От изчегъртване към промяна
Победителите в изборите ни дават обещание нулева корупция, само че неналичието на допирни точки и обща визия на четирите партии в частта си за Министерство на вътрешните работи, следени по време на дават мотив за песимизъм. За разлика от дебатите и работните групи от браншове, като правосъдна промяна или електронно ръководство, където едни младежи предлагаха смели хрумвания за радикални промени, дебатът за вътрешна сигурност се доминираше от хора на напреднала възраст, лансиращи хрумвания за връщане към " положителни остарели практики " или изброявайки безконечен низ от всевъзможни ограничения. Липсата на обща визия и явен приоритет за конфигуриране на Министерство на вътрешните работи системата за ефикасна битка с корупцията слагат под въпрос по кое време и дали обещаната смяна към нулева корупция ще се случи.
Реформите в правораздаването, декларирани от партиите на смяната, ще са единствено отчасти сполучливи, в случай че на входа на наказателния развой, се остави една политизирана Министерство на вътрешните работи система, в която
политическото управления въздейства върху това кой подкупен се проверява и кой не.
Действията на служебното държавно управление по разграждане на дълбоката страна на ГЕРБ и Движение за права и свободи бяха посрещнати с еуфория и утвърждение от болшинството от хората, в това число и от водачите на Продължаваме Промяната. Въпреки че, в не малко случаи през последните месеци се постановяваше да се затворят очите пред някои от дейностите на Министерство на вътрешните работи и министъра, с оправданието че `целите оправдават средствата`, в последна сметка бързото унищожаване на калинки, политически назначения и обществено излагане на корупционни схеми се възприе като дейности в интерес на обществото. Процесът на сполучливо и скоростно изчегъртване на всички управителни чиновници в Министерство на вътрешните работи с претекста, че те са политизирани, обаче е юридически и на практика вероятен точно, тъй като Министерство на вътрешните работи остава политизирано и нерефеормирано. Едно нереформирано Министерство на вътрешните работи оставя опцията, при промяна на властта, да станем очевидци на следващото изчегъртване в противоположната посока.
Смяната на едни с други хора през последните месеци (независимо дали ни убеждават, че новоназначените са доста способени и почтени), не е смяна, а по-скоро подмяна. Затова в след-изборната еуфория не трябва да забравяме, че крайната цел - построяването на нещо по-добро и друго е напълно друга работа.
Как тъкмо става политизацията в Министерство на вътрешните работи? Именно посредством вменените в закона пълномощия или неналичието на ограничавания Министърът на вътрешните работи непосредствено да може да въздейства на работа на полицията по съответни следствия, да отстранява и назначава полицейски началници или елементарни служители на реда на всички равнища. През годините, тази власт на министъра е била последователно ограничавана - първо с изваждането на контраразуване от директното му послушание (ДАНС), а по-късно и службата за следене и подслушване (ДАТО).
Бойко Рашков просто направи това, което множеството министри са правили през последните десетилетия - употребяват полицията за реализиране на политически цели и подсилване на политическата власт на ръководещите (в случая тази на президента Радев). Може би главната разлика е, че господин Рашков го правеше, без да се крие, а ясно назовавайки политическите си съперници и насочвайки напъните на полицията против тези съперници. В предни години министрите постоянно (но тихомълком) са правили тъкмо същото.
Как на практика може да се деполитизира Министерство на вътрешните работи?
Когато приказваме за промени в Министерство на вътрешните работи (а и в другите служби - ДАНС, ДАТО), е нужно да се посочи, че те могат да бъдат най-различни - да стане Министерство на вътрешните работи по-ефективно, да се усъвършенства структурата му, или пък щата, да се трансформира някои дирекции в изпълнителни организации, или напряко министерство. Всички тези промени несъмнено имат смисъл, само че всяка една от тях е комплицирана, мудна, и сама по себе си няма да има пряк резултат върху битката с корупцията или престъпността. Във вчерашните договаряния тематиката за деполитизация отсъстваше напълно (въпреки че е залегнала най-малко в програмата на ДБ).
Вместо това, се реализира единодушие за бързото изработването " функционални разбор " - за каквито постоянно се харчат милиони от страната, без да следват действителни промени - по скоро в умозаключение резултат от договарянията беше " разбрахме се да се разберем ". Останалите точки, по които бе реализирано единодушие е дълъг лист от разнообразни ограничения, някои със противоречив резултат, само че без ясни цели. Натоварването на бъдещия министър с голям брой дребни промени и `мерки`, без ясни цели - ще докара до мудно протакване без резултат за жителите.
Обществото чака бързи промени и резултати, а хоризонтът на това държавното управление със комплицирана съдружна формула, надали е четиригодишен. Извеждането на по-малко, само че фокусирани промени, които да подсигуряват че Министерство на вътрешните работи е безпристрастна институция, където политиците имат по-малко въздействие, в сравнение с през днешния ден, а служителите на реда могат да бъдат справедливи без да би трябвало да се самоцензурират и да се притесняват да проверяват мощните на деня, или пък тези, които се чака да завоюват изборите.
Какво обаче може да се направи, с цел да се деполитизира Министерство на вътрешните работи? Първото е да има явен приоритет и политически консенсус в новата коалиция, че това е съществена задача.
Доброволното отричане от лесното потребление на политически инструмент като полицията е мъчно решение.
На пръв взор невъзможността Министърът да размени и уволни, който служител на реда си изиска, наподобява като рецепта за безконтролна полиция. В развитите демокрации, обаче, това е точно по този начин. Тази неспособност от политическа интервенция е сменена с добре-развити системи за външен (включително и парламентарен) и вътрешен надзор и ръководство на полицията, с добре направени системи за кариерно развиване и ръководство за човешките запаси. Т.е. политическото управление следва да остане на `една ръка разстояние` и да дефинира политиките и управлява осъществяването им, а не да се меси в оперативната работа на полицията.
Такава промяна би била контра-интуитивна за някои политици, в това число и сегашният министър, който очевидно обича да прави бързи назначения, да разяснява елементи от следствия, да развива обществено хипотези или да разгласява събрани доказателства, да упражнява напън да се " преценяват " хода на следствията с политическите събития, както стана с акциите за автомагистрала " Хемус " и в Софийския университет.
Дали в рамките оставащите дни до образуване на държавно управление партиите ще припознаят деполитизацията като приоритет и ще намерят " А тимът ", който да свърши работа, следва да разберем. Докато европейските правоохранителни органи, като Фронтекс или Европол, заимстват модели за ръководство от водещи мултинационални корпорации за реализиране на ясно дефинирани стратегически цели, прилагайки софтуерни нововъведения от най-ново потомство, българските им сътрудници остават някъде в 80-те съвсем във всеки един аспект на ръководство на системата. Петъчната полемика за бъдещето на Министерство на вътрешните работи обаче е по-близка до предишното, в сравнение с до европейското бъдеще.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Реформите в правораздаването, декларирани от партиите на смяната, ще са единствено отчасти сполучливи, в случай че на входа на наказателния развой, се остави една политизирана Министерство на вътрешните работи система, в която
политическото управления въздейства върху това кой подкупен се проверява и кой не.
Действията на служебното държавно управление по разграждане на дълбоката страна на ГЕРБ и Движение за права и свободи бяха посрещнати с еуфория и утвърждение от болшинството от хората, в това число и от водачите на Продължаваме Промяната. Въпреки че, в не малко случаи през последните месеци се постановяваше да се затворят очите пред някои от дейностите на Министерство на вътрешните работи и министъра, с оправданието че `целите оправдават средствата`, в последна сметка бързото унищожаване на калинки, политически назначения и обществено излагане на корупционни схеми се възприе като дейности в интерес на обществото. Процесът на сполучливо и скоростно изчегъртване на всички управителни чиновници в Министерство на вътрешните работи с претекста, че те са политизирани, обаче е юридически и на практика вероятен точно, тъй като Министерство на вътрешните работи остава политизирано и нерефеормирано. Едно нереформирано Министерство на вътрешните работи оставя опцията, при промяна на властта, да станем очевидци на следващото изчегъртване в противоположната посока.
Смяната на едни с други хора през последните месеци (независимо дали ни убеждават, че новоназначените са доста способени и почтени), не е смяна, а по-скоро подмяна. Затова в след-изборната еуфория не трябва да забравяме, че крайната цел - построяването на нещо по-добро и друго е напълно друга работа.
Как тъкмо става политизацията в Министерство на вътрешните работи? Именно посредством вменените в закона пълномощия или неналичието на ограничавания Министърът на вътрешните работи непосредствено да може да въздейства на работа на полицията по съответни следствия, да отстранява и назначава полицейски началници или елементарни служители на реда на всички равнища. През годините, тази власт на министъра е била последователно ограничавана - първо с изваждането на контраразуване от директното му послушание (ДАНС), а по-късно и службата за следене и подслушване (ДАТО).
Бойко Рашков просто направи това, което множеството министри са правили през последните десетилетия - употребяват полицията за реализиране на политически цели и подсилване на политическата власт на ръководещите (в случая тази на президента Радев). Може би главната разлика е, че господин Рашков го правеше, без да се крие, а ясно назовавайки политическите си съперници и насочвайки напъните на полицията против тези съперници. В предни години министрите постоянно (но тихомълком) са правили тъкмо същото.
Как на практика може да се деполитизира Министерство на вътрешните работи?
Когато приказваме за промени в Министерство на вътрешните работи (а и в другите служби - ДАНС, ДАТО), е нужно да се посочи, че те могат да бъдат най-различни - да стане Министерство на вътрешните работи по-ефективно, да се усъвършенства структурата му, или пък щата, да се трансформира някои дирекции в изпълнителни организации, или напряко министерство. Всички тези промени несъмнено имат смисъл, само че всяка една от тях е комплицирана, мудна, и сама по себе си няма да има пряк резултат върху битката с корупцията или престъпността. Във вчерашните договаряния тематиката за деполитизация отсъстваше напълно (въпреки че е залегнала най-малко в програмата на ДБ).
Вместо това, се реализира единодушие за бързото изработването " функционални разбор " - за каквито постоянно се харчат милиони от страната, без да следват действителни промени - по скоро в умозаключение резултат от договарянията беше " разбрахме се да се разберем ". Останалите точки, по които бе реализирано единодушие е дълъг лист от разнообразни ограничения, някои със противоречив резултат, само че без ясни цели. Натоварването на бъдещия министър с голям брой дребни промени и `мерки`, без ясни цели - ще докара до мудно протакване без резултат за жителите.
Обществото чака бързи промени и резултати, а хоризонтът на това държавното управление със комплицирана съдружна формула, надали е четиригодишен. Извеждането на по-малко, само че фокусирани промени, които да подсигуряват че Министерство на вътрешните работи е безпристрастна институция, където политиците имат по-малко въздействие, в сравнение с през днешния ден, а служителите на реда могат да бъдат справедливи без да би трябвало да се самоцензурират и да се притесняват да проверяват мощните на деня, или пък тези, които се чака да завоюват изборите.
Какво обаче може да се направи, с цел да се деполитизира Министерство на вътрешните работи? Първото е да има явен приоритет и политически консенсус в новата коалиция, че това е съществена задача.
Доброволното отричане от лесното потребление на политически инструмент като полицията е мъчно решение.
На пръв взор невъзможността Министърът да размени и уволни, който служител на реда си изиска, наподобява като рецепта за безконтролна полиция. В развитите демокрации, обаче, това е точно по този начин. Тази неспособност от политическа интервенция е сменена с добре-развити системи за външен (включително и парламентарен) и вътрешен надзор и ръководство на полицията, с добре направени системи за кариерно развиване и ръководство за човешките запаси. Т.е. политическото управление следва да остане на `една ръка разстояние` и да дефинира политиките и управлява осъществяването им, а не да се меси в оперативната работа на полицията.
Такава промяна би била контра-интуитивна за някои политици, в това число и сегашният министър, който очевидно обича да прави бързи назначения, да разяснява елементи от следствия, да развива обществено хипотези или да разгласява събрани доказателства, да упражнява напън да се " преценяват " хода на следствията с политическите събития, както стана с акциите за автомагистрала " Хемус " и в Софийския университет.
Дали в рамките оставащите дни до образуване на държавно управление партиите ще припознаят деполитизацията като приоритет и ще намерят " А тимът ", който да свърши работа, следва да разберем. Докато европейските правоохранителни органи, като Фронтекс или Европол, заимстват модели за ръководство от водещи мултинационални корпорации за реализиране на ясно дефинирани стратегически цели, прилагайки софтуерни нововъведения от най-ново потомство, българските им сътрудници остават някъде в 80-те съвсем във всеки един аспект на ръководство на системата. Петъчната полемика за бъдещето на Министерство на вътрешните работи обаче е по-близка до предишното, в сравнение с до европейското бъдеще.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ