Актьорът да пукне!... ♠ Дарио ФО
Почит към паметта на огромния италиански драматург, публицист, артист и Нобелов лауреат, подарил ни над 100 пиеси, в които парадоксът и реалност си подават хапливи реплики. " Опитвам да развличам хората, да ги накарам да се смеят, до момента в който настръхнат... ", споделяше Дарио Фо.
Из „ Малък етюд по актьорско изкуство ”
(Превод от италиански Огнян Стамболиев)
КОМЕДИЯ ДЕЛ АРТЕ
Един ден, не знам по какъв мотив, Кармело Бене възкликна: " Комедия дел арте ли? Хайде да бъдем съществени. Тя в никакъв случай не е съществувала!... " С познатия си усет към хиперболите и парадоксите Кармело Бене постави пръст в раната... И не помни да приключи фразата, т.е. да каже: " Никога не е съществувала, както твърдяха до момента "
ХУГЕНОТИ И... ТЕРОРИСТИ
Мнозина смятат, че актьорите от комедия дел арте са надали не невежи фенове, без всякаква подготовка и просвета, лекомислени хора, които живеят празно, ден за ден.
Да, несъмнено е имало и такива. Ако се обърнем към историята на театъра - съществували са много треторазредни трупи даже и в огромните културни центрове. Но същинската комедия дел арте пресъществувала цели три епохи в Западна Европа, е била показана от доста добре подготвени реализатори, с висок усет и просвета. В тази връзка бих желал да опиша една забавна и поучителна историйка. Публикувана е от Вито Пандолфи в неговата популярна " Хроника на комедия дел арте ". Това е достоверен спомен, записан от перото на един от първите актьори от фамозната италианска натрупа " Джелозо " (Ревнивец). Анри Трети, кралят на Франция, минавал един път през Венеция, където видял зрелище на тези блестящи артисти. Върнал се в Париж и незабавно поръчал посредством венецианския дипломат там да му бъде изпратена на гастрол въпросната натрупа. Дожът на Венецианската република самичък провел турнето, като за тази цел командировали цялостен кортеж от доста товарни коли и карети. Пътуващата натрупа съумяла да премине наред през Алпите и да стигне до Лион. Оттам актьорите трябвало да изминат към 500 км до Париж. Но по средата на пътя се случило нещо непредвидено. Банда хугеноти (протестанти) спрели и задържали кервана от коли с цялата натрупа.
Вие несъмнено знаете какви спорове са съществували през средата на 14 век във Франция - католиците, свързани с Рим, са воювали с френските протестанти. Имало даже кръвопролития (да си спомним фамозната Вартоломеева нощ, през която хугенотите били изклани). И по този начин, малко след този геноцид, тайфа хугеноти се пробвала да шантажира краля и да провежда този удар - през днешния ден бихме го нарекли терористичен, да отвлече цяла театрална натрупа! И незабавно изпратили писмо до краля: " Ако желаете да ви освободим артистите, освободете всички наши затворени братя-хугеноти от цяла Франция, заплатете ни 10 000 златни и 50 000 сребърни флорина, в противоположен случай ще получите единствено част от вашите артисти, т.е. единствено главите им! "...
След петнадесет дни напрегнати договаряния, всички пандизчии хугеноти били освободени, парите предадени, а актьорите траяли своя път за Париж. Хроникьор от епохата оповестява: " Ако трябваше да пожертва един премиер- министър, четири консула и трима маршали на Франция, Анри Трети несъмнено нямаше да се поколебае и незабавно щеше да ги остави на хугенотите да ги обезглавят. След това щеше да им провежда охолно заравяне! Но в тази ситуация е ставало дума за едно ослепително зрелище, за една церемония, която френският духовник е подготвял, с цел да се покаже пред много задгранични посетители. Бил оповестил това зрелище като " галата на века ". Затова не желал да покаже торба с отрязани актьорски глави... Наистина, допустимо ли е през днешния ден един артист да бъде толкоз високо оценен? Може би: нали артист беше до неотдавна президент на Щатите...
В тази история има още нещо. Изабела Андреини, една от звездите на " Джелозо ", била бременна в осмия месец, абортирала и умряла. Погребението й в Париж, съгласно хрониките, било почтено за една кралица. След отрупания с най-скъпи цветя ковчег вървели принцове, поети, художници, дипломати и голямо голям брой от жители. Трябва да споменем, че Изабела Андреини била толкоз приета и фамозна, че приживе я приели като единствена жена и артистка в четири европейски академии! Не единствено поради изключителния й трагичен гений, само че и поради несъмнената й поетическа заложба. Но тя не била единствената културна персона в италианската комедия дел арте. Сред актьорите по това време имало значително надарени литератори, създатели на текстове за сцена. Не бива да забравяме, че от спектакъл са се интересували и огромните персони на епохата: Галилео Галилей, Ариосто, Микеланджело, Рафаело, известният проектант Палавичини...
" АКТЬОРЪТ ДА ПУКНЕ!... "
Трябва да отбележим, че в случай че някои самостоятелни трупи са се радвали на самопризнание и триумф, други са зависили напълно от благоволението на господарите-меценати. Много артисти и музиканти са били нещо като " персонална благосъстоятелност " на принцовете и херцозите, които са се разпореждали с техните ориси, както през днешния ден се разпореждат със орисите на футболистите някои клубове и асоциации. Но за ритнитопковците въпреки всичко, не трябва толкоз да жалим - тях ги позлатяват! - до момента в който актьорите постоянно са били зле платени и незадоволително уважавани....
Само че тогава нравите са били още по-груби от сегашните. Например, в случай че артист от двора на Медичите е дръзнал да откаже ангажимент, роля, изпращали са го за неопределен срок в пандиза! Представяте ли си?! Заради отказана роля - в пандиза! Където можел даже да почине, защото пандизите в предишното са били доста страшни.
По този мотив си спомних историята на Тесари, която прочетох в една остаряла книга. Когато чел за изключителния гений на този остарял артист от трупата на херцога на Мантуа (да си спомним " Риголето "!), френският крал изискал да му изпратят Тесари в Париж. Но въпросният комик бил тежко болен. Въпреки това кралят наредил да го изправят на крайници и да го приготвят за път. Лекарят на вятъра се опитвал да осуети този вманиачен план. Казал на херцога: " Този злощастник е смъртно болен и може да съобщи Богу дух по време на пътуването!... " А херцогът му отвърнал: " Не мога да откажа тази услуга на краля на Франция. Дори да пукне артистът би трябвало да стигне до Париж! ". Със мощна тресчица остарелият Тесари тръгнал на път и при Сан Бернардино умрял. Победила куртоазията. Кралят на Франция бил много впечатлен от жеста на своя васал, херцога на Мантуа, струващ колкото живота на един огромен артист.
Превод от италиански: Огнян Стамболиев
* Книгата " Малък етюд по актьорско изкуство ", издадена с помощта на напъните на брачната половинка на Дарио Фо, актрисата Франка Раме, по бележки от лекциите му, към момента не е преведена у нас.
Източник:
Снимка: Wikimedia Commons
