,fit(1920:897)&format=webp)
Древен череп поставя под въпрос произхода на Homo sapiens
По време на японската инвазия в Северен Китай през 1933 година един мъж е нает да построи мост над река Сунгхуа покрай град Харбин. Докато копае, той открива огромен античен череп, вграден в калния речен бряг. Мъжът скрива находката в бунар и едвам на смъртния си одър споделя за нея на внуците си, които по-късно изваждат фосила. Независимо дали историята е апокрифна или не, по този начин черепът идва преди няколко години в Геонаучния музей на провинция Хъбей в Китай като подаяние.
И до през днешния ден произходът на черепа остава обект на разгорещени разногласия, само че към този момент в доста по-широк мащаб, написа The Economist. Последните ДНК разбори свързват фосила с денисовите хора – загадъчна група хоминиди, за която науката към момента разполага с нищожна информация. Очакванията са, че черепът ще хвърли светлина върху тяхната същина и ролята им в човешката еволюция. Вместо това обаче се случва противоположното – неговата морфология загатва за постепенен път, който влиза в несъгласие с генетичните данни. Тези разкрития биха могли да изместят еволюционния център на нашите директни предшественици отвън Африка – догадка, която изцяло прекатурва досегашните показа на палеонтолозите за произхода на Homo sapiens.
В хода на своята история Homo sapiens споделя планетата с други човешки линии. Сред тях се открояват неандерталците – хора с солидно телосложение, които боравят със комплицирани принадлежности, практикуват погребални ритуали и даже основават изкуство. През 2008 година на научната сцена се появява още една мистериозна група. В Денисовата пещера в Сибир откриватели откриват фаланга от пръста на дете, живяло преди 30 000 до 60 000 години. Екипът на нобеловия лауреат Сванте Пеебо от института „ Макс Планк “ в Германия извлича ДНК от фосила и открива нещо сензационно: генетичният материал не съответствува нито с този на неандерталците, нито с този на актуалния човек.
Екипът афишира съществуването на нова група хора: денисовите хора. Скоро генетични проучвания откриват следи от денисовска ДНК у модерни хора, изключително в Азия – сходно на неандерталската ДНК, която се среща в днешни популации по целия свят.
Но кои са били въпросните мистериозни прадеди на човешкия жанр? Открити са едвам 12 дребни фрагмента от тези хора, което е прекомерно малко, с цел да им се „ постави лице “. Тогава, през 2021 година, екип, управителен от Ни Сицзюн – палеоантрополог в Китайската академия на науките (CAS), показва на света харбинския череп. На възраст над 146 000 години, неговата огромна мозъчна кутия припомня на Homo sapiens, само че други белези като изразените надочни дъги не подхождат на образа на актуалните хора. Екипът предлага класификацията на нов тип: Homo longi, прочут като „ Човекът змей “.
През тази година е доказано, че черепът принадлежи на денисов човек. В две публикации, оповестени надлежно през юни и юли, Фу Цяомей, молекулярен генетик също от CAS, разказва откриването на антични протеини и митохондриална ДНК в зъбната плака на харбинския череп, които съответстват с денисовски профил. Учените по света са въодушевени, защото най-сетне има задоволително доказателства за характеризиране на типа.
Това изобретение води до реабилитация на китайския фосилен списък – сбирка от остатъци на хоминиди, открити в Китай през последното столетие. Дълго време на запад тези фосили се считат за еволюционно маловажни и се одобряват главно за представители на Homo erectus. Този тип еволюира преди към два милиона години в Африка, напуща континента и изчезва в Югоизточна Азия преди към 110 000 години. В контраст на това доста китайски откриватели имат вяра, че откритите в страната им фосили на erectus са директни предшественици на актуалните китайци. Това се случва макар безапелационните доказателства, че актуалните хора произлизат най-вече от Африка, показва The Economist.
Палеоантропологът от Университета на Хаваите Кристофър Бей отбелязва, че едвам през последните две десетилетия светът стартира да гледа на тези находки с нови очи. Homo longi е единствено един от няколкото нови типа, препоръчани неотдавна въз основата на открити в Китай черепи. През 2024 година доктор Бей и У Цюдзие от Китайската академия на науките допускат, че част от тези черепи принадлежат на нов тип, който назовават Homo juluensis („ едроглавите хора “). Те класифицират и денисовците към този нов тип.
Паралелно с това в Китай бързо напредват проучванията на антична ДНК и протеини. Усилията на доктор Фу да открие ДНК проби в зъбната плака на харбинския череп демонстрират, че е допустимо да се извлече приложим материал даже от минимални остатъци. Подобна работа може да направи налични за молекулярната просвета още доста китайски фосили, които до момента се смятаха за прекомерно остарели или неприятно непокътнати поради горещия и мокър климат в някои елементи на страната.
Родственици ли сме?
След работата на доктор Фу се появява фундаментална научна мистерия. Извлечените нуклеарни геноми демонстрират, че денисовците и неандерталците образуват обща линия, която се отделя от актуалните хора, преди да се раздели между тях. Този извод се укрепва и от новия първокачествен денисовски геном, оповестен от екипа на доктор Пеебо през октомври.
Историята обаче наподобява друго през призмата на морфологията (физическите белези). Д-р Ни и Крис Стрингър проучват харбинския череп (Homo longi) и считат, че тази линия се отделя от предците на sapiens едвам откакто неандерталците към този момент са поели по собствен независим път.
Това противоречие основава тайнственост. Ако се следва ДНК, линията на sapiens се отделя от общата група на неандерталци и денисовци преди 500 000 до 800 000 години. Тази група се разселва от Африка към Евразия, където предците на неандерталците мигрират на запад към Европа, а тези на денисовите хора – на изток към Азия. Генетичните данни сочат още, че по-късно най-малко три денисовски групи се смесват със sapiens, които идват от Африка преди към 60 000 години по разнообразни направления.
Физическите белези на черепите обаче чертаят друга версия: предците на sapiens и longi остават една група в Евразия преди повече от милион години. Д-р Стрингър позволява, че ранните денисовци остават в Азия, до момента в който предците на sapiens мигрират назад в Африка, с цел да продължат еволюцията си там, преди още веднъж да изоставен континента. Това би означавало, че произходът на нашата линия в действителност е отвън Африка.
Тъй като двете теории не могат да са правилни по едно и също време, учените търсят пояснение. Генетиците залагат на точността на ДНК, само че палеоантрополози като доктор Джон Хоукс припомнят, че разполагаме с прекомерно малко генетични проби. Хоукс предлага решение на парадокса: допустимо е идващите в Азия денисовци да са се смесили с локални, по-стари групи от вида на Homo erectus или с друга „ суперархаична “ линия. Подобно разбъркване би обяснило за какво денисовците наподобяват физически толкоз антични, до момента в който генетиката им споделя друга история.
Усмивка за камерата
Въпреки сложността на доказателствата, учените остават оптимисти, че в последна сметка ще разгадаят историята на денисовия човек. Д-р Стрингър има вяра, че към момента неоткрити фосили на longi или на техните предшественици чакат да бъдат открити. Генетиците също са уверени, че ще стават все по-добри в извличането на ДНК и протеини от наличните остатъци. И двата метода се обрисуват като решаващи, тъй като за описанието на цялостен тип един-единствен портрет не е задоволителен – за това е нужен цялостен „ фотоалбум “.
И до през днешния ден произходът на черепа остава обект на разгорещени разногласия, само че към този момент в доста по-широк мащаб, написа The Economist. Последните ДНК разбори свързват фосила с денисовите хора – загадъчна група хоминиди, за която науката към момента разполага с нищожна информация. Очакванията са, че черепът ще хвърли светлина върху тяхната същина и ролята им в човешката еволюция. Вместо това обаче се случва противоположното – неговата морфология загатва за постепенен път, който влиза в несъгласие с генетичните данни. Тези разкрития биха могли да изместят еволюционния център на нашите директни предшественици отвън Африка – догадка, която изцяло прекатурва досегашните показа на палеонтолозите за произхода на Homo sapiens.
В хода на своята история Homo sapiens споделя планетата с други човешки линии. Сред тях се открояват неандерталците – хора с солидно телосложение, които боравят със комплицирани принадлежности, практикуват погребални ритуали и даже основават изкуство. През 2008 година на научната сцена се появява още една мистериозна група. В Денисовата пещера в Сибир откриватели откриват фаланга от пръста на дете, живяло преди 30 000 до 60 000 години. Екипът на нобеловия лауреат Сванте Пеебо от института „ Макс Планк “ в Германия извлича ДНК от фосила и открива нещо сензационно: генетичният материал не съответствува нито с този на неандерталците, нито с този на актуалния човек.
Екипът афишира съществуването на нова група хора: денисовите хора. Скоро генетични проучвания откриват следи от денисовска ДНК у модерни хора, изключително в Азия – сходно на неандерталската ДНК, която се среща в днешни популации по целия свят.
Но кои са били въпросните мистериозни прадеди на човешкия жанр? Открити са едвам 12 дребни фрагмента от тези хора, което е прекомерно малко, с цел да им се „ постави лице “. Тогава, през 2021 година, екип, управителен от Ни Сицзюн – палеоантрополог в Китайската академия на науките (CAS), показва на света харбинския череп. На възраст над 146 000 години, неговата огромна мозъчна кутия припомня на Homo sapiens, само че други белези като изразените надочни дъги не подхождат на образа на актуалните хора. Екипът предлага класификацията на нов тип: Homo longi, прочут като „ Човекът змей “.
През тази година е доказано, че черепът принадлежи на денисов човек. В две публикации, оповестени надлежно през юни и юли, Фу Цяомей, молекулярен генетик също от CAS, разказва откриването на антични протеини и митохондриална ДНК в зъбната плака на харбинския череп, които съответстват с денисовски профил. Учените по света са въодушевени, защото най-сетне има задоволително доказателства за характеризиране на типа.
Това изобретение води до реабилитация на китайския фосилен списък – сбирка от остатъци на хоминиди, открити в Китай през последното столетие. Дълго време на запад тези фосили се считат за еволюционно маловажни и се одобряват главно за представители на Homo erectus. Този тип еволюира преди към два милиона години в Африка, напуща континента и изчезва в Югоизточна Азия преди към 110 000 години. В контраст на това доста китайски откриватели имат вяра, че откритите в страната им фосили на erectus са директни предшественици на актуалните китайци. Това се случва макар безапелационните доказателства, че актуалните хора произлизат най-вече от Африка, показва The Economist.
Палеоантропологът от Университета на Хаваите Кристофър Бей отбелязва, че едвам през последните две десетилетия светът стартира да гледа на тези находки с нови очи. Homo longi е единствено един от няколкото нови типа, препоръчани неотдавна въз основата на открити в Китай черепи. През 2024 година доктор Бей и У Цюдзие от Китайската академия на науките допускат, че част от тези черепи принадлежат на нов тип, който назовават Homo juluensis („ едроглавите хора “). Те класифицират и денисовците към този нов тип.
Паралелно с това в Китай бързо напредват проучванията на антична ДНК и протеини. Усилията на доктор Фу да открие ДНК проби в зъбната плака на харбинския череп демонстрират, че е допустимо да се извлече приложим материал даже от минимални остатъци. Подобна работа може да направи налични за молекулярната просвета още доста китайски фосили, които до момента се смятаха за прекомерно остарели или неприятно непокътнати поради горещия и мокър климат в някои елементи на страната.
Родственици ли сме?
След работата на доктор Фу се появява фундаментална научна мистерия. Извлечените нуклеарни геноми демонстрират, че денисовците и неандерталците образуват обща линия, която се отделя от актуалните хора, преди да се раздели между тях. Този извод се укрепва и от новия първокачествен денисовски геном, оповестен от екипа на доктор Пеебо през октомври.
Историята обаче наподобява друго през призмата на морфологията (физическите белези). Д-р Ни и Крис Стрингър проучват харбинския череп (Homo longi) и считат, че тази линия се отделя от предците на sapiens едвам откакто неандерталците към този момент са поели по собствен независим път.
Това противоречие основава тайнственост. Ако се следва ДНК, линията на sapiens се отделя от общата група на неандерталци и денисовци преди 500 000 до 800 000 години. Тази група се разселва от Африка към Евразия, където предците на неандерталците мигрират на запад към Европа, а тези на денисовите хора – на изток към Азия. Генетичните данни сочат още, че по-късно най-малко три денисовски групи се смесват със sapiens, които идват от Африка преди към 60 000 години по разнообразни направления.
Физическите белези на черепите обаче чертаят друга версия: предците на sapiens и longi остават една група в Евразия преди повече от милион години. Д-р Стрингър позволява, че ранните денисовци остават в Азия, до момента в който предците на sapiens мигрират назад в Африка, с цел да продължат еволюцията си там, преди още веднъж да изоставен континента. Това би означавало, че произходът на нашата линия в действителност е отвън Африка.
Тъй като двете теории не могат да са правилни по едно и също време, учените търсят пояснение. Генетиците залагат на точността на ДНК, само че палеоантрополози като доктор Джон Хоукс припомнят, че разполагаме с прекомерно малко генетични проби. Хоукс предлага решение на парадокса: допустимо е идващите в Азия денисовци да са се смесили с локални, по-стари групи от вида на Homo erectus или с друга „ суперархаична “ линия. Подобно разбъркване би обяснило за какво денисовците наподобяват физически толкоз антични, до момента в който генетиката им споделя друга история.
Усмивка за камерата
Въпреки сложността на доказателствата, учените остават оптимисти, че в последна сметка ще разгадаят историята на денисовия човек. Д-р Стрингър има вяра, че към момента неоткрити фосили на longi или на техните предшественици чакат да бъдат открити. Генетиците също са уверени, че ще стават все по-добри в извличането на ДНК и протеини от наличните остатъци. И двата метода се обрисуват като решаващи, тъй като за описанието на цялостен тип един-единствен портрет не е задоволителен – за това е нужен цялостен „ фотоалбум “.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ