Ако САЩ ударят Иран: 7 възможни сценария на развитие на кризата
По всичко наподобява, че Съединени американски щати са подготвени да ударят Иран в границите на броени дни. Докато евентуалните цели са значително предвидими, резултатът не е, написа Франк Гарднър, боен анализатор на BBC, представен от " Фокус ".
Aко в последната минута не бъде реализирано съглашение с Техеран и президентът Доналд Тръмп реши да подреди на американските сили да нападат, какви са вероятните изходи?
1. Целенасочени, прецизни удари, минимални цивилни жертви, преход към народна власт
Въздушните и военноморските сили на Съединени американски щати организират лимитирани, прецизни удари, ориентирани към военни бази на Иранския корпус на гвардейците на ислямската гражданска война (IRGC) и звеното " Басидж “ – военизирана мощ под контрола на IRGC. Това са площадки за изстрелване и предпазване на балистични ракети, както и иранската нуклеарна стратегия.
Вече отслабеният режим отстъпва, преминавайки в последна сметка към същинска народна власт, където Иран може да се причисли още веднъж към останалия свят.
Това е мощно оптимистичен сюжет. Западната военна интервенция както в Ирак, по този начин и в Либия не донесе равномерен преход към народна власт. Въпреки че и в двата случая тя отстрани едноличните управници, беше сложено и началото на години на безпорядък и кръвопролития.
Сирия, която организира своя лична гражданска война, сваляйки президента Башар ал-Асад без западна военна поддръжка през 2024 година, до момента се оправя по-добре.
2. Режимът оцелява, само че смекчава политиката си
Това в общи линии може да се назова " венецуелски модел ", при който бързите и мощни дейности на Съединени американски щати оставят режима недокоснат, само че с изменена политика.
В случая с Иран това би означавало, че Ислямската република оцелява (което няма да задоволи огромен брой иранци), само че е принудена да ограничи поддръжката си за въоръжените милиции в Близкия изток, да прекрати или ограничи вътрешните си нуклеарни и балистични стратегии, както и да спре силовото потушаване на митингите.
Отново, това е в по-малко евентуалния завършек на скалата.
Ръководството на Ислямската република остава непокорно и стабилно на промени в продължение на 47 години. То наподобява некомпетентно да промени курса в този момент.
3. Режимът колабира, сменен от военно ръководство
Мнозина считат, че това е най-вероятният вероятен излаз.
Въпреки че режимът е явно неизвестен за мнозина и всяка последваща вълна от митинги през годините го отслабва в допълнение, остава голяма и всеобхватна " дълбока страна " в бранша на сигурността с интерес от опазване на статуквото.
Основната причина, заради която митингите до момента не са съумели да смъкват режима, е, че не е имало значимо прекосяване на силови структури на тяхна страна. А тези, които управляват властта, са подготвени да употребяват неограничена мощ и грубост, с цел да я запазят.
В объркването след възможни американски удари е евентуално Иран да се окаже ръководен от мощно военно държавно управление, формирано най-вече от фигури от IRGC.
4. Иран отвръща на удара, като нападна американските сили и съседите си
Иран се зарече да отмъсти за всяка офанзива на Съединени американски щати, заявявайки, че " пръстът му е на спусъка ".
Той явно не е равносилен на мощта на Военноморски сили и Военновъздушни сили на Съединени американски щати, само че въпреки всичко може да нанесе удари с арсенала си от балистични ракети и дронове, доста от които са скрити в пещери, подземен или в отдалечени планини.
Има американски бази и уреди, разпръснати по арабската страна на Залива, по-специално в Бахрейн и Катар, само че Иран би могъл също, в случай че реши, да вземе на прицел част от сериозната инфраструктура на всяка страна, която счита за съизвършител в американска офанзива, като да вземем за пример Йордания.
Опустошителната офанзива с ракети и дронове против рафинериите на Saudi Aramco през 2019 година, приписана на подкрепяна от Иран милиция в Ирак, сподели на саудитците какъв брой уязвими са те за иранските ракети.
Арабските съседи на Иран в Залива, всички съдружници на Съединени американски щати, разбираемо, са извънредно обезпокоени сега, че всяка военна акция на Съединени американски щати ще се отрази отрицателно върху тях.
5. Иран отмъщава посредством слагане на мини в Залива
Това от дълго време се обрисува като евентуална опасност за международното мореплаване и петролните доставки още от иранско-иракската война от 1980-88 година, когато Иран фактически минира корабоплавателните пътища, а миночистачи на английския Кралски флот помогнаха за разчистването им.
Тесният Ормузки проток сред Иран и Оман е сериозна точка. Около 20% от международния експорт на полутечен природен газ (LNG) и сред 20-25% от петрола и петролните артикули минават през този проток всяка година.
Иран е провеждал учения за бързо разполагане на морски мини. Ако го направи, това неизбежно ще се отрази на международната търговия и цените на петрола.
6. Иран отмъщава, потапяйки американски боен транспортен съд
Капитан от Военноморски сили на Съединени американски щати на борда на боен транспортен съд в Залива споделя, че една от заканите от страна на Иран, за които се тревожи най-вече, е масирана офанзива с дронове.
Това е обстановка, при която Иран изстрелва толкоз доста дронове с мощни експлозиви и бързи торпедни катери по една или няколко цели, че даже страховитата близка защита на Военноморски сили на Съединени американски щати не е в положение да отстрани всички в точния момент.
Иранските военноморски екипажи са фокусирали огромна част от образованието си върху неконвенционална или " асиметрична " война, търсейки способи да преодолеят или заобиколят техническите преимущества, на които се радва главният им съперник – Пети флот на Военноморски сили на Съединени американски щати.
Потапянето на американски боен транспортен съд, съпроводено от възможното пленяване на оживели от екипажа му, би било голямо оскърбление за Съединени американски щати. Засега този сюжет се счита за малко евентуален
7. Режимът колабира, сменен от безпорядък
Това е напълно действителна заплаха и е едно от главните опасения на съседи като Катар и Саудитска Арабия.
Освен опцията за революция, каквато претърпяха Сирия, Йемен и Либия, съществува и рискът в хаоса и объркването етническото напрежение да прерасне в въоръжен спор.. Кюрди, белуджи и други малцинства ще се стремят да защитят личния си народ на фона на общонационален вакуум във властта.
Голяма част от Близкия изток сигурно би се радвала да види края на Ислямската република, най-много Израел, който към този момент нанесе тежки удари на прокситата на Иран в района и който се притеснява от екзистенциална опасност от хипотетичната нуклеарна стратегия на Иран.
Но никой не желае да види най-голямата по население нация в Близкия изток – към 93 милиона души – да изпадне в безпорядък, предизвиквайки филантропична и бежанска рецесия.
Най-голямата заплаха в този момент е президентът Тръмп, откакто е натрупал тази мощна мощ покрай границите на Иран, да реши, че би трябвало да работи или да загуби достолепие, и да стартира война без явен краен резултат и с непредсказуеми последствия.
