ на Българска национална телевизия. Реализирано е измежду панелна извадка от 401 пълнолетни жители от цялата страна. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление по телефона.
Необходимостта от вдишване на нов дълг за компенсиране на заложения бюджетен недостиг поляризира оценките, само че и икономическите планове на семействата – дали да са по-активни, или по-предпазливи в потреблението си. Въпреки спорните оценки по редица индикатори, финансовият министър явно е съумял да си извоюва задоволителен престиж, че най-голяма част от хората са склонни да му възложат контрола върху вярното консумиране на бюджетните средства.
От сблъскалите се политически и експертни отзиви за Бюджет 2022, по-силен публичен отзив получават причините за риск от разлюляване на финансовата непоклатимост, инфлация и обедняване – 59% против 33%, които чакат, че заложената в бюджета философия ще докара до стопански растеж и замогване. Критични са освен последователите на опозицията и негласуващите, само че също и гласоподавателите на един от съдружните сътрудници – Българска социалистическа партия.
От една страна, напъните на държавното управление за увеличение на приходите се утвърждават, само че от друга – заложеният недостиг и нов дълг тормозят хората. Дълги години в планирането на държавния бюджет водещо беше разбирането, че разноските не трябва да надвишават приходите. Сега, смяната на тази философия разделя българското общество на две - 49% остават последователи на досегашната политика, а 43% - на декларирания нов метод.
Поляризираното отношение към бюджета разумно води и до нерешителност в желанията на семействата за персоналното ползване – 54% имат намерение при опция да икономисват, очаквайки скептичен стопански сюжет за страната, а 43% в противен случай - да харчат и влагат, тъй като са оптимисти.
Липсва публичен консенсус кой е най-добре да реализира контрола върху изразходването на бюджетните средства. Най-висока отговорност се делегира на финансовия министър (25%). Относително високи са упованията и за дейна роля от страна на Народното събрание (19%), на взаимния надзор сред съдружните сътрудници в ръководството (17%), а независимо опозицията остава на известна отдалеченост (9%). Значителен е делът и на тези, които нямат доверие на никого (23%).
Към момента ръководещите се употребяват с утвърждение, което частично компенсира терзанията от новия метод във фискалната политика. То обаче е нежно, а осъществяването на бюджета и постигнатите резултати ще са значимият тест, дали ще съумеят да го задържат, или икономическите терзания на хората ще се задълбочат, разясняват социолозите от Абфа рисърч.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ