Успехът на преговорите във Флорида е, че въобще има преговори
След диалозите е като преди диалозите. С това може да се опише резултатът от срещата на Зеленски с Тръмп във Флорида. Напредък няма, а най-голямото достижение е, че въобще се водят договаряния. Това е.
Новините са единствено в полутоновете, които се чуха по време на конференцията след срещата. На нея и двамата президенти говореха за прогрес. Но Тръмп е звучал доста по-уверено в предишното, когато е обещавал завършек на войната в Украйна посредством договаряния. Този път за първи път той позволи и опцията от неуспех.
Най-показателното този път беше какво Тръмп не сподели.
- Той не уточни период за завършек на войната.
- Не сложи нов ултиматум на Владимир Путин.
И не даде конкретика по най-болезнените тематики – териториалните отстъпки и действителните гаранции за сигурност на Украйна.
Липсата на тези детайли не е инцидентна: тя обрисува границите на американската подготвеност да притисне Москва.
В основата на договарянията стои така наречен 20-точков проект, който планува заледяване на сегашната фронтова линия и основаване на демилитаризирана зона в Донбас. Украйна е алармирала подготвеност за тактически отстъпки, само че единствено против твърди гаранции за сигурност. Именно тук Тръмп остана извънредно общ: „ Приближаваме се към задачата “, „ Труден въпрос, само че разгадаем “ и други уклончиви отговори. Но съответни договорености – нула.
И когато беше запитан по кое време може да има мир, отговорът му бе нищо-не-казващ: в случай че върви добре – след седмици, в случай че не – след време, а в случай че върви зле – може и в никакъв случай.
Това не е проект, а самопризнание за изтощение пред действителния фактор на войната: Путин.
И това бе една от новините от тази конференция – Тръмп позволява, че може и да се провали.
Факторът Путин
Преговорите на Съединени американски щати с Украйна за мир без присъединяване на Русия стартират да наподобяват все повечеч на безпределно проточилите се договаряния по Споразуменията от Минск, когато Германия и Европейски Съюз се опитваха да сложат завършек на размириците в Източна Украйна.
Тогава глупостта на задачата им се състоеше в това, че водеха договаряния за мир с този, който води войната. Сега обстановката е сходна – водят се договаряния за мир, само че без оня, който води войната.
И Съединени американски щати, и Европа не престават да се сблъскват с една и съща стена – съветския президент. Путин не отстъпва от максималистките си претенции: цялостен надзор над Донбас. Малко преди срещата във Флорида Москва още веднъж даде да се разбере, че в случай че Украйна не се откаже непринудено, територията ще бъде взета със мощ. Кремъл отхвърля даже краткотрайно помирение, в това число такова, което да разреши референдум.
На този декор самият факт, че срещата не приключи с злополука, е триумф за Украйна. Зеленски не отстъпи за Донбас, без да разгневява Тръмп. Запази извънредно хладнокръвие даже, когато Тръмп разгласи, че Путин в действителност желал положителното на Украйна. Той повтори тезата си, че 90% от въпросите със Съединени американски щати са изяснени – число, което употребява и преди, което подсказва липса на действителен пробив. Тръмп пък увеличи % до 95, само че без наличие зад цифрата. Единственото ясно съвпадане е по кардиналната потребност от гаранции за сигурност – какви тъкмо, никой не споделя.
Но срещата във Флорида повдига и нови притеснителни въпроси. Има ли въобще Тръмп някаква тактика или просто печели време, с цел да не се види напълно безпомощността му и неналичието на предпочитание да се оправи с Путин?
Какъвто и да е отговорът на този въпрос, не може да се отхвърли обаче и основният триумф на американския президент. Каквото и да се случва или по-скоро да не се случва на договарянията, договаряния въпреки всичко има. Путин е заставен най-малко да имитира такива и да приема, разисква и връща свои мирни проекти. Европа разбра най-накрая заплахата на обстановката и се сплоти зад Украйна – късно, само че по-добре от в никакъв случай.
Без европейските водачи на телефона Тръмп щеше към този момент да се е отказал от Зеленски и Украйна и да ги е предал на Русия. Така че резултатът от тези договаряния е, че имаше договаряния. Не повече, само че не и по-малко.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Новините са единствено в полутоновете, които се чуха по време на конференцията след срещата. На нея и двамата президенти говореха за прогрес. Но Тръмп е звучал доста по-уверено в предишното, когато е обещавал завършек на войната в Украйна посредством договаряния. Този път за първи път той позволи и опцията от неуспех.
Най-показателното този път беше какво Тръмп не сподели.
- Той не уточни период за завършек на войната.
- Не сложи нов ултиматум на Владимир Путин.
И не даде конкретика по най-болезнените тематики – териториалните отстъпки и действителните гаранции за сигурност на Украйна.
Липсата на тези детайли не е инцидентна: тя обрисува границите на американската подготвеност да притисне Москва.
В основата на договарянията стои така наречен 20-точков проект, който планува заледяване на сегашната фронтова линия и основаване на демилитаризирана зона в Донбас. Украйна е алармирала подготвеност за тактически отстъпки, само че единствено против твърди гаранции за сигурност. Именно тук Тръмп остана извънредно общ: „ Приближаваме се към задачата “, „ Труден въпрос, само че разгадаем “ и други уклончиви отговори. Но съответни договорености – нула.
И когато беше запитан по кое време може да има мир, отговорът му бе нищо-не-казващ: в случай че върви добре – след седмици, в случай че не – след време, а в случай че върви зле – може и в никакъв случай.
Това не е проект, а самопризнание за изтощение пред действителния фактор на войната: Путин.
И това бе една от новините от тази конференция – Тръмп позволява, че може и да се провали.
Факторът Путин
Преговорите на Съединени американски щати с Украйна за мир без присъединяване на Русия стартират да наподобяват все повечеч на безпределно проточилите се договаряния по Споразуменията от Минск, когато Германия и Европейски Съюз се опитваха да сложат завършек на размириците в Източна Украйна.
Тогава глупостта на задачата им се състоеше в това, че водеха договаряния за мир с този, който води войната. Сега обстановката е сходна – водят се договаряния за мир, само че без оня, който води войната.
И Съединени американски щати, и Европа не престават да се сблъскват с една и съща стена – съветския президент. Путин не отстъпва от максималистките си претенции: цялостен надзор над Донбас. Малко преди срещата във Флорида Москва още веднъж даде да се разбере, че в случай че Украйна не се откаже непринудено, територията ще бъде взета със мощ. Кремъл отхвърля даже краткотрайно помирение, в това число такова, което да разреши референдум.
На този декор самият факт, че срещата не приключи с злополука, е триумф за Украйна. Зеленски не отстъпи за Донбас, без да разгневява Тръмп. Запази извънредно хладнокръвие даже, когато Тръмп разгласи, че Путин в действителност желал положителното на Украйна. Той повтори тезата си, че 90% от въпросите със Съединени американски щати са изяснени – число, което употребява и преди, което подсказва липса на действителен пробив. Тръмп пък увеличи % до 95, само че без наличие зад цифрата. Единственото ясно съвпадане е по кардиналната потребност от гаранции за сигурност – какви тъкмо, никой не споделя.
Но срещата във Флорида повдига и нови притеснителни въпроси. Има ли въобще Тръмп някаква тактика или просто печели време, с цел да не се види напълно безпомощността му и неналичието на предпочитание да се оправи с Путин?
Какъвто и да е отговорът на този въпрос, не може да се отхвърли обаче и основният триумф на американския президент. Каквото и да се случва или по-скоро да не се случва на договарянията, договаряния въпреки всичко има. Путин е заставен най-малко да имитира такива и да приема, разисква и връща свои мирни проекти. Европа разбра най-накрая заплахата на обстановката и се сплоти зад Украйна – късно, само че по-добре от в никакъв случай.
Без европейските водачи на телефона Тръмп щеше към този момент да се е отказал от Зеленски и Украйна и да ги е предал на Русия. Така че резултатът от тези договаряния е, че имаше договаряния. Не повече, само че не и по-малко.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ