На този ден: В Пловдив се ражда Стефка Костадинова
Почетната пловдивчанка Стефка Костадинова чества рожден ден
Преди 57 години в Пловдив се ражда едно момиченце, което ще запише името си с огромни букви в българската история - Стефка Костадинова.
Кариерата си стартира с гимнастика и плуване.Учи в Средно спортно учебно заведение „ Васил Левски “ в град Пловдив. В 7-и клас към този момент е „ занаятчия на спорта “, а в 10-и клас скача 190 см. Първия си скок над 2 метра прави на 25 август 1984 година в София. След спортното учебно заведение, приключва състезателен педагогичен профил в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “.
През 1989 година се омъжва за своя треньор Николай Петров.През 1995 година става майка на наследник на име Николай.По-късно Петров и Костадинова се разделят. На 9 юни 2007 година в курорта „ Елените “ се омъжва за дългогодишния си другар Николай Попвасилев.
През 1999 година Стефка Костадинова става вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика.През 2002 година е определена за заместник-председател на Държавната организация за младежта и спорта. На 11 ноември 2005 година е определена за ръководител на Българския олимпийски комитет, а четири години по-късно е избрана отново за втори мандат. На 9 май 2013 година Стефка Костадинова е определена за трети път като ръководител на Българския олимпийски комитет. На 23 март 2017 година е определена за четвърти мандат като ръководител на Българслки олимпийски комитет.
На 30 август 1987 година на Световното състезание по лека атлетика в Рим, Италия, слага международен връх в скока на височина от 209 см. Този връх още не е усъвършенстван. През 1997 година се отхвърля публично от спортната си кариера.
Сред оценките й са още:
Две международни трофеи навън – Рим 1987 и Гьотеборг 1995 година Пет международни трофеи в зала – Париж 1985 и 1997 година, Индианаполис 1987 година, Будапеща 1989 година и Торонто 1993 година Една европейска купа навън – Щутгарт 1986 година Четири европейски трофеи в зала – Пирея 1985 година, Лиевен 1987 година, Будапеща 1988 година и Париж 1994 година Победителка във финала на Световната купа – Канбера 1985 година Олимпийски първенец от летните олимпийски игри в Атланта през 1996 година Cребърен орден от летните олимпийски игри в Сеул през 1988 година Стефка Костадинова е носителка на медал „ Стара планина “, I степен от 1996 година и Почетен жител на Пловдив.
През 1680 година пожар изпепелява Търново, от целия град остава единствено една къща
На 20 март избухнал пожар в тогавашния квартал ”Кая баш”, който траял 6 дни – до 25 март. Пощадена от пожара е останала единствено къщата на Ибрахим ага.
Старата ни столица е била нееднократно жертва на огромни и опустошителни пожари в предишното.
В Търново пожари избухвали по-рядко в сравнение с в София, Пловдив и другаде, през прочут период от време, само че когато избухнат биват огромни и стихийни. Един подобен пожар можело да се съпостави на двегодишен непрестанен пожар. Самият Петко Рачов Славейков се въодушевил да напише стихотворение за един от огромните пожари, когато бил възпитаник.
Страшен се пожар появи,
Търново града изгори,
Варош махала опожари,
Разплака млади и остарели.
Стари и млади плачеха.
Търговци артикули влачеха,
Накрая да я изнесат,
Тогаз огънят да гасят.
Но огънят се умножи,
Чак до черков приближи,
До черков „ св. Никола”,
Като се буйно издигна,
Чак до черква доближи.
Когато града гореше,
От нийде помощ не беше!
Спи – жълт камък се вдигаше,
Сутринта като се разсъмна
И огънят си утихна.
Горки изгорели дечица,
Голички са по една ризица
Без дом, без школо останали,
Пред черква са се събрали,
Пред черква „ св. Никола”
/При изгорялата школа/
Изгорели книжки да четат.
В Британската империя се не разрешава търговията с плебеи
През 1807 година публично се поставя завършек на търговията с плебеи, а капитаните, пренасящи плебеи, били глобявани с £120 за всеки плебей. По този мотив Организация на обединените нации отбелязва Международен ден на възпоминание на жертвите на робството и търговията с плебеи.
Аболиционизмът е политическо придвижване от края на 18 и през 19 век за унищожаване на робството, анулация на търговията с плебеи и освобождението им в Западна Европа и Америка.
Сред първите основатели на придвижването е испанският мисионер и академик от 16 век Бартоломе де Лас Касас. По негова самодейност Испания първа от европейските страни приема закон срещу поробването на американските индианци (1542 г.), който обаче скоро е анулиран. Този закон даже става една от аргументите за началото на всеобщия износ на плебеи от Африка към Америка. През 18 век, срещу робството излизат британските квакери, а към края на столетието осъждането на робството става част от европейското Просвещение. През тази ера аболиционисти са наричани тези филантропи, които, без да вземат участие директно в активността
на политическите партии, се стараят чрез обществени проповеди и печатни материали да спомагат за заличаването на робството. Към началото на 19 век множеството държавни управления на европейските страни признават нуждата от унищожаване на робството.
През 1807—1808 година е неразрешен вносът на африкански плебеи в Съединени американски щати и английските колонии. През 1833 година робовладелчеството изцяло е неразрешено в Британската империя, включително в английската част на Западните Индии, чиято стопанска система от епохи се основава на робския труд. В Съединени американски щати робството е съществена причина за Гражданската война и е неразрешено едвам през 1865 година (виж. Тринадесета корекция на Конституцията на САЩ).
Движението в Европа срещу робството става една от аргументите за освобождението на съветските селяни от крепостната взаимозависимост през 1861 година Понастоящем робството е неразрешено от интернационалното право.
Преди 57 години в Пловдив се ражда едно момиченце, което ще запише името си с огромни букви в българската история - Стефка Костадинова.
Кариерата си стартира с гимнастика и плуване.Учи в Средно спортно учебно заведение „ Васил Левски “ в град Пловдив. В 7-и клас към този момент е „ занаятчия на спорта “, а в 10-и клас скача 190 см. Първия си скок над 2 метра прави на 25 август 1984 година в София. След спортното учебно заведение, приключва състезателен педагогичен профил в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “.
През 1989 година се омъжва за своя треньор Николай Петров.През 1995 година става майка на наследник на име Николай.По-късно Петров и Костадинова се разделят. На 9 юни 2007 година в курорта „ Елените “ се омъжва за дългогодишния си другар Николай Попвасилев. През 1999 година Стефка Костадинова става вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика.През 2002 година е определена за заместник-председател на Държавната организация за младежта и спорта. На 11 ноември 2005 година е определена за ръководител на Българския олимпийски комитет, а четири години по-късно е избрана отново за втори мандат. На 9 май 2013 година Стефка Костадинова е определена за трети път като ръководител на Българския олимпийски комитет. На 23 март 2017 година е определена за четвърти мандат като ръководител на Българслки олимпийски комитет.
На 30 август 1987 година на Световното състезание по лека атлетика в Рим, Италия, слага международен връх в скока на височина от 209 см. Този връх още не е усъвършенстван. През 1997 година се отхвърля публично от спортната си кариера.
Сред оценките й са още:
Две международни трофеи навън – Рим 1987 и Гьотеборг 1995 година Пет международни трофеи в зала – Париж 1985 и 1997 година, Индианаполис 1987 година, Будапеща 1989 година и Торонто 1993 година Една европейска купа навън – Щутгарт 1986 година Четири европейски трофеи в зала – Пирея 1985 година, Лиевен 1987 година, Будапеща 1988 година и Париж 1994 година Победителка във финала на Световната купа – Канбера 1985 година Олимпийски първенец от летните олимпийски игри в Атланта през 1996 година Cребърен орден от летните олимпийски игри в Сеул през 1988 година Стефка Костадинова е носителка на медал „ Стара планина “, I степен от 1996 година и Почетен жител на Пловдив.
През 1680 година пожар изпепелява Търново, от целия град остава единствено една къща
На 20 март избухнал пожар в тогавашния квартал ”Кая баш”, който траял 6 дни – до 25 март. Пощадена от пожара е останала единствено къщата на Ибрахим ага.
Старата ни столица е била нееднократно жертва на огромни и опустошителни пожари в предишното.
В Търново пожари избухвали по-рядко в сравнение с в София, Пловдив и другаде, през прочут период от време, само че когато избухнат биват огромни и стихийни. Един подобен пожар можело да се съпостави на двегодишен непрестанен пожар. Самият Петко Рачов Славейков се въодушевил да напише стихотворение за един от огромните пожари, когато бил възпитаник.
Страшен се пожар появи,
Търново града изгори,
Варош махала опожари,
Разплака млади и остарели.
Стари и млади плачеха.
Търговци артикули влачеха,
Накрая да я изнесат,
Тогаз огънят да гасят.
Но огънят се умножи,
Чак до черков приближи,
До черков „ св. Никола”,
Като се буйно издигна,
Чак до черква доближи.
Когато града гореше,
От нийде помощ не беше!
Спи – жълт камък се вдигаше,
Сутринта като се разсъмна
И огънят си утихна.
Горки изгорели дечица,
Голички са по една ризица
Без дом, без школо останали,
Пред черква са се събрали,
Пред черква „ св. Никола”
/При изгорялата школа/
Изгорели книжки да четат.
В Британската империя се не разрешава търговията с плебеи
През 1807 година публично се поставя завършек на търговията с плебеи, а капитаните, пренасящи плебеи, били глобявани с £120 за всеки плебей. По този мотив Организация на обединените нации отбелязва Международен ден на възпоминание на жертвите на робството и търговията с плебеи.
Аболиционизмът е политическо придвижване от края на 18 и през 19 век за унищожаване на робството, анулация на търговията с плебеи и освобождението им в Западна Европа и Америка.
Сред първите основатели на придвижването е испанският мисионер и академик от 16 век Бартоломе де Лас Касас. По негова самодейност Испания първа от европейските страни приема закон срещу поробването на американските индианци (1542 г.), който обаче скоро е анулиран. Този закон даже става една от аргументите за началото на всеобщия износ на плебеи от Африка към Америка. През 18 век, срещу робството излизат британските квакери, а към края на столетието осъждането на робството става част от европейското Просвещение. През тази ера аболиционисти са наричани тези филантропи, които, без да вземат участие директно в активността
на политическите партии, се стараят чрез обществени проповеди и печатни материали да спомагат за заличаването на робството. Към началото на 19 век множеството държавни управления на европейските страни признават нуждата от унищожаване на робството. През 1807—1808 година е неразрешен вносът на африкански плебеи в Съединени американски щати и английските колонии. През 1833 година робовладелчеството изцяло е неразрешено в Британската империя, включително в английската част на Западните Индии, чиято стопанска система от епохи се основава на робския труд. В Съединени американски щати робството е съществена причина за Гражданската война и е неразрешено едвам през 1865 година (виж. Тринадесета корекция на Конституцията на САЩ).
Движението в Европа срещу робството става една от аргументите за освобождението на съветските селяни от крепостната взаимозависимост през 1861 година Понастоящем робството е неразрешено от интернационалното право.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ