Почина проф. Борис Парашкевов |
Почина проф. доктор Борис Парашкевов, оповестява Софийският университет.
Българският бележит германист, учител, езиковед с интернационална популярност с огромен принос и за основаването и развиването на скандинавистиката в България е умрял през днешния ден, 2 октомври, на 83-годишна възраст.
След завършването на компетентност „ Немска лингвистика “ в СУ университетският път на проф. Борис Парашкевов продължава в Лайпцигския университет, където през 1967 година той пази дисертация на тематика „ Развой на деадективните наречия в източносреднонемски от най-старите монументи до Лутер “.
През 1968 година Борис Парашкевов постъпва като помощник в Софийския университет. От 1979 година е доцент, а от 1989 година – професор по история и историческа граматика на немския език в катедра „ Германистика и скандинавистика “. Освен в Софийския университет проф. Парашкевов е работил в Хелзинкския университет като преподавател по български език (1974-1978), в Университета Далауер в гр. Нюарк (САЩ) като гост-преподавател (1988/89), в ПУ „ Паисий Хилендарски “ като посетител професор (1993-2003).
Научните достижения на проф. Парашкевов са освен в неговата съществена научна област – история и историческа граматика на немския език, само че и в региона на диахронните изследвания, свързани с развоя на немския език, на проучването на немски и други заемки в българския език, на етимологията, диалектологията, словообразуването, лексикологията, лексикографията, транскрипцията на немски и други непознати имена в българския език и други
Проф. Парашкевов е създател на над 200 изявления, отпечатани у нас и в чужбина като независими издания или в представителни списания и сборници.
Най-ярко многостранността и дълбочината на езиковедските знания на проф. Парашкевов проличават в неговите монографични проучвания и в енциклопедичните речници, на които е създател. Проф. Парашкевов има извънреден принос в проучването на етимологичната дублетност в българския и в немския език с монографията си „ Етимологични дублети в българския език “ (1987) и с „ Лексикон на етимологичните дублети в немски език “ (2004). Други скъпи писания на проф. Парашкевов са „ Немски детайли в говора на банатските българи “ (2007) „ Отименна лексика в словника на българския език “ (2011), „ Народни етимологии “ (2013), „ Българска транскрипция на немски имена “ (2015), „ Немска лексика в българския език “ (2021) и други
Интересът на проф. Парашкевов към теоретичните проблеми на езикознанието се преплита и с интереса му към превода. За превода си от фински език на историческия разказ на Мика Валтари „ Синухе Египтянина ” през 1987 година е отличен с Годишната премия на Съюза на преводачите в България и с Отличителен знак „ Калевала “ на финландското Министерство на културата. Сред преводите му от немски език са романът „ Родство по желание “ на Йохан Волфганг декор Гьоте, новели от Лудвиг Тик, текстове на Мартин Лутер и Томас Мюнцер. Събития в българската преводна просвета са преводът му на най-значимата творба от епохата на немския барок „ Приключенията на Симплицисимус “ от Ханс Якоб Кристоф декор Гримелсхаузен и преводът на героичния късносредновековен епос „ Песен за нибелунгите “.
Проф. Парашкевов е неведнъж награждаван. През 1994 година той е отличен с Хумболтова премия за разпространение на германистиката в Югоизточна Европа. През 2013 година получава Почетен знак на Софийския университет със синя лента.
" С проф. Борис Парашкевов българската германистика и академичната общественост на Софийския университет губят освен незабравим академик енциклопедист, само че и етичен сътрудник, толерантен слушател, ерудиран събеседник. Блестящ учител проф. Парашкевов беше въодушевяващ образец за своите студенти, на които преподаваше с цялостна отдаденост и които успяваше да болести с проучвателен жар и обич към знанието ", пишат от университета.
Българският бележит германист, учител, езиковед с интернационална популярност с огромен принос и за основаването и развиването на скандинавистиката в България е умрял през днешния ден, 2 октомври, на 83-годишна възраст.
След завършването на компетентност „ Немска лингвистика “ в СУ университетският път на проф. Борис Парашкевов продължава в Лайпцигския университет, където през 1967 година той пази дисертация на тематика „ Развой на деадективните наречия в източносреднонемски от най-старите монументи до Лутер “.
През 1968 година Борис Парашкевов постъпва като помощник в Софийския университет. От 1979 година е доцент, а от 1989 година – професор по история и историческа граматика на немския език в катедра „ Германистика и скандинавистика “. Освен в Софийския университет проф. Парашкевов е работил в Хелзинкския университет като преподавател по български език (1974-1978), в Университета Далауер в гр. Нюарк (САЩ) като гост-преподавател (1988/89), в ПУ „ Паисий Хилендарски “ като посетител професор (1993-2003).
Научните достижения на проф. Парашкевов са освен в неговата съществена научна област – история и историческа граматика на немския език, само че и в региона на диахронните изследвания, свързани с развоя на немския език, на проучването на немски и други заемки в българския език, на етимологията, диалектологията, словообразуването, лексикологията, лексикографията, транскрипцията на немски и други непознати имена в българския език и други
Проф. Парашкевов е създател на над 200 изявления, отпечатани у нас и в чужбина като независими издания или в представителни списания и сборници.
Най-ярко многостранността и дълбочината на езиковедските знания на проф. Парашкевов проличават в неговите монографични проучвания и в енциклопедичните речници, на които е създател. Проф. Парашкевов има извънреден принос в проучването на етимологичната дублетност в българския и в немския език с монографията си „ Етимологични дублети в българския език “ (1987) и с „ Лексикон на етимологичните дублети в немски език “ (2004). Други скъпи писания на проф. Парашкевов са „ Немски детайли в говора на банатските българи “ (2007) „ Отименна лексика в словника на българския език “ (2011), „ Народни етимологии “ (2013), „ Българска транскрипция на немски имена “ (2015), „ Немска лексика в българския език “ (2021) и други
Интересът на проф. Парашкевов към теоретичните проблеми на езикознанието се преплита и с интереса му към превода. За превода си от фински език на историческия разказ на Мика Валтари „ Синухе Египтянина ” през 1987 година е отличен с Годишната премия на Съюза на преводачите в България и с Отличителен знак „ Калевала “ на финландското Министерство на културата. Сред преводите му от немски език са романът „ Родство по желание “ на Йохан Волфганг декор Гьоте, новели от Лудвиг Тик, текстове на Мартин Лутер и Томас Мюнцер. Събития в българската преводна просвета са преводът му на най-значимата творба от епохата на немския барок „ Приключенията на Симплицисимус “ от Ханс Якоб Кристоф декор Гримелсхаузен и преводът на героичния късносредновековен епос „ Песен за нибелунгите “.
Проф. Парашкевов е неведнъж награждаван. През 1994 година той е отличен с Хумболтова премия за разпространение на германистиката в Югоизточна Европа. През 2013 година получава Почетен знак на Софийския университет със синя лента.
" С проф. Борис Парашкевов българската германистика и академичната общественост на Софийския университет губят освен незабравим академик енциклопедист, само че и етичен сътрудник, толерантен слушател, ерудиран събеседник. Блестящ учител проф. Парашкевов беше въодушевяващ образец за своите студенти, на които преподаваше с цялостна отдаденост и които успяваше да болести с проучвателен жар и обич към знанието ", пишат от университета.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ