Дяволската кула е впечатляващ монумент
Почитателите на Стивън Спилбърг евентуално са осведомени с Дяволската кула, даже и да не я знаят по име. Драматичната канара, която се извисява на 386 метра над равнините на североизточен Уайоминг и река Бел Фурш, е известна с присъединяване си във кино лентата от 1977 година „ Близки срещи от третия тип “, чиято кулминационна точка е сцената, в която извънземен кораб-майка се спуска върху скалното образувание.
През съвсем петте десетилетия след излизането си филмът среща няколко генерации фенове с естествената забележителност – без значение дали са го гледали вкъщи или на специфична прожекция в подножието на самата Дяволска кула. Но естественото знамение има доста повече да предложи от това, което виждаме на сребърния екран.
Типи, конусовидна индианска шатра
За индианските племена от Северните равнини скалата не е просто значима забележителност, тъй като е свещено място. Тя попада в голям брой легенди и свещени разкази, а също по този начин е известна и с голям брой антични имена.
Например арапахо я назовават „ Типито на мечката “; киова я назовават „ Издигнатата канара “ или „ Скалата дърво “; а лакота я познават като „ Мечешка барака “, „ Планината на митичните птици “, „ Планината на сивия рог “ и „ Планината на призраците “. Обикновено обаче я назовават „ Матео тепе “, което евентуално е сиукско наименование на „ Мечи вигвам “ или „ Мечешка ложа “. (Преди доста време околният район е бил дом на доста мечки.)
И до през днешния ден Дяволската кула постоянно е място на церемониални ритуали, в това число слънчеви танци, молебствия и поднасяне на артефакти. (Ако ви се случи да посетите парка, внимавайте да не докосвате или премествате религиозни артефакти.)
Дяволската кула получава известното си (на британски – Devils Tower) име през 1875 година, когато полковник Ричард Ървинг Додж управлява научната експедиция на геолога Уолтър Джени през региона на Черните хълмове. Те отиват там, с цел да видят дали изказванията за злато, инициирани за първи път от военачалник Джордж Армстронг Къстър, са правилни. Но когато идват при скалното образувание, са изумени от неговата естествена хубост. Додж го разказва като „ един от най-забележителните върхове в тази или която и да е друга страна “.
Той записва името на върха като „ Дяволската кула “, като прибавя, че туземците „ назовават този вал Кулата на неприятния господ, име, признато с подобаваща промяна от нашите геодезисти “. Но защото толкоз доста локални имена на издигащото се образувание загатват мечка, евентуално експедицията на Додж просто е превел неправилно името на забележителността – на езика на лакот „ неприятният господ “ или „ злият дух “ е „ уакансика “, а думата за „ черна мечка “ е „ уахансика “).
През последните години локалните племена подават петиции за публична смяна на името на на Мечешката ложа, защото намират настоящето название за обидно. В същото време други локални поданици настояват, че смяната на името ще докара до комплициране и ще навреди на районния туризъм.
Дяволската кула е първият формален народен монумент на Съединените щати. Той е разгласен за подобен от президента Теодор Рузвелт, който е прочут с любовта си към американския Запад, на 24 септември 1906 година, малко откакто подписва Закона за антиките. Рузвелт прави превода на Додж формалното име на кулата, само че по пътя апострофът сред „ l “ и „ s “ е изтърван заради техническа неточност. Грешката по този начин и не е поправена, тъй че и до през днешния ден кулата се изписва, както споменахме по-хоре.
Някои настояват, че Дяволската кула е остарял вулкан, само че геолозите споделят, че тя евентуално е магмена интрузия, което значи, че се е образувала подземен от разтопена канара, или магма, която се е изтласкала нагоре в седиментните скали и се е втвърдила. В продължение на милиони години заобикалящите я седиментни скали са ерозирали и се е посочило високото, сивкаво ядро вътре.
Експертите считат, че се е образувала преди към 50 милиона години, до момента в който ерозията е протекла преди 5 до 10 милиона години.
Кулата е формирана от канара, наречена фонолитов порфир, която е като по-малко бляскав гранит, защото не съдържа кварц. И въпреки че отдалеко може да наподобява куха, в действителност не е. (Националната работа за отбрана на природата я съпоставя с „ купчина моливи, държани дружно от гравитацията “).
Дяволската кула е освен извънредно висока – тя е и доста необятна. Върхът ѝ е с размери към 55 на 90 метра – почти колкото футболно игрище, а обиколката на основата ѝ е към 1,5 километра.
Дяволската кула е известна измежду феновете на скалното катерене, които разчитат на многочислените успоредни пукнатини, с цел да си проправят път до върха. (Дълго време преди да се появи актуалното съоръжение за катерене, локалните животновъди просто са си служили с дървена стълба.) По данни на Службата на националния парк годишно я посещават сред 5000 и 6000 катерачи.
Въпреки това всяка година през юни обектът е затворен за катерене, защото по време на лятното слънцестоене и към него постоянно се организират церемониите на индианците. Освен това някои направления се затварят всяка пролет, с цел да се защитят гнездящите прерийни соколи или соколите скитници.
