По времето на соца България се гордееше, както с красивите

По времето на соца България се гордееше, както с красивите си дами, по този начин и с харизматични, неустоими мъже – в това отношение не отстъпвахме на Франция. Достойна конкуренция на Ален Делон бяха Стефан Данаилов и Иван Славков – Батето, както му викаха другари и сътрудници или Зетят на Първия, както го наричаше народът. Конкурираха френската легенда освен по мъжка хубост, само че и с сексапил, възприятие за комизъм и галантни маниери. За страдание се родих прекомерно късно и не можах да поддържам връзка, колкото ми се искаше с Батето. Не познавам българин с по-фино възприятие за комизъм, обилно сърце, кавалерско отношение и всичко това маскирано като „ неприятното момче от Коньовица “. 

С Батето се сблъскахме за първи път в средата на 90-те – тогава той беше към този момент относително уталожен, а Валя крепко приклещила го в желязната си хватка. Имах другар банкер, с който вечеряхме от време на време в ресторанта на грандхотел „ София “ – сегашния „ Радисън “. Веднъж, още при влизане, бяхме поканени от негов другар, който се беше разположил като шейх на голяма маса с огромна, радостна компания, да се присъединим към тях. Представа си нямах, че това е Иван Славков и изобщо кой е той. Когато дойдох в България, съвсем незабавно ме вкараха в пансиона на Ловешката езикова и изобщо не бях в час за бг соц елита, нито пък кой на кого какъв се пада. След като приключих, започнах да пътувам доста, живеех в Мексико и по този начин пропуснах много от българския купонджийски живот. Бях чувала единствено, че зетят на Първия бил огромен безгрижник и че хората доста го обичали, тъй като през 10-те години, когато бил шеф на Българската телевизия, имало най-хубавата стратегия. Вечерта мина в майтапи, смях, вицове, Батето грееше и беше център на вниманието. Аз бях във екстаз – какви мъже имало в България, да видиш ти! Тогава край масата мина цветарката, аз я извиках, платих й цялата кошница с цветя и тържествено я връчих на Батето, като дръпнах къса тирада, по какъв начин за България има още бъдеще, щом страната ражда такива мъже.

След няколко години, когато беше Олимпиадата в Пекин, ми трябваше един лиценз и Батето като началник на БОК и член на МОК можеше незабавно да ми го уреди. Доста се колебаех дали да му се обадя, само че най-после взех решение, че няма от какво да се тормозя и му се стоварих в офиса на „ Ангел Кънчев “. За моя изненада той доста ми се зарадва. Беше доста общителен и незабавно разпореди на секретарката си да предприеме нужното. След време се засякохме на едно от летищата из Европа – и двамата правехме връзка за полета за София. Покани мe в ресторанта, тъй като имахме към 4-5 часа престой. Нямам спомен какво е поръчал и какво сме яли, само че доста добре си припомням френското розе, от което изгълтахме няколко бутилки. В самолета нахлухме кикотещи се и порядъчно пияни. Заръча ми идващия път, когато съм в България, да го срещна с бъдещия ми брачен партньор – шведа. Така и направих. Прие ни, както нормално, доста задушевно, даже подари на шведа няколко сребърни монети от МОК, отдадени на всякакви олимпиади… Смятам да последвам стъпките му по отношение на тематиката за брака – „ на мен персонално бракът ми харесва “, философстваше той, „ женил съм се цели три пъти “. Такъв човек беше Батето – радостен, великодушен, любезен, джентълмен!

Той не наблягаше доста на яденето, обичаше повече изисканите питиета и мезенето. Помня по какъв начин приказваше на футболистите от Поморие: „ Що си губите времето с футбол, бе? Я къв прекрасен Винпром си имате – вино и ракия, а вие си трошите краката след тая топка! “. Както и изявлението му във връзка огромната пандемия: „ Аз си хапвам умерено стекове, изяснявам на чужденците, че в България „ Луда крава “ няма! В България кравите са шест и аз ги знам всички поименно “. Обикновено беше чест посетител в ресторанта на „ Японския “ – в този момент „ Кемпински “, както и на „ Интернационала “ на Златните и „ Шведския “ на „ Дружба “. За него великият занаятчия на българската кулинария Шеф Асен Чаушев споделяше: „ Батето най-вече пиеше уиски, а за ястие нямаше искания. Спомням си, че постоянно взимаше самолета от София за Варна и идваше да яде шкембе супа при мен в хотел „ Интернационал “. Казваше ми: „ Специално съм взел самолета и ето с тия хора идваме да ядем твоята шкембе супа “.

Шкембе супа Батето Килограм телешко шкембе се измива добре в няколко студени води, нарязва се на едри части и се вари. Когато водата кипне, се маха пяната от горната страна и вътре се изсипват нарязани по 100 г от всеки артикул: моркови, кервиз, праз, кромид лук, пащърнак, чесън. Бульонът се овкусява със сол, бахар, пипер на зърна, джоджен, дафинов лист и магданоз. Оставя се да ври на слаб огън до цялостното сваряване на шкембето. Извадете месото и го нарежете на дребни парченца, а бульона прецедете. В 20 г краве масло запържете една с.л. брашно, като порозовее, прибавете половин с.л. червен пипер и разбъркайте добре, след което незабавно сипете малко от бульона и бъркайте, да не загори пипера. Като получите гъст сос, го изсипете в останалия бульон и разбъркайте добре да не ви се получат бучки. Върнете на котлона и оставете леко да заври, махнете от огъня. Разбийте 2 жълтъка с четвърт литър мляко, прибавете последователно и на тънка струйка, като биете с телта, малко от супата – към 2-3 черпака. После повторете процедурата, само че назад – от застройката сипвайте, като биете с телта в супата, до момента в който се получи гладка консистенция. Това се прави за застройката да не се пресече от високата температура. В хаванче счукайте една глава обелен чесън с щипка сол. Прибавете оцет и разбъркайте добре да получите сос. Супата се сервира, като в купичка се сипва от нарязаното шкембе, от горната страна се залива с чорбата и настрана се сервира чесново-оцетеният сос и солничка с едро надробен пикантен пипер, с цел да си сипва всеки по избор.

Свинско филе с мозък и гъби Нарежете кг бон филе на тънки линии и го мариновайте за една вечер в следната марината: 50 млл вино, зърна пипер, бахар, дафинов лист, 1 глава нарязан лук, 50 г сплескани скилидки чесън, настъргана кора на 1 лимон. Прецедете маринатата и запечатайте в цвърчащо краве масло на мощен огън жулиените месо. Не препържвайте доста – единствено по няколко секунди леко да се запържат, извадете от тигана и оставете в паница настрани. В тигана сложете нарязания лук от маринатата да се задуши и тогава прибавете 30 г доматено пюре. Прибавете и прецедената винена марината и оставете да поври няколко минути, до момента в който сосът се сгъсти, след което отстранете от огъня. Изчистете 200 г мозък от ципите и го оставете да покисне няколко часа в ледено студена вода с 3-4 с.л. лъжици оцет в нея. Измийте добре и сложете да се свари в подсолена и леко вряща вода. След като е подготвен, го извадете от тенджерата да поизстине и го нарежете на филийки. Отделно задушете в сгорещено краве масло 150 г гъби. Към тях прибавете филийките мозък, като ги запържите леко от двете страни. Изсипете в тигана сока на лимона, 50 млл сметана, овкусете със сол и надробен пипер и прибавете филето със соса. Запечете ястието в авансово загрята фурна на 200 С. Преди поднасяне ястието се овкусява със счукан чесън и размит в 25 г разтопено краве масло, ситно нарязан свеж магданоз и се гарнира с резенчета лимон.

И с цел да приключим това меню в жанр „ Иван Славков”, ви предлагам още една „ Грандхотелска “ рецепта от негово време:

Орехов крем Продукти: 400 г смлени орехови ядки, 250 г мляко, 100 млл течна сметана, 5 жълтъка, 200 млл сок на компот от малини или кайсии, 50 г пудра захар, 20 г краве масло, 50 млл ром, 50 г нишесте, 20 г желатин.
Маслото и половината от захарта се загряват в тиган, като се бъркат непрестанно до златисто. Прибавят се сокът и млякото, и се оставя сместа леко да заври, като бъркате, с цел да не загори млякото по дъното. Намалете огъня до най-малко, настрана се разрушават жълтъците, които се прибавят към врялата течност на тънка струйка, като непрестанно се бърка, с цел да не се пресекат. Предварително накиснатият желатин в малко вода и откакто е омекнал, също се изсипва, до момента в който бъркате и откакто сте абсорбирали жълтъците. За втвърдяване най-после изсипете размитото в малко вода нишесте и хубаво бъркайте без пауза. Щом кремът добие еднородна консистенция, махнете от огъня и прибавете орехите и рома. В дълбока купа разбийте на твърда пяна сметаната с останалата захар и като бъркате постепенно с шпатула, деликатно изсипвайте по малко от сметаната към крема, до момента в който смесите всичко. Разсипете крема в чаши за шампанско или купички и оставете в хладилника до сервирането. Всяка порция гарнирайте със смлени орехи и една малина.

И не забравяте какво споделяше Батето: „ Доброто превозване е постоянно там, където съм! Скучно ми е там, където ме няма! “.