Ще ни принудят ли да вярваме, че в България има два вида истина-лъжа и измама?
По всичко проличава, че суматохата към все по-ширещата се смъртоносна болест у нас ни минимум не спихва мерака на основния прокурор Иван Гешев от ден на ден да уголемява територията си на тотално владичество.
Отдаден напълно на наказателния си уклон, шлифован в Академията на Министерство на вътрешните работи, този път е решил да насочи стрелите си към журналистическото съсловие. Не към цялото, несъмнено, а към онази мъчно оцеляваща и обречена на изгубване дребна част, която към момента не се е надупила на властта и не написа за нея както и каквото й наредят „ от горната страна “.
Гешев желае по най-бързия метод да се промени Наказателния кодекс, тъй че да се преследват с цялата суровост на закона тези, които „ популяризират погрешна и заблуждаваща информация “.
Надали има човек, който да не се съгласи, че изключително в рецесия като сегашната, най-вече имаме потребност от същинска, навременна и цялостна информация. От близо месец всеки от нас живее в трепетно очакване, че овластените хора ще ни кажат искрено за мащабите на злото и няма да скрият от нас, в случай че държавна институция или нейн началник не се оправя или пък грубо е сгафил. Защото това през днешния ден може да коства живота на доста хора. Голямата удивителна, обаче е дали този наказателна мярка в зародиш, няма да се изроди до степен дефинитивно да погуби медиите и работещите в тях публицисти, които не са се огънали под натиска на ръководещите и макар репресивните дейности не престават да изкарват на бял свят безобразията им.
Предстои ни голямо тестване. Защо ли? През годините властта си създаде светкавични рефлекси да се пази, в случай че дадена медия реши да я „ нападна “ с документи и доказателства за нередности и данни за престъпения. Не един път сме били викани в полицията по разпореждане на прокуратурата, с цел да даваме пояснения за какво пишем това или това, както и да си признаем „ кой ни даде документите “. От години няма следствие, което да не приключва с сходен „ хепи енд “. Опитът ни сподели, че за проверяващите е без значение какъв брой горещ е картофът, който сме извадили нескрито.
Напъните им стигат до там да се доберат до „ пробойната “ на тази информация, с желанието да я запушат, час по-скоро. Че знае ли се какво още може да „ изтече “ още?! Примери за това колкото щете – следствието ни за вноса на детската ваксина „ Еувакс “ с неприемливо количество живак, за безобразията в ДНСК, разказани в формален отчет, за банкрута на КТБ и протичащото се по-късно, за броженията и натиска върху чиновници от Търговския указател, за методите, по които се манипулира статистиката в Министерство на вътрешните работи, за проблемите на пътната правата край Своге, взела 20 човешки живота, за скандални покупко-продажби с парцели и консултантски контракти на хора, близки до мощните на деня, за продажбата на здравна инсталация директно преди коронавирусът да почне да мори и нас.
По време на правосъдното дело за трагичния случай в Лясковец, при който бе погубен командосът Емил Шарков стана ясно, че даже в институция като Министерство на вътрешните работи „ по неотложност “ са се фабрикували документи, с цел да може шефове във ведомството да си спасят кожите от наказателно гонене. И времето сподели, че проектът им е бил сполучлив. За това никой не може да подсигурява, че в случай че даден публицист опише за следващото безсрамие в системата, няма да се прибегне до сходни хватки.
Пред прага сме на нова, поредна наказателна принуда. Напълно изпълнимо е единствено с едно тракване на нечий чиновнически пръст, човек, който се е втурнал да вади бакиите на върхушката, за нула време да се трансформира в пропагандатор на погрешна и заблуждаваща информация, разбирай нарушител. Пред тази обнадеждаваща вероятност нищо чудно някои публицисти да създадат това, което учи една словашка сентенция: „ Говори истината, само че по-късно бързо бягай”. Пагубно би било за всички, в случай че новите рестриктивни ограничения принудят и дребното „ луди глави “ в медиите да повярват на един сегашен полицейски шеф, който споделя, че в България има единствено два типа истина-лъжа и машинация.
Катя Илиева
Отдаден напълно на наказателния си уклон, шлифован в Академията на Министерство на вътрешните работи, този път е решил да насочи стрелите си към журналистическото съсловие. Не към цялото, несъмнено, а към онази мъчно оцеляваща и обречена на изгубване дребна част, която към момента не се е надупила на властта и не написа за нея както и каквото й наредят „ от горната страна “.
Гешев желае по най-бързия метод да се промени Наказателния кодекс, тъй че да се преследват с цялата суровост на закона тези, които „ популяризират погрешна и заблуждаваща информация “.
Надали има човек, който да не се съгласи, че изключително в рецесия като сегашната, най-вече имаме потребност от същинска, навременна и цялостна информация. От близо месец всеки от нас живее в трепетно очакване, че овластените хора ще ни кажат искрено за мащабите на злото и няма да скрият от нас, в случай че държавна институция или нейн началник не се оправя или пък грубо е сгафил. Защото това през днешния ден може да коства живота на доста хора. Голямата удивителна, обаче е дали този наказателна мярка в зародиш, няма да се изроди до степен дефинитивно да погуби медиите и работещите в тях публицисти, които не са се огънали под натиска на ръководещите и макар репресивните дейности не престават да изкарват на бял свят безобразията им.
Предстои ни голямо тестване. Защо ли? През годините властта си създаде светкавични рефлекси да се пази, в случай че дадена медия реши да я „ нападна “ с документи и доказателства за нередности и данни за престъпения. Не един път сме били викани в полицията по разпореждане на прокуратурата, с цел да даваме пояснения за какво пишем това или това, както и да си признаем „ кой ни даде документите “. От години няма следствие, което да не приключва с сходен „ хепи енд “. Опитът ни сподели, че за проверяващите е без значение какъв брой горещ е картофът, който сме извадили нескрито.
Напъните им стигат до там да се доберат до „ пробойната “ на тази информация, с желанието да я запушат, час по-скоро. Че знае ли се какво още може да „ изтече “ още?! Примери за това колкото щете – следствието ни за вноса на детската ваксина „ Еувакс “ с неприемливо количество живак, за безобразията в ДНСК, разказани в формален отчет, за банкрута на КТБ и протичащото се по-късно, за броженията и натиска върху чиновници от Търговския указател, за методите, по които се манипулира статистиката в Министерство на вътрешните работи, за проблемите на пътната правата край Своге, взела 20 човешки живота, за скандални покупко-продажби с парцели и консултантски контракти на хора, близки до мощните на деня, за продажбата на здравна инсталация директно преди коронавирусът да почне да мори и нас.
По време на правосъдното дело за трагичния случай в Лясковец, при който бе погубен командосът Емил Шарков стана ясно, че даже в институция като Министерство на вътрешните работи „ по неотложност “ са се фабрикували документи, с цел да може шефове във ведомството да си спасят кожите от наказателно гонене. И времето сподели, че проектът им е бил сполучлив. За това никой не може да подсигурява, че в случай че даден публицист опише за следващото безсрамие в системата, няма да се прибегне до сходни хватки.
Пред прага сме на нова, поредна наказателна принуда. Напълно изпълнимо е единствено с едно тракване на нечий чиновнически пръст, човек, който се е втурнал да вади бакиите на върхушката, за нула време да се трансформира в пропагандатор на погрешна и заблуждаваща информация, разбирай нарушител. Пред тази обнадеждаваща вероятност нищо чудно някои публицисти да създадат това, което учи една словашка сентенция: „ Говори истината, само че по-късно бързо бягай”. Пагубно би било за всички, в случай че новите рестриктивни ограничения принудят и дребното „ луди глави “ в медиите да повярват на един сегашен полицейски шеф, който споделя, че в България има единствено два типа истина-лъжа и машинация.
Катя Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ