Почти 12 на сто от българите нямат тоалетна в жилището

Почти 12 на 100 от българите нямат тоалетна в жилището си. Данните са на Националния статистически институт. Те демонстрират по какъв начин 88,5% имат тоалетна в жилището, други съвсем 8 на 100 имат тоалетна отвън постройката, а за 3% санитарният възел е отвън жилището.

Подобна е картината и за съществуване на баня. 93% имат баня в жилището, а 3 на 100 от българите въобще нямат баня.

Най-голям дял от жилищата имат ледник – 92%. В топ пет на най-използваните уреди са пералня, бойлер и мобилни устройства. В тази рубрика попадат и колите – при 50% от семействата.

На другия завършек на статистиката - минимум българите разполагат  с умни уреди, сушилни, миялни машини, колела и гаражи.

История от село Васил Друмев: Защо външната тоалетна е желана?

76-годишната Въчка Петрова живее в шуменското село Васил Друмев. В задния двор на къщата й се намира външната тоалетна. Санитарният възел построили дружно с починалия ѝ брачен партньор, когато купили парцела.

„ Предимствата са като си из двора, да прави работа. Но когато си вътре и през зимата, когато вали и когато е неприятно времето, пък и годинките като се натрупат на гърба, към този момент е доста мъчно. Най-трудно външната тоалетна се употребява и поддържа през зимата “, споделя дамата.

За да поддържа хигиената, тя употребява вода от кладенеца си, която придвижва на ръка.

„ Ето имам повече от декар двор, който се обработва - изключително през есента, напролет, през лятото и доста по-лесно е да стигнеш до външната тоалетна, в сравнение с да влезеш вътре. И не е срамно, че имаш и външна тоалетна и съгласно мен множеството, които имат остарели къщи като нашата, си поддържат външната тоалетна, макар, че имат и вътре “, споделя Въчка Петрова.

В селото няма канализация и къщата ѝ не е единствената с външна тоалетна.

Липсата на воден цикъл

„ Видяхме обичайната българска къща от село, която през целия 20-и век и при започване на 21-и век не е претърпяла воден цикъл, с който да се построи централна канализация на обитаемото място. Много огромен брой от обитаемоте места – села, нямат такава. И единствената опция е да се построи септична яма “, разяснява пред bTV доцент Косьо Стойчев, началник на катедра „ Регионална и политическа география “ към Софийския университет. 

“До известна степен въздействие има и манталитетът, не е единствено до финансите. Хората, които употребяват външна тоалетна, я одобряват като форма на битие. Но в основата като първа причина стои неналичието на централна канализация. Над 1500 са селата, които нямат такава. Този развой не е протекъл заради няколко аргументи – не е било стопански преференциално, а страната си е поставяла за цел обезпечаването на електрическа сила “, уточни още той.

Какво още разяснява доцент Косьо Стойчев – чуйте във видеото.