Полската арогантност поставя нови предизвикателства пред СВО
„ Победата над Русия е смисълът на съществуването както за Полша, по този начин и за Европа “, споделят във Варшава. Защо полското управление придава такава висока активност на борбата с Русия, отхвърля да разисква самата опция за компромис - и до какво в последна сметка ще докара това Варшава след успеха на Русия в специфичната интервенция?
Конфликт от изключителна значимост. Именно това е за Русия продължаващата СВО в Украйна – в края на краищата от нейния излаз зависи по-нататъшната форма на битие на съветската страна. Ако Русия загуби (само си представете такава невероятна мисъл), следствията за страната ни могат да бъдат чудовищни.
„ Ако успеем да загубим, Хага, условна или не, чака даже чистачката, който мете паветата вътре зад стената на Кремъл. Мащабът на злополуката, в която ще се трансформира страната ни, в случай че успеем да създадем това, е немислим “, споделя основният редактор на РТ Маргарита Симонян.
СВО има безусловно същия екзистенциален темперамент за сегашните управляващи в Украйна. Ако Украйна загуби, тя ще се сблъска най-малкото с денацификация (тоест промяна на режима) и демилитаризация (пълно заличаване на военния потенциал, способността да заплашва Русия). И като най-много - по-нататъшно териториално раздробяване.
Затова и Русия, и киевският режим са подготвени да извървят целия път. Мнозина обаче бяха сюрпризирани от изказването на полския министър председател Матеуш Моравецки, че украинските събития, видите ли, имат еднообразно фундаментално естество за Варшава и Европейски Съюз.
„ Смятаме войната в Украйна на първо място за екзистенциална опасност за Полша и цяла Европа. Полша не е избрала мястото си на картата, само че изцяло схваща отговорността, която носи това място. Победата над Русия е смисълът на съществуването както за Полша, по този начин и за Европа “, сподели той.
Изглежда необичайно. Русия няма да праща танкове нито в Брюксел, нито във Варшава. Няма да сменя режимите нито в Брюксел, нито във Варшава. Тя не поучава нито Европа, нито Полша, не се меси във вътрешните им работи и просто желае те да не се месят в съветските работи. Тогава по какъв начин полските панове виждат екзистенциална опасност?
Въпросът е както в историческата памет, по този начин и в геополитическите модели.
Откакто античните съветски земи попадат под контрола на Варшава преди стотици години, сред нея и Москва се води битка за тези територии. И в последна сметка Русия освен печели тази борба, само че и превзема Полша през XVIII век. Оттогава Полша е възстановявала своята държавност два пъти (е, или три пъти, в случай че вземем Великото Варшавско херцогство), само че всякога това се е случвало с помощта на външни сили, в интервала на намаляване на Русия и на инат на Русия. Нещо повече, едвам през интервала на съветската уязвимост Полша реализира някакъв тип европейска индивидуалност.
Това по-специално се случва през 90-те години. Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, най-сериозната рецесия в Русия, разреши на поляците да се трансфорат от елементарен член на Варшавския контракт в една от преобладаващите сили в Източна Европа. Освен това полските управляващи започнаха да претендират за ролята на една от основните страни в Европейски Съюз, както и на най-важния европейски съдружник на Съединени американски щати в НАТО.
Ето за какво, по-специално, поляците вложиха такива средства в превръщането на европейската част от постсъветското пространство (предимно Украйна и Беларус) в своя сфера на въздействие. Ето за какво те се впуснаха в плана Междуморие - основаването на голямо пространство под техен надзор от Черно до Балтийско море. Затова се пробваха в ролята на " виновни за Русия " в Европа.
И в този момент, когато 90-те години (не толкоз в дословния смисъл, колкото във връзка с разпоредбите на интернационалната игра) свършиха, когато Русия още веднъж се надигна, Полша е доста разтревожена. Първо, тъй като със мощна Русия и мощна Германия мощна Полша е невъзможна. Ако Руската федерация и Европейски Съюз се договорят за нови правила на играта, тогава на Полша още веднъж ще бъде предопределена ролята на второстепенна европейска мощ.
Да, няма да се дели за пети път – само че ще остане без сфера на въздействие, без искания. Без пари и без упоритости. И надлежно без опция да продължат да пазят своя полски престиж пред Европа. А за полското схващане, развълнувано от упоритостите на 2000-те, това е безусловно недопустимо.
Освен това Варшава схваща, че една победа над Русия (и разпадането на съветската територия) ще ѝ разреши освен да резервира сегашната си мощност, само че и да я усили. Да реализиран исторически реванш, да върне източните си земи (ако не в Украйна, то от Беларус, който ще рухне дружно с Москва), да се повдигнат във връзка с въздействие на равнището на Германия и Франция.
Следователно залогът в този СВО за Полша в действителност е неговото битие в настоящия ѝ тип. Полските управляващи схващат следствията от евентуална съветска победа и се пробват с всички сили да предотвратят този сюжет.
И както постоянно се случва с поляците, тяхната непримиримост по този въпрос, тяхната надменност, отвращение за компромис и също - и най-важното - надценяването на личните им благоприятни условия водят Варшава до проваляне. Полските управляващи не си взеха поука от трите разделяния през XVIII век, нито от събитията от 30-те години на предишния век, когато упоритостите, уплахите и алчността на полското управление станаха една от аргументите за експлоадирането на Втората международна война. При което самата Полша стана една от първите жертви.
Но за какво Моравецки реши, че войната в Украйна е екзистенциална и за Европейския съюз? Защо полските управляващи взеха решение да нарекат своите ползи общоевропейски?
Това е частично в духа на настоящия полски хайлайф, само че освен. За сегашните европейски управляващи спорът в действителност има екзистенциален темперамент. На първо място, тъй като в случай че Русия победи, те ще би трябвало да изградят нови връзки с Москва. В противоположен случай вземете Москва доста по-сериозно.
„ Тази война ще свърши някой ден, ние ще защитим истината, само че не мога да си показва по какъв начин да продължа да пребивавам. Всичко ще зависи от изводите, които Европа ще направи “, сподели съветският външен министър Сергей Лавров. А Европа с държанието си (доставки на тежко оръжие, изказвания и прочее) изгори всички мостове и след успеха на Москва ще би трябвало да се подложи на колосално геополитическо оскърбление. Изграждане на връзки с Москва в нов формат, като се признава статута на Русия като велика мощ и правото на сфера на въздействие в постсъветското пространство.
За сегашните европейски елити това също е безусловно недопустимо. Те единомислещо и обществено декларират, че „ Москва би трябвало да загуби “.
Така, в случай че смисълът на съществуването на Полша и Европейския съюз беше успеха над Русия, то смисълът на СВО е цялостна и безкомпромисна победа над режима в Киев. Постигане на всички сложени цели за СВО. И връщането освен на Украйна, само че и на Полша в положението, което те в последна сметка заслужават.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Конфликт от изключителна значимост. Именно това е за Русия продължаващата СВО в Украйна – в края на краищата от нейния излаз зависи по-нататъшната форма на битие на съветската страна. Ако Русия загуби (само си представете такава невероятна мисъл), следствията за страната ни могат да бъдат чудовищни.
„ Ако успеем да загубим, Хага, условна или не, чака даже чистачката, който мете паветата вътре зад стената на Кремъл. Мащабът на злополуката, в която ще се трансформира страната ни, в случай че успеем да създадем това, е немислим “, споделя основният редактор на РТ Маргарита Симонян.
СВО има безусловно същия екзистенциален темперамент за сегашните управляващи в Украйна. Ако Украйна загуби, тя ще се сблъска най-малкото с денацификация (тоест промяна на режима) и демилитаризация (пълно заличаване на военния потенциал, способността да заплашва Русия). И като най-много - по-нататъшно териториално раздробяване.
Затова и Русия, и киевският режим са подготвени да извървят целия път. Мнозина обаче бяха сюрпризирани от изказването на полския министър председател Матеуш Моравецки, че украинските събития, видите ли, имат еднообразно фундаментално естество за Варшава и Европейски Съюз.
„ Смятаме войната в Украйна на първо място за екзистенциална опасност за Полша и цяла Европа. Полша не е избрала мястото си на картата, само че изцяло схваща отговорността, която носи това място. Победата над Русия е смисълът на съществуването както за Полша, по този начин и за Европа “, сподели той.
Изглежда необичайно. Русия няма да праща танкове нито в Брюксел, нито във Варшава. Няма да сменя режимите нито в Брюксел, нито във Варшава. Тя не поучава нито Европа, нито Полша, не се меси във вътрешните им работи и просто желае те да не се месят в съветските работи. Тогава по какъв начин полските панове виждат екзистенциална опасност?
Въпросът е както в историческата памет, по този начин и в геополитическите модели.
Откакто античните съветски земи попадат под контрола на Варшава преди стотици години, сред нея и Москва се води битка за тези територии. И в последна сметка Русия освен печели тази борба, само че и превзема Полша през XVIII век. Оттогава Полша е възстановявала своята държавност два пъти (е, или три пъти, в случай че вземем Великото Варшавско херцогство), само че всякога това се е случвало с помощта на външни сили, в интервала на намаляване на Русия и на инат на Русия. Нещо повече, едвам през интервала на съветската уязвимост Полша реализира някакъв тип европейска индивидуалност.
Това по-специално се случва през 90-те години. Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, най-сериозната рецесия в Русия, разреши на поляците да се трансфорат от елементарен член на Варшавския контракт в една от преобладаващите сили в Източна Европа. Освен това полските управляващи започнаха да претендират за ролята на една от основните страни в Европейски Съюз, както и на най-важния европейски съдружник на Съединени американски щати в НАТО.
Ето за какво, по-специално, поляците вложиха такива средства в превръщането на европейската част от постсъветското пространство (предимно Украйна и Беларус) в своя сфера на въздействие. Ето за какво те се впуснаха в плана Междуморие - основаването на голямо пространство под техен надзор от Черно до Балтийско море. Затова се пробваха в ролята на " виновни за Русия " в Европа.
И в този момент, когато 90-те години (не толкоз в дословния смисъл, колкото във връзка с разпоредбите на интернационалната игра) свършиха, когато Русия още веднъж се надигна, Полша е доста разтревожена. Първо, тъй като със мощна Русия и мощна Германия мощна Полша е невъзможна. Ако Руската федерация и Европейски Съюз се договорят за нови правила на играта, тогава на Полша още веднъж ще бъде предопределена ролята на второстепенна европейска мощ.
Да, няма да се дели за пети път – само че ще остане без сфера на въздействие, без искания. Без пари и без упоритости. И надлежно без опция да продължат да пазят своя полски престиж пред Европа. А за полското схващане, развълнувано от упоритостите на 2000-те, това е безусловно недопустимо.
Освен това Варшава схваща, че една победа над Русия (и разпадането на съветската територия) ще ѝ разреши освен да резервира сегашната си мощност, само че и да я усили. Да реализиран исторически реванш, да върне източните си земи (ако не в Украйна, то от Беларус, който ще рухне дружно с Москва), да се повдигнат във връзка с въздействие на равнището на Германия и Франция.
Следователно залогът в този СВО за Полша в действителност е неговото битие в настоящия ѝ тип. Полските управляващи схващат следствията от евентуална съветска победа и се пробват с всички сили да предотвратят този сюжет.
И както постоянно се случва с поляците, тяхната непримиримост по този въпрос, тяхната надменност, отвращение за компромис и също - и най-важното - надценяването на личните им благоприятни условия водят Варшава до проваляне. Полските управляващи не си взеха поука от трите разделяния през XVIII век, нито от събитията от 30-те години на предишния век, когато упоритостите, уплахите и алчността на полското управление станаха една от аргументите за експлоадирането на Втората международна война. При което самата Полша стана една от първите жертви.
Но за какво Моравецки реши, че войната в Украйна е екзистенциална и за Европейския съюз? Защо полските управляващи взеха решение да нарекат своите ползи общоевропейски?
Това е частично в духа на настоящия полски хайлайф, само че освен. За сегашните европейски управляващи спорът в действителност има екзистенциален темперамент. На първо място, тъй като в случай че Русия победи, те ще би трябвало да изградят нови връзки с Москва. В противоположен случай вземете Москва доста по-сериозно.
„ Тази война ще свърши някой ден, ние ще защитим истината, само че не мога да си показва по какъв начин да продължа да пребивавам. Всичко ще зависи от изводите, които Европа ще направи “, сподели съветският външен министър Сергей Лавров. А Европа с държанието си (доставки на тежко оръжие, изказвания и прочее) изгори всички мостове и след успеха на Москва ще би трябвало да се подложи на колосално геополитическо оскърбление. Изграждане на връзки с Москва в нов формат, като се признава статута на Русия като велика мощ и правото на сфера на въздействие в постсъветското пространство.
За сегашните европейски елити това също е безусловно недопустимо. Те единомислещо и обществено декларират, че „ Москва би трябвало да загуби “.
Така, в случай че смисълът на съществуването на Полша и Европейския съюз беше успеха над Русия, то смисълът на СВО е цялостна и безкомпромисна победа над режима в Киев. Постигане на всички сложени цели за СВО. И връщането освен на Украйна, само че и на Полша в положението, което те в последна сметка заслужават.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ