Валпургиевата нощ /когато сънищата предсказват бъдещето/
По времето на езичеството Валпургиевата нощ се отбелязвала на 30 април против 1 май. Днес тя се е трансформирала единствено в обред на някои нововъзникнали нападателни антихристиянски секти.
В антични времена езичниците вярвали, че това е време за струпване на мощ и реализиране на стремежи, за почистване на дома, както и за осъществяване на ритуали за хубост и приемане на реципрочност в любовта. Поверието гласяло още, че сънищата тази нощ предсказват бъдещето.
Други свързвали Валпургиевата нощ с плородорието и настъпилата пролет. През първата майска нощ растителността придобивала магическа мощ, а завесата сред света на живите и царството на мъртвите изтънявала до бистрота. Също по този начин дамите, които считали себе си за „ вещици “, отбелязвали тогава своя празник. Обикновените хора пък, в противен случай: палели огньове точно, с цел да прогонят злите духове, организирали концерти, танци и игри, палели фойерверки.
Всевъзможни врачки, гадатели, баячки и прочие точно през нощта против 1 май отбелязвали най-големите си доходи за цялата година – суеверните хора се натискали на опашки пред вратите им, тъй като вярвали, че точно тогава гадаенето на карти, бобени зърна, кристални кълба, скъпоценни и полускъпоценни камъни и т. н. най-точно отгатва бъдещи събития.
През Средновековието огромна част от тези вярвания се запазили, само че към този момент с отрицателен знак. Хората траяли да имат вяра, че това е нощта на вещиците, само че се стараели да ги прогонят, като изгаряли на огромен огън сламено плашило, обикаляли домовете си с пречистващ огън, а камбаните на църквите биели. Пред праговете на къщите сипвали пясък или трева, с цел да не влезе в него нечиста мощ. Тогава знахарите беряли билки. Смятало се, че точно откъснатите тази нощ треви имат най-голяма лечебна мощ. Домът можел да се защищити от действието на тъмните сили и като над вратата се окачвали няколко клончета от иглолистни дъвета. През Валпургиевата нощ правели и езически ритуали за „ привличане на злато “ в дома.
Валпургиева нощ в Швеция
Младите девойки можели да получат хубост и обич, в случай че си създадат венец от бръшлян, откъснат през Валпургиевата нощ. Клонките на бръшляна запазвали силата си тъкмо една година. Още се вярвало, че за отбрана от нечиста мощ оказват помощ амулети и талисмани, направени или подарени през Валпургиевата нощ.
Освен това, било доста значимо човек да е облечен в „ верни “ облекла, подобаващи за тази нощ. Защитните цветове срещу духовете на Злото се определяли от Юпитер и Сатурн – това са всевъзможни нюанси на алено, оранжево и синьо. В деня преди Валпургиевата нощ не бивало да се обличат облекла, очевидци на някакво „ злощастие “ – да вземем за пример, които са били облечени по време на счепкване, спор или случай. Такива облекла задържали негативна сила, която привличала зли духове. Също по този начин, на 30 априли и 1 май не трябвало да се обличат напълно черни облекла, с цел да не се гълтам безсистемно най-различна сила, в това число бесовска. Трябвало да се внимава какво приказва и прави човек. Призоваването или просто споменаването на зли духове, злоумишлени думи и дейности, дейната жестикулация с негативен подтик също можели да трансфорат индивида в играчка на зли сили.
Трябвало да се помни, че злокобните духове се опасяват от светлина и огън – точно по тази причина във Валпургиевата нощ се палели огньове. А за отбрана на жилището била задоволителна и една свещ или лампа, която да гори от среднощ до 6 часа сутринта.
Също и при гадаенето във Валпургиевата нощ бил значим цветът на облеклата – сребърният и лилавият (цветовете на Меркурий, лидерът към отвъдния свят) трябвало да се комбинират с жълто-зелените тонове на Венера, която въплъщава жаждата за знание.
След като се обличали уместно, участниците в ритуала можели да продължат към магическата гала „ кулоар на времето “. Този кулоар можело да бъде изработен от четири неголеми огледала, ситуирани едно против друго. Пред огледалата се поставяли 3 свещи по този начин, че да се отразяват в тях. След това трябвало деликатно да се следят отраженията, които преливат едно в друго. Погледът на индивида рано или късно се замъглавял и разфокусирал, а това трябвало да покаже „ картината на бъдещето “.
Хората, родени в края на април и началото на май, се употребили с „ преимущество “, като се спазвало наложително изискване – не трябвало да имат неизкупена виновност. Те трябвало да начертаят на лист хартия петолъчка (пентаграма), да напишат името си в нея, а в близост й – най-съкровените си стремежи. После да възпламенят във върховете й 5 восъчни свещи и да подържат ръце над пламъците, като пресъздават пожеланото. Сетне да възпламенят огън на непосредствен рид, а пепелта да разпилян напразно. Ако всичко било сторено вярно, желанията им трябвало безусловно да се осъществен.
Херман Хендрих: Hexentanz. (Стенопис от Walpurgishalle ) Източник – Уикипедия
