Помнете думите на Кристиан Таков: Моралът е доброто. Тогава всичко останало си идва на мястото
Почти 2 часа. Толкова продължи кино лентата. Толкова дълго бе заседнала буцата в гърлото ми. И доста по-дълго от мозъка ми не излезе въпросът - по какъв начин може да има такива хора?
Кристиан Таков щеше да означи 57-години преди няколко дни, в случай че не бе изгубил борбата с рака през 2017 година Заглавието на кино лентата “Моралът е положителното ” не е инцидентно. Таков ловко си борави с тези думи, а за неговия живот описват околните му - майка му, щерка му, другари, преподаватели, студенти.
Не е ли в това смисълът, питах се в притихналия киносалон? Зад мен свенливо подсмърчаха хора, а аз бях вглъбена в размишления за живота и неговата есенция. Не е ли в това смисълът? Да сме на първо място хора, да се водим от тия морални устои и да се борим дружно за една по-смислена страна, за едно по-смислено битие? Как може да има хора като Кристиан Таков? И за какво няма повече като него?
Истината е, че не може. Таков е от ония специфични преходни създания, които идват с задача, дават доста от себе си и ни оставят да осмислим уроците и посланията им. Истината е, че в случай че имаше доста такива хора, те може би щяха да се самопогълнат и да изгубят себе си в своята гласовитост. Така в никакъв случай нямаше да чуем посланията им.
Истината е, че през днешния ден ние се интересуваме доста повече от личното си богатство. Егото е изведено на фундамент до степен, в която търсим кабаят от всичко, което би могло да се допре до нас. Иначе не виждаме смисъл в него. Грешим в безграничния си нарцисизъм.
Таков не си отиде от дълго време. Нямаме опрощение, в случай че забравим най-простичкото - моралът е положителното. Тогава всичко останало си идва на мястото.
Джесика Вълчева
Кристиан Таков щеше да означи 57-години преди няколко дни, в случай че не бе изгубил борбата с рака през 2017 година Заглавието на кино лентата “Моралът е положителното ” не е инцидентно. Таков ловко си борави с тези думи, а за неговия живот описват околните му - майка му, щерка му, другари, преподаватели, студенти.
Не е ли в това смисълът, питах се в притихналия киносалон? Зад мен свенливо подсмърчаха хора, а аз бях вглъбена в размишления за живота и неговата есенция. Не е ли в това смисълът? Да сме на първо място хора, да се водим от тия морални устои и да се борим дружно за една по-смислена страна, за едно по-смислено битие? Как може да има хора като Кристиан Таков? И за какво няма повече като него?
Истината е, че не може. Таков е от ония специфични преходни създания, които идват с задача, дават доста от себе си и ни оставят да осмислим уроците и посланията им. Истината е, че в случай че имаше доста такива хора, те може би щяха да се самопогълнат и да изгубят себе си в своята гласовитост. Така в никакъв случай нямаше да чуем посланията им.
Истината е, че през днешния ден ние се интересуваме доста повече от личното си богатство. Егото е изведено на фундамент до степен, в която търсим кабаят от всичко, което би могло да се допре до нас. Иначе не виждаме смисъл в него. Грешим в безграничния си нарцисизъм.
Таков не си отиде от дълго време. Нямаме опрощение, в случай че забравим най-простичкото - моралът е положителното. Тогава всичко останало си идва на мястото.
Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ