Андрей Бабиш и границите на прагматизма
Победата на Андрей Бабиш на последните парламентарни избори в Чехия отекна надалеч оттатък границите на страната. Тя бележи завръщането на човек, който от дълго време разделя обществото — богат, харизматичен, прагматичен и надълбоко спорен.
За едни той е доказателство, че бизнес инстинктът може да ръководи страна по-добре от идеологията; за други — знак на популизма и персоналния интерес, облечен в патриотични изречения.
Но този път Бабиш ще би трябвало да се движи по надалеч по-тънък лед -между публичната отмалялост от войната в Украйна, упованията на своите гласоподаватели и натиска на европейските институции.
Победата му бе призната с паника в Брюксел и с интерес в Москва. Но може би най-важната реакция пристигна от Прага - от президента Петер Павел, някогашен военачалник от НАТО, който предизвести, че прекратяването на чешката самодейност за доставка на муниции за Украйна (едно от централните му предизнборни обещания) би навредило освен на защитата на Киев, само че и на самата Чехия. Това изявление очерта още в първите дни след изборите главната ос на новото управление - не битка сред Изтока и Запада, а конфликт сред политическите обещания и икономическия натурализъм.
Бабиш влезе в изборите с послания, с които улови пулса на чешкото общество. След три години половина на война, високите цени и безсилие от конфронтационната изразителност, доста гласоподаватели одобриха думите му като вик за нормалност. Но ръководството на страна в сърцето на Европа е нещо друго от корпоративната тактика, а прагматизмът, който го издигна, може да се окаже и неговото най-голямо ограничаване.
Президентът Петер Павел — някогашен почитан офицер от НАТО и открит покровител на самодейността — предизвести, че прекратяването ѝ ще навреди най-много на самата Чехия, само че и доста на защитата на Украйна. Тази интервенция, която сплоти търговци и защита от целия свят, достави през 2024 година към 1,5 милиона боеприпаса, в това число 500 000 броя 155-милиметрови снаряди. Така планът се трансформира в емблема на европейската действеност и на способността на по-малките страни да реализират съответни резултати - нещо, което би било мъчно да се възпроизведе за малко от други членки, в случай че чешкото водачество отпадне.
Чешкият президент увещава Бабиш да не стопира програмата за муниции за Украйна
" Ако понижим или даже прекратим тази поддръжка, ще навредим най-вече на себе си ", предизвести Павел
Какво може да направи Бабиш? На първо място - той може да промени тона и формата на чешката ангажираност.
Като прагматик и популист, той ще се възползва от публичния напън за " по-разумна " политика: да спре директните финансови вливания от държавния бюджет, да изиска от Европейски Съюз и НАТО по-равномерно шерване на товара. Той може да забави дейното политическо лобиране на Прага и да остави самодейността в по-техническа роля — логистика, депозиране, съгласуваност — без Чехия да поема водещата политическа или финансова тежест. Това би отслабило обществения ангажимент, само че не е наложително да спре доставките напълно, в случай че съюзните страни решат да продължат.
Какво обаче не може да направи Бабиш едностранно? Той не може да унищожи за ден европейските и трансатлантическите задължения на Чехия - участието в Европейски Съюз и НАТО, взаимоотношението със съдружници и търговски сътрудници, законовите рамки и договорните отговорности слагат граници. Пълното преустановяване на самодейността би изисквало съгласуван метод с сътрудници — нещо мъчно постижимо без съществени политически и дипломатически разноски. Освен това, в случай че Прага внезапно се отдръпна, това рискува да удари работни места, логистичните контракти и доверието в Чехия като стратегически сътрудник в защитата — резултат, който президент Павел намерено предизвести, че ще навреди на страната.
Именно по тази причина Бабиш надали ще може да извърши обещанията си в цялостния им тип. Да се дистанцира от поддръжката за Украйна значи да подкопае позициите на Чехия в Европейски Съюз, където страната бе знак на успеваемост и водачество. Това ще разочарова част от гласоподавателите му, които чакаха внезапен завой, само че ще го защищити от спор с Брюксел.
Бабиш се надява договарянията за нов кабинет на Чехия да приключат до ноември
АНО договаря с евроскептици и крайната десница
Бабиш познава добре механизмите на европейското финансиране - и зависимостта, която то основава.
Разследванията за злоупотреби с евросредства към плана Čapí hnízdo и евентуалния спор на ползи с неговия холдинг Agrofert демонстрираха, че правораздаването и политиката в Чехия могат да се срещнат по непредвиден метод. Ако новото държавно управление тръгне против линията на Европейски Съюз, не е изключено старите каузи да бъдат " събудени " - инструмент, който Брюксел и локалните институции могат да употребяват за напън.
Затова действителната власт на Бабиш ще бъде лимитирана не от опозицията, а от структурите, от които самата Чехия зависи. Прагматизмът му ще го кара да търси баланс, само че салдото в този подтекст значи да резервира статуквото, до момента в който твърди, че го трансформира.
В Централна Европа към този момент има два модела на " следено противоречие " с Брюксел — този на унгарския министър председател Виктор Орбан и този на словашкия му сътрудник Роберт Фицо. Орбан играе двойна игра, громейки Европа обществено, само че преговаряйки безшумно зад кулисите. Фицо заплашва с блокажи, само че в последна сметка подписва. Бабиш евентуално ще поеме третия път — прагматичен и лишен от идеология, ориентиран към вътрешна непоклатимост.
Докато Орбан и Фицо употребяват антиевропейската реторика като идеологическо оръжие, Бабиш я употребява като инструмент за вътрешнополитическа готовност. Разликата е, че те имат вяра в своята линия, а той - в успеваемостта си. Затова и не може да си разреши да рискува финансови потоци, европейски фондове и инвеститорско доверие в името на алегорични политически жестове.
Бабиш няма да бъде " чешкият Орбан ", тъй като няма да има потребност да бъде.
Той ще бъде предприемач във властта - човек, който лавира сред условията на съюзите и упованията на улицата, без да може да задоволи изцяло нито едните, нито другите.
И в последна сметка може да се окаже, че личната му рационалност ще го спре там, където популизмът обещаваше пробив. Чехия при Бабиш може да звучи по-различно, само че ще работи по същия метод - тъй като системата, от която зависи, не разрешава различен избор.
Истинското предизвикателство за Андрей Бабиш няма да бъде по какъв начин да промени Чехия, а по какъв начин да убеди гласоподавателите си, че го прави — без да заплаши ползите, от които самият той живее. В този смисъл прагматизмът, който го издигна, може да се окаже и най-голямата му спънка.
Андрей Бабиш договаря за коалиция с евроскептици и крайната десница
Чешкият милиардер може да включи министри, номинирани от " Мотористите " и СДП
За едни той е доказателство, че бизнес инстинктът може да ръководи страна по-добре от идеологията; за други — знак на популизма и персоналния интерес, облечен в патриотични изречения.
Но този път Бабиш ще би трябвало да се движи по надалеч по-тънък лед -между публичната отмалялост от войната в Украйна, упованията на своите гласоподаватели и натиска на европейските институции.
Победата му бе призната с паника в Брюксел и с интерес в Москва. Но може би най-важната реакция пристигна от Прага - от президента Петер Павел, някогашен военачалник от НАТО, който предизвести, че прекратяването на чешката самодейност за доставка на муниции за Украйна (едно от централните му предизнборни обещания) би навредило освен на защитата на Киев, само че и на самата Чехия. Това изявление очерта още в първите дни след изборите главната ос на новото управление - не битка сред Изтока и Запада, а конфликт сред политическите обещания и икономическия натурализъм.
Бабиш влезе в изборите с послания, с които улови пулса на чешкото общество. След три години половина на война, високите цени и безсилие от конфронтационната изразителност, доста гласоподаватели одобриха думите му като вик за нормалност. Но ръководството на страна в сърцето на Европа е нещо друго от корпоративната тактика, а прагматизмът, който го издигна, може да се окаже и неговото най-голямо ограничаване.
Президентът Петер Павел — някогашен почитан офицер от НАТО и открит покровител на самодейността — предизвести, че прекратяването ѝ ще навреди най-много на самата Чехия, само че и доста на защитата на Украйна. Тази интервенция, която сплоти търговци и защита от целия свят, достави през 2024 година към 1,5 милиона боеприпаса, в това число 500 000 броя 155-милиметрови снаряди. Така планът се трансформира в емблема на европейската действеност и на способността на по-малките страни да реализират съответни резултати - нещо, което би било мъчно да се възпроизведе за малко от други членки, в случай че чешкото водачество отпадне.
Чешкият президент увещава Бабиш да не стопира програмата за муниции за Украйна
" Ако понижим или даже прекратим тази поддръжка, ще навредим най-вече на себе си ", предизвести Павел
Какво може да направи Бабиш? На първо място - той може да промени тона и формата на чешката ангажираност.
Като прагматик и популист, той ще се възползва от публичния напън за " по-разумна " политика: да спре директните финансови вливания от държавния бюджет, да изиска от Европейски Съюз и НАТО по-равномерно шерване на товара. Той може да забави дейното политическо лобиране на Прага и да остави самодейността в по-техническа роля — логистика, депозиране, съгласуваност — без Чехия да поема водещата политическа или финансова тежест. Това би отслабило обществения ангажимент, само че не е наложително да спре доставките напълно, в случай че съюзните страни решат да продължат.
Какво обаче не може да направи Бабиш едностранно? Той не може да унищожи за ден европейските и трансатлантическите задължения на Чехия - участието в Европейски Съюз и НАТО, взаимоотношението със съдружници и търговски сътрудници, законовите рамки и договорните отговорности слагат граници. Пълното преустановяване на самодейността би изисквало съгласуван метод с сътрудници — нещо мъчно постижимо без съществени политически и дипломатически разноски. Освен това, в случай че Прага внезапно се отдръпна, това рискува да удари работни места, логистичните контракти и доверието в Чехия като стратегически сътрудник в защитата — резултат, който президент Павел намерено предизвести, че ще навреди на страната.
Именно по тази причина Бабиш надали ще може да извърши обещанията си в цялостния им тип. Да се дистанцира от поддръжката за Украйна значи да подкопае позициите на Чехия в Европейски Съюз, където страната бе знак на успеваемост и водачество. Това ще разочарова част от гласоподавателите му, които чакаха внезапен завой, само че ще го защищити от спор с Брюксел.
Бабиш се надява договарянията за нов кабинет на Чехия да приключат до ноември
АНО договаря с евроскептици и крайната десница
Бабиш познава добре механизмите на европейското финансиране - и зависимостта, която то основава.
Разследванията за злоупотреби с евросредства към плана Čapí hnízdo и евентуалния спор на ползи с неговия холдинг Agrofert демонстрираха, че правораздаването и политиката в Чехия могат да се срещнат по непредвиден метод. Ако новото държавно управление тръгне против линията на Европейски Съюз, не е изключено старите каузи да бъдат " събудени " - инструмент, който Брюксел и локалните институции могат да употребяват за напън.
Затова действителната власт на Бабиш ще бъде лимитирана не от опозицията, а от структурите, от които самата Чехия зависи. Прагматизмът му ще го кара да търси баланс, само че салдото в този подтекст значи да резервира статуквото, до момента в който твърди, че го трансформира.
В Централна Европа към този момент има два модела на " следено противоречие " с Брюксел — този на унгарския министър председател Виктор Орбан и този на словашкия му сътрудник Роберт Фицо. Орбан играе двойна игра, громейки Европа обществено, само че преговаряйки безшумно зад кулисите. Фицо заплашва с блокажи, само че в последна сметка подписва. Бабиш евентуално ще поеме третия път — прагматичен и лишен от идеология, ориентиран към вътрешна непоклатимост.
Докато Орбан и Фицо употребяват антиевропейската реторика като идеологическо оръжие, Бабиш я употребява като инструмент за вътрешнополитическа готовност. Разликата е, че те имат вяра в своята линия, а той - в успеваемостта си. Затова и не може да си разреши да рискува финансови потоци, европейски фондове и инвеститорско доверие в името на алегорични политически жестове.
Бабиш няма да бъде " чешкият Орбан ", тъй като няма да има потребност да бъде.
Той ще бъде предприемач във властта - човек, който лавира сред условията на съюзите и упованията на улицата, без да може да задоволи изцяло нито едните, нито другите.
И в последна сметка може да се окаже, че личната му рационалност ще го спре там, където популизмът обещаваше пробив. Чехия при Бабиш може да звучи по-различно, само че ще работи по същия метод - тъй като системата, от която зависи, не разрешава различен избор.
Истинското предизвикателство за Андрей Бабиш няма да бъде по какъв начин да промени Чехия, а по какъв начин да убеди гласоподавателите си, че го прави — без да заплаши ползите, от които самият той живее. В този смисъл прагматизмът, който го издигна, може да се окаже и най-голямата му спънка.
Андрей Бабиш договаря за коалиция с евроскептици и крайната десница
Чешкият милиардер може да включи министри, номинирани от " Мотористите " и СДП
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ